След като Хитлер прави една от най-добрите си офанзиви през

След като Хитлер прави една от най-хубавите си офанзиви напролет на 1940 година и към този момент има единствено една цел – да накаже британците, погледът му се насочва към цяла Западна Европа. Кралските Военновъздушни сили на кралицата не се предават толкоз елементарно и с цената на доста животи са принудени да стопират бомбардировачите на Луфтвафе. Положението в западните пустини на Африка също не е изключително положително и италианците са принудени да отстъпват.

Логичното е, че на този стадий Русия и Япония към момента стоят в ъгъла и не са индексирали предпочитание за стълкновение. Липсата на победи във Англия ще стимулира Германия да стартира да търси партньорство от Испания. Една от концепциите в този случай е обвързана с обстоятелството, че Испания може да помогне за залавянето на Гибралтар и по този начин да спре всички нужни помощи за острова.

Гибралтар продължава да е част от перлите на короната и пази входа до западното Средиземноморие и Атлантическия океан. Прилича на една голяма канара, която се радва на съществено количество тунели и не един път е бил цитадела за континента.

Той се трансформира в една доста значима точка за английските сили и от него потеглят нападенията над Египет и Малта. Гибралтар е нужен за триумфите в Африка, а и освен, което е повече от известно на всички генерали на масата, които човек може да открие.

И най-близката страна до тази толкоз значима точка ще бъде точно Испания, а още по-голямата тягост е, че точно там стои добре познатия военачалник Франко. Фактически, той продължава да е част от съюза на Италия и Германия, в това число и Япония, само че отхвърля да бъде част от войната. Обещава, че няма да води военни дейности в Европа като афишира неутралитет и охлажда всички пристрастености на Хитлер за колонизиране на Западна Европа.

Италианците постоянно вършат опити за спиране на бойната линия, да спрат помощите от Индия и останалите колонии, само че това става все по-трудно. Всеки идващ транспортен съд се пази с цената на доста животи и даже Чърчил изяснява, че в случай че тази линия се пропука, Хитлер ще основава ново държавно управление на идващия ден. Испания се трансформира в центъра на вселената и едвам не се има вяра на историците, тъкмо тя ще реши изхода на войната.

Франко се оказва сериозен и костелив орех, който постоянно счита възможностите си и в никакъв случай не рискува. Показва тъкмо това, когато води своето стълкновение и доста добре знае какво следва. Чърчил всеки ден насочва молби за търговия с Испания, както и за налагане на несъгласие против немски и италиански подводници. Неутралитетът на Испания е заложен на карта и в този момент всички би трябвало да потърсят вярната посока и деяние. Чърчил не е малоумен и знае, че Франко не дължи нищо на Англия, колкото обаче дължи на Италия и Германия за подкрепяне на неговите сили. Единственият проблем е, че Германия и Италия имат доста долнопробни водачи, които Франко ненавижда.

Страхът, че Испания може да бъде прегазена от натиска на Германия, британците изпращат нов дипломат в Мадрид на 1 юни 1940 година Сър Самюел Хоарес има задача да възнамерява евакуацията на английските дипломати и бизнес колонии, които се намират на територията на страната. Това би трябвало да се случи доста бързо, изключително при по-сериозен и нападателен напън. Хоарес би трябвало да се срещне с Хуан Бегбеде, който е някогашен немски симпатизант и все пак в този момент продължава да счита, че Испания би трябвало да бъде неутрална територия. Правят съглашение на 24 юни 1940 година за разширение на комерсиалния пакт.

Надеждата на германците е, че Франко ще разгласи своите планове, когато се поправят всички стопански компликации. Хитлер събира своите генерали в Бавария на 13 юли и афишира, че има желание да вкара Испания във войната. Готов е да им даде северния нос на Мароко като отплата. Италианците схващат, че ще има нова интервенция, която би трябвало да помогне за завладяването на Гибралтар, Канарските острови и португалския Капе Верде. Единствената цел е да се прогонят британците от Средиземноморието. Франко е подготвен да беседва с Рибентроп – най-арогантният и нагъл зависещ на Нацистка Германия. Преди обаче да се срещнат, той към този момент знае, че германците ще желаят достъп до Канарските острови, което няма да се случи.

В последният миг се изпраща различен кадър – адмирал Вилхелм Франц Канарис. Известен с опит в разузнаването, отдадена военна работа и доста насъбрани часове във военно време. След като историите на Мата Хари стават митове, Вилхелм доста желае да последва нейните стъпки и слиза от подводницата, с цел да се занимава с разузнаване.

След серия от неточности, позволени от Хитлер, адмиралът има доста подозрения по отношение на придвижването на тази война и към този момент не е сигурен, че желае да работи за фюрера. Преди даже да се стигне до договаряния, въпросният към този момент е имал доста съществени проекти за директното събаряне на Хитлер от поста му.

Канарис има и друга загадка активност, вместо да оказва помощ за депортирането на евреи, той назначава доста от тях на постове в своята централа, като по този метод ги резервира. Няколко пъти влиза в спорове с Рейнхард Хейдрич – шефът на SS. Канарис ще стартира да дава информация на английското МИ-6 и ще помогне за предаване на информация за бъдещите нашествия. Неговите маневри и дейности до края на Втората Световна война постоянно ще изненадват Гестапо и никой няма да може да го наблюдава. Едва през 1944 година ще бъде хванат след несполучлив опит за ликвидиране на Хитлер и ще бъде екзекутиран през идната година.

Канарис идва в Испания на 23 юли с защита от офицери. Всички идват с цивилни облекла и подправени паспорти, освен това по разнообразни направления. Избрани са три обособени къщи за настаняването им.

Канарис желае от Франко да получи информация за английските защитни системи в Гибралтар. Испанците не са очаровани от тази молба. Франко не пропуща концепцията да откаже всякаква дипломатическа връзка с Германия. Има и разумни терзания, разкриването на сходни проекти може да накара британците да атакуван Канарските острови. Притеснява се и от икономическите наказания, които могат да бъдат наложени.

За миг испанския въздушен министър Хуан Вижон ще уточни, че има единствено веднъж до Гибралтар и той няма да бъде неочакван. Подпомагането от испанската артилерия благодарение на жп линии наподобява очарователно, само че испанската железница няма нищо общо с френската, както германците чакат.

Германците са впечатлени от това, което виждат – стръмни скатове, непрекъснато притежание напразно и неспособност за потреблението на десанти. Опитът за постигане по вода е отритнат – позицията е минирана и подготвена да се пази. Допълнителни главоболия вършат и бойците, които явно могат да стрелят от всяка една посока.

Канарис се връща с ясното схващане, че офанзивата е съвсем невъзможна, испанците не са благонадеждни за офанзиви и в случай че даже има победа, испанците би трябвало да са подготвени да подкрепят вражеските сили.

Хитлер също не е удивен, само че дава зелена светлина за подготовка. Франко е склонен да се включи, само че единствено в случай че се подсигуряват решения за продоволствената рецесия. Испанците демонстрират и какво тъкмо изискват от Германия, с цел да слагат началото на цялата акция. Въпреки положителните планове, Канарис продължава да счита, че сходно нахлуване няма да се случи и Франко в никакъв случай няма да взе участие. Единственият метод да помогне и да вземе позиция, би бил единствено в случай че британците в действителност се слагат на колене.

На 14 септември Хитлер ще каже на своите генерали, че има заричане от испанците за подкрепяне на интервенцията.

Адмирал Ерих Рийдър припомня, че в основата на цялата война би трябвало да е фокусът с инвазия на Англия. Не би трябвало да се губи време, тъй като Съединени американски щати може да се включи във войната по всяко едно време. Неговото мнение е, че Гибралтар, Дакар и Западна Африка могат да бъдат завладяни през зимните месеци.

В средата на септември 1940 година Франко изпраща своя шурей – министърът на вътрешните работи Серано Суньер в Берлин. Серано би трябвало да обещае на Хитлер, че ще се включи, в случай че доставките с храна и военни материали продължи. Германският водач е безапелационен, че ще направи всичко, с цел да помогне на Испания.

Серано продължава да има вяра, че Германия е задоволително могъща и неуязвима, само че Франко има друга позиция. Той към този момент е споделил на своите генерали, че англичаните няма да се предадат и ще се бият до последния човек, преди да правят отстъпка острова си. Макар и прав, той би трябвало да продължи да шикалкави пред Хитлер и да се показва за съдружник. Прави го, тъй като доста добре знае какво се случва на Чехословакия.

Хитлер даже подписва единодушие, че дава Мароко и го признава за испанска територия, само че с изискването, че Германия ще има достъп до суровите материали. На 22 септември е изпратено ново писмо до Хитлер, което показва, че Испания е съгласна с предоставената опция и се съгласява да взе участие, както и да поддържа идеята на Германия. Единственият проблем е, че отново няма нито една дата за нахлуване.

Това продължава да е една добре сапунисана неистина, която да нервира Хитлер. През октомври 1940 година командването на Германия търси разновидности за изкривяване на тактиката на Франко, изключително откакто същият има голямо предпочитание да продължи да протака и да печели още време. Хитлер даже предлага нахлуване без помощ от Испания. Генерал Халдер счита, че даже няма да има борба за Гибралтар и територията ще се съобщи елементарно.

Мнозина считат, че Франко не е нужен на Германия, изключително откакто Испания е в икономическа рецесия. Накрая даже ще се счита, че Гибралтар не е нужен, както и територията на Испания. Хитлер напуща Германия на 22 октомври в бронирания трен „ Америка “ и пътува към Франция. Там би трябвало да се срещне с испанския деспот. Франко ще каже на своите генерали, че отива на най-важната си среща в живота.

Генералът продължава остарялата ария и ясно изяснява, че ще се бори на страната на Германия, само че има висока взаимозависимост от целия свят и постоянно би трябвало да бъде добър посланик с всички. Хитлер подвига залога и предлага територии от Африка, както и опция за нови колониии. Франко взема решение да блафира още по-сериозно и непосредствено слага своите претенции, Испания влиза във войната, в случай че Германия достави няколкостотин хиляди тона жито и то неотложно. След това желае тежко въоръжение, с цел да може да пази своята брегова линия от възможни офанзиви на кралската флота.

Тази тактика работи, най-малко за известно време, въпреки всичко Франко желае доста, до момента в който Хитлер не може да предложи нещо сходно. Хитлер ще предложи 10-годишен съюз против оферта за нахлуване на Гибралтар към Нова година. Получава същият отговор – нахлуване ще има, когато помощта и оръжието бъдат изпратени. Хитлер поставя картите на масата и ясно декларира, че не може да отдели оръжие, оръдия и други по-сериозни сили, тъй като би трябвало да пази Северна Африка и Франция. Франко чака тъкмо това и акцентира, че до момента в който един съюз не му подсигурява Френско Мароко и елементи от Алжир, нищо не може да бъде решено.

Хитлер е подготвен да даде френски и британски колонии в Северна Африка, с цел да се стигне до нахлуване, само че Франко нямал такива апетити. По тази причина, до момента в който се дават обещание такива парадокси, той добавя офертата с френска Каталуня, която в миналото е принадлежала на Испания, желае Алжир от Оран до нос Бланко и цяло Мароко.

Хитлер ще изиска да сложи свои подводни бази покрай Мадрид и по този начин да нападне Гибралтар. За да не се стигне до още повече обещания, Франко резервира своя най-монотонен и непретенциозен звук, с цел да може да нервира още повече Хитлер. Накрая се сформира скришен протокол, в който Испания дава обещание да влезе във войната, когато на нея ѝ е комфортно, до момента в който Хитлер дава обещание да реши икономическата рецесия, да отговори на териториалните претенции, само че с концепцията, че Франция ще остане тяхна територия и ще се даде територия от Англия на испанците. След тази среща, Хитлер ще каже на Мусолини, че избира да му извадят 3-4 зъба, в сравнение с още веднъж да се впусне в договаряния.

С помощта на деректива 18, Хитлер подрежда да се изпратят всички проекти за нахлуване на Гибралтар. Да се приготвят сили на Канарските острови, Португалските азори и френските територии в Северна Африка. Веднага щом първите бойци преминат границите на Испания, Луфтвафе е задължено да нападне всички кралски кораби на пристанището на Гибралтар. 22-ра пехотна дивизия на Вермахта е изпратена с малко повече хора от нормално, тъй като към момента има апетити за нахлуване на неутрална Португалия, която може да се трансформира в съвършена зона за немски подводници. Първите командоси влизат в района на 6 декември 1940 година и няма да атакуван до началото на идната година.

Адмирал Канарис е обезпокоен от обстоятелството, че немските командоси минават френска територия към Испания в цивилни облекла и би трябвало да влязат изцяло неусетно. Изпратена е немска артилерия, която да се задейства в Севиля и Канарис се тормози, че това не е информация, която британците имат.

Немците не престават своите секретни маневри към Гибралтар. Адмирал Канарис изпраща данни на своите офицери  и дефинира най-хубавата локация за позиционирането на морските батареи, които да поддържат офанзивата.

На 7 декември испанският водач прави следващия блъф на Хитлер. Адмирал Канарис е бил на посещаване в Мадрид. Хитлер е показал 10 януари 1941 година за транзитиране на бойци, до момента в който корабите с помощи към този момент пътували към Испания. Това не дава никакви очаквания на Франко. Ясно му е, че зимата е била тежка, само че идната година ще бъде доста по-черна. Испания ще назовава 1941 година – годината на глада.

Поставената дата за следващ път изненадва испанския деспот и този път той ясно декларира, че се опасява от английската флота, няма задоволително оръжие, с цел да спре настъплението и по всичко проличава, че сходна намеса ще докара до края на Испания. Канарис желае да разбере по кое време да направи военния пренос и още веднъж няма никаква информация за данните. След като няма дата, Германия подрежда задачата да продължи, само че да се употребяват единствено и само командосите, които да отговорят на потребностите. Канарис ще добави, че Испания няма да влезе във войната, до момента в който Англия не е на ръба на колапса.

Преди да се стигне до наказване на Испания, както се случва с Югославия, Хитлер насочва вниманието си към Съюз на съветските социалистически републики. Британците организират сполучливи акции в Северна Африка и забавят цялото придвижване на смелите ходове, което води до още повече главоболия.

На 6 февруари 1941 година е изпратено и последното писмо до Франко, в което се изяснява, че Германия води война на живот и гибел и не може да прави никакви дарове на Испания. Войната на Германия и Италия дефинира ориста на Испания. Единствено тяхната победа можела да бетонира режима на Испания или най-малко по този начин се вярвало.

Писмото е изпратено по немските линии в същия ден, когато маршал Рудолфо Грациани и неговите италиански сили са пометени от 8-ма английска войска на юг от Бенгази.

За следващ път се връща писмо, в което има клетва за преданост, само че също по този начин се приказва и за липса на помощ, която е нужна на Испания. Развитието от последната година също не е доста позитивно и изискванията би трябвало да се преговорят за следващ път. На финалът се постанова на Германия и Италия да се откажат от Средиземноморието, да се концентрират върху Англия и да одобряват, че всички по този начин или другояче имат съществени проблеми и болки.

Испания изпраща доброволци под формата на синята дивизия, когато Хитлер потегля към Русия на 22 юни 1941 година От октомври 1941 до 1943 година се дават артилерия и по-модерно оръжие. Испанците се борят покрай Любково, Ленинград, Красний Бор и други територии. До 1943 година съдружниците натискат още повече и принуждават Франко да прибере своята дивизия. Испанският легион е от доброволци и върху него няма никакъв надзор. Тези бойци остават в съветска територия до пролетта на 1944 година

Докато Франко се пробва да избави всевъзможни опити на Германия да ги вкара във война, доста от испанците не престават да пазят своята територия и подкрепят френската опозиция. Благодарение на Франко и адмирал Канарис, Германия в никакъв случай не атакува Испания и Португалия. Гибралтар остава отворен и разрешава на британци и американци да продължат своята военна акция.