След като разобличи Дядо Коледа, подкани ни да правим деца

След като разобличи Дядо Коледа, подкани ни да вършим деца и ни заведе на море в Гърция, Ангелин Балсамаджиев е още веднъж тук, с цел да ни опише за скорошните му конфликти с религията и по какъв начин представителите на две разнообразни огромни вероизповедания у нас се държат с децата. Предупреждаваме, че текстът може и да не е доста прелестен за върлите почитатели на институцията Българска православна черква.Казвам се Ангелин, само че не съм ангел. Кръстен съм, само че не съм набожен.
Агностик съм – не отхвърлям нищо. Трудно ми беше с децата и въпросите им. Появиха се около гибелта на татко ми, след това в детската. Не желая да ги сугестирам, не желая да ги заблуждавам, не желая да ги върша и безверници. Разказвам ви две къси истории от последните две седмици.
Ходили ли сте в църквата в Царево? Вероятно няма по-красиво място, на което да срещнеш Бог. Въпросът е да не срещнеш локалния поп, само че за това по-късно.
Много близко мое семейство ме поканиха да кръстя огромното им момче. Съгласих се, само че взех решение да създадем преживяването му по-интересно от елементарното, с цел да се трансформира кръщението му в нещо незабравимо, да се порадваме на морето и след това да изпием по нещо на плажа. Десет фамилии си запазихме хотел на близката Арапя, организирахме всичко и пристигна денят.

Приближихме мястото, църквата е кацнала на един магически нос, във водата имаше фрегата и десетки бели яхти ни направиха безвъзмездна сценография, оставихме капитализма и грижите си на паркинга и пристъпихме в святото място.
Посрещна ни най-противният поп, който съм срещал, а аз съм срещал доста. После разбрах, че неотдавна май е натровил едно куче, че му лаело доста, само че това е отвън историята. Попита по какъв начин се споделя детето. Казах му: „ Раян “. Събра цялата си гадност от това, че не се споделя Георги, родителите му и аз започнахме да се препотяваме и продължи: „ Какво ти е това на ръката? “, дребният носеше алено конче със синьо камъче и добави, „ Това е окото на Фатима, дъщерята на Мохамед! Тук тези ги чупим с камъни! “ Извика преялата попадия и я накара да излезе на открито и да го смаже с камък.

Детето беше пред плач. Аз също. После стартира да ме изпитва: „ Кажи му в този момент за какво сте тук… “, изсмуках си от пръстите всякакви неща, той ме посече и сподели: „ Глупости, през днешния ден честваме успеха на живота над гибелта “ и стартира да цитира пасажи от евангелието, с цел да ми потвърди какъв брой не разбираме на неразбираемия черковнославянски. Защо, уроде, за какво не приклекна до детето и не го вкара във вярата?! Всичко това можеше да мине като една кротка приказка, в която всички щяхме да разберем грешките и незнанието си – и за окото на Фатима, и за успеха на живота. По-късно чух клюки, че руснаци му хвърлят доста пари, неизвестно за какво, че с тях не се държи по този начин и така нататък Господ си знае работата!
Имам три деца с майка еврейка. Записахме ги в едно ново еврейско учебно заведение, където има единствено еврейчета. Нямам никакво предпочитание да се посвещават в тяхната религия, изобщо и не искам да се приказва за това. С ненаситност се съгласих да стартират учебно заведение там, тъй като пребивавам в къща на евреи от 17 години и имам усещания – харесват ми. Харесват ми правилата им. Нито ще върша паралели сред религиите, нито сред убежденията, още повече, че фамилията, в което пребивавам, са си напълно българи.
Извикаха ни в Синагогата, с цел да се срещнем с родителите на другите възпитаници. Няма да загатвам равнището на защита и по какъв начин под хубавите бели ризи на някои от дамите, прозираха бронежилетки, само че какво да вършат – мачкали са ги и се пробват още. Връчиха ми кипа, отхвърлих да я сложа, никакъв проблем. Децата играеха, тичаха из двора и вътре в техния храм и никой не им направи забележка. Те знаят, че на тази възраст не им сваляш гривната, с цел да я счупиш с камък, на тази възраст само би трябвало детето да се усеща добре в това пространство.

Стана един от „ техните “ и държа тирада. Беше къса. Разказа алегория: „ Когато видиш собствен брат, чийто кон е в калта, твой дълг е да му окажеш помощ. Когато видиш собствен брат, чийто кон е в калта и му предложиш помощ, а той каже с думите – аз не мога да се включа, извади ми го ти! Тогава твой дълг е да го подминеш. “ Извод: На нас мързели не ни трябват.
Пак споделям, нашата вяра има не по-малко нравоучителни истории. Въпросът е по какъв начин ни ги сервират, по какъв начин ни „ шъткат “ в църквите, какъв брой пияни идват на литургиите, какъв брой тихи са микрофоните им на дежурните литургии, които изнасят с досада, с какви коли се движат, какви истории се описват за младите монаси в килиите, в които ги привикват.
Не съм вероизменник, не съм никакъв. За мен вярата е инструмент, само че той от време на време може да е отдушник, кей или избавление. Постарайте се най-малко за тези, които го търсят. Посвещавам го на отчето, чието име не желая да знам.
Инфо: maikomila.bg