Защо губим своята креативност с всяка следваща година
След като Алберт Айнщайн е споделил, че за стимулирането на творчеството на един човек стои изкуството на детската игра, би трябвало да се замислим какво тъкмо се трансформира, когато стартираме да растем. С други думи, когато се опитате да бъдете по-изобретателни и по-оригинални в своята работа, не би трябвало да поглеждате напред, а да се върнете обратно във времето, в което безгрижието и границите още не са начертани. Тази регресия не е тъкмо допустима, изключително откакто времето се движи напред, а не обратно – французите постоянно споделят, че предишното е мъртво, тогава какви са вариантите?
На първо място някои психолози считат, че повода децата да бъдат по-свободни е, че никой не е споделил какво тъкмо е вярно или неверно, техният мозък ще продуцира хрумвания, които даже могат да звучат неуместно, само че това никога не би трябвало да се счита за неточност, въпреки всичко единствената причина някои хора да съумеят да изпълнят безумните детски фантазии за основаването на галактически кораби, да основат технология, за която никой през днешния ден не е подозирал, се крият във обстоятелството, че не е имало кой да им показа какво не може да се случи.
Опознаването на света идва и със своите ограничавания, както се досещаме. Децата имат дарбата да одобряват рецензиите като бял звук и са твърдо уверени, че са прави, каквото и да се случи. Причината да изгубваме това умеене във времето е заслуга на предния мозъчен дял. Той съдържа всички когнитивни знания като методология за решение на проблеми, език, съществени и базови закони на държание, както и още доста други. След като стигнем 20-годишната си възраст, започваме да развиваме нашето „ рационално “ мислене, с което проучваме доста по-детайлно една обстановка и започваме да търсим най-хубавото решение. И откакто развием това умеене, започваме да предаваме своята креативност, а тъкмо това не е най-хубавата подмяна, която желаем, прочее не е никаква, в случай че би трябвало да бъдем почтени.
Ситуацията става още по-сериозна, тъй като същите хрумвания скоро се преглеждат като неуспех, вместо да се прегледат по-сериозните шансове нещо да се случи. И до момента в който грешките имат отрицателно въздействие върху нас самите, избираме в следствие в никакъв случай да не ги позволяваме, а точно това е най-голямата неточност, по този начин отстраняваме възможностите да натрупаме опит, а точно той е в основата на нашето развиване. Следователно, никой не може да израсне, в случай че по пътя не си разреши да се провали или да сгреши малко повече. Спомнете си какъв брой тъкмо неточности сте създали, когато сте били деца – отговорът може да запазите за себе си, само че съгласно учените точно този развой оформя личността в бъдеще.
Тоест грешките са част от процеса и в случай че допускате такива, създавате. Точно с огромните неточности можем да си спомним и Томас Едисън, който изяснява какъв брой тъкмо опита е имал при правенето на електрическата крушка. Добрата вест е, че творчеството и опцията да сътворяваме не се губи тъкмо толкоз внезапно, колкото предният мозъчен дял ни споделя. Ако не вярвате на учените, тогава просто се постарайте да се отдалечите от всекидневните занимания и ще откриете, че даже пред празен лист стартирате да рисувате най-различни картинки. Мозъкът и творчеството работят, освен това в доста добър синхрон, само че единствено до момента в който се разрешава на всеки човек да играе отвън наложените правила.
Защо избираме да изключим изобретателното мислене? Причината е, че постоянно правим разнообразни всекидневни дейности в това положение, което не ни основава доста старания. След това прибавяме и обществените правила и започваме повече да се движим по течението, в сравнение с да се стараем да търсим нови подходи и пътища. Практически ставаме заложници на личния си триумф, изключително откакто картите са доста високи. Не споделяме никога, че изобретателните хора не са сполучливи, прочее има един доста сериозен баланс сред двете крайности.
Винсент ван Гог в действителност е бил повече от изобретателен, прочее бил е занаятчия на платното, само че в същото време умира в беднотия и страдалчество, тъй като никой не можел да одобри неговото творчество и по-скоро можем да заявим, че просто не е понесъл рецензиите. От друга страна ще забележим, че хора като Стийв Джобс са съумели освен да намерят верния метод и да не одобряват нито рецензията на аудиторията, нито концепцията, че са се провалили, прочее същият човек се е провалял доста пъти, с цел да доближи до крайният резултат.
Следователно изобретателните хора могат да реализират доста и се радват на триумфите си, само че това не значи, че нямат компликации по пътя. Препоръката за всеки един човек е просто да резервира своя баланс и да свикне с концепцията, че съвършенството не съществува, въпреки всичко всичко, което виждаме в чист и приключен тип е почнало от нечия черна дъска или гараж, унищожило е тонове хартия и нерви, с цел да доближи до този миг при нас.
