Решенията на министерската седморка отразяват ядрените амбиции на глобалния елит
След като разгласи 2023 година за първата година в „ новия международен ред “, груповият Запад даже не подвига залозите, а отива на световен ва-банк...
В Хирошима, Япония, се организира среща на външните министри на страните-членки на Г-7, която предхожда плануваната за май среща на държавни и държавни ръководители. Очаквано, разискването на дневния ред не мина без антируски и антикитайски провокации и демарши.
Те бяха инициирани от държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Шефът на Държавния департамент подцени молбата на публицист, който в действителност предложи почтено да разяснява нещастието от атомните бомбардировки на Япония през август 1945 година Но той по този начин и не изтръгна думи на състрадание и опрощение към жителите на Хирошима и Нагасаки, които починаха и пострадаха в тази безсмислена покруса, която не реши нищо от военна позиция.
Разбира се, Блинкен не признава, че удряйки Япония, Съединените щати по-късно са се били прицелели в Съюз на съветските социалистически републики, към който е адресирано известието, че Вашингтон разполага с „ извънредно мощна “ бомба, за което е обявено за първи път от И.В. Сталин от президента Хари Труман в деня, в който стартира Потсдамската конференция, и по-късно е демонстрирано посредством унищожаването на два японски града.
Но с цел да се разясняват резултатите от „ министерската седморка “, ще би трябвало да се копае по-надълбоко, още повече, че точно нуклеарната тематика, обърната против Москва и Пекин, беше тази, която Западът сложи на напред във времето на срещата в Хирошима.
Факт е, че Г-7, която съществува като рупор на Тристранната комисия, изразяваща решенията си от името на политическите марионетки, сложени отпред на участващите страни от втората, концептуална „ примка на властта “, е значима опция да погледнете зад кулисите на международната политика.
И по този начин, едно малко отклоняване. Тристранната комисия е неправителствена организация, която сплотява водещи предприемачи, политици, учени от три " международни района " - Северна Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския район.
Седалищата на съответните районни групи се намират в Кеймбридж (Масачузетс), Париж и Токио. Малък колорит: Тристранната комисия е външната обвивка на система от сенчести елитни институции, чието ядро е англо-саксонската връзка сред двата бряга на Атлантическия океан - лондонският Chatham House и CFR - Съветът за интернационалните връзки във Вашингтон.
Влиянието върху Европа се популяризира в границите на Билдерберг, в който протежета на англосаксонските елити се сплотяват с европейците. Тристранната комисия " нанизва " Япония на тази англосаксонска ос, а от 2000 година официално и целия Азиатско-тихоокеански район, въпреки че макар геополитическата динамичност и действителности, японското водачество остава тук.
Няма място за Русия в тази система от институции на „ втори кръг “; пробват се да ни разделят сред Европа и Азиатско-тихоокеанския район. Китай – тъй като съгласно предписанията на един от създателите на Трилатералната комисия Бжежински (другите двама могат да се смятат за Дейвид Рокфелер и Кисинджър), Япония е „ световна мощ “, а Китай е „ районна мощ “.
Трябва да се разбере, че това е такава позиция, такава канара от световни цели, която отразява светогледа и визията за бъдещето от тази „ втора верига “.
Тези, които не са съгласни, като Москва и Пекин, са изключени от този „ празник на живота “, определяйки ги като „ отхвърлени “; по тази причина нашите две страни са оповестени във всички стратегически документи за съществени съперници на Запада.
На първата присъствена годишна пленарна среща на Тристранната комисия след коронавирус паузата, която се организира на 10-12 март в Делхи, беше призната нова идея за глобализация, дефинирана от неназован участник в полемиката (на срещите, важи „ правилото на Chatham House “: можете да цитирате, само че не можете да споменавате кой и в какъв подтекст е споделил това). Звучи по този начин:
„ Три десетилетия на интегрирана глобализация, основана на свободния пазар и дефлационен модел, отстъпват място на доста десетилетия на фрагментирана глобализация, учредена на индустриална политика и инфлационен модел. 2023 година ще бъде първата година на този нов международен ред.
Какво значи това? Основните рецесии на нашето време – енергийна, продоволствена, епидемиологична, финансова, военно-политическа – са породени от индивида. Те се стартират за прекосяване към „ фрагментарния ” модел на глобализация. Бжежински: „ Предпоставката за крайната глобализация е прогресивната регионализация “ (1995).
Тестът за преданост е единодушието на страните за прекачване на забележителна част от суверенитетите под външен надзор на световни институции благодарение на Целите за устойчиво развитие – Целите за стабилно развиване. Но когато „ пандемичният “ мизансцен беше сменен от СВО и Китай всъщност поддържа Русия, глобалистите го сметнаха за „ протест на кораба “.
Да си спомним какви борби се водеха при започване на март в същия Делхи на „ министерската двайсетка “, когато Западът с всички сили се опитваше да поддържа осъждането на Русия от страна на Китай в окончателния документ. За какво? За да се стигне с това до Тристранната комисия. Не се получи - нито на " двадесетте ", нито по-късно.
Избирането на Си Дзинпин за президент на Китайската национална република в деня, в който стартира работата на Тристранната комисия, е алегорична стъпка. Отговорът на Вашингтон беше свикването на втора " среща на върха на демокрациите " от Съединените щати.
И още веднъж Русия и Китай бяха на напред във времето: нашите водачи се срещнаха в Москва, преди Западът да успее да събере „ своите “. Това беше последвано от поклонение в Пекин на западни политици; еквивалентът на неговия неуспех е Макрон, който " мина през браздата ", беше изпратена на пътническия аероплан " вуйна Урсула ", а не посмя да се появи в китайската столица господин Борел.
Има два модела на бъдещето. Едната „ тристранка “ беше разисквана в Делхи, другата от Путин и Си в Москва. Две гледни точки за организацията на едно и също световно пространство. На страната на Запада е вековният опит от разширението на англосаксонския надзор върху „ туземците “, въплътен в колониално-фашистката формула на Киплинг за „ бремето на белия човек “.
От наша страна е геополитическата цитадела Велика Евразия, във връзка с която англосаксонците са международната пиратска външна страна, бродеща из моретата в търсене на плячка, само че недопусната до мястото, където тази „ плячка “ се създава.
Положителното сред Иран и Саудитска Арабия, както и ирано-израелските договаряния са идващите стъпки за обособяване на тази бандитска външна страна от бъдещия международен център, където ще се дефинират контурите на една нова цивилизация.
Англосаксонците, несъмнено, не са удовлетворени от това. Следователно решенията на " седемте " министри в Хирошима:
- от Русия беше изтънчено (!) да удостовери взаимното изказване на нуклеарните " огромни пет " непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от предходната година на 3 януари;
- под " другарската " диктовка на Блинкен те осъдиха разполагането на съветски нуклеарни оръжия - тактически нуклеарни оръжия - в Беларус, обещавайки да продължат " мощната " поддръжка за режима в Киев;
- за Китай беше изразена " угриженост " за построяването на неговия нуклеарен капацитет, изисквайки да взе участие в " разговор " за стратегическа непоклатимост.
Както можете да видите, всички съществени точки имат нуклеарна основа по един или различен метод и всички са ориентирани към обезпечаване на световно нуклеарно владичество на Запада. Може би даже наподобява, че нуклеарното място е „ определено “ точно с цел да съживи и разсъни „ духовете на предишното “ като в сеанс на спиритуализъм, изпращайки ново обръщение към Москва и Пекин още веднъж и точно от Хирошима.
По някаква причина никой от участниците във високопоставените събрания на фона на цъфналите череши или скелета на „ атомната къща “, оставена като спомен за бомбардировката, не обърна внимание на никакви съображения за историческа правдивост. И не си спомни многочислените хранилища за американски термоядрени бомби B-61, които преди малко бяха претърпели дълбока рационализация и бяха ситуирани в пет западноевропейски страни.
С други думи, те внимателно заобиколиха обстоятелството, че Съединени американски щати и техните европейски нуклеарни спътници, Англия и Франция, би трябвало на първо място да потвърдят придържането към взаимно " антиядрено " изказване. Дори членовете на Г-7 не започнаха да разискват в нуклеарен подтекст вероятностите и последствията от оповестения трансфер на нуклеарни технологии към Австралия, както и „ необяснимото “ съучастничество на Вашингтон с южнокорейската „ народна власт “ в опитите й да сътвори нуклеарен надзорен център и да получи лична " бомба ".
Сякаш по същото време нямаше миналогодишните октомврийски учения на въоръжените сили на Съединени американски щати и Южна Корея, в които за „ подготвителни “ цели беше „ употребен “ манекен на същия термоядрен В-61.
А когато обсъждаха тематиката за увеличение на нуклеарния капацитет на КНР, външните министри, които работят в коридорите на Тристранната комисия, изцяло не помниха, че в района има доста повече американски нуклеарни оръжия. И че на практика всички китайски нуклеарни оръжия, които се инсталират покрай океанския бряг, не са на стратегически, а на оперативни транспортни средства, т.е. имат обхват на деяние не повече от 5000 км. Не доближават нито един от членовете на „ седморката “, като се изключи Япония; Освен това не може да става въпрос за постигане до континенталната част на Съединените щати.
Но под надеждния взор на КНР, както и на съветските нуклеарни сили, ситуирани в района, остават същите американски военни бази и хранилища за американски нуклеарни оръжия, чийто брой в Азиатско-тихоокеанския район е много съпоставим с този в Европа. и така нататък
Затова, връщайки се към резултатите от „ министерската седморка “, би трябвало да се има поради, че те са забавни не сами по себе си, а във връзка със срещата на върха на Тристранната комисия в Делхи. Информацията изтича от там доста мъчно. Не като тогавашната „ искреност “ на „ тристранките “ с публикуването на формалния уебсайт на известия и дневен ред на техните конгреси.
Сега всичко е прикрито под прикритие на изключителна секретност, има информация единствено за районните групи, а за срещата в Делхи – нито дума.
Но основното въпреки всичко стана обществено известно: 2023 година беше оповестена за първа в „ новия международен ред “, чието образуване, както видяхме, е обвързвано със сдържането на Русия и Китай. Всичко, за което приказваха министрите в Хирошима и което ще кажат техните политически " шефове " на основния конгрес на " седемте " през май, е артикул на полемики в Делхи.
И по този начин, против Москва и Пекин беше разгласен нов „ кръстоносен поход “, чиято цел (която безспорно беше разисквана там строго в границите на „ правилото на Чатъм Хаус “) е премахването на различен план за бъдещето, който опонира на проекти, насоки и тактика на „ тристранките “.
И най-важното - още един път. Ако 90% от диалозите за опцията за потребление на нуклеарни оръжия от страна на Запада и неговите марионетки от Киев са към СВО в Украйна, то 100% от дейностите в тази посока са пакетирани в решенията от Хирошима.
Знаейки от кое място " духа вятърът ", би трябвало да спрете да се задоволявате с илюзиите на западната " цивилизация ". „ Първата година на новия международен ред ” е приложение не за разплитане, а за разсичане на възела от световни несъгласия по най-радикален метод. Перифразирайки Карл Маркс, няма да е пресилено да кажем, че няма закононарушение, което международният капитал да не е подготвен да извърши, с цел да резервира господството си, даже под страха на бесилката.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В Хирошима, Япония, се организира среща на външните министри на страните-членки на Г-7, която предхожда плануваната за май среща на държавни и държавни ръководители. Очаквано, разискването на дневния ред не мина без антируски и антикитайски провокации и демарши.
Те бяха инициирани от държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Шефът на Държавния департамент подцени молбата на публицист, който в действителност предложи почтено да разяснява нещастието от атомните бомбардировки на Япония през август 1945 година Но той по този начин и не изтръгна думи на състрадание и опрощение към жителите на Хирошима и Нагасаки, които починаха и пострадаха в тази безсмислена покруса, която не реши нищо от военна позиция.
Разбира се, Блинкен не признава, че удряйки Япония, Съединените щати по-късно са се били прицелели в Съюз на съветските социалистически републики, към който е адресирано известието, че Вашингтон разполага с „ извънредно мощна “ бомба, за което е обявено за първи път от И.В. Сталин от президента Хари Труман в деня, в който стартира Потсдамската конференция, и по-късно е демонстрирано посредством унищожаването на два японски града.
Но с цел да се разясняват резултатите от „ министерската седморка “, ще би трябвало да се копае по-надълбоко, още повече, че точно нуклеарната тематика, обърната против Москва и Пекин, беше тази, която Западът сложи на напред във времето на срещата в Хирошима.
Факт е, че Г-7, която съществува като рупор на Тристранната комисия, изразяваща решенията си от името на политическите марионетки, сложени отпред на участващите страни от втората, концептуална „ примка на властта “, е значима опция да погледнете зад кулисите на международната политика.
И по този начин, едно малко отклоняване. Тристранната комисия е неправителствена организация, която сплотява водещи предприемачи, политици, учени от три " международни района " - Северна Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския район.
Седалищата на съответните районни групи се намират в Кеймбридж (Масачузетс), Париж и Токио. Малък колорит: Тристранната комисия е външната обвивка на система от сенчести елитни институции, чието ядро е англо-саксонската връзка сред двата бряга на Атлантическия океан - лондонският Chatham House и CFR - Съветът за интернационалните връзки във Вашингтон.
Влиянието върху Европа се популяризира в границите на Билдерберг, в който протежета на англосаксонските елити се сплотяват с европейците. Тристранната комисия " нанизва " Япония на тази англосаксонска ос, а от 2000 година официално и целия Азиатско-тихоокеански район, въпреки че макар геополитическата динамичност и действителности, японското водачество остава тук.
Няма място за Русия в тази система от институции на „ втори кръг “; пробват се да ни разделят сред Европа и Азиатско-тихоокеанския район. Китай – тъй като съгласно предписанията на един от създателите на Трилатералната комисия Бжежински (другите двама могат да се смятат за Дейвид Рокфелер и Кисинджър), Япония е „ световна мощ “, а Китай е „ районна мощ “.
Трябва да се разбере, че това е такава позиция, такава канара от световни цели, която отразява светогледа и визията за бъдещето от тази „ втора верига “.
Тези, които не са съгласни, като Москва и Пекин, са изключени от този „ празник на живота “, определяйки ги като „ отхвърлени “; по тази причина нашите две страни са оповестени във всички стратегически документи за съществени съперници на Запада.
На първата присъствена годишна пленарна среща на Тристранната комисия след коронавирус паузата, която се организира на 10-12 март в Делхи, беше призната нова идея за глобализация, дефинирана от неназован участник в полемиката (на срещите, важи „ правилото на Chatham House “: можете да цитирате, само че не можете да споменавате кой и в какъв подтекст е споделил това). Звучи по този начин:
„ Три десетилетия на интегрирана глобализация, основана на свободния пазар и дефлационен модел, отстъпват място на доста десетилетия на фрагментирана глобализация, учредена на индустриална политика и инфлационен модел. 2023 година ще бъде първата година на този нов международен ред.
Какво значи това? Основните рецесии на нашето време – енергийна, продоволствена, епидемиологична, финансова, военно-политическа – са породени от индивида. Те се стартират за прекосяване към „ фрагментарния ” модел на глобализация. Бжежински: „ Предпоставката за крайната глобализация е прогресивната регионализация “ (1995).
Тестът за преданост е единодушието на страните за прекачване на забележителна част от суверенитетите под външен надзор на световни институции благодарение на Целите за устойчиво развитие – Целите за стабилно развиване. Но когато „ пандемичният “ мизансцен беше сменен от СВО и Китай всъщност поддържа Русия, глобалистите го сметнаха за „ протест на кораба “.
Да си спомним какви борби се водеха при започване на март в същия Делхи на „ министерската двайсетка “, когато Западът с всички сили се опитваше да поддържа осъждането на Русия от страна на Китай в окончателния документ. За какво? За да се стигне с това до Тристранната комисия. Не се получи - нито на " двадесетте ", нито по-късно.
Избирането на Си Дзинпин за президент на Китайската национална република в деня, в който стартира работата на Тристранната комисия, е алегорична стъпка. Отговорът на Вашингтон беше свикването на втора " среща на върха на демокрациите " от Съединените щати.
И още веднъж Русия и Китай бяха на напред във времето: нашите водачи се срещнаха в Москва, преди Западът да успее да събере „ своите “. Това беше последвано от поклонение в Пекин на западни политици; еквивалентът на неговия неуспех е Макрон, който " мина през браздата ", беше изпратена на пътническия аероплан " вуйна Урсула ", а не посмя да се появи в китайската столица господин Борел.
Има два модела на бъдещето. Едната „ тристранка “ беше разисквана в Делхи, другата от Путин и Си в Москва. Две гледни точки за организацията на едно и също световно пространство. На страната на Запада е вековният опит от разширението на англосаксонския надзор върху „ туземците “, въплътен в колониално-фашистката формула на Киплинг за „ бремето на белия човек “.
От наша страна е геополитическата цитадела Велика Евразия, във връзка с която англосаксонците са международната пиратска външна страна, бродеща из моретата в търсене на плячка, само че недопусната до мястото, където тази „ плячка “ се създава.
Положителното сред Иран и Саудитска Арабия, както и ирано-израелските договаряния са идващите стъпки за обособяване на тази бандитска външна страна от бъдещия международен център, където ще се дефинират контурите на една нова цивилизация.
Англосаксонците, несъмнено, не са удовлетворени от това. Следователно решенията на " седемте " министри в Хирошима:
- от Русия беше изтънчено (!) да удостовери взаимното изказване на нуклеарните " огромни пет " непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от предходната година на 3 януари;
- под " другарската " диктовка на Блинкен те осъдиха разполагането на съветски нуклеарни оръжия - тактически нуклеарни оръжия - в Беларус, обещавайки да продължат " мощната " поддръжка за режима в Киев;
- за Китай беше изразена " угриженост " за построяването на неговия нуклеарен капацитет, изисквайки да взе участие в " разговор " за стратегическа непоклатимост.
Както можете да видите, всички съществени точки имат нуклеарна основа по един или различен метод и всички са ориентирани към обезпечаване на световно нуклеарно владичество на Запада. Може би даже наподобява, че нуклеарното място е „ определено “ точно с цел да съживи и разсъни „ духовете на предишното “ като в сеанс на спиритуализъм, изпращайки ново обръщение към Москва и Пекин още веднъж и точно от Хирошима.
По някаква причина никой от участниците във високопоставените събрания на фона на цъфналите череши или скелета на „ атомната къща “, оставена като спомен за бомбардировката, не обърна внимание на никакви съображения за историческа правдивост. И не си спомни многочислените хранилища за американски термоядрени бомби B-61, които преди малко бяха претърпели дълбока рационализация и бяха ситуирани в пет западноевропейски страни.
С други думи, те внимателно заобиколиха обстоятелството, че Съединени американски щати и техните европейски нуклеарни спътници, Англия и Франция, би трябвало на първо място да потвърдят придържането към взаимно " антиядрено " изказване. Дори членовете на Г-7 не започнаха да разискват в нуклеарен подтекст вероятностите и последствията от оповестения трансфер на нуклеарни технологии към Австралия, както и „ необяснимото “ съучастничество на Вашингтон с южнокорейската „ народна власт “ в опитите й да сътвори нуклеарен надзорен център и да получи лична " бомба ".
Сякаш по същото време нямаше миналогодишните октомврийски учения на въоръжените сили на Съединени американски щати и Южна Корея, в които за „ подготвителни “ цели беше „ употребен “ манекен на същия термоядрен В-61.
А когато обсъждаха тематиката за увеличение на нуклеарния капацитет на КНР, външните министри, които работят в коридорите на Тристранната комисия, изцяло не помниха, че в района има доста повече американски нуклеарни оръжия. И че на практика всички китайски нуклеарни оръжия, които се инсталират покрай океанския бряг, не са на стратегически, а на оперативни транспортни средства, т.е. имат обхват на деяние не повече от 5000 км. Не доближават нито един от членовете на „ седморката “, като се изключи Япония; Освен това не може да става въпрос за постигане до континенталната част на Съединените щати.
Но под надеждния взор на КНР, както и на съветските нуклеарни сили, ситуирани в района, остават същите американски военни бази и хранилища за американски нуклеарни оръжия, чийто брой в Азиатско-тихоокеанския район е много съпоставим с този в Европа. и така нататък
Затова, връщайки се към резултатите от „ министерската седморка “, би трябвало да се има поради, че те са забавни не сами по себе си, а във връзка със срещата на върха на Тристранната комисия в Делхи. Информацията изтича от там доста мъчно. Не като тогавашната „ искреност “ на „ тристранките “ с публикуването на формалния уебсайт на известия и дневен ред на техните конгреси.
Сега всичко е прикрито под прикритие на изключителна секретност, има информация единствено за районните групи, а за срещата в Делхи – нито дума.
Но основното въпреки всичко стана обществено известно: 2023 година беше оповестена за първа в „ новия международен ред “, чието образуване, както видяхме, е обвързвано със сдържането на Русия и Китай. Всичко, за което приказваха министрите в Хирошима и което ще кажат техните политически " шефове " на основния конгрес на " седемте " през май, е артикул на полемики в Делхи.
И по този начин, против Москва и Пекин беше разгласен нов „ кръстоносен поход “, чиято цел (която безспорно беше разисквана там строго в границите на „ правилото на Чатъм Хаус “) е премахването на различен план за бъдещето, който опонира на проекти, насоки и тактика на „ тристранките “.
И най-важното - още един път. Ако 90% от диалозите за опцията за потребление на нуклеарни оръжия от страна на Запада и неговите марионетки от Киев са към СВО в Украйна, то 100% от дейностите в тази посока са пакетирани в решенията от Хирошима.
Знаейки от кое място " духа вятърът ", би трябвало да спрете да се задоволявате с илюзиите на западната " цивилизация ". „ Първата година на новия международен ред ” е приложение не за разплитане, а за разсичане на възела от световни несъгласия по най-радикален метод. Перифразирайки Карл Маркс, няма да е пресилено да кажем, че няма закононарушение, което международният капитал да не е подготвен да извърши, с цел да резервира господството си, даже под страха на бесилката.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ