Първият музей на художничка в Иран
След като точките на Яйои Кусама откриха дом в музея, отдаден на ексцентричното й изкуство в Токио, още една надарена дама от кръга на Анди Уорхол се снабди със личен музей.
Яйои Кусама с Музей на точките в Токио
След 60 години артистична кариера Кусама се снабдява с музей
Това е 90-годишната иранка Монир Шахруди Фарманфармаян, чийто творбите са в първия музей, който Иран открива в чест на жена. Затова и събитието беше несъмнено като " повратен миг в историята " на в ислямската република.
В музея са събрани 51 произведения, в това число и знаковите за творчеството на Фарманфармаян " галактически мозайки " - нереални монотипии и рисунки върху стъкло, въодушевени от геометричните форми, присъщи за джамиите, и античната иранска архитектура.
Много от творбите на Фарманфармаян са иззети или унищожени по време на Ислямската гражданска война през 1979 година Тя прекарва съвсем цялата си креативна кариера в Америка, като първото й връщане в Иран след революцията е в края на 90-те години на предишния век.
Монир Шахруди Фарманфармаян
" Вдъхновението ми постоянно идва от Иран, това е първата ми огромна обич ", споделя тя пред в. Guardian в навечерието на откриването на галерията. " Когато бях по-млада, пътувах из планините и пустините, и всичко, което виждах и чувах, рефлектираше в изкуството ми. "
Монир Шахруди Фарманфармаян е дарила творбите, тъй като желала да уважи паметта на брачна половинка си Аболбашар Фарманфармаян. " Той беше учител по право в Иранския университет, тъй че подарих 51 произведения, с цел да се трансформира този музей в първия в страната с произведения от жена художник ", споделя тя.
Монир е родена през 1924 година в заможно и образовано семейство. Учи изкуство първо в Техеранския университет. Началото на Втората международна война осуетява проектите й за следване в Париж. Затова отива в Ню Йорк, където приключва университета " Корнел ", а по-късно и фешън илюстрация в университета " Парсънс ".
Експозицията "Неограничени благоприятни условия "
Като илюстратор Монир Шахруди Фарманфармаян работи за магазин " Бонуит Телър ", където се случва и значимата за по-нататъшното й развиване като художник среща с Анди Уорхол. По това време той също работи за магазина, като се грижи за подредбата на витрините. Благодарение на него Монир научава доста за модерната тогава авангардна художествена сцена и се сприятелява с Джаксън Полък и Вилем де Кунинг.
Монир признава, че е от художниците, които постоянно се учат и се интересуват какво се случва към тях. По време на студентските си години в Ню Йорк не стопира да обикаля галерии и музеи, с цел да черпи ентусиазъм. Тя обаче акцентира, че вдъхновението й от американската просвета е една незначителна част спрямо това, което черпи от родината си.
" Работата ми е въодушевена от геометрията, която, както знаете, постоянно стартира от една единствена точка и може да се движи в кръг или да стане триъгълник, или пък квадрат. Когато бях дребна, един майстор, който работеше с метал, ми сподели, че всичко в света е геометрия. Тези думи мощно ме впечатлиха ", споделя тя.
През 1979 година, до момента в който е със брачна половинка си на посещаване при родственици в Америка, в Иран стартира Ислямската гражданска война. След нея религията става основа на целия политически и стопански живот на страната и доста хора на изкуството или са изселени, или са убити.
Така Фарманфармаян не може да се върне назад в Иран и остава да живее в Америка в продължение на повече от 20 години. За изкуството й обаче това се оказва пагубно, защото в " страната на неограничените благоприятни условия " тя не съумява да откри нужните й материали, тъй като стъклото, с което прави известните си мозайки, го има само в Иран.
"Триъгълник на вярата "
Но има и друга причина, към която Монир се връща със свито сърце. " След Революцията и след войната в Персийския залив никой не искаше да има нищо общо с Иран. Галериите просто ми обръщаха тил. Ако би трябвало да съм почтена, след 11 септември стана още по-лошо. Проблемът не беше, че съм жена, а че съм от Иран ", споделя тя.
Вероятно поради това първата независима галерия на Монир Шахруди Фарманфармаян в Америка се реализира в музей " Гугенхайм " едвам през 2016 година
" Оставям на Иран едни от най-знаковите за кариера ми произведения. Любовта ми към страната е във всичко, което върша ", споделя тя пред The Art Newspaper.
В момента Монир живее в Иран и продължава да работи интензивно, само че поради напредналата си възраст разчита и на помощта на двама асистенти.
Яйои Кусама с Музей на точките в Токио
След 60 години артистична кариера Кусама се снабдява с музей
Това е 90-годишната иранка Монир Шахруди Фарманфармаян, чийто творбите са в първия музей, който Иран открива в чест на жена. Затова и събитието беше несъмнено като " повратен миг в историята " на в ислямската република.
В музея са събрани 51 произведения, в това число и знаковите за творчеството на Фарманфармаян " галактически мозайки " - нереални монотипии и рисунки върху стъкло, въодушевени от геометричните форми, присъщи за джамиите, и античната иранска архитектура.
Много от творбите на Фарманфармаян са иззети или унищожени по време на Ислямската гражданска война през 1979 година Тя прекарва съвсем цялата си креативна кариера в Америка, като първото й връщане в Иран след революцията е в края на 90-те години на предишния век.
Монир Шахруди Фарманфармаян
" Вдъхновението ми постоянно идва от Иран, това е първата ми огромна обич ", споделя тя пред в. Guardian в навечерието на откриването на галерията. " Когато бях по-млада, пътувах из планините и пустините, и всичко, което виждах и чувах, рефлектираше в изкуството ми. "
Монир Шахруди Фарманфармаян е дарила творбите, тъй като желала да уважи паметта на брачна половинка си Аболбашар Фарманфармаян. " Той беше учител по право в Иранския университет, тъй че подарих 51 произведения, с цел да се трансформира този музей в първия в страната с произведения от жена художник ", споделя тя.
Монир е родена през 1924 година в заможно и образовано семейство. Учи изкуство първо в Техеранския университет. Началото на Втората международна война осуетява проектите й за следване в Париж. Затова отива в Ню Йорк, където приключва университета " Корнел ", а по-късно и фешън илюстрация в университета " Парсънс ".
Експозицията "Неограничени благоприятни условия "
Като илюстратор Монир Шахруди Фарманфармаян работи за магазин " Бонуит Телър ", където се случва и значимата за по-нататъшното й развиване като художник среща с Анди Уорхол. По това време той също работи за магазина, като се грижи за подредбата на витрините. Благодарение на него Монир научава доста за модерната тогава авангардна художествена сцена и се сприятелява с Джаксън Полък и Вилем де Кунинг.
Монир признава, че е от художниците, които постоянно се учат и се интересуват какво се случва към тях. По време на студентските си години в Ню Йорк не стопира да обикаля галерии и музеи, с цел да черпи ентусиазъм. Тя обаче акцентира, че вдъхновението й от американската просвета е една незначителна част спрямо това, което черпи от родината си.
" Работата ми е въодушевена от геометрията, която, както знаете, постоянно стартира от една единствена точка и може да се движи в кръг или да стане триъгълник, или пък квадрат. Когато бях дребна, един майстор, който работеше с метал, ми сподели, че всичко в света е геометрия. Тези думи мощно ме впечатлиха ", споделя тя.
През 1979 година, до момента в който е със брачна половинка си на посещаване при родственици в Америка, в Иран стартира Ислямската гражданска война. След нея религията става основа на целия политически и стопански живот на страната и доста хора на изкуството или са изселени, или са убити.
Така Фарманфармаян не може да се върне назад в Иран и остава да живее в Америка в продължение на повече от 20 години. За изкуството й обаче това се оказва пагубно, защото в " страната на неограничените благоприятни условия " тя не съумява да откри нужните й материали, тъй като стъклото, с което прави известните си мозайки, го има само в Иран.
"Триъгълник на вярата "
Но има и друга причина, към която Монир се връща със свито сърце. " След Революцията и след войната в Персийския залив никой не искаше да има нищо общо с Иран. Галериите просто ми обръщаха тил. Ако би трябвало да съм почтена, след 11 септември стана още по-лошо. Проблемът не беше, че съм жена, а че съм от Иран ", споделя тя.
Вероятно поради това първата независима галерия на Монир Шахруди Фарманфармаян в Америка се реализира в музей " Гугенхайм " едвам през 2016 година
" Оставям на Иран едни от най-знаковите за кариера ми произведения. Любовта ми към страната е във всичко, което върша ", споделя тя пред The Art Newspaper.
В момента Монир живее в Иран и продължава да работи интензивно, само че поради напредналата си възраст разчита и на помощта на двама асистенти.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ