След като Народното събрание окончателно прие промените в Изборния кодекс,

След като Народното събрание дефинитивно одобри измененията в Изборния кодекс, разпоредбите за гласоподаване в чужбина претърпяха съществени ограничавания. В страни отвън Европейския съюз към този момент ще могат да се откриват до 20 секции отвън посолствата и консулствата, като най-силно това ще засегне Турция, Съединени американски щати и Обединеното кралство, където до момента броят на секциите е бил доста по-голям.

Темата разясняват Цветелина Пенева, зам.-председател на Обществения съвет към ЦИК и политологът Даниел Стефанов

Според Цветелина Пенева, измененията нарушават положителните практики за осъществяване на избори и основават сериозен стрес в системата на изборната администрация. Намаляването на секциите в страни с огромна българска общественост, като Англия, ще докара до дълги опашки и неспособност на част от хората да упражнят правото си на глас.

„ Може да станем очевидци и на добре проведен избирателен туризъм. Нашите сънародници в Турция ще посетят както роднините си, по този начин и изборните пространства “, добави Цветелина Пенева.

Достъпът на Обществения съвет не е непрекъснат

„ Отхвърлянето на ветото е реалност. До изборния ден остават по-малко от два месеца. Имахме съвещание с ЦИК.. Досега няма нито една организация наблюдаващ, която може да следи изборния развой. ЦИК не е почнала процедура по регистрация на наблюдаващи. С учудване разбрахме, че има единодушие сред ЦИК и премиера Гюров параваните за гласоподаване да са отговорност на общините – по този начин няма да бъдат стандартизирани “, разяснява още зам.-председателят на Обществения съвет.

Политологът и експерт по изборни системи Даниел Стефанов добавя, че промените слагат под риск стандартизацията на параваните и подготовката на секционните изборни комисии

„ Ще последва несъблюдение на уговорката за тестване на секционните изборни комисии. ЦИК в никакъв случай няма да тръгне да прави такива неща, които не са записани в Изборния кодекс. Можем да си приказваме, че ще съберем най-умните и красивите хора в изборните комисии, само че това не се случва. Всяка една партия има компликация да събере хора за СИК. Нужни са общо към 100 хиляди. Ако ги накараме да създадат и тест, няма да съберем и 20 хиляди членове на секции “, сподели още политолога.

Според задачата на измененията в Изборния кодекс е била да се ограничи гласуването в Турция поради Движение за права и свободи.

„ България отваря от ден на ден секции в света, което основава от ден на ден логистични компликации за Министерството на външните работи. Отварят се към 700 секции. Ако имаме политика към диаспората си, явно би трябвало да мислим по какъв начин да гласоподава. България отваря секции по допустимо най-отворения метод. Моделът на отваряне на секции е необятен. Мисля, че този въпрос се подменя с това какъв брой секции да има в Турция “, разяснява Стефанов.

Промените в Изборния кодекс влизат в действие в разгара на предизборната акция и към този момент провокират диспути за прозрачността, достъпността и организацията на гласуването отвън страната.

SafeNews напомня, че Народното събрание отхвърли ветото на президента и наново одобри оспорените промени в Изборния кодекс.

Държавният глава Илияна Йотова наложи несъгласие главно поради текстовете, които лимитират до 20 броя секциите отвън дипломатическите и консулските представителства в страни отвън Европейски Съюз.

Мнозинството обаче не се впечатли изключително

Промените бяха подкрепени от 126 народни представители, 86 гласоподаваха „ срещу “, а 11 се въздържаха. Ден по-рано правната комисия също отхвърли ветото, тъй че пленарната зала просто довърши започнатото.

ВЕТОТО ПАДНА ОКОНЧАТЕЛНО: 126 гласа върнаха противоречивите текстове в Изборния кодекс

Източник: bTV