Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“
След като през 2013 година по кината излиза „ Код: Олимп “, екшънът, в който Джерард Бътлър играе сътрудник на Секретните служби, който охранява президента на Съединени американски щати жив по време на терористична офанзива против Белия дом, Бътлър получава сладкодумен имейл от Робърт Дауни Джуниър. По това време Дауни е безспорно най-голямата и най-високо платена кино звезда в света, в пика на своята известност, акумулирана около участията му в шлагери на Marvel Studios.
В имейла си Дауни моли Бътлър да продължава да прави филми като „ Код: Олимп “, наблягайки, че по кината неизбежно би трябвало да се прожектират такива ленти. По думите на Дауни, това е видът филми, с който той е израснал по киносалоните в Ню Йорк, филми, които карат публиката да се вълнува групово, да предизвика крясъци „ Не! “, когато протагонистът прави неволна неточност, и овации, когато пристигна щастливият край.
Бътлър описа за този имейл едвам преди няколко седмици, малко преди премиерата на новия си трилър „ Твърдо приземяване “, пояснявайки тъкмо какъв филм е желал да направи в тази ситуация. Бидейки към този момент изгледал лентата, мога единствено да изкажа вяра, че Робърт Дауни Джуниър също ще я гледа на кино, защото е точно видът филм, за който той приказва в имейла от 2013-та към своя другар Бътлър.
Тъй като с господин Дауни имаме възрастова разлика от съвсем 30 години, филмите, които той е гледал по кината в Ню Йорк, аз съм гледал по българските телевизионни канали. Но и аз съм израснал като фен точно с възприятията, за което той приказва: груповото неспокойствие, чувството за старомодност, благосклонността към основните герои в заглавия като „ Умирай мъчно “, „ Смъртоносно оръжие “ или „ Ад в небето “.
„ Твърдо приземяване “ в реалност следва образеца и традицията, построени от тези именити филми, и Джерард Бътлър в основната роля се приближава оптимално до чаровното, симпатично и ненатрапчиво мъжкарско лъчение на звезди като Мел Гибсън и Брус Уилис. Лентата в действителност е по-добър образец за трилър от остарялата школа от самия „ Код: Олимп “, за който стана дума в горните параграфи.
„ Твърдо приземяване “ е по-икономичен и, в резултат на това, по-добър по доста параграфи: сюжетът е лишен от политически конотации, на фокус е персоналната драма на основните герои, самите те не са тренирани секрети сътрудници или нещо от този жанр, и съспенсът се генерира не толкоз от непрекъснати детонации или битки, колкото от елементарното развиване на добре структурирания сюжет.
Бътлър влиза в амплоато на елементарен водач от гражданска авиолиния, който е заставен да предприеме полет в неприятни метеорологични условия. Ситуацията му е в допълнение усложнена от обстоятелството, че би трябвало да транспорти на самолета си и охраняван пандизчия в лицето на персонажа на Майк Колтър. Нещата, несъмнено, стартират да се объркват извънредно на към 20-тата минута от лентата.
Екшънът в лентата е разпределен напълно в хода на действието съвсем като сос или фалшификация на вкусно ядене: началото е опознавателно, броят на мотивите за екшън подиуми стартира да се повишава след завръзката и с приближаване на кулминационната точка те ескалират от елементарни юмручни битки сред двама души до избухлива престрелка с десетки участници. Звучи обикновено, а толкоз планове в наши дни се провалят с гръм и тропот в опита да си реализиран този резултат.
Режисьорът Жан-Франсоа Рише в действителност е много умел в изработката на трилъри от този вид, както в родината си Франция, по този начин и от другата страна на Атлантическия океан. Ръката му е сигурна както при достоверното възпроизвеждане на самолетна повреда във въздуха, по този начин и в фотосите на екшън на земята. Актьорският състав също си прави работата умело на този добре построен декор.
А задачата им в действителност е да възпроизведат познати архетипи, без персонажите да наподобяват клиширано. Мускулестият и спокоен Майк Колтър безпроблемно се оправя с ролята на пандизчия в търсене на изкупление; Йосон Ан влиза в амплоато на младшия водач до героя на Джерард Бътлър; а Даниела Пинеда от последните два кино лентата „ Джурасик Свят “ играе основната стюардеса с нужната огромна доза накърнимост.
Но в последна сметка нещата опират до Бътлър и неговото достоверно осъществяване в централната роля. Актьорът не е комбинирал толкоз ефикасно във филмите си героичен подвизи с отношението на естествен човек от всекидневието на феновете от години. Положителният критически рейтинг от 77 % в Rotten Tomatoes, извънредно висок за жанров план с не до такава степен висок бюджет като „ Твърдо приземяване “, е изцяло оневинен.
Лентата може да се предложи с чиста съвест и лекост на всеки почитател на екшъните и трилърите, без значение дали е Робърт Дауни Джуниър или просто клиент на мол в нашите географски ширини. Но даже и да не сте такива, филмът ползва жанровата формула за триумф задоволително добре, с цел да се окаже в края на действието, че даже и да не сте влезнали в киносалона с доста оптимизъм, „ Твърдо приземяване “ в действителност ви е забавлявал от сърце.
Още от създателя:
В имейла си Дауни моли Бътлър да продължава да прави филми като „ Код: Олимп “, наблягайки, че по кината неизбежно би трябвало да се прожектират такива ленти. По думите на Дауни, това е видът филми, с който той е израснал по киносалоните в Ню Йорк, филми, които карат публиката да се вълнува групово, да предизвика крясъци „ Не! “, когато протагонистът прави неволна неточност, и овации, когато пристигна щастливият край.
Бътлър описа за този имейл едвам преди няколко седмици, малко преди премиерата на новия си трилър „ Твърдо приземяване “, пояснявайки тъкмо какъв филм е желал да направи в тази ситуация. Бидейки към този момент изгледал лентата, мога единствено да изкажа вяра, че Робърт Дауни Джуниър също ще я гледа на кино, защото е точно видът филм, за който той приказва в имейла от 2013-та към своя другар Бътлър.
Тъй като с господин Дауни имаме възрастова разлика от съвсем 30 години, филмите, които той е гледал по кината в Ню Йорк, аз съм гледал по българските телевизионни канали. Но и аз съм израснал като фен точно с възприятията, за което той приказва: груповото неспокойствие, чувството за старомодност, благосклонността към основните герои в заглавия като „ Умирай мъчно “, „ Смъртоносно оръжие “ или „ Ад в небето “.
„ Твърдо приземяване “ в реалност следва образеца и традицията, построени от тези именити филми, и Джерард Бътлър в основната роля се приближава оптимално до чаровното, симпатично и ненатрапчиво мъжкарско лъчение на звезди като Мел Гибсън и Брус Уилис. Лентата в действителност е по-добър образец за трилър от остарялата школа от самия „ Код: Олимп “, за който стана дума в горните параграфи.
„ Твърдо приземяване “ е по-икономичен и, в резултат на това, по-добър по доста параграфи: сюжетът е лишен от политически конотации, на фокус е персоналната драма на основните герои, самите те не са тренирани секрети сътрудници или нещо от този жанр, и съспенсът се генерира не толкоз от непрекъснати детонации или битки, колкото от елементарното развиване на добре структурирания сюжет.
Бътлър влиза в амплоато на елементарен водач от гражданска авиолиния, който е заставен да предприеме полет в неприятни метеорологични условия. Ситуацията му е в допълнение усложнена от обстоятелството, че би трябвало да транспорти на самолета си и охраняван пандизчия в лицето на персонажа на Майк Колтър. Нещата, несъмнено, стартират да се объркват извънредно на към 20-тата минута от лентата.
Екшънът в лентата е разпределен напълно в хода на действието съвсем като сос или фалшификация на вкусно ядене: началото е опознавателно, броят на мотивите за екшън подиуми стартира да се повишава след завръзката и с приближаване на кулминационната точка те ескалират от елементарни юмручни битки сред двама души до избухлива престрелка с десетки участници. Звучи обикновено, а толкоз планове в наши дни се провалят с гръм и тропот в опита да си реализиран този резултат.
Режисьорът Жан-Франсоа Рише в действителност е много умел в изработката на трилъри от този вид, както в родината си Франция, по този начин и от другата страна на Атлантическия океан. Ръката му е сигурна както при достоверното възпроизвеждане на самолетна повреда във въздуха, по този начин и в фотосите на екшън на земята. Актьорският състав също си прави работата умело на този добре построен декор.
А задачата им в действителност е да възпроизведат познати архетипи, без персонажите да наподобяват клиширано. Мускулестият и спокоен Майк Колтър безпроблемно се оправя с ролята на пандизчия в търсене на изкупление; Йосон Ан влиза в амплоато на младшия водач до героя на Джерард Бътлър; а Даниела Пинеда от последните два кино лентата „ Джурасик Свят “ играе основната стюардеса с нужната огромна доза накърнимост.
Но в последна сметка нещата опират до Бътлър и неговото достоверно осъществяване в централната роля. Актьорът не е комбинирал толкоз ефикасно във филмите си героичен подвизи с отношението на естествен човек от всекидневието на феновете от години. Положителният критически рейтинг от 77 % в Rotten Tomatoes, извънредно висок за жанров план с не до такава степен висок бюджет като „ Твърдо приземяване “, е изцяло оневинен.
Лентата може да се предложи с чиста съвест и лекост на всеки почитател на екшъните и трилърите, без значение дали е Робърт Дауни Джуниър или просто клиент на мол в нашите географски ширини. Но даже и да не сте такива, филмът ползва жанровата формула за триумф задоволително добре, с цел да се окаже в края на действието, че даже и да не сте влезнали в киносалона с доста оптимизъм, „ Твърдо приземяване “ в действителност ви е забавлявал от сърце.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ