Защо кучетата махат с опашка
След хиляди години общуване с опитомените кучета е изненадващо да си помислим, че към момента не разбираме изцяло за какво те махат с опашки. С вярата най-сетне да разгадаят тази мистерия, създателите на ново мнение допускат, че това държание може да е зародило, с цел да задоволи присъщото на хората възприятие за темп.
Макар да се счита, че кучетата махат с опашка, когато са щастливи, научната литература не всеки път удостоверява това. Например след обзор на повече от 100 изследвания създателите откриват доказателства, че нападателните кучета размахват опашки повече от послушните – „ резултат, който опонира на необятно публикуваното разбиране, което свързва размахването на опашка с позитивно въодушевление “.
Други изследвания, включени в прегледа, откриват, че кучетата махат, когато им се показват инцидентни предмети като вентилатори и найлонови торбички, „ като се счита, че махането с опашка в тези обстановки демонстрира позитивни страсти и/или висока възбуденост, само че не и боязън или стрес “. В други случаи домашни любимци са следени да махат, когато желаят да бъдат нахранени, което допуска, че държанието може да действа и като сигнал за искане.
Изправени пред толкоз разнородни и спорни данни за махането с опашка, създателите на проучването в последна сметка не са в положение да създадат дефинитивни изводи за какво кучетата Правят по този начин. Въпреки това те оферират две хипотези, нито една от които не е тествана, само че и в двете има някаква логичност.
Първата е известна като догадка за „ синдрома на опитомяването “ и гласи, че махането с опашка може да се е появило като непредумишлен резултат от човешкия асортимент за други качества. В поддръжка на тази теза откривателите показват изследване, извършено върху сребърни лисици, които в продължение на 40 генерации са били отглеждани по този начин, че да стават все по-кротки и послушни.
„ Въпреки че махането не е било директно селектирано, опитомените лисици са посочили сходно държание и са имали по-завити опашки “, пишат създателите. „ Това би могло да се дължи на генетична връзка сред селекцията за кроткост на характера и анатомията на опашката “, не престават те, като всичко това подсказва за допустима инцидентна връзка сред дружелюбността и по-подвижните опашки при опитомените кучета.
„ Алтернативно, махането може да е било една от задачите на процеса на опитомяване, като хората (не)съзнателно са избирали кучета, които махат по-често и евентуално по-ритмично “, споделят откривателите. „ Наричаме това догадка за „ опитоменото ритмично махане “. “
Макар и мощно спекулативна и недоказана, тази доктрина се основава на проучвания в региона на когнитивната неврология, които демонстрират, че човешките мозъци имат естествено желание към ритмични тласъци. „ Тази податливост към изохронни ритми може да е подтикнала подбора към забележимото ритмично махане с опашка при кучетата и може да изясни за какво те го показват толкоз постоянно при взаимоотношението си с нас “, заключават откривателите.
Признавайки несигурния темперамент на предложенията си, те споделят още, че нито една от тези хипотези понастоящем не е подкрепена с безапелационни доказателства. Поради това приканват за по-подробни изследвания, които да проследят придвижването на опашките на кучетата в разнообразни обстановки и да проследят мозъчната интензивност, обвързвана с махането.
