Голямото бягство на най-големия айсберг в Антарктида: откъсна се от морското дъно
След като се отдели от ледения шелф Brunt през май 2024 година, айсбергът A-83 попадна в капан в компактен морски лед, до момента в който късната зима му разреши да се движи още веднъж. Учените са употребявали сателитни изображения от Landsat 9, проследявайки топлинния сигнал на айсберга, което им разрешава да проследят пътуването и взаимоотношението му с околната среда.
Наблюдението на айсберга също сподели, че през септември 2024 година той се е разпаднал на няколко елементи, повода за което е конфликт с подводна канара, пише SciTechDaily. Откакто се освободи от ледения шелф през май, огромният антарктически айсберг прекара първите няколко месеца от съществуването си значително притиснат от околния леплив морски лед, изключително в нови разломи. Въпреки това, в края на зимата в южното полукълбо, когато морският лед стартира да се пропуква и да се носи, айсберг A-83 съумя да се измъкне от хватката му, което го задвижи.
Учените са употребявали изображения с подправен цвят, които демонстрират какъв е бил айсбергът на 22 май 2024 година, малко откакто се е откъснал от шелфовия лед, а също и на 26 август. И двете изображения са направени от учени благодарение на TIRS-2 (термичен инфрачервен сензор-2) на Landsat 9. Имайте поради, че и двете изображения са част от усъвършенствана стратегия за събиране на данни, наречена LEAP, която основава 24-часов запис на изображения на ледници, ледени лавици и морски лед в такива райони на планетата като Антарктика, Гренландия и Северния ледовит океан.
Изследователите означават, че сходни изображения биха могли да оказват помощ за наблюдаване на полярните райони на планетата, даже когато Слънцето е под хоризонта и не са налични забележими изображения. Зимата в района продължава от март до октомври, като 105 от тези дни са покрити с 24 часа мрачевина, съгласно Британското антарктическо изследване (BAS).
Топлинна сигнатура към айсберг A-83, получена на 26 август 2024 година от термичен инфрачервен датчик 2 на Landsat Снимка: NASA
Жълтото и оранжевото демонстрират области, където температурата на повърхността е по-висока - да вземем за пример открита вода или тъничък лед. Синьото демонстрира области с по-ниски температури, като по-дебелия лед на айсберга и прилежащия мразовит шелф.
Според BAS зимните температури на шелфовия лед нормално са под минус 20 градуса по Целзий, до момента в който най-ниските температури могат да доближат към -55°C. Любопитно е, че през август спрямо май температурата на повърхността на покритото с лед море Уедъл е релативно по-ниска.
Морският лед към Антарктика доближава своя оптимален годишен размер и дебелина в края на зимата, нормално към средата до края на септември. Но даже относително пълен морски лед в края на зимата може да отстъпи място на огромен айсберг. Пукнатини в морския лед са били явни в края на юли, съгласно глациолога от Университета на Мериленд Кристофър Шуман от Центъра за галактически полети Годард на НАСА.
До септември задачата Sentinel-1 на Европейската галактическа организация и спътникът на NASA-NOAA Suomi NPP видяха, че няколко части са се отчупили от айсберг A-83, до момента в който се въртеше и се опитваше да премине около ледените блокове McDonald, подводно разобличаване на скална основа. Изследователите означават, че нито едно от частите айсберг не е задоволително огромно, за да получи име.
Наблюдението на айсберга също сподели, че през септември 2024 година той се е разпаднал на няколко елементи, повода за което е конфликт с подводна канара, пише SciTechDaily. Откакто се освободи от ледения шелф през май, огромният антарктически айсберг прекара първите няколко месеца от съществуването си значително притиснат от околния леплив морски лед, изключително в нови разломи. Въпреки това, в края на зимата в южното полукълбо, когато морският лед стартира да се пропуква и да се носи, айсберг A-83 съумя да се измъкне от хватката му, което го задвижи.
Учените са употребявали изображения с подправен цвят, които демонстрират какъв е бил айсбергът на 22 май 2024 година, малко откакто се е откъснал от шелфовия лед, а също и на 26 август. И двете изображения са направени от учени благодарение на TIRS-2 (термичен инфрачервен сензор-2) на Landsat 9. Имайте поради, че и двете изображения са част от усъвършенствана стратегия за събиране на данни, наречена LEAP, която основава 24-часов запис на изображения на ледници, ледени лавици и морски лед в такива райони на планетата като Антарктика, Гренландия и Северния ледовит океан.
Изследователите означават, че сходни изображения биха могли да оказват помощ за наблюдаване на полярните райони на планетата, даже когато Слънцето е под хоризонта и не са налични забележими изображения. Зимата в района продължава от март до октомври, като 105 от тези дни са покрити с 24 часа мрачевина, съгласно Британското антарктическо изследване (BAS).
Топлинна сигнатура към айсберг A-83, получена на 26 август 2024 година от термичен инфрачервен датчик 2 на Landsat Снимка: NASA Жълтото и оранжевото демонстрират области, където температурата на повърхността е по-висока - да вземем за пример открита вода или тъничък лед. Синьото демонстрира области с по-ниски температури, като по-дебелия лед на айсберга и прилежащия мразовит шелф.
Според BAS зимните температури на шелфовия лед нормално са под минус 20 градуса по Целзий, до момента в който най-ниските температури могат да доближат към -55°C. Любопитно е, че през август спрямо май температурата на повърхността на покритото с лед море Уедъл е релативно по-ниска.
Морският лед към Антарктика доближава своя оптимален годишен размер и дебелина в края на зимата, нормално към средата до края на септември. Но даже относително пълен морски лед в края на зимата може да отстъпи място на огромен айсберг. Пукнатини в морския лед са били явни в края на юли, съгласно глациолога от Университета на Мериленд Кристофър Шуман от Центъра за галактически полети Годард на НАСА.
До септември задачата Sentinel-1 на Европейската галактическа организация и спътникът на NASA-NOAA Suomi NPP видяха, че няколко части са се отчупили от айсберг A-83, до момента в който се въртеше и се опитваше да премине около ледените блокове McDonald, подводно разобличаване на скална основа. Изследователите означават, че нито едно от частите айсберг не е задоволително огромно, за да получи име.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ