Дейв Кунст: Първият човек, който обиколи света пеша
След като гледа по какъв начин астронавтите кацат на Луната през 1969 година, Дейв Кунст изпитва обезверена потребност от завършения. Той измисля няколко хрумвания и се стопира на една по-амбициозна: да обиколи земното кълбо пешком. Така на 20 юни 1970 година, по-малко от година след задачата на Аполо, мъжът привежда проекта си в деяние.
Тръгвайки от Минесота, той върви и върви, и върви… В компанията на муле на име Уили Макейт и по-малкия му брат Джон, той пътува на изток, като стига до Ню Йорк, след което поема към Европа и Азия.
Въпреки че пътуването на Дейв е изпълнено с радостни моменти като срещата с принцеса Грейс от Монако, норвежкия авантюрист Тор Хейердал и бъдещата му брачна половинка, той също се натъква на рискове и нещастия.
Това е историята на Дейв Кунст, първият човек, който обиколи света пешком.
davekunst1.com Роден на 16 юли 1939 година, Дейв прекарва по-голямата част от ранния си живот в Минесота.
Уморен от живота в Уасека, от двете си работи като областен геодезист и прожекционист, и даже от жена си и трите си деца, Дейв стартира да проучва разнообразни хрумвания. Според Star Tribune, той мисли над пътешестване до върха на Южна Америка и шофиране през австралийската пустота.
Но шефът му в локалния киносалон му предлага да направи нещо, което никой различен не е правил: „ Защо не опиташ да обиколиш света пешком? “ Кунст, тогава 30-годишен, харесва концепцията. Той кани 22-годишния си брат Джон да се причисли към него и стартира да възнамерява тяхното околосветско странствуване.
„ Джон и аз в никакъв случай не сме ходили някъде “, споделя Кунст пред Star Tribune. „ Бяхме доста наивни по този въпрос. Разтворихме картата на света на пода в хола и се опитахме да начертаем кръг доколкото беше допустимо. “
На 20 юни 1970 година братята потеглят на странствуване с муле на име Уили Макейт. Los Angeles Times оповестява, че хиляди доброжелатели се събират във Васека, с цел да ги гледат по какъв начин потеглят, а група свири „ King of the Road “ онлайн, до момента в който вършат първите стъпки на своето пътешестване.
Но в никакъв случай не би могъл да планува къде ще го води пътуването му.
Не лишава доста време на братята да се сблъскат с първите си вълнуващи обстановки. Насочвайки се на изток, Дейв и Джон отиват първо до Ню Йорк, след което прелитат през Атлантическия океан до Лисабон, Португалия. По пътя, съгласно формалния уеб страница на Дейв Кунст, те събираха подписи и печати от кметове и градски чиновници в градовете, в които спят.
В Монако те получават визита при принцеса Грейс. В Италия пътищата им се пресичат с норвежкия авантюрист Тор Хейердал. А във Венеция братята провокират голямо неспокойствие, до момента в който се разхождаха из града, защото мулетата и конете са неразрешени по локалните мостове и тесни улици.
След като се разхождат из Европа, те вземат куче със себе си в Турция, пазарят се с лидер на камили в Иран, който желае да замени камилата си за тяхното муле, и се борят през 50-градусова горещина в Дащи Марго (Пустинята на смъртта) в Афганистан.
Но на 21 октомври 1972 година се случва покруса. Репортер неправилно бе написал, че братята пътуват с пари в себе си – макар че предизвикват хората, които срещат по пътя си, да дарят на Детския фонд, репортерът написа, че в действителност носят дарения за УНИЦЕФ. Група бандити вижда новината и взема решение да ги ограбят.
Дейв отлита вкъщи в Минесота за няколко месеца, с цел да се възвърне, само че е решен да продължи с пътешествието си. Ако не приключи пътуването си, „ Джон щеше да е починал за нищо “. И по този начин, откакто беше изцяло оздравял, той продължи.
Dave Kunst/Facebook
На 1 март 1973 година Дейв Кунст се завръща в Афганистан – навръх мястото, където Джон беше погубен. Но оттова той не продължава пътуването си самичък. Този път е с другия си брат, Пийт. „ Исках да се уверя, че разходката е завършила за Джон “, споделя Пийт, някогашен морски пехотинец.
Братята минават пешком през прохода Хайбер в Пакистан – твърди се, че са първите неазиатци, създали това след Александър Велики – и минават в Индия. Въпреки че в началото възнамеряват да включат Китай и Съветския съюз в пътуването си, и двете страни им отхвърлят влизане, тъй че не престават към Австралия.
Но по средата на австралийския стадий от прехода всичко наподобява се обърква. След като Пийт би трябвало да се върне в Съединените щати по работа, мулето на Дейв почива от инфаркт. Така пътуването е застрашено – до момента в който една австралийка на име Джени Самуел не предлага да тегли каруцата на Дейв в продължение на 1600 километра, до момента в който той върви.
„ Така Джени зае мястото на мулето “, споделя Дейв пред медии.
От Австралия пътешественикът прекосява Тихия океан назад в Съединените щати. След това от Нюпорт Бийч, Калифорния, той се прибира пешком до Уасека, Минесота. Пътуването му продължава 4 години, 3 месеца и 16 дни. Според уеб страницата му Дейв Кунст е прекосил 4 континента и 30 страни, минал е 23255 километра и е износил 21 чифта обувки.
У дома обаче Дейв Кунст открива, че някои от проблемите, от които се е отдалечил, не са изчезнали. Той беше приключил грандиозното си премеждие и бе сложил международен връх на Гинес като първият човек, за който е доказано, че е обиколил земното кълбо пешком – само че към момента нещо му липсваше. Малко откакто се завръща, Кунст се развежда със брачната половинка си и отлита назад в Австралия, с цел да бъде с Джени Самуел.
Двамата се връщат дружно в Съединените щати година по-късно, женят се и се реалокират в Калифорния, където живеят безшумно и умерено от този момент.
Dave Kunst/Facebook Дейв и Джени през 2015 година
Днес Дейв Кунст споделя, че неговите авантюристичен дни са зад тила му.
Но приключенията му не завършват изцяло с края на пътуването ми и новата брачна половинка. Кунст споделя за пътуването си в книгата от 1979 година „ Човекът, който обиколи света “. Приключението му също е включено в Книгата на върховете на Гинес от 1991 година, в Книгата на спортните върхове на Гинес от 1989-90 година и в „ Ripley’s Believe It or Not! “.
Към днешна дата Дейв към момента държи върха – макар че Джордж Шилинг прави сходно, no непроверено пътешестване, а Артър Блесит държи върха за най-голямото изминато разстояние. Но за Дейв пътуването постоянно е било най-важната част. И не съжалява за нищо.
„ Никога не съм мислил по този метод и Джон също не би мислил по този метод “, споделя той. „ Начинът, по който гледахме на живота, беше, че в случай че ще умрем. имам поради, той би предпочел да почине, правейки това, в сравнение с в злополука някъде на автомагистралата. Той ми сподели повече от един път – и аз му споделих същото: Обичахме да се разхождаме по света; беше ужасно премеждие и в случай че умрем, до момента в който се разхождаме по света, кажи на мама и баща, че сме умрели щастливи. “
