Цъфтелите на 40 вратари като Буфон
След като Джанлуиджи Буфон се обвърза на 40 години с Пари Сен Жермен, припомняме други случаи в историята на огромни вратари, които също разцъфтяха с нова мощ в огромни клубове на влизане в петото си житейско десетилетие.
ДИНО ДЗОФ (ЮВЕНТУС)
Трудно е да си представим някой да се показа по-добре в този подтекст от Дино Дзоф. На 40 години италианският вратар продължи да свети с екипа на Ювентус, с който съумя да завоюва своята шеста и последна шампионска купа в Серия А през 1982 година. В процеса той стигна и до приказен дубъл, откакто подвигна над главата си и международната купа със „ скуадра адзура” на Мондиала в Испания същата година, като по този начин се трансформира в най-възрастния международен отличник в цялата история. Дзоф приключи своята кариера в края на идващия сезон, като остана капитан на „ и бианконери” и в изгубения край за КЕШ против Хамбургер ШФ (0:1).
РОЖЕРИО СЕНИ (САО ПАУЛО)
На 40 години Рожерио Сени още веднъж имаше своите щастливи мигове с обичания си Сао Пауло, един от митичните бразилски клубове. В двете години след юбилея си – 2014 и 2015, вратарят голмайстор продължи да реди едно след друго отлични представяния и счупени върхове. Общо сега на отдръпването си от играта той държа три върха: за футболиста с най-вече мачове за един и същи клуб в историята, за футболиста с най-вече мачове като капитан за клуба си и за вратаря с най-вече маркирани голове.
ЙЕНС ЛЕЕМАН (ЩУТГАРТ)
Когато бе 40-годишен, Йенс Лееман пазеше вратата на Щутгарт, който играеше водеща роля в Бундеслигата. Завършил на 3-то място в шампионата в предходния сезон, немският клуб приключи този път 5-и и отпадна на осминафиналите на Шампионската лига от Барселона в сезон 2009/10. Бившият вратар на Дойче националманшафт след това завърши своята кариера на 41 години с екипа на Арсенал, където обаче изигра единствено един мач.
ДЖАНЛУИДЖИ БУФОН (ПСЖ)
В деня, в който Ювентус разгласи изключителна конференция на 17 май т.г., във въздуха стартира да се носи чувството за идещ завършек на славната кариера на Джанлуиджи Буфон. Все отново той бе решил да се отдръпна от Ла Национале след отпадането от Швеция в плейофите за Мондиал 2018 (0:1, 0:0) и тази стъпка изглеждаше най-логичната. И тогава внезапно митичният Джиджи изненада целия свят с обявлението, че ще напусне Юве, където игра от 2001 година насам, без да стопира с играта. Трикратен финалист в Шампионската лига, Буфон може би ще получи с Пари Сен Жермен последната си опция да завоюва най-големия клубен шампионат след навършването на 40 години.
ЛЕВ ЯШИН (ДИНАМО МОСКВА)
Макар че изигра последния си мач за националния тим на Съюз на съветските социалистически републики през 1967 година, Лев Яшин продължи да пази емблемата на Динамо (Москва), един от водещите клубове в страната. А обстановката му може би припомня на тази на Буфон в ПСЖ, защото италианецът евентуално ще спори за титулярното място с Алфонс Ареола. На 41 години Черния паяк трябваше да дели игровите си минути с Владимир Пилгуй и въпреки всичко точно той игра в решаващия конфликт за шампионската купа през 1971 година, изгубен от ЦСКА (Москва) (0:0, 3:4). Няколко месеца по-рано Яшин можеше да пази на националния отбор на Мондиал 1970, но избра да отстъпи мястото си на новата вълна.
МИШЕЛ ПРЮДОМ (БЕНФИКА)
Пристигнал в Бенфика през лятото на 1994 година след превъзходно показване на международното състезание в Съединени американски щати, Мишел Прюдом носи аления цвят на клуба и на 40 години през 1999-а. Белгийският пазач обаче тогава бе в залеза на своята блестяща кариера и спря с футбола в края на сезона, в който португалският гранд приключи на 3-то място в Примейра лига и отпадна още в груповата фаза на Шампионската лига.
ЕДУИН ВАН ДЕР САР (МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД)
Последният мач на нидерландската върлина беше на 40 години и можеше да бъде същинският апотеоз на превъзходната му кариера. Несменяем титуляр на Манчестър Юнайтед, Едуин ван дер Сар завърши с играта след изгубения край на Шампионската лига против именития Пептим на Барселона през 2011 година на „ Уембли” (1:3). Все отново вратарят не се отдръпна с празни ръце: по-рано същия сезон съумя за следващ път да завоюва купата в Премиър Лийг с „ алените дяволи”.
ПИТЪР ШИЛТЪН (ДАРБИ КАУНТИ)
Да, това не беше шампионският тим на Браян Клъф от 1972 и 1975 година, но Дарби Каунти си остава огромен клуб в груповата памет на Англия, а Питър Шилтън способства за неговото завръщане в елитния ешалон в края на 1980-те години. Отборът приключи на 5-о място в шампионата в сезон 1988/89, когато огромният вратар навърши 40 години, само че рекордьорът по изиграни мачове в публични надпревари (1390) не можа да играе в европейските шампионати идващия сезон поради наказването за европейските клубове след нещастието на „ Хейзел”. Шилтън обаче остана титуляр за националния тим и с Трите лъва стигна полуфиналите на Мондиале 90 в Италия. После игра до 47 години в Лейтън Ориент.
БЛИЗО ДО 40-ТЕ
Заслужават споменаване и още трима огромни вратари, които се отдръпнаха напълно малко преди да навършат 40 години. Това са датчанинът Петер Шмайхел, североирландецът Пат Дженингс и германецът Оливер Каан.
Себастиан Бюрон, „ Екип”
ДИНО ДЗОФ (ЮВЕНТУС)
Трудно е да си представим някой да се показа по-добре в този подтекст от Дино Дзоф. На 40 години италианският вратар продължи да свети с екипа на Ювентус, с който съумя да завоюва своята шеста и последна шампионска купа в Серия А през 1982 година. В процеса той стигна и до приказен дубъл, откакто подвигна над главата си и международната купа със „ скуадра адзура” на Мондиала в Испания същата година, като по този начин се трансформира в най-възрастния международен отличник в цялата история. Дзоф приключи своята кариера в края на идващия сезон, като остана капитан на „ и бианконери” и в изгубения край за КЕШ против Хамбургер ШФ (0:1).
РОЖЕРИО СЕНИ (САО ПАУЛО)
На 40 години Рожерио Сени още веднъж имаше своите щастливи мигове с обичания си Сао Пауло, един от митичните бразилски клубове. В двете години след юбилея си – 2014 и 2015, вратарят голмайстор продължи да реди едно след друго отлични представяния и счупени върхове. Общо сега на отдръпването си от играта той държа три върха: за футболиста с най-вече мачове за един и същи клуб в историята, за футболиста с най-вече мачове като капитан за клуба си и за вратаря с най-вече маркирани голове.
ЙЕНС ЛЕЕМАН (ЩУТГАРТ)
Когато бе 40-годишен, Йенс Лееман пазеше вратата на Щутгарт, който играеше водеща роля в Бундеслигата. Завършил на 3-то място в шампионата в предходния сезон, немският клуб приключи този път 5-и и отпадна на осминафиналите на Шампионската лига от Барселона в сезон 2009/10. Бившият вратар на Дойче националманшафт след това завърши своята кариера на 41 години с екипа на Арсенал, където обаче изигра единствено един мач.
ДЖАНЛУИДЖИ БУФОН (ПСЖ)
В деня, в който Ювентус разгласи изключителна конференция на 17 май т.г., във въздуха стартира да се носи чувството за идещ завършек на славната кариера на Джанлуиджи Буфон. Все отново той бе решил да се отдръпна от Ла Национале след отпадането от Швеция в плейофите за Мондиал 2018 (0:1, 0:0) и тази стъпка изглеждаше най-логичната. И тогава внезапно митичният Джиджи изненада целия свят с обявлението, че ще напусне Юве, където игра от 2001 година насам, без да стопира с играта. Трикратен финалист в Шампионската лига, Буфон може би ще получи с Пари Сен Жермен последната си опция да завоюва най-големия клубен шампионат след навършването на 40 години.
ЛЕВ ЯШИН (ДИНАМО МОСКВА)
Макар че изигра последния си мач за националния тим на Съюз на съветските социалистически републики през 1967 година, Лев Яшин продължи да пази емблемата на Динамо (Москва), един от водещите клубове в страната. А обстановката му може би припомня на тази на Буфон в ПСЖ, защото италианецът евентуално ще спори за титулярното място с Алфонс Ареола. На 41 години Черния паяк трябваше да дели игровите си минути с Владимир Пилгуй и въпреки всичко точно той игра в решаващия конфликт за шампионската купа през 1971 година, изгубен от ЦСКА (Москва) (0:0, 3:4). Няколко месеца по-рано Яшин можеше да пази на националния отбор на Мондиал 1970, но избра да отстъпи мястото си на новата вълна.
МИШЕЛ ПРЮДОМ (БЕНФИКА)
Пристигнал в Бенфика през лятото на 1994 година след превъзходно показване на международното състезание в Съединени американски щати, Мишел Прюдом носи аления цвят на клуба и на 40 години през 1999-а. Белгийският пазач обаче тогава бе в залеза на своята блестяща кариера и спря с футбола в края на сезона, в който португалският гранд приключи на 3-то място в Примейра лига и отпадна още в груповата фаза на Шампионската лига.
ЕДУИН ВАН ДЕР САР (МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД)
Последният мач на нидерландската върлина беше на 40 години и можеше да бъде същинският апотеоз на превъзходната му кариера. Несменяем титуляр на Манчестър Юнайтед, Едуин ван дер Сар завърши с играта след изгубения край на Шампионската лига против именития Пептим на Барселона през 2011 година на „ Уембли” (1:3). Все отново вратарят не се отдръпна с празни ръце: по-рано същия сезон съумя за следващ път да завоюва купата в Премиър Лийг с „ алените дяволи”.
ПИТЪР ШИЛТЪН (ДАРБИ КАУНТИ)
Да, това не беше шампионският тим на Браян Клъф от 1972 и 1975 година, но Дарби Каунти си остава огромен клуб в груповата памет на Англия, а Питър Шилтън способства за неговото завръщане в елитния ешалон в края на 1980-те години. Отборът приключи на 5-о място в шампионата в сезон 1988/89, когато огромният вратар навърши 40 години, само че рекордьорът по изиграни мачове в публични надпревари (1390) не можа да играе в европейските шампионати идващия сезон поради наказването за европейските клубове след нещастието на „ Хейзел”. Шилтън обаче остана титуляр за националния тим и с Трите лъва стигна полуфиналите на Мондиале 90 в Италия. После игра до 47 години в Лейтън Ориент.
БЛИЗО ДО 40-ТЕ
Заслужават споменаване и още трима огромни вратари, които се отдръпнаха напълно малко преди да навършат 40 години. Това са датчанинът Петер Шмайхел, североирландецът Пат Дженингс и германецът Оливер Каан.
Себастиан Бюрон, „ Екип”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ