Защо се срина Google? Киберексперт с хипотеза
След като светът претърпя съществено цифрово спиране – съвсем всички съществени услуги на софтуерния колос Гугъл станаха недостъпни за милиони консуматори по целия свят. Засегнати бяха електронната поща Gmail, видеоплатформата YouTube, Гугъл Search, Гугъл Drive, както и други основни приложения и услуги.
Сривът засегна изключително тежко страните от Югоизточна Европа. Сред тях са България, Румъния, Гърция, Турция, Хърватия, Сърбия, Грузия и Армения. По данни на интернационалните мониторинг платформи, наранени са и страни като Нидерландия, Полша, Германия и Франция – общо над 30 страни.
Киберекспертът Любомир Тулев разяснява обстановката, като означи, че все още информацията за аргументите за срутва е нищожна, а публично изказване от страна на Гугъл към момента липсва.
„ Първата допустима догадка е хакерска офанзива. Ако обаче беше целенасочена и проведена - до момента огромните хакерски групи щяха да поемат отговорност. Така че – по-скоро не е това повода “, заяви Тулев.
Според него вероятен сюжет е и техническа или хардуерна неточност – да вземем за пример щета в центрове за данни или сериозен съставен елемент на инфраструктурата.
Още една евентуална догадка е несполучлива смяна в DNS настройките, които дават отговор за насочването на интернет трафика. В предишното сходни неточности са довеждали до сходни спирания, в това число и при Фейсбук преди две години.
Проблем в бордър надзор протокол?
Киберекспертът напомни и случая с Фейсбук от 2021 година, когато сривът се дължеше на проблем в така наречен BGP (Border Gateway Protocol) – протокол, който ръководи маршрутизирането на интернет трафик по света.
„ Опорни сървъри, които дават отговор за разпределението на мрежовия сигнал и са локализирани по разнообразни географски ширини, може също да са причина за този срив “, добави Тулев пред Нова.
Очаква се публична позиция от Гугъл.
Сривът засегна изключително тежко страните от Югоизточна Европа. Сред тях са България, Румъния, Гърция, Турция, Хърватия, Сърбия, Грузия и Армения. По данни на интернационалните мониторинг платформи, наранени са и страни като Нидерландия, Полша, Германия и Франция – общо над 30 страни.
Киберекспертът Любомир Тулев разяснява обстановката, като означи, че все още информацията за аргументите за срутва е нищожна, а публично изказване от страна на Гугъл към момента липсва.
„ Първата допустима догадка е хакерска офанзива. Ако обаче беше целенасочена и проведена - до момента огромните хакерски групи щяха да поемат отговорност. Така че – по-скоро не е това повода “, заяви Тулев.
Според него вероятен сюжет е и техническа или хардуерна неточност – да вземем за пример щета в центрове за данни или сериозен съставен елемент на инфраструктурата.
Още една евентуална догадка е несполучлива смяна в DNS настройките, които дават отговор за насочването на интернет трафика. В предишното сходни неточности са довеждали до сходни спирания, в това число и при Фейсбук преди две години.
Проблем в бордър надзор протокол?
Киберекспертът напомни и случая с Фейсбук от 2021 година, когато сривът се дължеше на проблем в така наречен BGP (Border Gateway Protocol) – протокол, който ръководи маршрутизирането на интернет трафик по света.
„ Опорни сървъри, които дават отговор за разпределението на мрежовия сигнал и са локализирани по разнообразни географски ширини, може също да са причина за този срив “, добави Тулев пред Нова.
Очаква се публична позиция от Гугъл.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




