&format=webp)
Между Херкулес и Омфала: Как един бароков шедьовър оцеля, за да бъде разпознат
След като е прободена от стъкло, осеяна с парчета и съвсем заличена от детонацията в Бейрут през 2020 година, една от дълго време забравена барокова картина възкръсна от пепелта – и освен физически.
Платното „ Херкулес и Омфала “, приписано към този момент изрично на Артемизия Джентилески, за пръв път в своята съвсем 400-годишна история е изложено пред публиката по време на изложбата Artemisia’s Strong Women: Rescuing a Masterpiece в Getty Center, Лос Анджелис.
Сцената, основана към 1630 година, показва гръцкия воин Херкулес в послушание на царицата на Лидия – Омфала. В композицията на Джентилески той е с вретено в ръка, а позициите на героите разменят половите функции със забележителна артистична провокация – нещо нетипично за художничката, чиито женски персонажи постоянно носят тежест, мощ и желание.
„ Белезите вечно ще се виждат “, споделя Улрих Биркмаер, основен реставратор на картини в Getty Museum. „ Но въпреки всичко това е част от историята на това произведение. “
В продължение на епохи картината виси в частния замък на семейството Сурсок – османска архитектурна перла от XIX век в центъра на Бейрут. Платното минава единствено през три частни сбирки в границите на четири века, последно добито от изложба в Неапол, където точно Джентилески прекарва последните години от живота си.
На 4 август 2020 година детонацията в пристанището на Бейрут убива над 200 души, унищожава част от града и пробива платното с части стъкло. Получава се L-образно скъсване през коляното на Херкулес, рамката е разрушена, а самото изображение е осеяно с дупки, пукнатини, отлепена багра и останки от несполучлива остаряла реституция.
Биркмаер идва в Бейрут година по-късно и събира прашинки багра, заседнали зад платното, с цел да ги върне в Лос Анджелис и да опита да възвърне картината. „ Беше извънредно зле. Най-тежките повреди, които в миналото съм виждал “, признава той пред CNN.
Реставрацията включва рентгенови лъчи, картографиране с рентгенофлуоресценция (XRF) и намесата на художника и колекционер Федерико Кастелучо – прочут на необятната публика от ролята си на Фурио в The Sopranos. Именно той оказва помощ да бъде възобновено изражението на Херкулес.
От „ неизвестен барок “ до Артемизия
Иронията е, че в случай че не беше злополуката, светът може би в никакъв случай нямаше да узнае, че Джентилески стои зад това платно. В началото на 90-те години ливанският историк на изкуството Грегъри Бучакджиян, тогава докторант в Сорбоната, вижда аналогия сред „ Херкулес и Омфала “, както и други произведения – и написа за тях в списание Apollo. След обявата експертната общественост се сплотява към авторството ѝ.
През живота си Артемизия Джентилески работи за Медичите, Филип IV от Испания и Чарлз I от Англия, само че дълго време остава в сянката на татко си – художника Орацио Джентилески. Днес са известни към 60 нейни творби, макар че част от тях са противоречиви – като копия или колаборации.
„ Тя е била доста, доста известна за своето време, само че изцяло забравена през идващите епохи – нещо типично за доста барокови художници, само че още по-силно изразено при дамите “, споделя Биркмаер.
Според Давид Гаспарото, основен куратор на отдела за живопис в Getty Museum, делото на Джентилески е недоизследвано в техническо отношение. „ Започваме да построяваме по-добро схващане за нейната техника, само че имаме потребност от още “, споделя той.
Особено забавни са измененията, които прави по композицията с времето – като преместването на погледа на Херкулес, с цел да ускори прочувствения заряд. „ Много типично за Артемизия “, добавя кураторът.
Джентилески също по този начин бива разпознавана освен по изразителните жестове, само че и по текстурата на тъканите и детайлите по бижутата – все фини маркери, с които възпява силата на дамите. Наклонът на главата на Омфала в тази картина да вземем за пример припомня на същото придвижване при „ Сузана и старците “ (1638–40), друга нейна творба, открита едвам през 2023 година след столетие в давност в сбирката на кралското семейство на Обединеното кралство.
Според Гаспарото Джентилески съумява да построи един от най-хубавите мъжки облици в кариерата си точно с „ Херкулес “ – удивително достижение, поради обстоятелството, че като жена тя не е имала достъп до живи мъжки модели, с които да тренира анатомия.
Възстановяване със следи от време
Възстановяването обаче не значи „ ново “ платно, а уравновесено завръщане към истинското желание на авторката, като в същото време се резервира благородното стареене на творбата.
„ Когато започнеш, виждаш единствено повредите, дупките, пожълтелия лак. Но лека-полека обликът стартира да се появява още веднъж “, споделя Биркмаер. „ Това е развой на изобретение. Исках да ѝ отдам заслуженото. “
Сега картината още веднъж свети – и този път пред очите на всички. Един бароков шедьовър, избавен от праха на историята, детонацията в Бейрут и вековете безмълвие.
Платното „ Херкулес и Омфала “, приписано към този момент изрично на Артемизия Джентилески, за пръв път в своята съвсем 400-годишна история е изложено пред публиката по време на изложбата Artemisia’s Strong Women: Rescuing a Masterpiece в Getty Center, Лос Анджелис.
Сцената, основана към 1630 година, показва гръцкия воин Херкулес в послушание на царицата на Лидия – Омфала. В композицията на Джентилески той е с вретено в ръка, а позициите на героите разменят половите функции със забележителна артистична провокация – нещо нетипично за художничката, чиито женски персонажи постоянно носят тежест, мощ и желание.
„ Белезите вечно ще се виждат “, споделя Улрих Биркмаер, основен реставратор на картини в Getty Museum. „ Но въпреки всичко това е част от историята на това произведение. “
В продължение на епохи картината виси в частния замък на семейството Сурсок – османска архитектурна перла от XIX век в центъра на Бейрут. Платното минава единствено през три частни сбирки в границите на четири века, последно добито от изложба в Неапол, където точно Джентилески прекарва последните години от живота си.
На 4 август 2020 година детонацията в пристанището на Бейрут убива над 200 души, унищожава част от града и пробива платното с части стъкло. Получава се L-образно скъсване през коляното на Херкулес, рамката е разрушена, а самото изображение е осеяно с дупки, пукнатини, отлепена багра и останки от несполучлива остаряла реституция.
Биркмаер идва в Бейрут година по-късно и събира прашинки багра, заседнали зад платното, с цел да ги върне в Лос Анджелис и да опита да възвърне картината. „ Беше извънредно зле. Най-тежките повреди, които в миналото съм виждал “, признава той пред CNN.
Реставрацията включва рентгенови лъчи, картографиране с рентгенофлуоресценция (XRF) и намесата на художника и колекционер Федерико Кастелучо – прочут на необятната публика от ролята си на Фурио в The Sopranos. Именно той оказва помощ да бъде възобновено изражението на Херкулес.
От „ неизвестен барок “ до Артемизия
Иронията е, че в случай че не беше злополуката, светът може би в никакъв случай нямаше да узнае, че Джентилески стои зад това платно. В началото на 90-те години ливанският историк на изкуството Грегъри Бучакджиян, тогава докторант в Сорбоната, вижда аналогия сред „ Херкулес и Омфала “, както и други произведения – и написа за тях в списание Apollo. След обявата експертната общественост се сплотява към авторството ѝ.
През живота си Артемизия Джентилески работи за Медичите, Филип IV от Испания и Чарлз I от Англия, само че дълго време остава в сянката на татко си – художника Орацио Джентилески. Днес са известни към 60 нейни творби, макар че част от тях са противоречиви – като копия или колаборации.
„ Тя е била доста, доста известна за своето време, само че изцяло забравена през идващите епохи – нещо типично за доста барокови художници, само че още по-силно изразено при дамите “, споделя Биркмаер.
Според Давид Гаспарото, основен куратор на отдела за живопис в Getty Museum, делото на Джентилески е недоизследвано в техническо отношение. „ Започваме да построяваме по-добро схващане за нейната техника, само че имаме потребност от още “, споделя той.
Особено забавни са измененията, които прави по композицията с времето – като преместването на погледа на Херкулес, с цел да ускори прочувствения заряд. „ Много типично за Артемизия “, добавя кураторът.
Джентилески също по този начин бива разпознавана освен по изразителните жестове, само че и по текстурата на тъканите и детайлите по бижутата – все фини маркери, с които възпява силата на дамите. Наклонът на главата на Омфала в тази картина да вземем за пример припомня на същото придвижване при „ Сузана и старците “ (1638–40), друга нейна творба, открита едвам през 2023 година след столетие в давност в сбирката на кралското семейство на Обединеното кралство.
Според Гаспарото Джентилески съумява да построи един от най-хубавите мъжки облици в кариерата си точно с „ Херкулес “ – удивително достижение, поради обстоятелството, че като жена тя не е имала достъп до живи мъжки модели, с които да тренира анатомия.
Възстановяване със следи от време
Възстановяването обаче не значи „ ново “ платно, а уравновесено завръщане към истинското желание на авторката, като в същото време се резервира благородното стареене на творбата.
„ Когато започнеш, виждаш единствено повредите, дупките, пожълтелия лак. Но лека-полека обликът стартира да се появява още веднъж “, споделя Биркмаер. „ Това е развой на изобретение. Исках да ѝ отдам заслуженото. “
Сега картината още веднъж свети – и този път пред очите на всички. Един бароков шедьовър, избавен от праха на историята, детонацията в Бейрут и вековете безмълвие.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ