След като успя да свали по-голям процент от теглото си

...
След като успя да свали по-голям процент от теглото си
Коментари Харесай

Победителката от „Живот на кантар“ Анна: От дете ми се подиграваха заради килограмите

След като съумя да смъкна по-голям % от тежестта си спрямо останалите любимци за първото място, сервитьорката Анна Сапунджиева сграбчи освен успеха, а и паричната премия в шоуто „ Живот на кантар “

Тя влезе в предаването с тегло 135 кг., изплашена и неуверена, а излезе от него с 47 кг. по-лека и по-богата с 50 000 лв.. Освен това Анна освен е по-стройна, а и по-здрава, откакто олекна доста, тя изхвърли и огромна част от медикаментите си за кръвно по съвет на медиците. Червенокосата участничка показа за дългогодишната си неравна борба с кантара, подигравките и бъдещите си проекти.

- Честита победа, Ани! Очакваше ли да спечелиш „ Живот на кантар “?

- А, не. Никога не съм очаквала, че ще печеля. Кандидатствах просто тъй като имах потребност от смяна и единственото избавление, което виждах, беше в предаването. Придобих убеденост чак към средата на шоуто, само че до края не имах вяра, че мога да бъда победител.

- Как реши да се запишеш за присъединяване?

- Чувствах се в застой и в живота си. Бях като в обаян кръг. Хранех се нездравословно. И в това време усещах виновност. След това се утешавах още веднъж с храна. Това се повтаряше непрекъснато. Когато видях рекламата на „ Живот на кантар ”, си споделих, че това е моето предаване и то ще ми помогне за смяната. Аз съм човек, който не обича измененията, само че все пак осъзнах, че това е моят избавителен пояс и просто го взех.

- А може ли да се каже, че си потискала някакви страсти посредством храната?

- Да, много постоянно. Когато се усещам тъжна, ядосана или имам някакви отрицателни страсти, които се усещам, съм се утешавала посредством храна. Това беше моят нездравословен и извънредно неприятен табиет. След това се упреквах и по-късно още веднъж повтарях същия цикъл.

- Била ли си в миналото обект на насмешки?

- Какво говорите – непрестанно! По принцип цялостен живот съм вървяла над нормата с към 15-20 кг. Била съм дете с коремче и баджаци. За страдание, хората са доста неприятни. Отнасяла съм насмешки още от първи клас. Лепили са ми дъвки в косата единствено тъй като съм цялостна. И към този момент в коронавирус рецесията, когато качих още 30 кг, започнаха и възрастните да ми се подиграват. Не да ме стопират по този начин на улицата, само че зад тила. ми. Като постъпвах на ново работно място, всякога отнасях насмешки какво телосложение имам, по какъв начин ще работя. Непрекъснати, несекващи намеци и насмешки – години наред. Истината е, че цялостните хора са обект на непрестанни гаври, обиди и от време на време даже ненавист.

- Предполагам, че това още повече те кара да ставаш тъжна и да посягаш към храната…

- Абсолютно! Аз се криех в храната. Любимото ми нещо беше да се прибера, да се наям, след това да рева, че съм се наяла, и след това отново да се натъпча. Хората вместо да ми оказват помощ, ме сочеха с пръст и ми лепяха обидни прозвища. Всеки си има някакъв недостатък, моят е бил това. Въпросът не е да сочиш с пръст, а да се опиташ да подадеш ръка. 

- А някой прочут, другар, непосредствен идвал ли е при теб да ти предложи да ти подаде ръка в отслабването?

- Да, най-хубавата ми другарка се опитваше непрекъснато, до момента в който не видя, че аз постоянно давам отпор и доста елементарно се отхвърлям. Майка ми също непрекъснато ме караше да вървя по доктори и ендокринолози. Така открих, че имам инсулинова устойчивост. Но действително. мотивацията ми я нямаше. Чаках резултатите да се случат примерно след 1-2 седмици и като не се случат, още веднъж се отчайвах.

- Да, нетърпелива си била...

- Да. В предаването се научих на самообладание, тъй като моите резултати пристигнаха доста гладко и постепенно. В началото бяха веднъж добре, след това зле, след това отново добре. Беше една стълбичка нагоре-надолу. Докато по-късно внезапно започнах да смъквам по доста и към този момент усетих силата в себе си. Треньорът Ванко беше индивидът, който доста ме мотивираше и по този начин се случиха нещата.

- На друго нещо научи ли се в предаването?

- На самообладание, научих се да почитам себе си, да почитам страстите си, научих се да съм доста по-силна, в сравнение с си мислех, че съм. Научих, че съм борбен човек, че съм дебелоглав и съм занимателна за хората, които желаят да бъдат около мен, тъй като аз се притеснявах от нови запознанства. Заради това, че ме гледат единствено какъв брой съм дебела, по този начин да се каже. Разбрах какъв брой готин човек съм и по какъв начин се одобрявам. Преоткрих се!

- Кое ти беше най-трудно в предаването?

- В началото ми беше доста мъчно да привикна с храната. Мога да кажа, че даже изпитвах някакъв тип абстиненция, тъй като повръщах всяко нещо, което хапна, изпитвах злост към това, което ми се сервира. Буквално сънувах пиците, бургерите и въглехидратите. Това беше един доста сложен миг, от който Вили ме изкара. Защото тя беше до мен от самото начало и се мъчеше да ме надъха да не преставам и да не спирам. Защото в действителност по едно време мислех да се отхвърлям. Другият най-труден миг беше, когато видяха, че съм качила 1 кг. Тогава също ми беше доста мъчно да се стимулирам назад. Но и тогава Дери ме върна. Тя беше индивидът, който ми сподели: „ Хей, момиче, ти си свалила 20% от тежестта си и в този момент 1 кг няма да те събори ". И по този начин лека-полека съумях.

- За какво ще използваш премията?

- Мисля да пътувам малко в България, да направя нещата, които постоянно съм желала – бънджи скок, парапланер, такива неща. И с моята най-хубава другарка мислим да си отворим бар-галерия в Пловдив с част от премията. Това са проектите ми за момента.

- А по какъв начин реши да се преместиш от Стара Загора в Пловдив?

- Аз съм си родена в Пловдив, роднините ми са в Пловдив и взех решение, че е време да се преместя у дома, назад в моя дом.

- Как се храниш след края на шоуто? Тренираш ли?

- Продължавам си по същия метод, по режима с Дери. Когато желая нещо, примерно желая да заместя нещо или да сменя, тя постоянно е отсреща, консултираме се по какъв начин да се смени, какви грамажи да хапвам. Планувам си всичко авансово, да го подготвя авансово, да е в кутийки, в случай че съм на открито, да не пропущам съществени хранения. А с тренировките, с онлайн платформата на Ванко се упражнявам, когато желая и когато мога. Почти всеки ден. И с него се чуваме непрекъснато. Пита ме дали съм упражнявала, бягала ли съм, какво съм правила.

- В действителния живот ти е по-трудно да спазваш режим и тренировки, допускам?

- Да. Организацията, цялото нещо, е доста по-трудно да се храниш здравословно, да намираш време за тренировки, да намираш време за разходки. Но когато човек желае, той намира време. Определено не желая да проваля досегашния резултат, който съм постигнала, и ще намирам време да упражнявам, в случай че би трябвало, „ ще ставам и в 6 часа, само че да има подготовка и да не преставам напред. А и в този момент още пъдя моите мечтани 65 кг.

- Още какъв брой имаш да сваляш?

- Ами до 65 имам да смъква още към 24-25 кг. Ще реализира и това тегло, сигурна съм!

- По какъв брой кг смъкваш на месец или всякога е друго?

- Още е рано да кажа, тъй като в предаването упражняваме два пъти дневно, а в този момент упражнявам единствено заран. Има разлика. Предполагам, че до 2 кг на месец е безусловно здравословно и обикновено и не е нужно да пресилваме към този момент нещата, тъй като спортния дух към този момент го няма.

- Това е значимо да се каже, тъй като доста хора се увличат по диети вид „ Смъкни 5 кила за 6 дни ”.

- Много е значимо да се каже, че не би трябвало да се изпада в крайности. Не би трябвало да се гладува и не би трябвало да ограничаваш храната напълно. Примерно да изключиш въглехидратите и повече да не ги хапваш. Трябва да си даваме всичко на тялото, само че в умерени количества. Дори здравословното би трябвало да е умерено. Всичко би трябвало да е уравновесено. Тези диети, които включват такива крайности, само че се предлагат – след това килограмите си връщат двойно, дори някой път тройно. На мен тъкмо това ми се случи. Имаше една безвъглехидратна диета, която прецизно съблюдавах и от нея качих двойно. Свалих 30 кг, а по-късно се получи йо-йо резултат и качих 60. Аз имам доста опит с подобен вид диети и не желая повече да ги употребявам. Режимът на Дери ме устройва идеално.

- По-добре постепенно, само че несъмнено.

- Абсолютно! А и към този момент за на никое място не бързам. Въпросът е да не спирам. Търпението е доста значимо. Научих се на това.

- Какво следва след финала?

- Вече се реалокирах в Пловдив и ще вземам решение по какъв начин ще стартира своя бизнес и по кое време. Дали първо ще попътувам малко лятото и по-късно ще работя. Но да, да речем, че първо ще пътувам, ще се развличам и след това ще работя за моя бар да съществува, нашия бар с най-хубавата ми другарка.

- Може ли да се каже, че всички участници от предаването сте спечелили, тъй като действително всички отслабнаха?

- Абсолютно. Всеки един от нас е победител, тъй като през днешния ден, няколко месеца по-късно, ние сме доста по-здрави. Много от нас махнаха медикаментите, които трябваше да пием всеки ден, което е извънредно значимо за нас. Тялото ни би трябвало да се храни и да се лекува единствено посредством храната. Тя не е зложелател, тя е лекарство и това би трябвало да е единственото лекарство, което да взимаме, а не тези от аптеката. Така че най-важно е здравето и по тази причина би трябвало да не стопираме да се движим.

Автор: Уикенд

Източник: kliuki.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР