Основните последици от признаването на независимостта на ДНР и ЛНР
След историческа тирада за основаването на украинската държавност и споровете със Запада президентът Владимир Путин призна независимостта на двете национални републики в Донбас. Сега сигурността им ще се подсигурява от взаимната работа на някогашната милиция и въоръжените сили на РФ. Решението на съветския държавен глава ще има и други последствия.
Официалното признание на независимостта на ДНР и ЛНР, преди всичко, значи, че съветските войски ще бъдат въведени на територията на републиките на Донбас - те към този момент са въведени, в случай че се съсредоточим върху отчетите от място. Това следва от самия текст на указа на президента на Русия, където на въоръжените сили на Руската федерация са предоставени „ миротворчески функционалности “.
В бъдеще основата за наличието на съветски военни в района на спора ще бъдат междудържавните съглашения с Донецк и Луганск, както се случва в тази ситуация със Сухуми и Цхинвали през 2008 година Докато Донецк и Луганск не бяха приети за столици на самостоятелни страни, не беше невероятно да се подписват междудържавни съглашения с тях.
Всъщност случилото се значи мир - мощен, благонадежден мир, защото оттук насетне опитът за посягане против сигурността на Донбас значи директен спор с една от най-силните армии в света, на което надали някой ще се реши. Това е неведнъж потвърдено в постсъветското пространство: в Приднестровието, Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия – където се появява съветски миротворец, там са замразени даже най-жестоките етнополитически спорове.
Няма да има повече удари по жилищни зони, артилерийски дуели и боричкания за неутрални земи. И в случай че го създадат, въоръжените сили на РФ разполагат със средства за защита, които ще създадат цената на сходни украински удоволствия прекомерно висока.
Осемгодишният призрачен сън за жителите на Донбас завърши. Има причина да се надяваме, че вечно. Предстои процесът на възобновяване на мирния живот,започнат от Москва още предишния ноември, който е решителен за целия съветски свят. Тогава това беше последното предизвестие към Киев, след което той към момента можеше да тръгне по пътя на осъществяването на Минските съглашения. От понеделник тази вероятност стана илюзорна.
От дипломатическа позиция решението на Путин повтаря случая с признаването на независимостта на Косово от западните страни през февруари 2008 година Резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за спора в този район подсигурява териториалната целокупност на Югославия и въз основа на нея се организираха договаряния сред сърби и албанци за следвоенно споразумяване. И официално към момента го вършат, с уточнението, че албанска Прищина е изгубила претекста да договаря за каквото и да било с Белград, защото към този момент е получила от Запада това, което желае през цялото време - държавност.
Вярно е, че в тази ситуация с Косово сепаратистите демонстрираха хронична некадърност за договаряния, а в Донбас, в противен случай, някогашната метрополия - Украйна. Освен това Белград през 2008 година не предприева безусловно никакви дейности, които да застрашат сигурността на жителите на сепаратистката зона, за разлика от Киев през 2022 година
В същото време, обратно на актуалните изказвания на Брюксел, Вашингтон и Киев, признаването на ДНР и ЛНР не значи отдръпване на Москва от Минските съглашения.
Тези съглашения въобще не показват опцията за отдръпване, също така Москва не е страна по съглашението - единствено поръчител за неговото осъществяване. И тя резервира тази роля за себе си - можете да сте сигурни, че никой няма да реализира осъществяването на основната точка на " Минск-2 " за преустановяване на военните дейности по-добре от нея.
Що се отнася до политическата част на споразуменията, Киев при предпочитание може да договаря с Донецк и Луганск за обединяване в единна страна и прословутото „ имплементиране “ на Минск-2. Признаването на ЛНР и ДНР от Москва не пречи на това, а единствено подсигурява сигурността на участниците.
Това е нашата позиция. Ясно е, че е малко йезуитска: републиките на Донбас не желаеха да се върнат в Украйна никога и в този момент, откакто удовлетвориха претенцията си за самостоятелност от Киев от страна на основен състезател в района, още повече няма да желаят. Но по същия метод американците и европейците, пренебрегвайки решението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, направиха сръбско-албанските договаряния безперспективни.
По-рано се смяташе, че краят на санкционната война със Запада зависи от триумфа на „ имплементирането “. Сега управлението на Руската федерация има вяра, че войната на глобите е самоцел (като детайл на сдържането на Русия), счита икономическите ограничавания за теоретично безконечни и не ги свързва с бъдещето на Донбас. То също не си разрешава повече от това, което Западът си разреши.
Признавайки ДНР и ЛНР, Москва отхвърля правилото „ Аз мога да го направя, ти не можеш “. Въпреки това, публично, повтаряме, ние не сме отменили споразуменията от Минск, приветстваме мирните договаряния, в това число директните договаряния сред Киев, от една страна, и Донецк-Луганск, от друга. В друга действителност, където управлението на Украйна е по-умно, може би те ще се спогодят за нещо, а Русия ще се погрижи оръжията да мълчат през цялото това време.
Разбира се, Западът ще разгласи наличието на съветски войски в ДНР и ЛНР за нелегално и противоречащо на интернационалното право. Подобни въпроси обаче има за законността на наличието в Косово на втората по величина американска военна база в Европа - “Бондстийл” - макар обстоятелството, че тя се появи доста по-рано. Путин изравни залозите едвам в този момент.
Западът чакаше Русия да стартира огромна война в Украйна. Но се случи противоположното: Русия подписа трайно помирение в района. И в това време тя сряза за себе си Гордиевия възел на Минските съглашения, елиминирайки лепкавата идеологическа неизясненост, която ги съпътства от момента на подписването им - наложително, защото точно Минск-2 разреши клането в Донбас да бъде спряно през 2015г.
Никой не крие нищо, всичко е намерено и обществено: споразуменията целят връщането на Донбас на Украйна при изискванията на необятна автономност. Но в това време не беше очебийно, че това опонира, първо, на желанието на жителите на републиките, и второ, на концепциите на доста руснаци за това що е правдивост.
С експлоадирането на военните дейности и бомбардировките на Луганск Киев загуби моралното право да претендира за Донбас, даже и да забравим за миг за лингвоцида, който се прави в териториите на Югоизточна Украйна, които той към момента управлява.
С други думи, споразуменията от Минск бяха „ невъзможни “ и „ предаване “ освен от позиция на Киев, само че и от позиция на съветския свят. Но Донецк и Луганск въпреки всичко участваха в седемгодишния цирк, наименуван „ срещи на тристранната контактна група “, тъй като Москва ги помоли да създадат това.
Трябва да отдадем респект на сдържаността на управлението на националните републики. В частни диалози се показваше вярата, че вятърът ще се промени и въпросът за връщането в Украйна ще бъде свален от дневния ред. Сега в действителност е свален – междинната цел на една доста млада, само че безусловно закалена в борби политическа класа на Донбас е реализирана (междинна, защото крайната цел за болшинството е присъединението към Русия).
Надеждата, че фантазията ще се сбъдне, се даваше от хроничната неспособност за договаряне с украинската страна. Така се оказа в последна сметка, макар че Украйна към момента може да обърне обстановката в своя изгода.
Но единствено в случай че не помни за отцепническите земи и спора с Русия, като се концентрира върху организирането на спокоен живот в тези територии, които към момента са част от нея.
В противоположен случай по-нататъшните промени за нея ще бъдат единствено към по-лошо.Примерът първо с Крим, а по-късно с Донецк и Луганск, сподели, че да бъдеш част от Украйна не е историческа присъда, което не може да бъде ревизирана.
В речта си за признаването на ДНР и ЛНР президентът на Русия транспарантно загатна за опцията за „ цялостна декомунизация на Украйна “, визирайки земите, които са ѝ били връчени при руската власт. Към днешна дата не е изцяло изяснено даже в какви граници Москва е признала републиките на Донбас - в фактически следеното или съвпадащото с границите на Донецка и Луганска области на Украйна.
Тоест Мариупол Украйна ли е или ДНР? Отговорът на този въпрос явно е обвързван с избора на украинската страна – в интерес на разговора или в интерес на борбата.
Превод: В. Сергеев
Официалното признание на независимостта на ДНР и ЛНР, преди всичко, значи, че съветските войски ще бъдат въведени на територията на републиките на Донбас - те към този момент са въведени, в случай че се съсредоточим върху отчетите от място. Това следва от самия текст на указа на президента на Русия, където на въоръжените сили на Руската федерация са предоставени „ миротворчески функционалности “.
В бъдеще основата за наличието на съветски военни в района на спора ще бъдат междудържавните съглашения с Донецк и Луганск, както се случва в тази ситуация със Сухуми и Цхинвали през 2008 година Докато Донецк и Луганск не бяха приети за столици на самостоятелни страни, не беше невероятно да се подписват междудържавни съглашения с тях.
Всъщност случилото се значи мир - мощен, благонадежден мир, защото оттук насетне опитът за посягане против сигурността на Донбас значи директен спор с една от най-силните армии в света, на което надали някой ще се реши. Това е неведнъж потвърдено в постсъветското пространство: в Приднестровието, Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия – където се появява съветски миротворец, там са замразени даже най-жестоките етнополитически спорове.
Няма да има повече удари по жилищни зони, артилерийски дуели и боричкания за неутрални земи. И в случай че го създадат, въоръжените сили на РФ разполагат със средства за защита, които ще създадат цената на сходни украински удоволствия прекомерно висока.
Осемгодишният призрачен сън за жителите на Донбас завърши. Има причина да се надяваме, че вечно. Предстои процесът на възобновяване на мирния живот,започнат от Москва още предишния ноември, който е решителен за целия съветски свят. Тогава това беше последното предизвестие към Киев, след което той към момента можеше да тръгне по пътя на осъществяването на Минските съглашения. От понеделник тази вероятност стана илюзорна.
От дипломатическа позиция решението на Путин повтаря случая с признаването на независимостта на Косово от западните страни през февруари 2008 година Резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за спора в този район подсигурява териториалната целокупност на Югославия и въз основа на нея се организираха договаряния сред сърби и албанци за следвоенно споразумяване. И официално към момента го вършат, с уточнението, че албанска Прищина е изгубила претекста да договаря за каквото и да било с Белград, защото към този момент е получила от Запада това, което желае през цялото време - държавност.
Вярно е, че в тази ситуация с Косово сепаратистите демонстрираха хронична некадърност за договаряния, а в Донбас, в противен случай, някогашната метрополия - Украйна. Освен това Белград през 2008 година не предприева безусловно никакви дейности, които да застрашат сигурността на жителите на сепаратистката зона, за разлика от Киев през 2022 година
В същото време, обратно на актуалните изказвания на Брюксел, Вашингтон и Киев, признаването на ДНР и ЛНР не значи отдръпване на Москва от Минските съглашения.
Тези съглашения въобще не показват опцията за отдръпване, също така Москва не е страна по съглашението - единствено поръчител за неговото осъществяване. И тя резервира тази роля за себе си - можете да сте сигурни, че никой няма да реализира осъществяването на основната точка на " Минск-2 " за преустановяване на военните дейности по-добре от нея.
Що се отнася до политическата част на споразуменията, Киев при предпочитание може да договаря с Донецк и Луганск за обединяване в единна страна и прословутото „ имплементиране “ на Минск-2. Признаването на ЛНР и ДНР от Москва не пречи на това, а единствено подсигурява сигурността на участниците.
Това е нашата позиция. Ясно е, че е малко йезуитска: републиките на Донбас не желаеха да се върнат в Украйна никога и в този момент, откакто удовлетвориха претенцията си за самостоятелност от Киев от страна на основен състезател в района, още повече няма да желаят. Но по същия метод американците и европейците, пренебрегвайки решението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, направиха сръбско-албанските договаряния безперспективни.
По-рано се смяташе, че краят на санкционната война със Запада зависи от триумфа на „ имплементирането “. Сега управлението на Руската федерация има вяра, че войната на глобите е самоцел (като детайл на сдържането на Русия), счита икономическите ограничавания за теоретично безконечни и не ги свързва с бъдещето на Донбас. То също не си разрешава повече от това, което Западът си разреши.
Признавайки ДНР и ЛНР, Москва отхвърля правилото „ Аз мога да го направя, ти не можеш “. Въпреки това, публично, повтаряме, ние не сме отменили споразуменията от Минск, приветстваме мирните договаряния, в това число директните договаряния сред Киев, от една страна, и Донецк-Луганск, от друга. В друга действителност, където управлението на Украйна е по-умно, може би те ще се спогодят за нещо, а Русия ще се погрижи оръжията да мълчат през цялото това време.
Разбира се, Западът ще разгласи наличието на съветски войски в ДНР и ЛНР за нелегално и противоречащо на интернационалното право. Подобни въпроси обаче има за законността на наличието в Косово на втората по величина американска военна база в Европа - “Бондстийл” - макар обстоятелството, че тя се появи доста по-рано. Путин изравни залозите едвам в този момент.
Западът чакаше Русия да стартира огромна война в Украйна. Но се случи противоположното: Русия подписа трайно помирение в района. И в това време тя сряза за себе си Гордиевия възел на Минските съглашения, елиминирайки лепкавата идеологическа неизясненост, която ги съпътства от момента на подписването им - наложително, защото точно Минск-2 разреши клането в Донбас да бъде спряно през 2015г.
Никой не крие нищо, всичко е намерено и обществено: споразуменията целят връщането на Донбас на Украйна при изискванията на необятна автономност. Но в това време не беше очебийно, че това опонира, първо, на желанието на жителите на републиките, и второ, на концепциите на доста руснаци за това що е правдивост.
С експлоадирането на военните дейности и бомбардировките на Луганск Киев загуби моралното право да претендира за Донбас, даже и да забравим за миг за лингвоцида, който се прави в териториите на Югоизточна Украйна, които той към момента управлява.
С други думи, споразуменията от Минск бяха „ невъзможни “ и „ предаване “ освен от позиция на Киев, само че и от позиция на съветския свят. Но Донецк и Луганск въпреки всичко участваха в седемгодишния цирк, наименуван „ срещи на тристранната контактна група “, тъй като Москва ги помоли да създадат това.
Трябва да отдадем респект на сдържаността на управлението на националните републики. В частни диалози се показваше вярата, че вятърът ще се промени и въпросът за връщането в Украйна ще бъде свален от дневния ред. Сега в действителност е свален – междинната цел на една доста млада, само че безусловно закалена в борби политическа класа на Донбас е реализирана (междинна, защото крайната цел за болшинството е присъединението към Русия).
Надеждата, че фантазията ще се сбъдне, се даваше от хроничната неспособност за договаряне с украинската страна. Така се оказа в последна сметка, макар че Украйна към момента може да обърне обстановката в своя изгода.
Но единствено в случай че не помни за отцепническите земи и спора с Русия, като се концентрира върху организирането на спокоен живот в тези територии, които към момента са част от нея.
В противоположен случай по-нататъшните промени за нея ще бъдат единствено към по-лошо.Примерът първо с Крим, а по-късно с Донецк и Луганск, сподели, че да бъдеш част от Украйна не е историческа присъда, което не може да бъде ревизирана.
В речта си за признаването на ДНР и ЛНР президентът на Русия транспарантно загатна за опцията за „ цялостна декомунизация на Украйна “, визирайки земите, които са ѝ били връчени при руската власт. Към днешна дата не е изцяло изяснено даже в какви граници Москва е признала републиките на Донбас - в фактически следеното или съвпадащото с границите на Донецка и Луганска области на Украйна.
Тоест Мариупол Украйна ли е или ДНР? Отговорът на този въпрос явно е обвързван с избора на украинската страна – в интерес на разговора или в интерес на борбата.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ