Проф. Пимпирев: Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида
След като дойде и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това сподели в изявление ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който показа в Ловеч книгата си " Антарктическият стопаджия ".
Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, шеф на Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ във Варна, което е част от консорциум „ Българска антарктическа база „ Св. Климент Охридски и научноизследователски транспортен съд “, дружно със Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Българския антарктически институт.
В групата ще бъде и генералният шеф на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да извършват научната стратегия, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, уточни проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била шеф на Британския съвет в България, ще направи специфични материали за възпитаници и студенти, с цел да се разпространяват измененията в климата и да дадат отговор по какъв начин да се опазва околната среда, за какво Антарктида е най-голямата естествена лаборатория, по какъв начин нашите учени изследват континента. „ Доста е забавна цялата стратегия, само че главната част от учените са сега на Антарктида. Корабът си потегля на 10 февруари и тогава въз основата ще останат по-малко, защото ще бъдем лишени от неговата скъпа логистична поддръжка, с цел да можем да посещаваме места, които не са изследвани “, съобщи професор Пимпирев.
Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит
Пимпирев сподели още, че с последната група имат за цел да посетят съвсем неразучен остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „ Той е относително покрай нашия остров Ливингстън, само че е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много сложен е достъпът до него. Нашите съседи и другари - испанците, които разполагат с транспортен съд от 20 години, са правили няколко пъти опити да дебаркират с лодки на брега, само че не са съумели. Условията са извънредно неподходящи, а това са едни от най-хубавите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде огромно достижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон “, съобщи още откривателят.
По думите му проучването на този остров ще бъде цел и на идната експедиция, „ защото той има извънредно неповторима геология в цялата конструкция на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да чакаме да намерим на този остров “.
Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има огромен триумф
По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има огромен триумф, защото са направени някои доста задълбочени проучвания. „ За пръв път много учени работиха от самия транспортен съд. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът към този момент се употребява като научна лаборатория. Изследва се рибното благосъстояние на региона “, сподели проф. Пимпирев.
Той уточни още, че построяването на новата съвременна изследователска лаборатория на българската база върви извънредно сполучливо. Почти напълно е вдигната металната структура. Вече се поставят стенните панели. Скоро ще бъде затрупан и покривът на постройката.
Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде напълно покрита и подготвена за работа вътре, с което учените ще са самостоятелни от атмосферните условия.
Проф. Христо Пимпирев показа в Ловеч книгата си " Антарктическият стопаджия "
Интересни случки от ледения континент и по какъв начин е зародила концепцията за основаване на българска база там проф. Пимпирев описа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „ Проф. Беню Цонев ”, където показа книгата си " Антарктическият стопаджия ". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която основават изданието.
„ Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, тъй че е част от международната география. Това са присъщи възвишения на Антарктическия полуостров, тъй като Ловеч е дал доста на България, дал е и антарктици “, сподели професорът. Той показа доктор Иван Ангелов от люляковия град, който е бил доктор на експедиции в Антарктида.
Според откривателя би трябвало да се гордеем, че наш научно-изследователски транспортен съд е пред българската база на остров Ливингстън. „ За да имаме този транспортен съд, сме минали през доста компликации и те са разказани в книгата “, уточни Пимпирев и добави, че началото въз основата е сложено " от две дребни къщички, от „ Куцото куче “ – първия фургон, оставен на това място през 1988 година, където е българската база и към този момент имаме българско населено място “.
По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „ Ние там живеем като едно семейство, честваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с почитание. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за идващите генерации, тъй като Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като галактически станции. Трябва да гледаме в бъдещето “, сподели още откривателят.
Иглика Трифонова уточни, че книгата споделя за пътя на Христо Пимпирев и по какъв начин невъзможните фантазии стават действителност, само че и държавна политика.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида разгласява видеоинтервюта с български антарктици. показва и всички научни планове с видео, фотоси и текстови материали, готови взаимно с учените преди заминаването им.
Рубриката " България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото корабоплаване на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктида и назад, за престоя му там, както беше по време на историческото първо корабоплаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 година и началото на 2023 година Тогава единствено имаше сътрудник на борда - Константин Карагьозов, който предаваше вести за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и фотоси. През юни издаде на български и британски език брой на списание " До Антарктида и обратно под български байрак ", отдаден напълно на историческата експедиция.
Цялата информация за българските научни проучвания на Антарктида и подпомагането им от българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", както и другите действия на българската антарктическа база, още веднъж е налична и за всички медии на български и на британски език на интернет страницата на организацията в разделите „ България – Антарктида: Корабният дневник на " / " Bulgaria - Antarctica: BTA`s log ".
има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и планува да открие подобен пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, шеф на Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ във Варна, което е част от консорциум „ Българска антарктическа база „ Св. Климент Охридски и научноизследователски транспортен съд “, дружно със Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Българския антарктически институт.
В групата ще бъде и генералният шеф на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да извършват научната стратегия, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, уточни проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била шеф на Британския съвет в България, ще направи специфични материали за възпитаници и студенти, с цел да се разпространяват измененията в климата и да дадат отговор по какъв начин да се опазва околната среда, за какво Антарктида е най-голямата естествена лаборатория, по какъв начин нашите учени изследват континента. „ Доста е забавна цялата стратегия, само че главната част от учените са сега на Антарктида. Корабът си потегля на 10 февруари и тогава въз основата ще останат по-малко, защото ще бъдем лишени от неговата скъпа логистична поддръжка, с цел да можем да посещаваме места, които не са изследвани “, съобщи професор Пимпирев.
Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит
Пимпирев сподели още, че с последната група имат за цел да посетят съвсем неразучен остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „ Той е относително покрай нашия остров Ливингстън, само че е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много сложен е достъпът до него. Нашите съседи и другари - испанците, които разполагат с транспортен съд от 20 години, са правили няколко пъти опити да дебаркират с лодки на брега, само че не са съумели. Условията са извънредно неподходящи, а това са едни от най-хубавите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде огромно достижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон “, съобщи още откривателят.
По думите му проучването на този остров ще бъде цел и на идната експедиция, „ защото той има извънредно неповторима геология в цялата конструкция на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да чакаме да намерим на този остров “.
Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има огромен триумф
По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има огромен триумф, защото са направени някои доста задълбочени проучвания. „ За пръв път много учени работиха от самия транспортен съд. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът към този момент се употребява като научна лаборатория. Изследва се рибното благосъстояние на региона “, сподели проф. Пимпирев.
Той уточни още, че построяването на новата съвременна изследователска лаборатория на българската база върви извънредно сполучливо. Почти напълно е вдигната металната структура. Вече се поставят стенните панели. Скоро ще бъде затрупан и покривът на постройката.
Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде напълно покрита и подготвена за работа вътре, с което учените ще са самостоятелни от атмосферните условия.
Проф. Христо Пимпирев показа в Ловеч книгата си " Антарктическият стопаджия "
Интересни случки от ледения континент и по какъв начин е зародила концепцията за основаване на българска база там проф. Пимпирев описа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „ Проф. Беню Цонев ”, където показа книгата си " Антарктическият стопаджия ". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която основават изданието.
„ Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, тъй че е част от международната география. Това са присъщи възвишения на Антарктическия полуостров, тъй като Ловеч е дал доста на България, дал е и антарктици “, сподели професорът. Той показа доктор Иван Ангелов от люляковия град, който е бил доктор на експедиции в Антарктида.
Според откривателя би трябвало да се гордеем, че наш научно-изследователски транспортен съд е пред българската база на остров Ливингстън. „ За да имаме този транспортен съд, сме минали през доста компликации и те са разказани в книгата “, уточни Пимпирев и добави, че началото въз основата е сложено " от две дребни къщички, от „ Куцото куче “ – първия фургон, оставен на това място през 1988 година, където е българската база и към този момент имаме българско населено място “.
По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „ Ние там живеем като едно семейство, честваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с почитание. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за идващите генерации, тъй като Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като галактически станции. Трябва да гледаме в бъдещето “, сподели още откривателят.
Иглика Трифонова уточни, че книгата споделя за пътя на Христо Пимпирев и по какъв начин невъзможните фантазии стават действителност, само че и държавна политика.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида разгласява видеоинтервюта с български антарктици. показва и всички научни планове с видео, фотоси и текстови материали, готови взаимно с учените преди заминаването им.
Рубриката " България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото корабоплаване на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктида и назад, за престоя му там, както беше по време на историческото първо корабоплаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 година и началото на 2023 година Тогава единствено имаше сътрудник на борда - Константин Карагьозов, който предаваше вести за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и фотоси. През юни издаде на български и британски език брой на списание " До Антарктида и обратно под български байрак ", отдаден напълно на историческата експедиция.
Цялата информация за българските научни проучвания на Антарктида и подпомагането им от българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", както и другите действия на българската антарктическа база, още веднъж е налична и за всички медии на български и на британски език на интернет страницата на организацията в разделите „ България – Антарктида: Корабният дневник на " / " Bulgaria - Antarctica: BTA`s log ".
има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и планува да открие подобен пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ