За нюансите на политическата култура
След като „ Продължаваме промяната “ оповестиха, че ще върнат връчения им втори изследователски мандат за сформиране на кабинет несбъднат на президента Радев, страната все по-сигурно се насочва към следващите парламентарни избори, защото упованията са, че и третият мандат за кабинет няма да бъде сбъднат. Спиралата от избори и мандати продължава към този момент съвсем две години, почнала с парламентарните избори от 4 април 2021 година, а дружно с нея и продължаващата политическа рецесия. В законодателната власт не може да бъде реализиран консенсус за кабинет, което от своя страна води до това, че един ексклузивен прийом за ръководство какъвто е институтът на служебното държавно управление се трансформира в нещо всекидневно, а съвсем непрекъснатият блокаж на постоянната изпълнителната власт и на непрекъснатата законодателната власт основава проблеми и за последната от трите управляващи. Не е известно по кое време ще бъде въобще определена парламентарна квота за идващия състав на Висшия правосъден съвет и по кое време той въобще ще встъпи в служба. Същото се отнася и за Инспектората към Висшия правосъден съвет. Парламентът продължава да не е попълнил квотата си от двама конституционни съдии към този момент месеци наред, а шефът на Българска народна банка и на редица други самостоятелни органи са към този момент над година отвън мандат. Ситуацията с председателското място в КЕВР пък роди цялостен парламентарен проблем и настрана решение на Конституционния съд.
Тежката политическа рецесия от своя страна, отличаваща се на първо място с липса на разговор сред политическите сили и тяхната неспособност да образуват консенсус за ръководство, има и една друга своя доста отличителна линия, която е рецесията в политическата просвета и едно самобитно „ отравяне “ на политическата среда. Като начална точка на този развой може да се слагат летните митинги от 2020 година и публикуването на фотосите от спалнята на Бойко Борисов, което сложи извънреден казус – персоналното в политиката спря да бъде персонално в познатата ни степен, а използването на компроматни офанзиви закупи напълно друго и доста тъмно измерение. Месеци наред, под флагмана на по този начин нареченото „ Отровно трио “ (днес несъществуващо, само че състоящо се от двама някогашни депутати на Мая Манолова и един длъжностен министър на културата) експлоатираше компроматната линия по всички вероятни канали, търсейки способи да радикализира антиправителствените настроения. Всичко това може би експлодира в семената, които бяха засяти в 45-то Народно заседание, когато политическата изразителност закупи извънредно гнусни нюанси. А това събитие оттова насетне се трансферира във към този момент три поредни Народното събрание. Казано по различен метод, основаването и потреблението на компромати беше лишено от всевъзможни морални угризения, непризнаващи семейство, вероизповедание, персонален живот, образование, политическа доброжелателност. В тези смутни спешни времена политическото оцеляване и задържането на политическата сцена се обвърза с това кой до по-голяма степен ще се радикализира, надвика и оплюе своя конкурент.
В един миг дейните участници в основаването на тази среда се оказаха изправени против тъкмо това страшилище, което сами са отгледали – оповестената ария от малкия екран на Слави Трифонов против Лена Бориславова се трансформира в мотив за тяхното огромно отвращение, изключвайки обаче дългите месеци на усърдно отглеждана отровна политическа среда. Тъжно е, че същите хора намираха песента на по този начин наречения „ народен представител Христо “, прочут още като Ицо Хазарта, прочут със „ забележителната “ си парламентарна активност, в която беше нападната ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова, за извънредно занимателна креативна демонстрация. Тъжно е, когато дъщерята на президента Румен Радев се трансформира в обект на офанзиви за да бъде обиден самия президент. Тъжно е, когато месеци наред политическата среда е непрестанен извор на кал. Нима цялата изразителност на Бойко Рашков за последните две години не спомогна за това? Нима, когато „ Продължаваме промяната “, за да нападат Бойко Борисов и да завоюват някой различен анти-ГЕРБ глас, включиха на видно място в правосъдната си предизборна стратегия точката „ построяването на нов затвор в Банкя “. Когато името на Вежди Рашидов излезе на напред във времето като консенсусна фигура за ръководител на Народното събрание, против него се откри цялостен един фронт. Нима това е по-различно? Няма разлика сред едното и другото и резултатът е еднакъв. И няма по какъв начин една политическа система да действа обикновено, когато нейната изразителност е деградирала до непрестанен обстрел с компроматни офанзиви. Колкото по-дълго продължава това събитие, толкоз повече ще се отсрочва нормализирането на политическата конюнктура.
През последните няколко дни американската политическа система беше изправена пред обстановката, която не се беше случвала през последното едно столетие – неспособност на Камарата на представителите да избере собствен ръководител, по този начин наречения Speaker of the House, третият по значимост пост в държавната подчиненост на Съединените щати. Крехкото републиканско болшинство в Долната камара докара до разделяне сред консервативните хардлайнери против по-умерения водач на партията Кевин Маккарти, явният претендент за позицията. Маккарти зае твърда позиция и не се отдръпна, без значение 15-те гласувания, които минаха преди той да бъде определен за длъжността. Редно е да се означи, че без да бъде определен ръководител, членовете на Камарата не могат да положат клетва. Това всъщност беше една от най-тежките политически борби за последните години във Вашингтон.
Какво обаче я отличи? Нямаше я компроматната война. Нямаше го обстрела персонални нападки и квалификации. Нямаше го подвикването от залата. Когато Мат Гаец, един от главните съперници на Маккарти, разгласи, че няма да го поддържа и гласоподава за Доналд Тръмп за ръководител, това беше възприето доста шеговито от цялата зала. И до такава степен. Казва се, че американската политическа система е разграничена и поляризирана и борбата за председателското място го показвала. Ако при тази културна изразителност, която употребяват съперниците там, това се назовава разделяне, значи нашата политическа система по този стандарт би трябвало да е понесла атомна бомбардировка и да е окончателно унищожена.
Разбира се, обаче, излаз постоянно има. Има и решение. То се състои в това, което американците назовават “tone down the rhetoric ” – да кажем „ усмиряване на пристрастеностите “. То се състои във връщането към едно по-нормално и умерено говорене и търсене на способи за реализиране на консенсус. И демонстрация на образование и политически жанр, което да отличи представителните институции от равнището на квартален социалистически хоремаг. Това е и част от решаването на казуса с политическа рецесия, която колкото повече се задълбочава, толкоз повече институционализира своите проблеми, обезглавявайки институции и конституционни органи по своя път.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Тежката политическа рецесия от своя страна, отличаваща се на първо място с липса на разговор сред политическите сили и тяхната неспособност да образуват консенсус за ръководство, има и една друга своя доста отличителна линия, която е рецесията в политическата просвета и едно самобитно „ отравяне “ на политическата среда. Като начална точка на този развой може да се слагат летните митинги от 2020 година и публикуването на фотосите от спалнята на Бойко Борисов, което сложи извънреден казус – персоналното в политиката спря да бъде персонално в познатата ни степен, а използването на компроматни офанзиви закупи напълно друго и доста тъмно измерение. Месеци наред, под флагмана на по този начин нареченото „ Отровно трио “ (днес несъществуващо, само че състоящо се от двама някогашни депутати на Мая Манолова и един длъжностен министър на културата) експлоатираше компроматната линия по всички вероятни канали, търсейки способи да радикализира антиправителствените настроения. Всичко това може би експлодира в семената, които бяха засяти в 45-то Народно заседание, когато политическата изразителност закупи извънредно гнусни нюанси. А това събитие оттова насетне се трансферира във към този момент три поредни Народното събрание. Казано по различен метод, основаването и потреблението на компромати беше лишено от всевъзможни морални угризения, непризнаващи семейство, вероизповедание, персонален живот, образование, политическа доброжелателност. В тези смутни спешни времена политическото оцеляване и задържането на политическата сцена се обвърза с това кой до по-голяма степен ще се радикализира, надвика и оплюе своя конкурент.
В един миг дейните участници в основаването на тази среда се оказаха изправени против тъкмо това страшилище, което сами са отгледали – оповестената ария от малкия екран на Слави Трифонов против Лена Бориславова се трансформира в мотив за тяхното огромно отвращение, изключвайки обаче дългите месеци на усърдно отглеждана отровна политическа среда. Тъжно е, че същите хора намираха песента на по този начин наречения „ народен представител Христо “, прочут още като Ицо Хазарта, прочут със „ забележителната “ си парламентарна активност, в която беше нападната ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова, за извънредно занимателна креативна демонстрация. Тъжно е, когато дъщерята на президента Румен Радев се трансформира в обект на офанзиви за да бъде обиден самия президент. Тъжно е, когато месеци наред политическата среда е непрестанен извор на кал. Нима цялата изразителност на Бойко Рашков за последните две години не спомогна за това? Нима, когато „ Продължаваме промяната “, за да нападат Бойко Борисов и да завоюват някой различен анти-ГЕРБ глас, включиха на видно място в правосъдната си предизборна стратегия точката „ построяването на нов затвор в Банкя “. Когато името на Вежди Рашидов излезе на напред във времето като консенсусна фигура за ръководител на Народното събрание, против него се откри цялостен един фронт. Нима това е по-различно? Няма разлика сред едното и другото и резултатът е еднакъв. И няма по какъв начин една политическа система да действа обикновено, когато нейната изразителност е деградирала до непрестанен обстрел с компроматни офанзиви. Колкото по-дълго продължава това събитие, толкоз повече ще се отсрочва нормализирането на политическата конюнктура.
През последните няколко дни американската политическа система беше изправена пред обстановката, която не се беше случвала през последното едно столетие – неспособност на Камарата на представителите да избере собствен ръководител, по този начин наречения Speaker of the House, третият по значимост пост в държавната подчиненост на Съединените щати. Крехкото републиканско болшинство в Долната камара докара до разделяне сред консервативните хардлайнери против по-умерения водач на партията Кевин Маккарти, явният претендент за позицията. Маккарти зае твърда позиция и не се отдръпна, без значение 15-те гласувания, които минаха преди той да бъде определен за длъжността. Редно е да се означи, че без да бъде определен ръководител, членовете на Камарата не могат да положат клетва. Това всъщност беше една от най-тежките политически борби за последните години във Вашингтон.
Какво обаче я отличи? Нямаше я компроматната война. Нямаше го обстрела персонални нападки и квалификации. Нямаше го подвикването от залата. Когато Мат Гаец, един от главните съперници на Маккарти, разгласи, че няма да го поддържа и гласоподава за Доналд Тръмп за ръководител, това беше възприето доста шеговито от цялата зала. И до такава степен. Казва се, че американската политическа система е разграничена и поляризирана и борбата за председателското място го показвала. Ако при тази културна изразителност, която употребяват съперниците там, това се назовава разделяне, значи нашата политическа система по този стандарт би трябвало да е понесла атомна бомбардировка и да е окончателно унищожена.
Разбира се, обаче, излаз постоянно има. Има и решение. То се състои в това, което американците назовават “tone down the rhetoric ” – да кажем „ усмиряване на пристрастеностите “. То се състои във връщането към едно по-нормално и умерено говорене и търсене на способи за реализиране на консенсус. И демонстрация на образование и политически жанр, което да отличи представителните институции от равнището на квартален социалистически хоремаг. Това е и част от решаването на казуса с политическа рецесия, която колкото повече се задълбочава, толкоз повече институционализира своите проблеми, обезглавявайки институции и конституционни органи по своя път.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ