Хранителната политика в нацистка Германия
След като нацистите пристигнали на власт в Германия през 1933 година, страната почнала да се готви за война. При това тази подготовка даже не се прикривала изключително. Напротив: армията се увеличавала, разширявало се производството на въоръжение и военна екипировка, строели се нови фабрики за военни цели. Складовете се пълнели с големи ресурси, които можели да имат даже и индиректно военно приложение: метали, горива, текстил, разнородни дълготрайни хранителни артикули.
Във връзка с това събитие зародил и проблем с храните. Тогава някои несполучливи пробни, а даже и безвредни естествени хранителни артикули били неразрешени.
Масло от въглища
Нацистите основали големи ресурси от храни за армията – за сметка на което нормите за доставяне на елементарните немци с храна били доста понижени. Например, нямало задоволително масло.
По това време повече от половината хранителни мазнини били внасяни от чужбина. На този декор не е изненадващо, че ръководителят на Райхстага Херман Гьоринг се възползвал от концепцията, препоръчана от един фабрикант. Той уведомил Гьоринг, че е създал план за произвеждане на хранително масло от въглища. По заповед на Гьоринг била проведена дори цяла лаборатория, която се заела с реализацията на тази концепция. Учените в действителност съумели да получат мазнини от въглища, с които почнали да хранят пандизчии в пандиза „ Плетцензее “. Но всички те скоро почнали да страдат от заболяване, чиито признаци наподобявали скорбут – болните се изтощавали, венците им се подували, зъбите падали. Така цялата работа на лабораторията била прекъсната, а потреблението на „ въглищно масло “ в храната – неразрешено.
Термофилна квас за самун
По времето на Хитлер Германия станала известна с най-различни разработки в хранително-вкусовата индустрия. Нацистите изобретили и добре познатата термофилна квас. Първоначално те отглеждали дрожди върху човешки трупове и кости. Основната цел, преследвана от нацистките специалисти в техните опити, била да създадат на ниска цена самун както за военнопленници, по този начин и за немските бойци. Въпреки това, когато специалистите срещнали с резултатите от своите изследвания райхсфюрера на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер, той забранил включването на термофилна квас в предписания за подготвяне на самун, предопределен за немските военнослужащи. Специалистите открили, че при производството на самун с прибавяне на термофилни дрожди се образува фузелен газ, който при усвояване нарушава активността на мозъка. Освен това, такава квас предизвиква рак.
Сурово мляко
Суровото краве мляко се подлага единствено и само на термична обработка. За разлика от така наречен „ нормализирано “ мляко, при обработката му не се влияе върху неговата масленост за тя да се докара до авансово несъмнено равнище. То не съставлява заплаха за човешкия организъм както термофилната квас, само че също било неразрешено за приложимост в Германия от 1939 година Причината е, че по това време фермерите били задължени да предават всичкото си мляко на мандрите. След това неговата масленост била понижавана (грубо казано, било разреждано), като по този метод се увеличавало и количеството.
Всеки селяндур получавал по този начин наречената консолидирана квитанция, в която се вписвали всевъзможни продажби; да се продава било позволено единствено със единодушието на държавните органи. Съществували даже специфични комисии за инспекция на добива на мляко. Подобни ограничения били подхванати в цялата страна. С експлоадирането на войната свободната продажба на храни в Германия изобщо била неразрешена. Абсолютно всички артикули от растениевъдството и отглеждането на животни незабавно след добива им подлежали на предаване в специфични пунктове. Освен мляко, било неразрешено да се изнасят на свободния пазар и да се продават яйца и картофи, да се колят животни. Било неразрешено още да се добиват дърва дори в лична гора, без значение от задачата: за строителство, ремонт или отопление.
Така елементарните немци още преди войната почнали да се сблъскват с несгодите, провокирани от нея.
–
