Проф. Анастас Герджиков, ректор: Местата в университетите трябва да бъдат намалени, но държавното финансиране - не
След като предходната година субсидираният от страна банкет в университетите бе понижен, само че част от местата останаха незаети, т.г. най-голямото висше образователно заведение у нас - Софийският университет " Св. Климент Охридски ", заяви, че има повече кандидат-студенти и по-високи балове след първото класиране. " Дневник " беседва с неговия ректор проф. Анастас Герджиков за държавното финансиране, качеството на висшето обучение, както и за отхвърли на Сметната палата да завери финансовия доклад на университета за 2016 година
Проф. Герджиков, въпреки и в Софийския университет тази година да има повече претенденти, наклонност от последните години е студентите да понижават, входът в университетите да е по-лесен, т.е. с по-ниски оценки, само че техните управления като че ли мъчно одобряват ограниченията за понижаване на субсидираните от страната места и финансирането съгласно качеството на образованието. Нужно ли е да продължи намаляването на държавното финансиране, с цел да се увеличи качеството?
- Ситуацията преди три години бе такава - заради демографската рецесия и опциите за следване на открито претендентите намаляваха. В продължение на 20 година местата вместо да се понижават, се увеличаваха, защото Министерството на образованието и науката (МОН) утвърждаваше предложенията на университетите. Така стигнахме до парадоксалната обстановка - места за над 100 хиляди претенденти да се запазят, когато претендентите паднат под 50 хиляди Така конкуренцията сред претендентите, както и тяхното качество, намаляваха, само че ректорите се съпротивляваха да се направи смяна. С новите тактика и закон, които към този момент се ползват, приемът в направленията с най-ниско качество се понижи. Това се прави към този момент трета година и дава плодове - първо, качеството на студентите се покачва и второ, въпреки и демографски нещата да не са се трансформирали, тази година в Софийския университет претендентите са със 730 повече, което е с над 10%. За първи път от 15 години претендентите ни се усилват, което е вследствие на тази политика, както и на това, че разкриваме две нови атрактивни специалности и че улеснихме претендентите с онлайн платформа.
Към този миг до каква степен държавното финансиране за университетите зависи от качеството? Как в действителност се мери качеството на образованието?
- Докато бе основен секретар на министерството, сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има огромна заслуга за това промяната да се сътвори и отстоява. Той и в този момент я движи напред доста съществено и ние сме му доста признателни за това. За първи път в последните три години парите сред университетите се разпределят освен съгласно броя студенти, само че и съгласно качеството, което се мери по критерии, избрани в разпореждане на Министерския съвет. Моето персонално мнение е, че това можеше да стане по-решително и с по-бързи стъпки, само че се видя, че министър Вълчев е прав. В момента към 25% от средствата зависят от качеството, а останалите - от броя на студентите. Дори и тази мудна смяна донесе усложнения на някои от по-малките университети, измежду които тези в Северна България. В такива университети се бе случило нещо, което не е трябвало - с цел да получат държавно финансиране, те са увеличавали броя на местата в специалности, в преподаването на които не са доста положителни. Но в това време виновността не е тяхна, защото страната е подтикнала това в продължение на 20 години, като е давала парите единствено съгласно броя на студентите. Тези университети нямат виновност, че са се нагодили по отношение на държавната политика и в този момент не можем да им кажем: " Затваряйте цели факултети ". Министър Вълчев се оказа прав, че е необходим равномерен метод. Сега ми се коства, че промяната дава плодове; университетите се адаптират; тези, които имат най-големи усложнения, ще бъдат улеснени със средства, отделени за това, че те са районно значими. Струва ми се, че промяната ще донесе резултат - това ненапълно се случи в междинното обучение и съвсем не се е случвало в други системи. Мисля, че не можем да не сме удовлетворени. Ректорите, въпреки и да им е мъчно, си дават сметка за това, че на техните наследници ще е по-лесно, тъй като системата се оздравява. Да, би трябвало да се понижи броят на местата, защото кандидат-студентите са по-малко, само че не би трябвало да се понижава финансирането, тъй като то е на доста ниско равнище. Трябва да запазим финансирането, само че да понижим приема. Тогава ще можем да разпределяме повече средства съгласно качеството, а не съгласно броя на студентите.
Каква е държавната дотация за един студент в Софийския университет?
- Субсидията се дефинира по комплициран механизъм - има базов норматив, който е 693 лева и е два пъти по-нисък от издръжката на един ученик; той се умножава по три разнообразни коефициента - първо, съгласно направлението коефициентът може да е едно или девет; вторият коефициент е обвързван с качеството и реализация на пазара на труда; има и спомагателни коефициенти. В направленията, свързани с подготовката на учители, коефициентите ще бъдат малко увеличени, защото са предпочитани. При предпочитаните специалности би трябвало да има тласъци и за университетите, и за студентите - за университетите би трябвало да има повече пари, а за студентите - по-високи стипендии.
Има рецензии, че равнището за вход в Софийския университет е ниско, изключително откакто кандидатстудентските изпити по български език и литература и по история са проби. Вдига ли се равнището по време на образованието в университета и какво е то на изхода?
- Най-напред не е правилно, че новият формат на изпита намалява равнището. Промяната на кандидатстудентските изпити беше, с цел да се приближат до формата на държавните зрелостни изпити. Държавните зрелостни изпити постоянно са били доста положителни с това, че могат да станат общия вход за висшите учебни заведения. Отстоявах това не поради междинното обучение, а поради висшето - когато има общи критерии за кандидат-студентите е добре, защото няма заплаха в университет А да одобряваме с общ бал 30, а в университет Б - с 12. Малки разлики може да има, само че не може да има грандиозни разлики. В момента одобряваме с оценките от държавните зрелостни изпити не тъй като децата са намалели, а тъй като видяхме, че държавните зрелостни изпити стартират да дават отговор на нашите условия. Там, където организираме състезания, се опиваме да създадем формата сходен на държавните зрелостни изпити - това не понижава компликацията на изпита; на първо класиране в този момент се видя, че резултатите са положителни, а качествата на претендентите се усилват. Има университети, които одобряват доста хора на входа и всички те приключват. В Софийския университет това в никакъв случай не се е случвало. Ще ви дам за образец моята компетентност, въпреки че там казусът е малко краен - одобряваме 16-17 индивида, след първи курс остават 5, а най-после приключва един. Другите отпадат, тъй като не са издържали сложното следване, обвързвано с проучването на доста и сложни езици. Това е по този начин и в други специалности. Защо би трябвало изкуствено да се поддържа броят на студентите до четвърти курс? При нас това в никакъв случай не се е случвало.
Ще останат ли незаети места в Софийския университет след трето класиране, както предходната година?
- Към момента не мога да предвиждам. Децата не аплайват единствено в един университет. Мога да кажа, че откакто сме имали 730 претенденти повече е доста евентуално след трите класирания да имаме по-малко незаети места. Една от аргументите претендентите да са повече е една от новите специалности - " Графичен дизайн ", която притегли толкоз съществени претенденти, че минималният бал на девойките е еднакъв на оптималния.
Какво ще извършите, с цел да притегляте нови студенти?
- Освен новите специалности получихме акредитация на средата за отдалечено образование (б.а.- позитивна оценка, която разрешава на университета да предлага такова) това е нещо като институционална акредитация за отдалечено образование. В положение сме да предложим нещо на международно равнище в тази форма на образование, при което и преподавателите са подобрили потенциала си, и сме купили нужното съоръжение. Не става дума да качиш едни лекции в интернет. Става дума за това да предлагаш съвременни способи, които от време на време надвишават като качество постоянното образование - има и контакт с преподавателя, и интерактивни благоприятни условия. Надявам се в идващите години това да притегли доста непознати студенти. Имаме контракти по " Еразъм " с 500 университета, което разрешава на нашите студенти да видят какво е образованието в други страни. Благодарение на министерството имаме и план " Студентски практики ", при който студентите могат да натрупат опит при бъдещите си работодатели.
Планирате ли увеличение на таксите?
- Таксите не бяха променяни осем години и по тази причина последните две години бяха увеличени с малко. Първият път имаше известна реакция, защото дълго време бяха едни и същи и кандидат-студентите смятаха, че това може да продължи вечно. В други университети обаче към този момент ги бяха увеличавали и нашите такси изоставаха, въпреки че сме преди всичко в рейтинговата система. Така че избирам с дребни стъпки да ги усилваме.
Парламентът одобри на първо четене единни минимални критерии за професори, доценти и основни асистенти. Има рецензии, че в последните години са хабилитирани прекомерно доста хора.
- Професорите и доцентите не са прекомерно доста. Но това, че в последните години те са се нараснали по-рязко, демонстрира, че нещо в новия закон е разрешило това - да се снижат критериите и по този начин по-лесно да се получава съответната служба. Бях от тези, които най-вече подкрепяха структурите на Висшата атестационна комисия (ВАК) да бъдат сменени със автономия на университетите в това отношение. Във ВАК имаше три равнища и колкото по-нагоре продължаваше една процедура, толкоз по-голяма власт имаше съответното равнище и толкоз по-малко способени хора в него. Проблемът е, че още тогава трябваше да се каже на университетите, че хабилираните лица би трябвало да покриват най-малко един най-малко от критерии. Това не бе направено и през последните години очевидно равнището в някои университети е било по-ниско. Затова би трябвало да се вкарат единни национални критерии, които да са минимални. Оттам нататък в университети като нашия ще има спомагателни критерии. Сигурен съм, че и сега критериите във Физическия факултет да вземем за пример са надалеч по-високи от бъдещите минимални критерии.
Успявате ли да подготвите нови фрагменти, които да преподават в университета? Защитават ли докторантите?
- Трудно. В някои професионални посоки пазят 100% от докторантите, в други - към 70%, което не ни удовлетворява доста, тъй като в тези хора са вложени пари и напъните на преподавателите. Притеснява ме това, че имаме малко претенденти за докторантури и малко претенденти за асистентски места. Причината е заплащането. При докторантурите стипендията е 450 лева, каквато бе и преди девет години, а в този интервал минималната работна заплата се е нараснала от 220 на 460 лева Следователно сега всеки човек без никакво обучение, когато стартира да работи, получава 10 лева повече от докторантите. Заплати от 650 лева няма по какъв начин да привлекат тук най-хубавите специалисти за асистенти - в посоки като " Информационни технологии " се конкурираме с компании, които оферират 4-5 хиляди лева заплата. Това е неестествен асортимент - в случай че продължаваме по този начин вместо да сортираме най-хубавите, ще сортираме тези, които не са си намерили работа другаде. Това би трябвало неотложно да се прекрати - нужни са целеви ограничения младежите да получават повече средства. Доколкото разбирам, и министърът на образованието и науката, и министърът на финансите поддържат това.
Ще има ли тази поддръжка някакъв числов измерител като нарастване на възнагражденията за докторанти и млади преподаватели?
- Надявам се. Както разбирам, това ще бъде самодейност на министър Вълчев, която среща необятна поддръжка от страна на ректорите. Дори да няма други нараствания за парите във висшето обучение, най-малко за младите би трябвало да има целеви средства. Иначе в действителност не можем да сменяем предходното потомство с надарени млади сътрудници.
Докъде стигна инспекцията за спомагателните хонорари в университета?
- В момента текат две инспекции по сигнал на двама студенти - едната е на Главна дирекция " Национална полиция ", другата - на Агенцията за държавна финансова ревизия. Двамата студенти показват подозрение в това до каква степен са законосъобразни спомагателните хонорари на чиновниците. Ще потвърдим и пред двете институции, които ни ревизират - заплатите се образуват от две елементи – съществена заплата и спомагателни хонорари, регламентирани в Кодекса на труда. Допълнителните хонорари включват такива за трудов стаж, за докторска степен, за участия в планове, за ексклузивен труд, за часове над норматива. Има десетки нормативни учредения, които ни задължават да изплатим спомагателния труд на хората. Няма по какъв начин да назовем тези наложителни за нас заплащания нито бонуси, нито 13-а заплата.
Сметната палата отхвърли да завери финансовия доклад на Софийския университет за м.г. с претекст, че не се дава вярна и почтена информация за неговото финансово положение, защото няма съответни контролни процедури. Какво е действителното финансово положение и какъв е контролът?
През последните пет години одитите на Сметната палата демонстрираха редица недостатъци на счетоводната политика и счетоводната отчетност на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". По тази причина инспекторите на Сметната палата не са заверявали финансовите доклади на Софийския университет или са го заверявали с запаси. В Софийския университет има близо петдесет вътрешни разпоредители с бюджет в общо 16 факултета и три департамента. Установихме пропуски в работата на голям брой звена, които събират и дават счетоводни данни. От началото на 2016 година бяха подхванати редица ограничения за възстановяване на работата на счетоводния отдел, за въвеждане на съответни контролни процедури за попречване и откриване на осъществяването на финансови нарушавания, както и за превъзмогване на констатацията на Сметната палата от последните години за разминаване сред счетоводния доклад на Софийския университет, оборотните ведомости на обособените звена и резултатите от инвентаризацията. От няколко седмици към този момент действа новата електронна система, свързваща звената на Университета с централното счетоводство, тъй че да се получава незабавна и достоверна информация. Направихме обзор на всички звена, действия и системи, в които има закъснение и дефекти. Ще продължим с решителни ограничения за възстановяване на финансовата дисциплинираност и за осъществяване на рекомендациите на Сметната палата.
Проф. Герджиков, въпреки и в Софийския университет тази година да има повече претенденти, наклонност от последните години е студентите да понижават, входът в университетите да е по-лесен, т.е. с по-ниски оценки, само че техните управления като че ли мъчно одобряват ограниченията за понижаване на субсидираните от страната места и финансирането съгласно качеството на образованието. Нужно ли е да продължи намаляването на държавното финансиране, с цел да се увеличи качеството?
- Ситуацията преди три години бе такава - заради демографската рецесия и опциите за следване на открито претендентите намаляваха. В продължение на 20 година местата вместо да се понижават, се увеличаваха, защото Министерството на образованието и науката (МОН) утвърждаваше предложенията на университетите. Така стигнахме до парадоксалната обстановка - места за над 100 хиляди претенденти да се запазят, когато претендентите паднат под 50 хиляди Така конкуренцията сред претендентите, както и тяхното качество, намаляваха, само че ректорите се съпротивляваха да се направи смяна. С новите тактика и закон, които към този момент се ползват, приемът в направленията с най-ниско качество се понижи. Това се прави към този момент трета година и дава плодове - първо, качеството на студентите се покачва и второ, въпреки и демографски нещата да не са се трансформирали, тази година в Софийския университет претендентите са със 730 повече, което е с над 10%. За първи път от 15 години претендентите ни се усилват, което е вследствие на тази политика, както и на това, че разкриваме две нови атрактивни специалности и че улеснихме претендентите с онлайн платформа.
Към този миг до каква степен държавното финансиране за университетите зависи от качеството? Как в действителност се мери качеството на образованието?
- Докато бе основен секретар на министерството, сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има огромна заслуга за това промяната да се сътвори и отстоява. Той и в този момент я движи напред доста съществено и ние сме му доста признателни за това. За първи път в последните три години парите сред университетите се разпределят освен съгласно броя студенти, само че и съгласно качеството, което се мери по критерии, избрани в разпореждане на Министерския съвет. Моето персонално мнение е, че това можеше да стане по-решително и с по-бързи стъпки, само че се видя, че министър Вълчев е прав. В момента към 25% от средствата зависят от качеството, а останалите - от броя на студентите. Дори и тази мудна смяна донесе усложнения на някои от по-малките университети, измежду които тези в Северна България. В такива университети се бе случило нещо, което не е трябвало - с цел да получат държавно финансиране, те са увеличавали броя на местата в специалности, в преподаването на които не са доста положителни. Но в това време виновността не е тяхна, защото страната е подтикнала това в продължение на 20 години, като е давала парите единствено съгласно броя на студентите. Тези университети нямат виновност, че са се нагодили по отношение на държавната политика и в този момент не можем да им кажем: " Затваряйте цели факултети ". Министър Вълчев се оказа прав, че е необходим равномерен метод. Сега ми се коства, че промяната дава плодове; университетите се адаптират; тези, които имат най-големи усложнения, ще бъдат улеснени със средства, отделени за това, че те са районно значими. Струва ми се, че промяната ще донесе резултат - това ненапълно се случи в междинното обучение и съвсем не се е случвало в други системи. Мисля, че не можем да не сме удовлетворени. Ректорите, въпреки и да им е мъчно, си дават сметка за това, че на техните наследници ще е по-лесно, тъй като системата се оздравява. Да, би трябвало да се понижи броят на местата, защото кандидат-студентите са по-малко, само че не би трябвало да се понижава финансирането, тъй като то е на доста ниско равнище. Трябва да запазим финансирането, само че да понижим приема. Тогава ще можем да разпределяме повече средства съгласно качеството, а не съгласно броя на студентите.
Каква е държавната дотация за един студент в Софийския университет?
- Субсидията се дефинира по комплициран механизъм - има базов норматив, който е 693 лева и е два пъти по-нисък от издръжката на един ученик; той се умножава по три разнообразни коефициента - първо, съгласно направлението коефициентът може да е едно или девет; вторият коефициент е обвързван с качеството и реализация на пазара на труда; има и спомагателни коефициенти. В направленията, свързани с подготовката на учители, коефициентите ще бъдат малко увеличени, защото са предпочитани. При предпочитаните специалности би трябвало да има тласъци и за университетите, и за студентите - за университетите би трябвало да има повече пари, а за студентите - по-високи стипендии.
Има рецензии, че равнището за вход в Софийския университет е ниско, изключително откакто кандидатстудентските изпити по български език и литература и по история са проби. Вдига ли се равнището по време на образованието в университета и какво е то на изхода?
- Най-напред не е правилно, че новият формат на изпита намалява равнището. Промяната на кандидатстудентските изпити беше, с цел да се приближат до формата на държавните зрелостни изпити. Държавните зрелостни изпити постоянно са били доста положителни с това, че могат да станат общия вход за висшите учебни заведения. Отстоявах това не поради междинното обучение, а поради висшето - когато има общи критерии за кандидат-студентите е добре, защото няма заплаха в университет А да одобряваме с общ бал 30, а в университет Б - с 12. Малки разлики може да има, само че не може да има грандиозни разлики. В момента одобряваме с оценките от държавните зрелостни изпити не тъй като децата са намалели, а тъй като видяхме, че държавните зрелостни изпити стартират да дават отговор на нашите условия. Там, където организираме състезания, се опиваме да създадем формата сходен на държавните зрелостни изпити - това не понижава компликацията на изпита; на първо класиране в този момент се видя, че резултатите са положителни, а качествата на претендентите се усилват. Има университети, които одобряват доста хора на входа и всички те приключват. В Софийския университет това в никакъв случай не се е случвало. Ще ви дам за образец моята компетентност, въпреки че там казусът е малко краен - одобряваме 16-17 индивида, след първи курс остават 5, а най-после приключва един. Другите отпадат, тъй като не са издържали сложното следване, обвързвано с проучването на доста и сложни езици. Това е по този начин и в други специалности. Защо би трябвало изкуствено да се поддържа броят на студентите до четвърти курс? При нас това в никакъв случай не се е случвало.
Ще останат ли незаети места в Софийския университет след трето класиране, както предходната година?
- Към момента не мога да предвиждам. Децата не аплайват единствено в един университет. Мога да кажа, че откакто сме имали 730 претенденти повече е доста евентуално след трите класирания да имаме по-малко незаети места. Една от аргументите претендентите да са повече е една от новите специалности - " Графичен дизайн ", която притегли толкоз съществени претенденти, че минималният бал на девойките е еднакъв на оптималния.
Какво ще извършите, с цел да притегляте нови студенти?
- Освен новите специалности получихме акредитация на средата за отдалечено образование (б.а.- позитивна оценка, която разрешава на университета да предлага такова) това е нещо като институционална акредитация за отдалечено образование. В положение сме да предложим нещо на международно равнище в тази форма на образование, при което и преподавателите са подобрили потенциала си, и сме купили нужното съоръжение. Не става дума да качиш едни лекции в интернет. Става дума за това да предлагаш съвременни способи, които от време на време надвишават като качество постоянното образование - има и контакт с преподавателя, и интерактивни благоприятни условия. Надявам се в идващите години това да притегли доста непознати студенти. Имаме контракти по " Еразъм " с 500 университета, което разрешава на нашите студенти да видят какво е образованието в други страни. Благодарение на министерството имаме и план " Студентски практики ", при който студентите могат да натрупат опит при бъдещите си работодатели.
Планирате ли увеличение на таксите?
- Таксите не бяха променяни осем години и по тази причина последните две години бяха увеличени с малко. Първият път имаше известна реакция, защото дълго време бяха едни и същи и кандидат-студентите смятаха, че това може да продължи вечно. В други университети обаче към този момент ги бяха увеличавали и нашите такси изоставаха, въпреки че сме преди всичко в рейтинговата система. Така че избирам с дребни стъпки да ги усилваме.
Парламентът одобри на първо четене единни минимални критерии за професори, доценти и основни асистенти. Има рецензии, че в последните години са хабилитирани прекомерно доста хора.
- Професорите и доцентите не са прекомерно доста. Но това, че в последните години те са се нараснали по-рязко, демонстрира, че нещо в новия закон е разрешило това - да се снижат критериите и по този начин по-лесно да се получава съответната служба. Бях от тези, които най-вече подкрепяха структурите на Висшата атестационна комисия (ВАК) да бъдат сменени със автономия на университетите в това отношение. Във ВАК имаше три равнища и колкото по-нагоре продължаваше една процедура, толкоз по-голяма власт имаше съответното равнище и толкоз по-малко способени хора в него. Проблемът е, че още тогава трябваше да се каже на университетите, че хабилираните лица би трябвало да покриват най-малко един най-малко от критерии. Това не бе направено и през последните години очевидно равнището в някои университети е било по-ниско. Затова би трябвало да се вкарат единни национални критерии, които да са минимални. Оттам нататък в университети като нашия ще има спомагателни критерии. Сигурен съм, че и сега критериите във Физическия факултет да вземем за пример са надалеч по-високи от бъдещите минимални критерии.
Успявате ли да подготвите нови фрагменти, които да преподават в университета? Защитават ли докторантите?
- Трудно. В някои професионални посоки пазят 100% от докторантите, в други - към 70%, което не ни удовлетворява доста, тъй като в тези хора са вложени пари и напъните на преподавателите. Притеснява ме това, че имаме малко претенденти за докторантури и малко претенденти за асистентски места. Причината е заплащането. При докторантурите стипендията е 450 лева, каквато бе и преди девет години, а в този интервал минималната работна заплата се е нараснала от 220 на 460 лева Следователно сега всеки човек без никакво обучение, когато стартира да работи, получава 10 лева повече от докторантите. Заплати от 650 лева няма по какъв начин да привлекат тук най-хубавите специалисти за асистенти - в посоки като " Информационни технологии " се конкурираме с компании, които оферират 4-5 хиляди лева заплата. Това е неестествен асортимент - в случай че продължаваме по този начин вместо да сортираме най-хубавите, ще сортираме тези, които не са си намерили работа другаде. Това би трябвало неотложно да се прекрати - нужни са целеви ограничения младежите да получават повече средства. Доколкото разбирам, и министърът на образованието и науката, и министърът на финансите поддържат това.
Ще има ли тази поддръжка някакъв числов измерител като нарастване на възнагражденията за докторанти и млади преподаватели?
- Надявам се. Както разбирам, това ще бъде самодейност на министър Вълчев, която среща необятна поддръжка от страна на ректорите. Дори да няма други нараствания за парите във висшето обучение, най-малко за младите би трябвало да има целеви средства. Иначе в действителност не можем да сменяем предходното потомство с надарени млади сътрудници.
Докъде стигна инспекцията за спомагателните хонорари в университета?
- В момента текат две инспекции по сигнал на двама студенти - едната е на Главна дирекция " Национална полиция ", другата - на Агенцията за държавна финансова ревизия. Двамата студенти показват подозрение в това до каква степен са законосъобразни спомагателните хонорари на чиновниците. Ще потвърдим и пред двете институции, които ни ревизират - заплатите се образуват от две елементи – съществена заплата и спомагателни хонорари, регламентирани в Кодекса на труда. Допълнителните хонорари включват такива за трудов стаж, за докторска степен, за участия в планове, за ексклузивен труд, за часове над норматива. Има десетки нормативни учредения, които ни задължават да изплатим спомагателния труд на хората. Няма по какъв начин да назовем тези наложителни за нас заплащания нито бонуси, нито 13-а заплата.
Сметната палата отхвърли да завери финансовия доклад на Софийския университет за м.г. с претекст, че не се дава вярна и почтена информация за неговото финансово положение, защото няма съответни контролни процедури. Какво е действителното финансово положение и какъв е контролът?
През последните пет години одитите на Сметната палата демонстрираха редица недостатъци на счетоводната политика и счетоводната отчетност на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". По тази причина инспекторите на Сметната палата не са заверявали финансовите доклади на Софийския университет или са го заверявали с запаси. В Софийския университет има близо петдесет вътрешни разпоредители с бюджет в общо 16 факултета и три департамента. Установихме пропуски в работата на голям брой звена, които събират и дават счетоводни данни. От началото на 2016 година бяха подхванати редица ограничения за възстановяване на работата на счетоводния отдел, за въвеждане на съответни контролни процедури за попречване и откриване на осъществяването на финансови нарушавания, както и за превъзмогване на констатацията на Сметната палата от последните години за разминаване сред счетоводния доклад на Софийския университет, оборотните ведомости на обособените звена и резултатите от инвентаризацията. От няколко седмици към този момент действа новата електронна система, свързваща звената на Университета с централното счетоводство, тъй че да се получава незабавна и достоверна информация. Направихме обзор на всички звена, действия и системи, в които има закъснение и дефекти. Ще продължим с решителни ограничения за възстановяване на финансовата дисциплинираност и за осъществяване на рекомендациите на Сметната палата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ