Поучителната история на съдията Методи Лалов: Съпротивата е винаги възможна
След като на 17 април съдията от Софийския областен съд Методи Лалов описа на конференция за правораздаването за среща с присъединяване на " корпулентен политик ", в който без подозрения бе разпознат депутатът Делян Пеевски, която разобличава методите за кадруване в управителните длъжности в правосъдната власт, в този момент съдията Лалов разкрива случаи на неприемлива интервенция и опити за въздействие от страна на политици даже при решение на съответни правосъдни каузи.
Сред най-драстичните случаи, разказани от Методи Лалов, оповестен на британски в изданието EUelectionsBulgaria.com под заглавие " Ексклузивно: Съдия разказва недодялан политически напън над българската правосъдна система ", е този за доста авторитетен народен представител от ГЕРБ в законодателния развой, който се е опитвал да повлияе върху дело, което е било изгубено от партия ГЕРБ. Жалбата до съда по въпросното дело е била подадена от тогавашния народен представител от ГЕРБ и ръководител на Правната комисия, в този момент министър на правораздаването Данаил Кирилов, осведоми уеб сайтът Mediapool, който разполага с жалбата.
Методи Лалов бе определен през 2012 година от Висшия правосъден съвет за ръководител на Софийския областен съд, само че през декември 2016 година, преди да изтече мандатът му, подава оставка дружно с четиримата заместник-председатели в символ на противоречие с политиката на висшия кадрови орган Висш съдебен съвет и похищенията върху независимостта на съда. Това бе първият случай в българската правосъдна система ръководител на съд да подаде оставка поради противоречие с висшия ръководещ орган на правосъдната власт. През мандата на Лалов беше решен сградният проблем най-големият областен съд в България СРС, който работеше претъпкан измежду непоносими материални условия, и той получи две здания - на бул. " Цар Борис Трети " и на бул. " Скобелев ".
От описа на Лалов излиза наяве за какво е търпял и мълчал, само че и се е съпротивлявал в границите на вероятното, с цел да пази по едно и също време независимостта на съда от властта, само че и да реши сградният проблем, който зависи от същата власт.
" Дневник " разгласява от EUelectionsBulgaria с дребни съкращения историята на съдията Методи Лалов. Заглавието и част от акцентите са на редакцията.
Преди да опиша историята желая да обясня за какво го върша в този момент и за какво за част от тези случаи не съм се обърнал към институциите. Аз нямам доверие, че Висшият правосъден съвет, правосъдният инспекторат и прокуратурата биха създали нещо. Има задоволително показателни образци. Висшият правосъден съвет покри абсурда " ЦУМ-гейт " (скандал, обвързван нерегламентираната среща на основния прокурор Сотир Цацаров с политик и предприемач – б.р.). Нямаше последици и по други сходни случаи. В същото време, като ръководител на съд с доста проблеми, аз зависех от тези хора с въздействие, тъй като желаех да подобря ситуацията на своите сътрудници. Към оня миг Софийският областен съд нямаше даже естествена постройка, в която да работи, и моята съществена цел бе да осигуря тази постройка. Външният напън върху мен нямаше никакъв резултат, само че в това време не желаех да сътворявам спомагателни проблеми, с цел да не проваля плановете на съда.
Знам, че ще ме упрекнат, че съм мълчал от самото начало
Но в този момент виждам, че има социална сила, цивилен организации, съдии, които се пробват да издигнат завесата и да приказват обществено за проблемите. Затова намирам съображение да приказвам. Искам да подкрепя тази социална сила. По този метод не може да се продължава.
Срещата с депутата от ГЕРБ
През 2015 година към този момент бях ръководител на районния съд, който се беше настанил в новата си постройка. Тогава ми се обади висш арбитър и сегашен член на Конституционния съд, с който се познаваме добре. Върховният арбитър ме помоли да се срещна с доста авторитетен народен представител от ГЕРБ със значителен принос към законодателния развой. На другия ден депутатът пристигна при мен. Попитах го дали е за проблем или е за нещо хубаво за съда. Очаквах или да изиска нещо неправилно, или да приказваме за законодателни промени, които ще облекчат работата на районния съд. Политикът обаче от вратата сподели, че има дело против партията, което би трябвало да се забави и към него да не се шуми.
Става дума за 10 500 евро, които ГЕРБ не бе платила за наем на постройка в подножието на Витоша за къща, наета от ГЕРБ. Обяснено ми беше, че е имало закъснение на наема и ГЕРБ е наказана за 12 000 евро и е публикуван изпълнителен лист. Попитах дали има проблем с делото.
Депутатът изиска, в случай че може, това дело да не бъде движено
тъй като в случай че се чуе в предизборна конюнктура, че ГЕРБ дължи пари, това ще е много неприятно. Аз го попитах за какво идва да ми каже това. Отговори, че е пристигнал да ме осведоми. Казах му, че откакто дължат пари и са наказани, би трябвало да платят. Депутатът ми сподели, че се съмнява, че има нещо неправилно по делото, тъй като то било решено прекомерно бързо.
Знаех за това дело, тъй като няколко дни преди този момент при мен пристигна съдията – Стефан Шекерджийски. Съдията беше засегнат от постъпила тъжба по делото от представител на ГЕРБ, в която е бил неприемливо остро подложен на критика. Съдия Шекерджийски е прочут като един от най-бързите съдии в Софийския областен съд. Казах това на депутата, че съдията просто си прави работата бързо и е прочут с това. Припомних му, че партията взема милиони държавна дотация, с които няма никакъв проблем да заплати. Благодарих му за постройката на съда, която получихме със съдействието на държавното управление на ГЕРБ, само че която ни се дължеше да получим.
Накрая на срещата споделих: " Ако мислите, че сте си купили съд посредством мен поради една постройка или нещо друго, доста се лъжете ". Той се разсърди. Попитах го дали има още нещо. Каза, че няма и си потегли.
Тази история е типичен образец за двойния стандарт в отношението към правораздаването. Оплакват се от бързо правораздаване, а след това идват да търсят закъснение. Подозирам, че депутатът се опитваше да оправи някаква лична неточност. Предполагам, че той се опасяваше да не се разчуе поради себе си, а не поради ГЕРБ.
Как се назначават хора
Докато бях ръководител на съда, Висшият правосъден съвет ни предложи да отпусне пари за назначението на 10 правосъдни помощници. Съдиите обаче взехме решение, че този брой помощници е прекомерно дребен за 140 съдии, колкото са в Софийския областен съд. Написах писмо до Висш съдебен съвет, че не ги желаеме, тъй като ни трябват доста повече. С това писмо споделих, че е по-добре да се финансира назначението на административни чиновници. Няколко седмици по-късно ме потърси авторитетен член на Висшия правосъден съвет. Той ми изясни, че Висш съдебен съвет е отпуснал пари за правосъдните помощници и в този момент ще ми уточни четирими души, негови хора, които аз да назнача. Аз го попитах дали има някаква квота измежду членовете на Висш съдебен съвет да си назначават хора по съдилищата. Попитах го: " Ако още трима членове на Висш съдебен съвет изискат да се назначат по четирима техни чиновници, какво аз да направя, тъй като мога да назнача единствено 10 ". Докато бях ръководител на съда, не организирах конкурс и не назначих никого.
Едно от първите неща, които идващият ръководител направи, беше да назначи 10 души правосъдни помощници. Изводът от тази история за мен бе, че Висш съдебен съвет прекомерно постоянно не дава пари, с цел да взема решение проблеми, а да се назначават близки хора в съдилищата.
Имаше и различен случай със същия член на Висш съдебен съвет. На изявление за чиновник се появи една жена, която нямаше и един ден трудов стаж. Помолих я да ми покаже по какъв начин работи с текстови стратегии. Каза, че не може, само че била близка на този член на Висш съдебен съвет. Звъннах на члена на Висш съдебен съвет в нейно наличие. Той удостовери, че се познават, а аз му обясних, че по този начин не може да се постъпва, тъй като дамата не може да прави безусловно нищо. Той ме прикани да ѝ дам късмет, аз отхвърлих. Никога не са успявали да реализират задачите си през мен, само че тези истории демонстрират настройката в България.
За спора с медиите
Като арбитър ми беше разпределено дело за кражба, казусът е доста остарял. Подсъдимият закъсня, а жена му ми сподели, че пътува. Дадох час отмора на съвещанието. След като изтече този час дамата на подсъдимия сподели, че той няма да успее, а останалите по делото също ги нямаше. Отложих делото и постанових санкции.
Част от очевидците влязоха пет минути по-късно. Единият от тях бе основен редактор на народен вестник. Казах му, че съм им наложил санкции. Той стартира да ми крещи: " Как си разрешавам да го глобя, знаел ли съм кой е той. Щял да ме снима с телефона си, да се жалва във Висш съдебен съвет ". Продължи да снима, изясни ми, че съм прекомерно мек с нарушителите.
Извиках защитата, която ги изведе от залата, само че незабавно по-късно журналистът отиде при ръководителя на съда. Председателят беше сърдит по какъв начин съм могъл да се държа по този метод с публицисти, какво след това ще пишат за нас. Бях отчаян, че ръководителят ми предпоставя, че съм отговорен, без да е изяснил обстоятелствата. На другия ден основният редактор отново бе отишъл при ръководителя на съда да пита дали към този момент съм уволнен.
Как се вземат решение някои каузи
Преди да стана ръководител на Софийския областен съд бях редови областен арбитър. Един ден заместник-председателят на районния съд ми звъни, вика ме в кабинета си. Каза ми, че следобяд има едно дело, демонстрира ми номера му на жълто листче. Обвиняема по това дело е синдик на банкрутиралия великански цех за стомана от времето на социализма " Кремиковци ". Началникът ми сподели номер на дело и добави: " От Висшия правосъден съвет се обадиха. Това ми споделиха ". Взех листчето, споделих му: " Вниманвай какво правиш ". И прибрах този лист.
По-късно оправдах тази жена по мои убеждения. Просто нямаше задоволително доказателства за виновността ѝ. И в правосъдната залата споделих на подсъдимата и юриста ѝ: " Ако мислите, че присъдата е, тъй като сте се обадили във Висш съдебен съвет, доста се лъжете ". Адвокатката сподели жест на недоумение. Тя изясни, че не знае защо приказвам. Обвинеямата мълча.
Листчето го пазих дълги години. Като знак на българската правосъдна система.
Сред най-драстичните случаи, разказани от Методи Лалов, оповестен на британски в изданието EUelectionsBulgaria.com под заглавие " Ексклузивно: Съдия разказва недодялан политически напън над българската правосъдна система ", е този за доста авторитетен народен представител от ГЕРБ в законодателния развой, който се е опитвал да повлияе върху дело, което е било изгубено от партия ГЕРБ. Жалбата до съда по въпросното дело е била подадена от тогавашния народен представител от ГЕРБ и ръководител на Правната комисия, в този момент министър на правораздаването Данаил Кирилов, осведоми уеб сайтът Mediapool, който разполага с жалбата.
Методи Лалов бе определен през 2012 година от Висшия правосъден съвет за ръководител на Софийския областен съд, само че през декември 2016 година, преди да изтече мандатът му, подава оставка дружно с четиримата заместник-председатели в символ на противоречие с политиката на висшия кадрови орган Висш съдебен съвет и похищенията върху независимостта на съда. Това бе първият случай в българската правосъдна система ръководител на съд да подаде оставка поради противоречие с висшия ръководещ орган на правосъдната власт. През мандата на Лалов беше решен сградният проблем най-големият областен съд в България СРС, който работеше претъпкан измежду непоносими материални условия, и той получи две здания - на бул. " Цар Борис Трети " и на бул. " Скобелев ".
От описа на Лалов излиза наяве за какво е търпял и мълчал, само че и се е съпротивлявал в границите на вероятното, с цел да пази по едно и също време независимостта на съда от властта, само че и да реши сградният проблем, който зависи от същата власт.
" Дневник " разгласява от EUelectionsBulgaria с дребни съкращения историята на съдията Методи Лалов. Заглавието и част от акцентите са на редакцията.
Преди да опиша историята желая да обясня за какво го върша в този момент и за какво за част от тези случаи не съм се обърнал към институциите. Аз нямам доверие, че Висшият правосъден съвет, правосъдният инспекторат и прокуратурата биха създали нещо. Има задоволително показателни образци. Висшият правосъден съвет покри абсурда " ЦУМ-гейт " (скандал, обвързван нерегламентираната среща на основния прокурор Сотир Цацаров с политик и предприемач – б.р.). Нямаше последици и по други сходни случаи. В същото време, като ръководител на съд с доста проблеми, аз зависех от тези хора с въздействие, тъй като желаех да подобря ситуацията на своите сътрудници. Към оня миг Софийският областен съд нямаше даже естествена постройка, в която да работи, и моята съществена цел бе да осигуря тази постройка. Външният напън върху мен нямаше никакъв резултат, само че в това време не желаех да сътворявам спомагателни проблеми, с цел да не проваля плановете на съда.
Знам, че ще ме упрекнат, че съм мълчал от самото начало
Но в този момент виждам, че има социална сила, цивилен организации, съдии, които се пробват да издигнат завесата и да приказват обществено за проблемите. Затова намирам съображение да приказвам. Искам да подкрепя тази социална сила. По този метод не може да се продължава.
Срещата с депутата от ГЕРБ
През 2015 година към този момент бях ръководител на районния съд, който се беше настанил в новата си постройка. Тогава ми се обади висш арбитър и сегашен член на Конституционния съд, с който се познаваме добре. Върховният арбитър ме помоли да се срещна с доста авторитетен народен представител от ГЕРБ със значителен принос към законодателния развой. На другия ден депутатът пристигна при мен. Попитах го дали е за проблем или е за нещо хубаво за съда. Очаквах или да изиска нещо неправилно, или да приказваме за законодателни промени, които ще облекчат работата на районния съд. Политикът обаче от вратата сподели, че има дело против партията, което би трябвало да се забави и към него да не се шуми.
Става дума за 10 500 евро, които ГЕРБ не бе платила за наем на постройка в подножието на Витоша за къща, наета от ГЕРБ. Обяснено ми беше, че е имало закъснение на наема и ГЕРБ е наказана за 12 000 евро и е публикуван изпълнителен лист. Попитах дали има проблем с делото.
Депутатът изиска, в случай че може, това дело да не бъде движено
тъй като в случай че се чуе в предизборна конюнктура, че ГЕРБ дължи пари, това ще е много неприятно. Аз го попитах за какво идва да ми каже това. Отговори, че е пристигнал да ме осведоми. Казах му, че откакто дължат пари и са наказани, би трябвало да платят. Депутатът ми сподели, че се съмнява, че има нещо неправилно по делото, тъй като то било решено прекомерно бързо.
Знаех за това дело, тъй като няколко дни преди този момент при мен пристигна съдията – Стефан Шекерджийски. Съдията беше засегнат от постъпила тъжба по делото от представител на ГЕРБ, в която е бил неприемливо остро подложен на критика. Съдия Шекерджийски е прочут като един от най-бързите съдии в Софийския областен съд. Казах това на депутата, че съдията просто си прави работата бързо и е прочут с това. Припомних му, че партията взема милиони държавна дотация, с които няма никакъв проблем да заплати. Благодарих му за постройката на съда, която получихме със съдействието на държавното управление на ГЕРБ, само че която ни се дължеше да получим.
Накрая на срещата споделих: " Ако мислите, че сте си купили съд посредством мен поради една постройка или нещо друго, доста се лъжете ". Той се разсърди. Попитах го дали има още нещо. Каза, че няма и си потегли.
Тази история е типичен образец за двойния стандарт в отношението към правораздаването. Оплакват се от бързо правораздаване, а след това идват да търсят закъснение. Подозирам, че депутатът се опитваше да оправи някаква лична неточност. Предполагам, че той се опасяваше да не се разчуе поради себе си, а не поради ГЕРБ.
Как се назначават хора
Докато бях ръководител на съда, Висшият правосъден съвет ни предложи да отпусне пари за назначението на 10 правосъдни помощници. Съдиите обаче взехме решение, че този брой помощници е прекомерно дребен за 140 съдии, колкото са в Софийския областен съд. Написах писмо до Висш съдебен съвет, че не ги желаеме, тъй като ни трябват доста повече. С това писмо споделих, че е по-добре да се финансира назначението на административни чиновници. Няколко седмици по-късно ме потърси авторитетен член на Висшия правосъден съвет. Той ми изясни, че Висш съдебен съвет е отпуснал пари за правосъдните помощници и в този момент ще ми уточни четирими души, негови хора, които аз да назнача. Аз го попитах дали има някаква квота измежду членовете на Висш съдебен съвет да си назначават хора по съдилищата. Попитах го: " Ако още трима членове на Висш съдебен съвет изискат да се назначат по четирима техни чиновници, какво аз да направя, тъй като мога да назнача единствено 10 ". Докато бях ръководител на съда, не организирах конкурс и не назначих никого.
Едно от първите неща, които идващият ръководител направи, беше да назначи 10 души правосъдни помощници. Изводът от тази история за мен бе, че Висш съдебен съвет прекомерно постоянно не дава пари, с цел да взема решение проблеми, а да се назначават близки хора в съдилищата.
Имаше и различен случай със същия член на Висш съдебен съвет. На изявление за чиновник се появи една жена, която нямаше и един ден трудов стаж. Помолих я да ми покаже по какъв начин работи с текстови стратегии. Каза, че не може, само че била близка на този член на Висш съдебен съвет. Звъннах на члена на Висш съдебен съвет в нейно наличие. Той удостовери, че се познават, а аз му обясних, че по този начин не може да се постъпва, тъй като дамата не може да прави безусловно нищо. Той ме прикани да ѝ дам късмет, аз отхвърлих. Никога не са успявали да реализират задачите си през мен, само че тези истории демонстрират настройката в България.
За спора с медиите
Като арбитър ми беше разпределено дело за кражба, казусът е доста остарял. Подсъдимият закъсня, а жена му ми сподели, че пътува. Дадох час отмора на съвещанието. След като изтече този час дамата на подсъдимия сподели, че той няма да успее, а останалите по делото също ги нямаше. Отложих делото и постанових санкции.
Част от очевидците влязоха пет минути по-късно. Единият от тях бе основен редактор на народен вестник. Казах му, че съм им наложил санкции. Той стартира да ми крещи: " Как си разрешавам да го глобя, знаел ли съм кой е той. Щял да ме снима с телефона си, да се жалва във Висш съдебен съвет ". Продължи да снима, изясни ми, че съм прекомерно мек с нарушителите.
Извиках защитата, която ги изведе от залата, само че незабавно по-късно журналистът отиде при ръководителя на съда. Председателят беше сърдит по какъв начин съм могъл да се държа по този метод с публицисти, какво след това ще пишат за нас. Бях отчаян, че ръководителят ми предпоставя, че съм отговорен, без да е изяснил обстоятелствата. На другия ден основният редактор отново бе отишъл при ръководителя на съда да пита дали към този момент съм уволнен.
Как се вземат решение някои каузи
Преди да стана ръководител на Софийския областен съд бях редови областен арбитър. Един ден заместник-председателят на районния съд ми звъни, вика ме в кабинета си. Каза ми, че следобяд има едно дело, демонстрира ми номера му на жълто листче. Обвиняема по това дело е синдик на банкрутиралия великански цех за стомана от времето на социализма " Кремиковци ". Началникът ми сподели номер на дело и добави: " От Висшия правосъден съвет се обадиха. Това ми споделиха ". Взех листчето, споделих му: " Вниманвай какво правиш ". И прибрах този лист.
По-късно оправдах тази жена по мои убеждения. Просто нямаше задоволително доказателства за виновността ѝ. И в правосъдната залата споделих на подсъдимата и юриста ѝ: " Ако мислите, че присъдата е, тъй като сте се обадили във Висш съдебен съвет, доста се лъжете ". Адвокатката сподели жест на недоумение. Тя изясни, че не знае защо приказвам. Обвинеямата мълча.
Листчето го пазих дълги години. Като знак на българската правосъдна система.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ