Улици на историята: „Аз един Бачо Киро съм“
След като се снимаме за спомен пред фонтана на Президентството, слизаме в подлеза и излизаме на Министерски съвет или още по-добре – на ЦУМ. От едната ни страна е статуята на Света София, само че ние тръгваме надолу, по бул. „ Княз Александър Дондуков “. Първата пресечка вляво се споделя улица „ Сердика “ – император Марк Улпий Траян дава на днешната столица своето родово име, наричайки я Улпия Сердика, и улицата надлежно е кръстена на остарялото име на София. Втората пресечка вляво се споделя улица „ Веслец “ – както доста улици в града („ Стара планина “, „ Витоша “…), тази също е кръстена на планина и по-точно на планински хълм в Западния Предбалкан, област Враца, в подножието на който се намира и село Веслец. Третата пресечка надолу по „ Дондуков “ е кръстена на Киро Петров Занев, за който ще си приказваме през днешния ден.
Кадър на няколко дами от село Бяла църква, Ловешко, които хранят кокошки
Киро Петров Занев е роден на 7 юли 1835 година в село Горни Турчета, което след 1879 към този момент се споделя село Бяла църква. Семейството му не е изключително заможно. Баща му, Петър Филев Занев, е пастир. Той обаче умира, когато синът му е едвам 6-годишен и по този начин дребният се постанова да стартира да работи (по образец на татко си – говедар), с цел да оказва помощ у дома. Докато работи, посещава локалното килийно учебно заведение, а по-късно майка му, Цона Добрева, го праща в Батошевския манастир да се учи на четмо и писмо. Тези две умения трансформират живота му вечно.
На 17 години, през 1852 година, към този момент е напуснал манастира и става селски преподавател по селата Коювци (днес Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград, до момента в който през 1857 не се завръща в родното си Горни Турчета, където продължава да е преподавател (с едно по-голямо спиране през 1871) чак до гибелта си през 1876. По това време през 1869 година Бачо Киро основава и първото селско читалище в България, наречено сантиментално „ Селска обич “, а през 1870 година прави и първия селски читалищен и учебен спектакъл.
Той има три книги: „ Описание на село Горни Турчета “ (от 1870) и пътеписите „ Пътуванието на Бача Кира “ (1873), „ Второто пътувание на Бача Кира “ (1874). Пътувания, за които ще ви разкажем по-късно.
Днес са останали 34 ръкописни сборника от него и учениците му с общ размер от 4470 страници. В тях се включват доста стихотворения и историографски и фолклористични проучвания като бележки за въстанието на дядо Никола, за Хаджи Ставревата буна, за четата на Филип Тотю, за четата на Хаджи Димитър, за Стефан Караджа…
Отец Матей Преображенски
Освен във всеобщата просветата, Бачо Киро се включва ефективно и в битката за църковна самостоятелност на България. Това става повода да лежи в пандиза на два пъти – през 1861 година и през 1864.
Малко преди да открие „ Селска обич “, към този момент се допира до огромна част от българските революционни мозъци, а в тайните каузи на националреволюционните битки го посвещава Матей Преображенски. Отец Матей, именуван от хората още Очматей и Очката, е член на Вътрешната революционна организация и другар и поддръжник на Васил Левски. Чрез него се среща и с ред изтъкнати членове на организацията – по този начин става добър другар с Христо Иванов-Големия, също доближен на Дякона.
Паузата от преподаването, за която споменахме нагоре, прекарва дружно с Левски, обикаляйки из България, а персонално Апостола го прогласява за „ Главен селски преподавател “. Заедно с Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски, Киро Петров основава Бялочерковския частен революционен комитет през февруари 1872 година и става негов ръководител.
На този стадий към този момент качествата на Бачо Киро са явни за всички – по този начин доверието в него към този момент е несъмнено. За него Филип Семидов написа:
Преди експлоадирането на Априлското въстание Бачо Киро пътува доста. Най-честата му дестинация е Букурещ, където взе участие в съвещанията на Българският революционен централен комитет.
През 1875 година взе участие в подготовката на Старозагорско въстание, което за жал се проваля. Обстановката на Балканите обаче продължава да е удобна за въоръжени акции против по този начин наречената Висока врата поради сериозните политически усложнения на Турция. Така някои от членовете на саморазпусналия се след въстанието БРЦК вземат решение да пристъпят към подготовка на ново въстание – този път в Гюргево – и по този начин се появява Гюргевски революционен комитет.
Бачо Киро е един от основните уредници на въстанието в Търновския революционен окръг. Когато Кървавото писмо идва при ръководителят на окръга Стефан Стамболов, Киро дружно със свои приятели съумява да събере в родното си село Бяла църква чета от над 100 юнаци – тя по-късно ще стане част от четата на поп Харитон Халачев. В боевете при Дряновския манастир, които не престават 9 дни, против мъжете от четата се изправя неведнъж превъзхождаща ги постоянна турска войска. Поп Харитон умира, а манастирът е опожарен, само че Бачо Киро съумява да се избави. Бяга в родното си село, където се укрива известно време в колибата на лозето си, само че е предаден и задържан.
Паметник на починалите за освобождението от османско господство в квартал „ Варуша север “, Велико Търново
След като е хванат, откаран е в Търново, където го съди ексклузивен съд. По време на процеса се държи извънредно почтено като без съмнение поема отговорност за всичките си каузи и не издава никой от съратниците си, което вбесява турците.
Първенецът на Търново, Етхен бей, прави опит посредством бранителя Джовани Икономов да избави Бачо Киро и го предизвиква да се направи на вманиачен, тъй като съгласно турския закон лудите не могат да бъдат осъждани на гибел. В този миг Бачо Киро изненадва всички и на прекрасен и чист турски издекламира следните стихове:
Аз един Бачо Киро съм без боязън от турчин комита съм. Пушка на рамо турих, Дряновски манастир открих. Правдата си да следа излязох, въжето си на врата самичък метнах!
На фона на скоро преведения Вазов, ето думите на Бачо Киро в оригинал:
