След като депутатите от 48-ото Народно събрание отново ще променят

След като депутатите от 48-ото Народно заседание още веднъж ще трансформират Изборния кодекс, " може би не е неприятно да се слагат въпросите за регион „ Чужбина ”.

Коментарът е на юриста Александър Андреев, някогашен ръководител и дълготраен член на Централната изборна комисия.

МИР „ Чужбина ” беше записан в Изборния кодекс от 46-ото Народно заседание (законопроекта за промени в ИК на „ ИТН ”, признат на първо четене през април 2021 г.) и обвързващ мандатите в чужбина с резултатите от националното броене. След второ четене на поправките обаче отпадна, защото депутатите не съумяха да одобряват методиката, по която ще става самото райониране.

Сега, откакто 48-ото Народно събрание още веднъж се залови да „ ремонтира ” Изборния кодекс, Андреев разяснява, че " може би не е неприятно да се слагат въпросите за регион „ Чужбина ”.

Най-важно, съгласно него, е да се решат въпросите с определянето на границите и мандатите по законодателен път. " Това в България сега няма по какъв начин да бъде направено. Отделно от това би трябвало да бъдат показани въпросите с регистрирането на жителите – дали ще има дейна регистрация, кой може да гласоподава в регион „ Чужбина ”, защото сега всеки български жител, който е отвън страната, има право да упражни правото си на глас. Но това би могло да докара до друга представителност, защото един жител може да гласоподава и в регион „ Чужбина ”, а по-късно и в България ", разяснява Андреев.

Всички тези въпроси стоят висящи, само че сега не са на дневен ред. Това води до възможност при едни последващи избори, в случай че не бъдат уредени, посредством подзаконови нормативни актове да се уреждат субективни права и права на жители, което не е вярно. На второ място би могло да сътвори проблем в организацията на самия избирателен развой, добавя някогашният ръководител на ЦИК.