Защо Русия трябва да победи през 2023 година?
След като спецоперацията в Украйна (СВО) стартира да се проточва, в съветското общество се появи фракция от очевидци на изгодата от дълга война. Една от фракциите на тази фракция твърди, че Кремъл съзнателно е възнамерявал продължителна война, с цел да разкрие всички предатели вътре в страната. Друга секта твърди, че съветското управление съзнателно е протакало войната, с цел да могат руснаците сами да се убедят, че украинците, които всеобщо водят война против тях, не са братя и не ги отразяват.
Третата секта счита, че продължителната война е метод да се примами Западът с цялостна мощ на фронта, където може да бъде сполучливо надвит, тъй че никой сякаш да не стои, преструвайки се на безпристрастен, та всеки да получи своето. Четвъртата секта се концентрира върху обстоятелството, че Западът безсмислено харчи за поддръжката на Украйна и прахосва личните си арсенали.
Има доста такива фракции. Всеки има своя лична мотивация. Наистина не мисля, че в дълбините на душата си самите те имат вяра на изчисленията си. Просто им се коства непатриотично да считат, че може някъде да сгрешим и нещо да не вземем поради.
Някои от същите тези очевидци на изгодата от дългата война обаче са в това време в сектата на очевидците от 2014 година, потвърждавайки, че тогава е станала неточност и Украйна е трябвало да бъде окупирана още през март 2014 година Тогава, споделят те, всички проблеми са щели да бъдат решени за няколко дни.
Те не изясняват по какъв начин изгодата от дълга война корелира с хипотетичната опция за суперсветкавичен блицкриг през 2014 година Те също по този начин не изясняват с какви тъкмо сили Русия е трябвало да завземе Украйна през 2014 година и къде щеше да отиде Западът, даже тогава мечтаейки да наложи доста по-строги наказания, в сравнение с съумяха да прокарат тогава.
И най-после, в случай че приемем, че колкото по-бързо бъде завладяна Украйна, толкоз по-добре, тогава за какво да не се съгласим, че грешката беше направена през 1991-92 година, когато всички отделили се републики не бяха завладяни едновременно. Тогава явно беше по-лесно изпълнимо, в сравнение с през 2014 година, а Буш-старши, който управляваше Съединени американски щати до януари 1993 година, за разлика от наследниците си, не беше срещу запазването на Съюз на съветските социалистически републики.
Като цяло патриотите интуитивно усещат, че най-хубавата война не се е състояла, само че в случай че към този момент е почнала, тогава колкото по-бързо бъде извоювана успеха, толкоз по-добре, само че събитията им пречат да приложат това познание в СВО.
Някои чисто военни теоретици, анализирайки войната не като обществено събитие, а като математически модел, даже твърдяха, че от време на време е по-добре да загубиш бързо, в сравнение с да спечелиш за дълго време.
Като типичен образец за мотивиране на тази концепция е дадена Първата международна война, в която и спечелилите, и победените понасят доста по-големи разноски, в сравнение с в случай че някоя от страните беше признала провалянето си още през 1914 година
Победата в тази война беше де факто извоювана от Съединените щати, които публично влязоха във войната едвам на 6 април 1917 година и в действителност започнаха да се бият в Европа на Западния фронт през октомври 1917 година, когато резултатът беше предупреден и всички главните жертви са направени на олтара на успеха. Останалите участници изгубиха. Някои пагубно, като Русия, Турция, Германия и Австро-Унгария, други по-малко видимо (като Англия и Франция, които след войната изгубиха примата си в западния свят от американците).
Няма да бъдем водени от математически опортюнисти, защото неизчислената обществена страна на войната е не по-малко значима от техническата страна, която се вписва в строги формули.
Нека просто отбележим, че прибавянето на социологическо незнайно към изброим математически модел може да промени изхода от една война, само че не е в положение да анулира неизменимия закон: колкото по-кратка е войната, толкоз по-добра, а най-хубавата война клони към нулево време на водене ( т.е. не стартира, а се печели преди старта).
Великият Сун Дзъ във втора глава („ Водене на война ”) от неговия етюд „ За изкуството на войната ” написа: „ Ако се води война и успеха се бави, оръжието става жалко и върховете се счупват, в случай че крепостта е обсадена за дълго време, силата е подкопана, в случай че армията е оставена на полето, страната няма задоволително средства ".
" Когато оръжието се притъпи и върховете се счупят, силата е подкопана и средствата свършат, князете, възползвайки се от вашата уязвимост, ще се надигнат против вас. Дори и тогава да имате умни прислужници, по-късно нищо не можете да извършите. Следователно във войната се чува за триумф, когато е бърза, даже и при нейното неумело водене, и към момента не се е видял триумф, в случай че тя е продължителна, даже при ловко водене ", споделя още той.
" Никога не се е случвало войната да е продължителна и да е преференциална за страната. Следователно човек, който не схваща изцяло вредата от войната, не може изцяло да разбере цялостните изгоди от войната ", заключава Сун Дзъ.
Трябва да кажа, че в случай че пренебрегнем чисто техническите аспекти на системата " война ", които се трансформират с развиването на технологиите, тогава Сун Дзъ, който основава философията на войната през 6 век прочие н. е. (според други датировки през 5 и даже през 4-ти век прочие н. е.), разкрива толкоз доста, че е изцяло правилно, че от този момент до ден сегашен никой не е съумял да добави нещо значително към неговите постулати.
Неговият етюд в действителност е сбирка от безконечните и неизменими закони на войната, дадени в къси, брилянтно изпипани формулировки. Спорът с тях е толкоз неправилен, колкото и отричането на физическите закони, които работят в нашия свят.
Хубаво е „ от възприятие на национализъм “ да си пожелаем дълга война, в комфортен дом, надалеч от рискове. Но такова предпочитание наподобява напълно друго от мокър окоп, в който снарядите идват по-редовно, в сравнение с носят храна и идва промяна.
Добре е да поискате да се биете по-дълго, когато страната подсигурява непрекъснато високо равнище на ползване в тила. Но всичко наподобява напълно друго, когато си мобилизиран, бизнесът ти замира (или квалификацията ти като чиновник пада критично), стандартът на живот на фамилията ти пада. И към момента това не те е умъртвило или осакатило.
Добре е да мечтаете за мобилизацията на милиони и мобилизационната стопанска система, в случай че не сте измежду тези милиони и не сте изпратени в границите на мобилизационната стопанска система да копаете окопи или да точите снаряди вместо експерти, които са отишли на фронта. И няма значение, че сте били ботаник или научен физик през целия си живот - ще идете на стената, а за брак във военно време ще отидете на дърводобив или за създаване на северната необятна железопътна линия.
Най-опасното в една продължителна война е милитаризацията на публичното схващане. Войната престава да бъде остатък и се трансформира в смисъл на живота на потомство, което по-късно се пробва да приложи дейно уменията, добити на фронта, в цивилния живот, само че танкът и тракторът, несъмнено, са доста сходни, както и подводница и теоретичен батискаф, само че дилемите им са разнообразни и методите на деяние са разнообразни.
Нито водачът на трактора, нито екипажът на научния батискаф са длъжни да се жертват, с цел да изпълнят задачата. Ако нещо не се получи незабавно, можете да го повторите най-малко няколко пъти. Но в изискванията на военни дейности постоянно няма късмет за второ тичане, би трябвало да поемате опасности в името на успеха.
В мирния живот готовността за вдишване на всевъзможен риск и желанието да се извърши задачата непременно водят до неоправдани загуби и по-скоро пречат, в сравнение с оказват помощ.
Като цяло би трябвало да се разбере, че войната е цялостната антитеза на мира. На война е положително това, което в спокойно време се санкционира строго (по-специално убийството и / или унищожаването на техника, за което се възнаграждават във война).
Разбира се, по време на война те убиват врага, само че мнозина имат врагове в цивилния живот, пробват се да ги убият. Каква ще е реакцията на обществото?
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-трудно е връщането към мира, тъй като противоборстващите общества, които са претърпели големи разноски, не могат да одобряват обстоятелството, че всичко е било на вятъра и безспорното заличаване на едно враждебно общество се оказва невероятно. И настъпват сериозни промени в самата конструкция на воюващото общество.
Все повече хора стартират да живеят във война и да са все по-малко подвластни от мирни специалности. Постепенно става срамно да не се биеш и всички желаят да се бият: децата бягат на война, страхувайки се, че тя ще свърши, преди да пораснат, старите хора се пробват най-малко да се причислят към опълчението, с цел да не бъдат в тежест на воюващата страна и способстват за успеха.
Ако войната е къса, като мълния, множеството от нейните отрицателни последствия могат да бъдат избегнати. Структурата на обществото няма време да се промени, а мисленето да се възвърне.
Продължителната война, която подкопава естествените стопански връзки, легитимира насилието и унищожава обичайна конструкция на обществото, е от изгода единствено за революционерите, тъй като улеснява задачата за вътрешна дестабилизация и усилва уязвимостта на властта.
Затова би трябвало да сме наясно, че колкото по-кратка е войната, толкоз по-добра и потребна е тя. Но би трябвало също по този начин да се разбере, че в случай че математическият модел на войната може да одобри, че бързото проваляне е по-добро от дългата победа, тогава обществената част на военната система, която е по-важна от математическата (в края на краищата войната е на първо място обществено събитие, което единствено отчасти може да бъде вярно разказано с математически формули), по принцип не допуска опция за проваляне.
Поражението във война е обществена и политическа злополука, която заплашва съществуването на нацията в нейния автентичен тип (германците от 1935 година и германците от 1955 година са разнообразни германци, въпреки и физически в по-голямата си част едни и същи хора).
Съответно, осъзнавайки, че съветското управление не можеше и не искаше дълга война, ние също би трябвало да разберем, че нямаме различен избор, с изключение на да спечелим войната.
Освен това законите на войната остават непроменени: колкото по-бързо и по-ефективно е извоювана победа, толкоз по-малко травматична и ресурсоемка ще бъде тя, толкоз повече шансове имаме да осъществяваме изцяло задачите на войната (основната от които е обезпечаване на обезпечената сигурност на Русия въз основа на основаването на нова система, която да размени разрушената от Съединени американски щати система на интернационалните връзки, съответстващи на новото систематизиране на силите на международната сцена).
За деветте месеца на военните дейности в Украйна Съединени американски щати съумяха освен да основат публична коалиция на Запада против Русия, само че и да накарат тази коалиция да работи.
От изказвания, че в Украйна няма да се доставя нищо стрелково (само каски, бронежилетки, храна и лекарства), Западът мина към доставки на дребни оръжия, по-късно бронирани машини, в този момент приказваме за доставка на най-новите модели западни танкове, високоточни ракети с обхват от 300 -500 километра, съвременни системи за противовъздушна защита / противоракетна защита (включително Patriot) и даже бойни самолети.
Засега Западът не е сигурен, че Украйна ще издържи задоволително дълго, с цел да могат нейните военни да усвоят новата технология. Затова те смятат за по-уместни доставките на ракети и системи за противовъздушна защита, които работят в дълбокия гръб, надлежно те могат да бъдат обслужвани от западни екипажи в украински униформи (телата на починалите, в случай че позицията е покрита от съветски ракети, ще бъдат извадени и е малко евентуално да бъдат хванати от разстояние 100 километра от фронта).
Но в случай че Западът има убеденост, че военните дейности в Украйна ще продължат задоволително дълго, тогава те ще предадат и танковете, и бойните самолети, и всичко, което намерят в складовете, като се изключи нуклеарните оръжия.
Разбира се, отново ще спечелим, само че всеки танк, всяка ракета, всеки снаряд, трансфериран от Запада в Украйна, е нечия гибел. И гибелта на нашия съотечественик. Колкото повече съумеят да дадат, толкоз по-висока цена ще платим за успеха. Освен това, изгубил вяра за бързо дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в Русия, Западът интензивно се пробва да подпали периметъра на съветските граници. И тук триумфът му също зависи директно от момента на освобождението от Украйна на по-голямата част от участващите там войски. По някаква причина ми се коства, че незабавно щом стартира прехвърлянето на най-малко няколко дивизии от Украйна в Кавказ, ползата на " азербайджанските еколози " към Лачинския кулоар внезапно ще изчезне, а в Централна Азия възходящите прояви на русофобия внезапно ще бъдат сменени от огромна и чиста обич към руснаците и Русия.
Освен това, след провалянето на Украйна, заявеното от Полша желание да удвои числеността на въоръжените си сили и да ги оборудва с най-новите американски оръжия ще се окаже доста по-голямо задължение за Полша, в сравнение с опасност за Русия. Ще се харчат пари за армията, разноските за нейната поддръжка ще се усилят фрапантно. В същото време Варшава просто няма да има причина законно да влезе в борба с Москва.
Не е нужно да атакувате, би трябвало да бъдете нападнати. Докато има Украйна, която може публично да кани полски войски на територията си (в какъвто и да е вид), провокирането на конфликт сред полската и съветската войска на украинска територия е въпрос на техника. Но щом няма Украйна, всяко секване на полските войски на източната им граница е непредизвикана експанзия против Русия и/или Беларус.
Военното проваляне на Украйна безапелационно ще покаже на войнстващите лимитрофи по нашите граници, че Съединени американски щати няма да ги защитят от гнева на Русия. Това значи, че русофобската активност би трябвало да бъде умерена.
Мобилизираните, като се изключи тези, които решат да свържат бъдещия си живот с армията, ще се върнат вкъщи при фамилиите си. И най-после, циреят, който предизвика напрежение по нашите граници, позволявайки на Съединените щати да играят игра на повишение на ставките, трансформирайки се в нуклеарен шантаж и в действителност заплашвайки незабелязано да ескалира в световен нуклеарен спор, ще изчезне.
В същото време бързото проваляне на Украйна (за предпочитане преди средата или края на лятото на 2023 г.) не значи безогледно бързане, което е положително единствено при хващане на бълхи.
Бързото проваляне допуска спокойна, добре готова интервенция, вследствие на която украинската войска и украинската страна престават да съществуват, а загубите на настъпващите войски са минимални. А за тези, които не могат да си показват себе си без война, има ЧВК - Близкия изток, Африка, Латинска Америка - романтика.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Третата секта счита, че продължителната война е метод да се примами Западът с цялостна мощ на фронта, където може да бъде сполучливо надвит, тъй че никой сякаш да не стои, преструвайки се на безпристрастен, та всеки да получи своето. Четвъртата секта се концентрира върху обстоятелството, че Западът безсмислено харчи за поддръжката на Украйна и прахосва личните си арсенали.
Има доста такива фракции. Всеки има своя лична мотивация. Наистина не мисля, че в дълбините на душата си самите те имат вяра на изчисленията си. Просто им се коства непатриотично да считат, че може някъде да сгрешим и нещо да не вземем поради.
Някои от същите тези очевидци на изгодата от дългата война обаче са в това време в сектата на очевидците от 2014 година, потвърждавайки, че тогава е станала неточност и Украйна е трябвало да бъде окупирана още през март 2014 година Тогава, споделят те, всички проблеми са щели да бъдат решени за няколко дни.
Те не изясняват по какъв начин изгодата от дълга война корелира с хипотетичната опция за суперсветкавичен блицкриг през 2014 година Те също по този начин не изясняват с какви тъкмо сили Русия е трябвало да завземе Украйна през 2014 година и къде щеше да отиде Западът, даже тогава мечтаейки да наложи доста по-строги наказания, в сравнение с съумяха да прокарат тогава.
И най-после, в случай че приемем, че колкото по-бързо бъде завладяна Украйна, толкоз по-добре, тогава за какво да не се съгласим, че грешката беше направена през 1991-92 година, когато всички отделили се републики не бяха завладяни едновременно. Тогава явно беше по-лесно изпълнимо, в сравнение с през 2014 година, а Буш-старши, който управляваше Съединени американски щати до януари 1993 година, за разлика от наследниците си, не беше срещу запазването на Съюз на съветските социалистически републики.
Като цяло патриотите интуитивно усещат, че най-хубавата война не се е състояла, само че в случай че към този момент е почнала, тогава колкото по-бързо бъде извоювана успеха, толкоз по-добре, само че събитията им пречат да приложат това познание в СВО.
Някои чисто военни теоретици, анализирайки войната не като обществено събитие, а като математически модел, даже твърдяха, че от време на време е по-добре да загубиш бързо, в сравнение с да спечелиш за дълго време.
Като типичен образец за мотивиране на тази концепция е дадена Първата международна война, в която и спечелилите, и победените понасят доста по-големи разноски, в сравнение с в случай че някоя от страните беше признала провалянето си още през 1914 година
Победата в тази война беше де факто извоювана от Съединените щати, които публично влязоха във войната едвам на 6 април 1917 година и в действителност започнаха да се бият в Европа на Западния фронт през октомври 1917 година, когато резултатът беше предупреден и всички главните жертви са направени на олтара на успеха. Останалите участници изгубиха. Някои пагубно, като Русия, Турция, Германия и Австро-Унгария, други по-малко видимо (като Англия и Франция, които след войната изгубиха примата си в западния свят от американците).
Няма да бъдем водени от математически опортюнисти, защото неизчислената обществена страна на войната е не по-малко значима от техническата страна, която се вписва в строги формули.
Нека просто отбележим, че прибавянето на социологическо незнайно към изброим математически модел може да промени изхода от една война, само че не е в положение да анулира неизменимия закон: колкото по-кратка е войната, толкоз по-добра, а най-хубавата война клони към нулево време на водене ( т.е. не стартира, а се печели преди старта).
Великият Сун Дзъ във втора глава („ Водене на война ”) от неговия етюд „ За изкуството на войната ” написа: „ Ако се води война и успеха се бави, оръжието става жалко и върховете се счупват, в случай че крепостта е обсадена за дълго време, силата е подкопана, в случай че армията е оставена на полето, страната няма задоволително средства ".
" Когато оръжието се притъпи и върховете се счупят, силата е подкопана и средствата свършат, князете, възползвайки се от вашата уязвимост, ще се надигнат против вас. Дори и тогава да имате умни прислужници, по-късно нищо не можете да извършите. Следователно във войната се чува за триумф, когато е бърза, даже и при нейното неумело водене, и към момента не се е видял триумф, в случай че тя е продължителна, даже при ловко водене ", споделя още той.
" Никога не се е случвало войната да е продължителна и да е преференциална за страната. Следователно човек, който не схваща изцяло вредата от войната, не може изцяло да разбере цялостните изгоди от войната ", заключава Сун Дзъ.
Трябва да кажа, че в случай че пренебрегнем чисто техническите аспекти на системата " война ", които се трансформират с развиването на технологиите, тогава Сун Дзъ, който основава философията на войната през 6 век прочие н. е. (според други датировки през 5 и даже през 4-ти век прочие н. е.), разкрива толкоз доста, че е изцяло правилно, че от този момент до ден сегашен никой не е съумял да добави нещо значително към неговите постулати.
Неговият етюд в действителност е сбирка от безконечните и неизменими закони на войната, дадени в къси, брилянтно изпипани формулировки. Спорът с тях е толкоз неправилен, колкото и отричането на физическите закони, които работят в нашия свят.
Хубаво е „ от възприятие на национализъм “ да си пожелаем дълга война, в комфортен дом, надалеч от рискове. Но такова предпочитание наподобява напълно друго от мокър окоп, в който снарядите идват по-редовно, в сравнение с носят храна и идва промяна.
Добре е да поискате да се биете по-дълго, когато страната подсигурява непрекъснато високо равнище на ползване в тила. Но всичко наподобява напълно друго, когато си мобилизиран, бизнесът ти замира (или квалификацията ти като чиновник пада критично), стандартът на живот на фамилията ти пада. И към момента това не те е умъртвило или осакатило.
Добре е да мечтаете за мобилизацията на милиони и мобилизационната стопанска система, в случай че не сте измежду тези милиони и не сте изпратени в границите на мобилизационната стопанска система да копаете окопи или да точите снаряди вместо експерти, които са отишли на фронта. И няма значение, че сте били ботаник или научен физик през целия си живот - ще идете на стената, а за брак във военно време ще отидете на дърводобив или за създаване на северната необятна железопътна линия.
Най-опасното в една продължителна война е милитаризацията на публичното схващане. Войната престава да бъде остатък и се трансформира в смисъл на живота на потомство, което по-късно се пробва да приложи дейно уменията, добити на фронта, в цивилния живот, само че танкът и тракторът, несъмнено, са доста сходни, както и подводница и теоретичен батискаф, само че дилемите им са разнообразни и методите на деяние са разнообразни.
Нито водачът на трактора, нито екипажът на научния батискаф са длъжни да се жертват, с цел да изпълнят задачата. Ако нещо не се получи незабавно, можете да го повторите най-малко няколко пъти. Но в изискванията на военни дейности постоянно няма късмет за второ тичане, би трябвало да поемате опасности в името на успеха.
В мирния живот готовността за вдишване на всевъзможен риск и желанието да се извърши задачата непременно водят до неоправдани загуби и по-скоро пречат, в сравнение с оказват помощ.
Като цяло би трябвало да се разбере, че войната е цялостната антитеза на мира. На война е положително това, което в спокойно време се санкционира строго (по-специално убийството и / или унищожаването на техника, за което се възнаграждават във война).
Разбира се, по време на война те убиват врага, само че мнозина имат врагове в цивилния живот, пробват се да ги убият. Каква ще е реакцията на обществото?
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-трудно е връщането към мира, тъй като противоборстващите общества, които са претърпели големи разноски, не могат да одобряват обстоятелството, че всичко е било на вятъра и безспорното заличаване на едно враждебно общество се оказва невероятно. И настъпват сериозни промени в самата конструкция на воюващото общество.
Все повече хора стартират да живеят във война и да са все по-малко подвластни от мирни специалности. Постепенно става срамно да не се биеш и всички желаят да се бият: децата бягат на война, страхувайки се, че тя ще свърши, преди да пораснат, старите хора се пробват най-малко да се причислят към опълчението, с цел да не бъдат в тежест на воюващата страна и способстват за успеха.
Ако войната е къса, като мълния, множеството от нейните отрицателни последствия могат да бъдат избегнати. Структурата на обществото няма време да се промени, а мисленето да се възвърне.
Продължителната война, която подкопава естествените стопански връзки, легитимира насилието и унищожава обичайна конструкция на обществото, е от изгода единствено за революционерите, тъй като улеснява задачата за вътрешна дестабилизация и усилва уязвимостта на властта.
Затова би трябвало да сме наясно, че колкото по-кратка е войната, толкоз по-добра и потребна е тя. Но би трябвало също по този начин да се разбере, че в случай че математическият модел на войната може да одобри, че бързото проваляне е по-добро от дългата победа, тогава обществената част на военната система, която е по-важна от математическата (в края на краищата войната е на първо място обществено събитие, което единствено отчасти може да бъде вярно разказано с математически формули), по принцип не допуска опция за проваляне.
Поражението във война е обществена и политическа злополука, която заплашва съществуването на нацията в нейния автентичен тип (германците от 1935 година и германците от 1955 година са разнообразни германци, въпреки и физически в по-голямата си част едни и същи хора).
Съответно, осъзнавайки, че съветското управление не можеше и не искаше дълга война, ние също би трябвало да разберем, че нямаме различен избор, с изключение на да спечелим войната.
Освен това законите на войната остават непроменени: колкото по-бързо и по-ефективно е извоювана победа, толкоз по-малко травматична и ресурсоемка ще бъде тя, толкоз повече шансове имаме да осъществяваме изцяло задачите на войната (основната от които е обезпечаване на обезпечената сигурност на Русия въз основа на основаването на нова система, която да размени разрушената от Съединени американски щати система на интернационалните връзки, съответстващи на новото систематизиране на силите на международната сцена).
За деветте месеца на военните дейности в Украйна Съединени американски щати съумяха освен да основат публична коалиция на Запада против Русия, само че и да накарат тази коалиция да работи.
От изказвания, че в Украйна няма да се доставя нищо стрелково (само каски, бронежилетки, храна и лекарства), Западът мина към доставки на дребни оръжия, по-късно бронирани машини, в този момент приказваме за доставка на най-новите модели западни танкове, високоточни ракети с обхват от 300 -500 километра, съвременни системи за противовъздушна защита / противоракетна защита (включително Patriot) и даже бойни самолети.
Засега Западът не е сигурен, че Украйна ще издържи задоволително дълго, с цел да могат нейните военни да усвоят новата технология. Затова те смятат за по-уместни доставките на ракети и системи за противовъздушна защита, които работят в дълбокия гръб, надлежно те могат да бъдат обслужвани от западни екипажи в украински униформи (телата на починалите, в случай че позицията е покрита от съветски ракети, ще бъдат извадени и е малко евентуално да бъдат хванати от разстояние 100 километра от фронта).
Но в случай че Западът има убеденост, че военните дейности в Украйна ще продължат задоволително дълго, тогава те ще предадат и танковете, и бойните самолети, и всичко, което намерят в складовете, като се изключи нуклеарните оръжия.
Разбира се, отново ще спечелим, само че всеки танк, всяка ракета, всеки снаряд, трансфериран от Запада в Украйна, е нечия гибел. И гибелта на нашия съотечественик. Колкото повече съумеят да дадат, толкоз по-висока цена ще платим за успеха. Освен това, изгубил вяра за бързо дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в Русия, Западът интензивно се пробва да подпали периметъра на съветските граници. И тук триумфът му също зависи директно от момента на освобождението от Украйна на по-голямата част от участващите там войски. По някаква причина ми се коства, че незабавно щом стартира прехвърлянето на най-малко няколко дивизии от Украйна в Кавказ, ползата на " азербайджанските еколози " към Лачинския кулоар внезапно ще изчезне, а в Централна Азия възходящите прояви на русофобия внезапно ще бъдат сменени от огромна и чиста обич към руснаците и Русия.
Освен това, след провалянето на Украйна, заявеното от Полша желание да удвои числеността на въоръжените си сили и да ги оборудва с най-новите американски оръжия ще се окаже доста по-голямо задължение за Полша, в сравнение с опасност за Русия. Ще се харчат пари за армията, разноските за нейната поддръжка ще се усилят фрапантно. В същото време Варшава просто няма да има причина законно да влезе в борба с Москва.
Не е нужно да атакувате, би трябвало да бъдете нападнати. Докато има Украйна, която може публично да кани полски войски на територията си (в какъвто и да е вид), провокирането на конфликт сред полската и съветската войска на украинска територия е въпрос на техника. Но щом няма Украйна, всяко секване на полските войски на източната им граница е непредизвикана експанзия против Русия и/или Беларус.
Военното проваляне на Украйна безапелационно ще покаже на войнстващите лимитрофи по нашите граници, че Съединени американски щати няма да ги защитят от гнева на Русия. Това значи, че русофобската активност би трябвало да бъде умерена.
Мобилизираните, като се изключи тези, които решат да свържат бъдещия си живот с армията, ще се върнат вкъщи при фамилиите си. И най-после, циреят, който предизвика напрежение по нашите граници, позволявайки на Съединените щати да играят игра на повишение на ставките, трансформирайки се в нуклеарен шантаж и в действителност заплашвайки незабелязано да ескалира в световен нуклеарен спор, ще изчезне.
В същото време бързото проваляне на Украйна (за предпочитане преди средата или края на лятото на 2023 г.) не значи безогледно бързане, което е положително единствено при хващане на бълхи.
Бързото проваляне допуска спокойна, добре готова интервенция, вследствие на която украинската войска и украинската страна престават да съществуват, а загубите на настъпващите войски са минимални. А за тези, които не могат да си показват себе си без война, има ЧВК - Близкия изток, Африка, Латинска Америка - романтика.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ