АФИС: Българите не искат нови избори
След изтощителната поредност от избори през последните четири години – три пъти изключителни парламентарни, локални, европейски и президентски, апатията и разочарованието от активността на институциите и партиите вземат връх. Изводът се удостоверява от продължаващата ерозия на доверието в главните институции, както и от отлива на гласоподаватели от политическите партии.
Независимо от всичко това едвам 12 на 100 е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на 100 считат, че в една или друга форма държавното управление ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат.
Такъв е резултатът от изследване на организация АФИС, извършено в интервала 21-25 юли 2017 година
Кабинетът се крепи най-много на баналността: Бойко Борисов за трети път е министър-председател, държанието на ръководещата партия, въпреки и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е задоволително мощна и абсолютно допустима, с цел да наложи публичен напън за смяна. Дори и корупционните и другите кавги към властта не вършат това усещане, които биха създали в близкото минало.
На фона на общата неустойчивост и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него, след дълготрайно спиране, още веднъж надвишава недоверието. Въпреки „ Брекзита “, бежанския проблем и всичко протичащо се в страните от континента, Европа за следващ път се трансформира в извор на вяра и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.
Стабилна наподобява и президентската институция, която е водач в доверието на жителите. Дори и след обществената акция на ръководещите против президента по всички съществени събития и драми, съпровождащи този спор – геополитически ориентировка, превъоръжаването на армията и прочие, позитивните оценки на жителите гравитират към страната на президента.
На дъното в класацията е правосъдната власт, само че и Народното събрание я следва по петите. Мандатът на Народното събрание е още първоначално си, а рейтингът на висшата институция на властта е в стойности, присъщи за края на активността на Народното събрание, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.
Евентуални нови избори обаче няма да доведат до никакви основни разбърквания. Въпреки, че първа политическа мощ е групата на евентуалните негласуващи, съотношенията сред главните партии се резервират в предходните граници.
Преизчислените данни по отношение на каузи на евентуалните гласуващи демонстрират, че при възможни нови избори в Народното събрание ще бъдат показани същите партии и обединения, които и в този момент вземат участие в работата на законодателния орган на властта. Най-малко вреди от ситуацията понася основната опозиционна мощ – Българска социалистическа партия, поради което дистанцията сред нея и водещата политическа групировка ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани директно преди извършените предварителни парламентарни избори напролет.
Ако в този момент се стигне до предварителни парламентарни избори, за коя партия или коалиция бихте дали своят вот?(в % от евентуалните гласуващи – съпоставяне с парламентарните избори)
Март 2017 Юли 2017 Разлика
ГЕРБ 33.5 31.7 -1.8
Българска социалистическа партия 27.9 28.6 +0.7
Оперативна програма 9.3 7.1 -2.2
Движение за права и свободи 9.2 6.1 -3.1
Воля 4.3 4.0 -0.3
Република България 3.1 2.6 -0.5
Други 12.7 4.0 -8.7
Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, само че и двете обединения от ръководещото болшинство инкасират значителен отлив на поддръжка спрямо вота, който са получили на парламентарните избори. Българска социалистическа партия резервира предходното си въздействие, само че рецесията при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата ранглиста.
Няма нито една тематика или настоящ проблем, по които желанията или дейностите на ръководещите да срещат схващане или утвърждение от страна на жителите – от стопанската система и обществената политика до интернационалните връзки. Мнозинството от жителите преценят, че живеят по-зле спрямо предходната година и нямат положителни упования за близкото бъдеще.
Независимо от всичко това едвам 12 на 100 е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на 100 считат, че в една или друга форма държавното управление ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат.
Такъв е резултатът от изследване на организация АФИС, извършено в интервала 21-25 юли 2017 година
Кабинетът се крепи най-много на баналността: Бойко Борисов за трети път е министър-председател, държанието на ръководещата партия, въпреки и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е задоволително мощна и абсолютно допустима, с цел да наложи публичен напън за смяна. Дори и корупционните и другите кавги към властта не вършат това усещане, които биха създали в близкото минало.
На фона на общата неустойчивост и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него, след дълготрайно спиране, още веднъж надвишава недоверието. Въпреки „ Брекзита “, бежанския проблем и всичко протичащо се в страните от континента, Европа за следващ път се трансформира в извор на вяра и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.
Стабилна наподобява и президентската институция, която е водач в доверието на жителите. Дори и след обществената акция на ръководещите против президента по всички съществени събития и драми, съпровождащи този спор – геополитически ориентировка, превъоръжаването на армията и прочие, позитивните оценки на жителите гравитират към страната на президента.
На дъното в класацията е правосъдната власт, само че и Народното събрание я следва по петите. Мандатът на Народното събрание е още първоначално си, а рейтингът на висшата институция на властта е в стойности, присъщи за края на активността на Народното събрание, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.
Евентуални нови избори обаче няма да доведат до никакви основни разбърквания. Въпреки, че първа политическа мощ е групата на евентуалните негласуващи, съотношенията сред главните партии се резервират в предходните граници.
Преизчислените данни по отношение на каузи на евентуалните гласуващи демонстрират, че при възможни нови избори в Народното събрание ще бъдат показани същите партии и обединения, които и в този момент вземат участие в работата на законодателния орган на властта. Най-малко вреди от ситуацията понася основната опозиционна мощ – Българска социалистическа партия, поради което дистанцията сред нея и водещата политическа групировка ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани директно преди извършените предварителни парламентарни избори напролет.
Ако в този момент се стигне до предварителни парламентарни избори, за коя партия или коалиция бихте дали своят вот?(в % от евентуалните гласуващи – съпоставяне с парламентарните избори)
Март 2017 Юли 2017 Разлика
ГЕРБ 33.5 31.7 -1.8
Българска социалистическа партия 27.9 28.6 +0.7
Оперативна програма 9.3 7.1 -2.2
Движение за права и свободи 9.2 6.1 -3.1
Воля 4.3 4.0 -0.3
Република България 3.1 2.6 -0.5
Други 12.7 4.0 -8.7
Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, само че и двете обединения от ръководещото болшинство инкасират значителен отлив на поддръжка спрямо вота, който са получили на парламентарните избори. Българска социалистическа партия резервира предходното си въздействие, само че рецесията при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата ранглиста.
Няма нито една тематика или настоящ проблем, по които желанията или дейностите на ръководещите да срещат схващане или утвърждение от страна на жителите – от стопанската система и обществената политика до интернационалните връзки. Мнозинството от жителите преценят, че живеят по-зле спрямо предходната година и нямат положителни упования за близкото бъдеще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ