Детските надбавки – за всички или по право
След като общественото министерство разгласи, че от 1 януари 2021 година детски надбавки ще получават към този момент всички български деца, без значение от приходите на техните родители, се разгоряха безчет разногласия „ За “ и „ Против “, пуснаха се разнообразни анкети, даже се предизвикаха подписки, отново в поддръжка или против въпросните 40 лева за едно дете, 90 лева за две деца и 135 лева за три деца.
Всеки има свое мнение и причини по въпроса „ Как е най-справедливо да бъдат разпределяни детските помощи “. Ето и няколко от най-дискутираните позиции в интернет пространството:
-„ Браво, извънредно време беше! Всички деца са равни “ (най-разпространеното);
-„ Децата не са равни, някои гладуват и разделят коричка самун за през целия ден. Трябва да е единствено за най-бедните, само че да усилят парите, тъй като тези са доста малко “;
-„ Писна ми от демагози в интернет, които са великодушни на думи, а след това никакви ги няма. Защо би трябвало да разделяме децата, всички имат потребности “;
-„ Да се дават единствено на родители със приключено приблизително обучение, които си заплащат налозите. Омръзна ми аз да ги устоявам! “;
-„ Да се дават единствено на най-бедните, само че не като пари, а в хранителни артикули, облекла и образователни пособия. Иначе ще се изпият от родителите “;
-„ По-добре да не са пари, а данъчни облекчения и да са за всички работещи “;
-„ Да се натрупат във влог на детето, което то да употребява за обучение и нищо друго “;
-„ Не им желая парите, имам си задоволително “;
-„ Много са малко тези пари, би трябвало да ги усилят и да са за всички деца “;
-„ Аз си получавам детски и в този момент. Винаги може да се измисли метод да се надхитри страната. Защо пък да не ги взема, откакто може? “;
-„ Вместо да дават пари, да оправят опазването на здравето и образованието “;
-„ Който не ги желае, да ги подарява на нуждаещи се, само че да не ги оставя на страната “.
-„ На мен пари не ми трябват, сама съм си отгледала децата. Ще се боря да са за бедните, които нямат. Нали по тази причина са обществени, тъй като са за нуждаещи се. Как по този начин ще ги вземат всички! “
И колкото повече човек се задълбочава, толкоз повече разнообразни отзиви среща, някои – рационални, други – неуместни, а има и занимателни.
Как обаче е почтено да се случи
Ето две писма на майки, отстояващи две крайни позиции по този въпрос.
„ Имам две деца, към този момент младежи, и до този миг не съм получила нито лев от страната, като се изключи първата помощ, която се дава при раждането на дете. Това е! Нямам право на детски надбавки, защото приходите ни надвишават с доста малко посочената граница. Дори и за 80% не мога да се класирам, тъй като и там превишавам с цели 5 лв.. С две думи – богати хора сме. И тъй като сме богати, си гледаме сами децата.
Да, тези пари не са доста, само че 45 лева – колкото се пада на дете при две деца, могат да бъдат: яке от сезонните намаления (каквото и двамата към момента нямат, а на открито към този момент взе да вали), съвсем стигат за обувки (и обувки нямат, тъй като старите са им малки), няколко учебника (понеже образованието ни не е изцяло гратис и от 8 клас всички учебници се купуват от родителите, а до 8 клас пък се купуват наложителните за учебно заведение пособия и образователни тетрадки, които по никакъв начин не са евтини), джобни за училище (те си носят храна, само че от време на време желаят да бъдат като другите деца и да си купят също нещо)… Да изреждам ли още?
Та тези пари, въпреки и малко, могат да зарадват и да бъдат потребни на моите деца. Но не ги получавам, нищо че работя от години и си заплащам почтено всички налози. Май казусът ми е тъкмо в честното. Защото моята колежка, чийто брачен партньор е строителен бизнесмен, ги получава. Но нямат брак и той е подписал документи, че не живеят дружно и не устоя децата. Така че тя дава отговор на изискванията, нищо че действително няма потребност от тези пари. Но както обича да споделя – щом ти дават, вземай. И, до момента в който аз се чудя по какъв начин тъкмо да събера останалите стотинки преди заплата (да, от време на време са даже жълти стотинки), с цел да купя самун и мляко за децата (понеже ние с мъжа ми може и да пропуснем вечерята, само че не и те), тя ми праща красиви фотоси от следващата екзотична фамилна почивка от другия завършек на света. В такива случаи се усещам като следващия простак в тази страна, който не знае по какъв начин да я преметне, с цел да получи нещо.
Така че се веселя, в действителност доста се веселя, че и моите деца ще могат да получават това, което им се поставя. Вярно, не е доста, само че за мен и такива като мен, е нещо. Сигурна съм, че в сходна обстановка съм освен аз, а още доста родители, на които напълно малко не е достигало, с цел да попаднат в класацията “.
Марина, София
И другата позиция.
„ Значи безусловно срещу съм да се раздават парите на всички поравно. Има хора, които работят и могат да изхранват децата си. Но има такива, които едвам свързват двата края и живеят оскъдно. Ако тези пари се дадат на тях, те ще си нахранят децата и ще ги влагат в образованието им. Изобщо не са толкоз неприятни, колкото ни ги демонстрират по малките екрани. Това са операции. Длъжни сме да мислим и се грижим за най-бедните.
Ето, аз по какъв начин мога да отглеждам цели три деца с парите, които имаме. Нямам потребност от тези 135 лева, те за нищо не стигат. Но може страната да ги добави към парите за най-бедните. Стига сме се лакомили единствено, би трябвало да учим децата си на положително като им даваме най-хубавия образец.
И не, не искам да се занимавам аз с даряването на тези пари, тъй като си имам задоволително домашни отговорности, с цел да се наемам и с това. Нали има страна – тя да мисли. Аз обаче съм срещу да се дават на всички. Точка! “
Христина, София
А вие по какъв начин смятате, че е най-честно?
Дали в действителност децата би трябвало да бъдат равни или е належащо да има по-специални условия, когато се разпределят детските надбавки?
Соня Димова
Източник:
Всеки има свое мнение и причини по въпроса „ Как е най-справедливо да бъдат разпределяни детските помощи “. Ето и няколко от най-дискутираните позиции в интернет пространството:
-„ Браво, извънредно време беше! Всички деца са равни “ (най-разпространеното);
-„ Децата не са равни, някои гладуват и разделят коричка самун за през целия ден. Трябва да е единствено за най-бедните, само че да усилят парите, тъй като тези са доста малко “;
-„ Писна ми от демагози в интернет, които са великодушни на думи, а след това никакви ги няма. Защо би трябвало да разделяме децата, всички имат потребности “;
-„ Да се дават единствено на родители със приключено приблизително обучение, които си заплащат налозите. Омръзна ми аз да ги устоявам! “;
-„ Да се дават единствено на най-бедните, само че не като пари, а в хранителни артикули, облекла и образователни пособия. Иначе ще се изпият от родителите “;
-„ По-добре да не са пари, а данъчни облекчения и да са за всички работещи “;
-„ Да се натрупат във влог на детето, което то да употребява за обучение и нищо друго “;
-„ Не им желая парите, имам си задоволително “;
-„ Много са малко тези пари, би трябвало да ги усилят и да са за всички деца “;
-„ Аз си получавам детски и в този момент. Винаги може да се измисли метод да се надхитри страната. Защо пък да не ги взема, откакто може? “;
-„ Вместо да дават пари, да оправят опазването на здравето и образованието “;
-„ Който не ги желае, да ги подарява на нуждаещи се, само че да не ги оставя на страната “.
-„ На мен пари не ми трябват, сама съм си отгледала децата. Ще се боря да са за бедните, които нямат. Нали по тази причина са обществени, тъй като са за нуждаещи се. Как по този начин ще ги вземат всички! “
И колкото повече човек се задълбочава, толкоз повече разнообразни отзиви среща, някои – рационални, други – неуместни, а има и занимателни.
Как обаче е почтено да се случи
Ето две писма на майки, отстояващи две крайни позиции по този въпрос.
„ Имам две деца, към този момент младежи, и до този миг не съм получила нито лев от страната, като се изключи първата помощ, която се дава при раждането на дете. Това е! Нямам право на детски надбавки, защото приходите ни надвишават с доста малко посочената граница. Дори и за 80% не мога да се класирам, тъй като и там превишавам с цели 5 лв.. С две думи – богати хора сме. И тъй като сме богати, си гледаме сами децата.
Да, тези пари не са доста, само че 45 лева – колкото се пада на дете при две деца, могат да бъдат: яке от сезонните намаления (каквото и двамата към момента нямат, а на открито към този момент взе да вали), съвсем стигат за обувки (и обувки нямат, тъй като старите са им малки), няколко учебника (понеже образованието ни не е изцяло гратис и от 8 клас всички учебници се купуват от родителите, а до 8 клас пък се купуват наложителните за учебно заведение пособия и образователни тетрадки, които по никакъв начин не са евтини), джобни за училище (те си носят храна, само че от време на време желаят да бъдат като другите деца и да си купят също нещо)… Да изреждам ли още?
Та тези пари, въпреки и малко, могат да зарадват и да бъдат потребни на моите деца. Но не ги получавам, нищо че работя от години и си заплащам почтено всички налози. Май казусът ми е тъкмо в честното. Защото моята колежка, чийто брачен партньор е строителен бизнесмен, ги получава. Но нямат брак и той е подписал документи, че не живеят дружно и не устоя децата. Така че тя дава отговор на изискванията, нищо че действително няма потребност от тези пари. Но както обича да споделя – щом ти дават, вземай. И, до момента в който аз се чудя по какъв начин тъкмо да събера останалите стотинки преди заплата (да, от време на време са даже жълти стотинки), с цел да купя самун и мляко за децата (понеже ние с мъжа ми може и да пропуснем вечерята, само че не и те), тя ми праща красиви фотоси от следващата екзотична фамилна почивка от другия завършек на света. В такива случаи се усещам като следващия простак в тази страна, който не знае по какъв начин да я преметне, с цел да получи нещо.
Така че се веселя, в действителност доста се веселя, че и моите деца ще могат да получават това, което им се поставя. Вярно, не е доста, само че за мен и такива като мен, е нещо. Сигурна съм, че в сходна обстановка съм освен аз, а още доста родители, на които напълно малко не е достигало, с цел да попаднат в класацията “.
Марина, София
И другата позиция.
„ Значи безусловно срещу съм да се раздават парите на всички поравно. Има хора, които работят и могат да изхранват децата си. Но има такива, които едвам свързват двата края и живеят оскъдно. Ако тези пари се дадат на тях, те ще си нахранят децата и ще ги влагат в образованието им. Изобщо не са толкоз неприятни, колкото ни ги демонстрират по малките екрани. Това са операции. Длъжни сме да мислим и се грижим за най-бедните.
Ето, аз по какъв начин мога да отглеждам цели три деца с парите, които имаме. Нямам потребност от тези 135 лева, те за нищо не стигат. Но може страната да ги добави към парите за най-бедните. Стига сме се лакомили единствено, би трябвало да учим децата си на положително като им даваме най-хубавия образец.
И не, не искам да се занимавам аз с даряването на тези пари, тъй като си имам задоволително домашни отговорности, с цел да се наемам и с това. Нали има страна – тя да мисли. Аз обаче съм срещу да се дават на всички. Точка! “
Христина, София
А вие по какъв начин смятате, че е най-честно?
Дали в действителност децата би трябвало да бъдат равни или е належащо да има по-специални условия, когато се разпределят детските надбавки?
Соня Димова
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




