Богатият Север харчи нашироко в надпреварата за икономическо възстановяване в Европа
След като пандемията от ковид всички хрумвания за въвеждане на нови ограничения за икономии в Европа останаха на назад във времето, като всички страни започнаха конкуренция за излизане от рецесията и връщането към някакво сходство на нормалност, написа Ройтерс.
Макар че средствата, отделени за тази цел, са в размер на трилиони долари, те не покриват дълбоките национални разлики във връзка с количеството и вида предлагана помощ.
Иначе казано, богатият Север има опцията да поддържа стопанската система си с пари, които по-късно няма да би трябвало да връща, до момента в който по-бедният Юг разчита на краткосрочни ограничения като заеми и краткотрайно данъчни отстъпки.
Безспорно задачата на възстановителния фонд в размер от 750 милиарда евро е да изглади тези разлики и да подсигурява, че неравенството в благосъстоянието няма да се разшири. Тези средства обаче ще станат налични едвам следващата година, като тяхното асимилиране ще отнеме още повече време. Дотогава националните разлики ще останат на напред във времето.
Базираният в Брюксел мозъчен концерн „ Брюгел ” пресмята общата сума на директната, невъзвръщаема поддръжка, която Германия има опция да предложи на фирмите и жителите си, на 8,3% от брутния вътрешен артикул (БВП), което е сравнимо с отделената помощ Съединени американски щати, която се равнява на 9,1% от Брутният вътрешен продукт на страната.
В немския пакет влизат 100 милиарда евро за рекапитализация и покупка на дялове в компании, които изпитват усложнения поради ковид, 23,5 милиарда поддръжка за заплати на служащи с понижено работно време и 18 милиарда директни грантове към дребни бизнеси, които са най-тежко наранени от пандемията.
За съпоставяне, опциите на страните, които бяха в центъра на дълговата рецесия през 2009 година, са делеч по-скромни. Португалската директна помощ е единствено 2,5% от Брутният вътрешен продукт, гръцката – 3,1%, испанската – 3,7%, а италианската – 3,4%.
Рим предложи мораториум върху погасяването на заемите и ипотеките на стойност над 220 милиарда евро за дребните компании, само че в случай че не бъдат подхванати нови ограничения, в края на януари погасяването ще би трябвало да бъде възобновено.
Мадрид е изправен пред сходна алтернатива. Испанското държавно управление поддържа кредитиране на компании на стойност 140 милиарда евро, а банките договориха гратисен интервал с компании за връщането на заеми. С приключването на този интервал обаче нарастват терзанията от вълна от банкрути, като Мадрид търси способи за предложение на повече помощ.
Новините за по-силното от предстоящото възобновяване на стопанската система на Еврозоната през третото тримесечие разкриват единствено част от действителната картина, защото резултатите са за интервала преди новия взрив на инфектираните с ковид през октомври и последвалото въвеждане на строги карантинни ограничения в редица европейски страни. Докато множеството страни към момента оферират стратегии за поддръжка на компаниите и опазване на работните места, това не може да продължи постоянно, като доста анализатори се тормозят, че най-лошото занапред следва.
Макар че средствата, отделени за тази цел, са в размер на трилиони долари, те не покриват дълбоките национални разлики във връзка с количеството и вида предлагана помощ.
Иначе казано, богатият Север има опцията да поддържа стопанската система си с пари, които по-късно няма да би трябвало да връща, до момента в който по-бедният Юг разчита на краткосрочни ограничения като заеми и краткотрайно данъчни отстъпки.
Безспорно задачата на възстановителния фонд в размер от 750 милиарда евро е да изглади тези разлики и да подсигурява, че неравенството в благосъстоянието няма да се разшири. Тези средства обаче ще станат налични едвам следващата година, като тяхното асимилиране ще отнеме още повече време. Дотогава националните разлики ще останат на напред във времето.
Базираният в Брюксел мозъчен концерн „ Брюгел ” пресмята общата сума на директната, невъзвръщаема поддръжка, която Германия има опция да предложи на фирмите и жителите си, на 8,3% от брутния вътрешен артикул (БВП), което е сравнимо с отделената помощ Съединени американски щати, която се равнява на 9,1% от Брутният вътрешен продукт на страната.
В немския пакет влизат 100 милиарда евро за рекапитализация и покупка на дялове в компании, които изпитват усложнения поради ковид, 23,5 милиарда поддръжка за заплати на служащи с понижено работно време и 18 милиарда директни грантове към дребни бизнеси, които са най-тежко наранени от пандемията.
За съпоставяне, опциите на страните, които бяха в центъра на дълговата рецесия през 2009 година, са делеч по-скромни. Португалската директна помощ е единствено 2,5% от Брутният вътрешен продукт, гръцката – 3,1%, испанската – 3,7%, а италианската – 3,4%.
Рим предложи мораториум върху погасяването на заемите и ипотеките на стойност над 220 милиарда евро за дребните компании, само че в случай че не бъдат подхванати нови ограничения, в края на януари погасяването ще би трябвало да бъде възобновено.
Мадрид е изправен пред сходна алтернатива. Испанското държавно управление поддържа кредитиране на компании на стойност 140 милиарда евро, а банките договориха гратисен интервал с компании за връщането на заеми. С приключването на този интервал обаче нарастват терзанията от вълна от банкрути, като Мадрид търси способи за предложение на повече помощ.
Новините за по-силното от предстоящото възобновяване на стопанската система на Еврозоната през третото тримесечие разкриват единствено част от действителната картина, защото резултатите са за интервала преди новия взрив на инфектираните с ковид през октомври и последвалото въвеждане на строги карантинни ограничения в редица европейски страни. Докато множеството страни към момента оферират стратегии за поддръжка на компаниите и опазване на работните места, това не може да продължи постоянно, като доста анализатори се тормозят, че най-лошото занапред следва.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ