След години във връзка, в която критиката от страна на

След години във връзка, в която рецензията от страна на колегата ви се трансформира в общоприета реакция даже на най-малките неща, стартирате да се съмнявате в личната си стойност.
Започвате да се чудите дали може би не е трябвало да добавите малко повече сол в пастата, дали шофирането ви в действителност е толкоз извънредно, че го кара да се усеща по този начин, като че ли ще повърне по време на късото 5-минутно пътешестване с вас зад кормилото.
И по този начин, вие повдигате въпроса за възприятията си, само че, несъмнено, вашата реакция е безумна. Той изопачава всичко, кара ви да се чувствате по този начин, като че ли вие сте тази, която реагира прекомерно остро, и някак си стартирате да вярвате в това. Започвате да се чудите дали не сте луда. Може би си въобразявате нещо. Но надълбоко в себе си знаете. Знаете, че това не е методът, по който би трябвало да се чувствате. И въпреки всичко стартирате да се съмнявате в себе си.
Затова спирате да споделяте. Така е по-лесно. Ако не казвате нищо, не можете да бъдете подложени на критика. Ако не се пробвате, няма да бъдете унижавани.
Но по-късно ви хрумва. Чувствате по какъв начин самотата се прокрадва, тъй като, колкото и да се радвате на личната си компания, животът не е основан, с цел да се живее в изолираност. Не е трябвало да бъде непрекъснат акт на доказване пред някой, който в никакъв случай няма да ви види такива, каквито сте. Започвате да завиждате на двойките към вас - тези, които се допълват и наподобяват влюбени един в различен.

И се чудите какво ли би било да ви виждат по този начин?
Затова стартирате да намирате леговище в писането. Поне на хартия можете да изразите всичко, което ви е задушавало. Понякога, когато болката е прекомерно огромна, с цел да я понесете, я маскирате с алкохол, задоволително, с цел да притъпи острите ръбове за известно време. Достатъчно, с цел да изкарате нощта.
Имате всичко, което в миналото сте мислили, че желаете. Успешни сте, постигнали сте нещо, уважавани сте. Имате семейство, кариера, живот, който извън наподобява съвършен. Но надълбоко в себе си се чувствате празни. Чувствате се по този начин, като че ли непрекъснато се стремите към нещо, което ви се коства недостижимо, към одобряване, което в никакъв случай не идва. Успявате, само че това не ви е задоволително.
Но може би, просто може би, е време да спрете да търсите утвърждение тук-там, които не го заслужават. Може би е време да се научите какво значи да цените себе си, даже когато светът и индивидът, който би трябвало да ви обича най-вече, не съумяват да го създадат. Защото в последна сметка любовта, която давате на себе си, е единствената, която може да запълни празните пространства, които те оставят след себе си.