Българските власти крият, че са давани паспорти на осъдени и издирвани чужденци
След като описа за македонския жител Бранко М., получил българско поданство, макар че е лежал в пандиза, търсен и със възбрана да влиза в Шенген, а инспекциите на българските управляващи не демонстрираха, че има такива случаи, Валя Ахчиева разгласява и втора част на следствието си.
В нея журналистката дава и други образци за това, че управляващите са давали български паспорти и на търсени и наказани чужденци.
Случаят Любиша П.
Македонският жител Любиша П. е получил българско поданство с декрет на вицепрезидента на 20.12.2016 год.
В дирекция „ Международно оперативно съдействие ” на Министерство на вътрешните работи обаче се получава уведомление от Интерпол, че той е разгласен за търсене за задържане и екстрадиция. На 31.10.2018 година от Министерство на вътрешните работи уведомяват за това и Министерството на правораздаването.
По данни на Интерпол на 19.09.2015 год. търсеният Любиша П. е влизал в България с автомобил и граничните чиновници са разкрили 9,78 гр. кокаин, пакетиран в чанта. На лицето е постановена присъда от 20.12.2017 год. от Съда в град Струмица, Македония, с която е наказано на 1 година отнемане от независимост за нелегално произвеждане и разпространяване на наркотични субстанции и прекурсори.
Какви мнения са дали Министерство на вътрешните работи и ДАНС на Съвета по поданство през 2016 година, когато молбата на Любиша П. е била почетена? Какво са проучили за него, пита Ахчиева.
Случаят Благоя К .
Благоя К., македонски жител, получава български паспорт с декрет на вицепрезидента от 18.06.2010 г.
На 02.03.2018 година, 29.03.2018 година и 27.04.2018 година от дирекция „ Международно оперативно съдействие ” – Министерство на вътрешните работи идват писма в Министерството на правораздаването, че Благоя К. е със възбрана за влизане в Шенген и е с шенгенски идентификационен номер на Норвегия. Той е бил наказан на 09.02.2007 година от Апелативен съд – Borgarting за компютърно закононарушение и квалифицирана кражба в съучастничество на 2 години и 6 месеца отнемане от независимост.
През месец юли 2006 година, в Осло, той съумял да получи достъп до данни на огромен брой банкови карти посредством слагане на скимиращо устройство на два банкомата.
От 31.07.2006 година до 08.08.2006 година е бил съизвършител в потреблението на банкови карти. Норвежките полицейски управляващи ни уведомяват, че лицето е влезнало и обитавало нелегално на територията на Кралство Норвегия. Забраната за влизане в Шенген пък е в действие от 12.03.2008 година и е със период на валидност до 13.12.2019 година
На 28.06.2018 година Съветът по поданството в Министерството на правораздаването взема решение да му бъде отнето българското поданство.
Случаят Илия С.
Илия С. е македонски жител. Получил е български паспорт с декрет на вицепрезидента на 17.11.2011 година.
На 21.09.2017 година и 12.02.2018 година дирекция „ Международно оперативно съдействие ” към Министерство на вътрешните работи уведомява Министерството на правораздаването, че Илия С. е с отвод за влизане в Шенген, с шенгенски идентификационен номер на Италия.
Мярката е наложена от префектура PIACENZA поради незаконни влизания и пребивавания на територията на страната, като мярката е била издадена на 29.09.2005 година, а възбраната за влизане в Шенген е валидна до 17.09.2019 год.
Оказва се, че при приемането на българско поданство Илия С. е бил към този момент 6 години със възбрана да влиза в Шенген.
Гражданството му е отнето на 17.05.2018 г.
Случаят Аце И.
Аце И., още веднъж македонски жител, получил български паспорт с декрет от 26.07.2012 год.
На 25.01.2018 година, дирекция „ Международно оперативно съдействие ” към Министерство на вътрешните работи уведомява с писмо Министерството на правораздаването, че Аце И. има наложена възбрана за влизане и престояване на територията на страните от Шенгенското пространство поради присъда от Окръжния съд в Будапеща от 26.01.2012 год. за корист с наркотични субстанции в огромни количества. За това той е осъден с експулсиране за период от 4 години.
Българското поданство му е отнето на 04.04.2018 год.
Случаят Марко К.
Албанският жител Марко К. е получил българско гражданство на 27.12.2012 година
С писма от 26.08.2013 година и от 28.11.2016 година дирекция „ Международно оперативно съдействие ” уведомява Министерството на правораздаването, че лицето е със възбрана за влизане в Шенген с шенгенски идентификационен номер на Гърция.
Гръцките управляващи са уведомили българското Министерство на вътрешните работи, че Марко К. е задържан няколко пъти за незаконно влизане и престой в Гърция и подправяне на документи. Осъден е на 4 месеца затвор, като е депортиран на 13.05.2011 год., а забраната за влизане в Шенген е от 26.04.2011 година
Българското поданство на Марко К. е отнето на 13.04.2017 год.
Списъкът с такива случаи продължава, само че всички демонстрират една и съща скица.
Регистрирани към този момент лица в Шенгенската осведомителна система, които са наказани и са със възбрана за влизане в Шенген, идват в България да си подадат документите за българско поданство - първо в Държавната организация за българите в чужбина, а по-късно в Министерството на правораздаването. Образува се кореспонденция на всеки молител за български паспорт, а по-късно ДАНС и Министерство на вътрешните работи изследват всеки претендент.
И тук идва казусът за българските служби. Те търсят в своите системи данни за лицата, само че тях ги няма в базата данни. Защо? Защото тези хора са пристигнали в България като фантоми. Те не живеят в България. Те не работят в България. Те даже не правят закононарушения в България, с цел да са регистрирани някъде. И има причина за всичко това - не е изпълнен правилото на уседналост, изяснява Валя Ахчиева.
В Закона за българското поданство има чл.12 ал.1 т.2, съгласно който се изисква, чужденците да имат не по-малко от 5 години непрекъснато престояване в България, с цел да получат български паспорт. Изключение законът прави единствено за тези, които показват уверение за български генезис. И практиката до момента демонстрира, че тъкмо това изключение генерира порочни схеми.
Според това изключение в закона, в случай че си се снабдил от ДАБЧ с уверение за български генезис, тогава не е нужно даже да се намираш физически в България, с цел да получиш български паспорт. Можеш ей по този начин, минавайки през България, да пиеш едно кафе и да подадеш документи. После ще минеш да пиеш още едно кафе и…ще си получиш паспорта, добавя Ахчиева.
По думите ѝ въпреки всичко има метод това да се случи - в случай че от ДАНС отидат в постройката на Министерство на вътрешните работи – в дирекция „ Международно оперативно съдействие ” – бранш „ СИРЕНЕ ”, и погледнат в Шенгенската електронна система. Това се отнася обаче единствено за тези, които имат присъди в Европа.
За лицата от трети страни няма електронна система, в която да се огледа. Проучването за тях е комплицирано и дълго и изисква много работа с бюрата на Интерпол в тези трети страни.
И като няма обстоятелства, запитвам се, какъв брой справедливи са тогава Становищата на българските служби? Колко „ тежат ” те? Каква стойност имат, откакто някои хора си лежат по пандизите, а Министерство на вътрешните работи и ДАНС ги изследват през това време? А като излязат от пандиза, получават българския си паспорт. После чакаме да ги заловен някъде в Европа, с цел да научим тези обстоятелства за тях, акцентира Ахчиева.
В нея журналистката дава и други образци за това, че управляващите са давали български паспорти и на търсени и наказани чужденци.
Случаят Любиша П.
Македонският жител Любиша П. е получил българско поданство с декрет на вицепрезидента на 20.12.2016 год.
В дирекция „ Международно оперативно съдействие ” на Министерство на вътрешните работи обаче се получава уведомление от Интерпол, че той е разгласен за търсене за задържане и екстрадиция. На 31.10.2018 година от Министерство на вътрешните работи уведомяват за това и Министерството на правораздаването.
По данни на Интерпол на 19.09.2015 год. търсеният Любиша П. е влизал в България с автомобил и граничните чиновници са разкрили 9,78 гр. кокаин, пакетиран в чанта. На лицето е постановена присъда от 20.12.2017 год. от Съда в град Струмица, Македония, с която е наказано на 1 година отнемане от независимост за нелегално произвеждане и разпространяване на наркотични субстанции и прекурсори.
Какви мнения са дали Министерство на вътрешните работи и ДАНС на Съвета по поданство през 2016 година, когато молбата на Любиша П. е била почетена? Какво са проучили за него, пита Ахчиева.
Случаят Благоя К .
Благоя К., македонски жител, получава български паспорт с декрет на вицепрезидента от 18.06.2010 г.
На 02.03.2018 година, 29.03.2018 година и 27.04.2018 година от дирекция „ Международно оперативно съдействие ” – Министерство на вътрешните работи идват писма в Министерството на правораздаването, че Благоя К. е със възбрана за влизане в Шенген и е с шенгенски идентификационен номер на Норвегия. Той е бил наказан на 09.02.2007 година от Апелативен съд – Borgarting за компютърно закононарушение и квалифицирана кражба в съучастничество на 2 години и 6 месеца отнемане от независимост.
През месец юли 2006 година, в Осло, той съумял да получи достъп до данни на огромен брой банкови карти посредством слагане на скимиращо устройство на два банкомата.
От 31.07.2006 година до 08.08.2006 година е бил съизвършител в потреблението на банкови карти. Норвежките полицейски управляващи ни уведомяват, че лицето е влезнало и обитавало нелегално на територията на Кралство Норвегия. Забраната за влизане в Шенген пък е в действие от 12.03.2008 година и е със период на валидност до 13.12.2019 година
На 28.06.2018 година Съветът по поданството в Министерството на правораздаването взема решение да му бъде отнето българското поданство.
Случаят Илия С.
Илия С. е македонски жител. Получил е български паспорт с декрет на вицепрезидента на 17.11.2011 година.
На 21.09.2017 година и 12.02.2018 година дирекция „ Международно оперативно съдействие ” към Министерство на вътрешните работи уведомява Министерството на правораздаването, че Илия С. е с отвод за влизане в Шенген, с шенгенски идентификационен номер на Италия.
Мярката е наложена от префектура PIACENZA поради незаконни влизания и пребивавания на територията на страната, като мярката е била издадена на 29.09.2005 година, а възбраната за влизане в Шенген е валидна до 17.09.2019 год.
Оказва се, че при приемането на българско поданство Илия С. е бил към този момент 6 години със възбрана да влиза в Шенген.
Гражданството му е отнето на 17.05.2018 г.
Случаят Аце И.
Аце И., още веднъж македонски жител, получил български паспорт с декрет от 26.07.2012 год.
На 25.01.2018 година, дирекция „ Международно оперативно съдействие ” към Министерство на вътрешните работи уведомява с писмо Министерството на правораздаването, че Аце И. има наложена възбрана за влизане и престояване на територията на страните от Шенгенското пространство поради присъда от Окръжния съд в Будапеща от 26.01.2012 год. за корист с наркотични субстанции в огромни количества. За това той е осъден с експулсиране за период от 4 години.
Българското поданство му е отнето на 04.04.2018 год.
Случаят Марко К.
Албанският жител Марко К. е получил българско гражданство на 27.12.2012 година
С писма от 26.08.2013 година и от 28.11.2016 година дирекция „ Международно оперативно съдействие ” уведомява Министерството на правораздаването, че лицето е със възбрана за влизане в Шенген с шенгенски идентификационен номер на Гърция.
Гръцките управляващи са уведомили българското Министерство на вътрешните работи, че Марко К. е задържан няколко пъти за незаконно влизане и престой в Гърция и подправяне на документи. Осъден е на 4 месеца затвор, като е депортиран на 13.05.2011 год., а забраната за влизане в Шенген е от 26.04.2011 година
Българското поданство на Марко К. е отнето на 13.04.2017 год.
Списъкът с такива случаи продължава, само че всички демонстрират една и съща скица.
Регистрирани към този момент лица в Шенгенската осведомителна система, които са наказани и са със възбрана за влизане в Шенген, идват в България да си подадат документите за българско поданство - първо в Държавната организация за българите в чужбина, а по-късно в Министерството на правораздаването. Образува се кореспонденция на всеки молител за български паспорт, а по-късно ДАНС и Министерство на вътрешните работи изследват всеки претендент.
И тук идва казусът за българските служби. Те търсят в своите системи данни за лицата, само че тях ги няма в базата данни. Защо? Защото тези хора са пристигнали в България като фантоми. Те не живеят в България. Те не работят в България. Те даже не правят закононарушения в България, с цел да са регистрирани някъде. И има причина за всичко това - не е изпълнен правилото на уседналост, изяснява Валя Ахчиева.
В Закона за българското поданство има чл.12 ал.1 т.2, съгласно който се изисква, чужденците да имат не по-малко от 5 години непрекъснато престояване в България, с цел да получат български паспорт. Изключение законът прави единствено за тези, които показват уверение за български генезис. И практиката до момента демонстрира, че тъкмо това изключение генерира порочни схеми.
Според това изключение в закона, в случай че си се снабдил от ДАБЧ с уверение за български генезис, тогава не е нужно даже да се намираш физически в България, с цел да получиш български паспорт. Можеш ей по този начин, минавайки през България, да пиеш едно кафе и да подадеш документи. После ще минеш да пиеш още едно кафе и…ще си получиш паспорта, добавя Ахчиева.
По думите ѝ въпреки всичко има метод това да се случи - в случай че от ДАНС отидат в постройката на Министерство на вътрешните работи – в дирекция „ Международно оперативно съдействие ” – бранш „ СИРЕНЕ ”, и погледнат в Шенгенската електронна система. Това се отнася обаче единствено за тези, които имат присъди в Европа.
За лицата от трети страни няма електронна система, в която да се огледа. Проучването за тях е комплицирано и дълго и изисква много работа с бюрата на Интерпол в тези трети страни.
И като няма обстоятелства, запитвам се, какъв брой справедливи са тогава Становищата на българските служби? Колко „ тежат ” те? Каква стойност имат, откакто някои хора си лежат по пандизите, а Министерство на вътрешните работи и ДАНС ги изследват през това време? А като излязат от пандиза, получават българския си паспорт. После чакаме да ги заловен някъде в Европа, с цел да научим тези обстоятелства за тях, акцентира Ахчиева.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ