След години чакане: модерни влакове за България и надежда за ново начало на БДЖ
След години, в които пътуването с трен у нас постоянно беше обвързвано повече с носталгия, в сравнение с с улеснение, българските железници вършат дребна, само че значима крачка към модернизацията. Днес, 20 март, на Централна гара София беше показан първият нов трен на Škoda Group, който дойде в България при започване на март.
Отбелязваме 80 години Родопска теснолинейка: пътешестване през история, време и природа
Ето по какъв начин ще го отбележим
До август 2026 година България чака доставка на общо 25 нови мотрисни влака, които ще обслужват главно крайградските линии - сегмент, който е основен за ежедневните пътувания сред огромните градове и близките обитаеми места.
Модерни влакове за над 326 млн. евро
Общата стойност на плана е 326.7 млн. евро. Основната част от средствата - 261.4 млн. евро, идват от Национален проект за възобновяване и резистентност, а останалите 65.3 млн. евро са обезпечени посредством Програма " Транспортна съгласуваност 2021-2027 ", разбираме от Българска телеграфна агенция.
Новите влакове са проектирани по този начин, че да създадат ежедневните пътувания по-комфортни. Всяка комбинация разполага с 333 седящи места, а оптималната скорост доближава 160 км/ч.
Те ще предложат и улеснения, които дълго време липсваха в българските влакове - Wi-Fi, осведомителни табла на български и британски език, невисок под за по-лесен достъп, както и рампи и приспособени тоалетни за хора с понижена пъргавина.
Десетилетие на структурни проблеми
Появата на нови влакове идва след дълъг интервал на застоялост за БДЖ. През последното десетилетие, даже десетилетия, компанията се бори с композиция от финансови проблеми, стар преносим състав и незадоволителни вложения.
Голяма част от локомотивите и вагоните, които се употребяват в България, са създадени още през 70-те и 80-те години. Макар че доста от тях са минали през поправки и модернизации, софтуерното закъснение по отношение на европейските стандарти остава съществено.
Това се отразява директно върху качеството на услугата - чести закъснения, механически повреди и ниска скорост на пътешестване, които последователно отблъснаха част от пасажерите.
Макар да започват да се появяват признаци на смяна - вложения в жп линии, поправки на гари и европейско финансиране, което последователно основава късмет железниците да се върнат като по-конкурентна и устойчива форма на превоз, имаме дълъг път да извървим.
Европейската вероятност
Контрастът става изключително забележим, когато се съпостави българската железница с тази в страни от Централна и Западна Европа. В Чехия, да вземем за пример, железопътният превоз е главен детайл от ежедневната подвижност. Столицата Прага е образец за добре интегрирана система, в която влаковете, метрото, трамваите и рейсовете работят като единна транспортна мрежа.
В Чехия пътническите влакове свързват освен огромните градове, само че и по-малките обитаеми места с висока периодичност на придвижване. В резултат железницата остава конкурентна опция на автомобила - както във връзка с време, по този начин и на улеснение. Да не загатваме за удобството на пътешестване сред страните, както е казусът с Чехия, Братислава, Будапеща и Виена.
Подобна наклонност се следи и в доста други европейски страни, където железопътният превоз се преглежда като основен инструмент за устойчива подвижност.
Защо Европа влага във влакове
През последното десетилетие железниците се трансфораха в стратегически приоритет в транспортната политика на Европейския съюз. Причината е елементарна - влаковете са доста по-екологични от автомобилния и въздушния превоз.
Железопътният превоз отделя в пъти по-малко въглеродни излъчвания на пасажер, а електрифицираните линии разрешават потреблението на сила от възобновими източници. Освен това влаковете оферират високо равнище на комфорт - пасажерите могат да работят, да четат или просто да се любуват на пътуването без напрежението от шофирането.
В доста европейски страни влакът към този момент е пожеланият превоз за дистанции сред 100 и 500 километра, където постоянно се оказва по-бърз и по-удобен от автомобила или самолета.
Какво значи това за България
В този подтекст новите влакове могат да се преглеждат като първа стъпка към по-дългосрочна промяна на българската железница. Самият преносим състав обаче е единствено една част от уравнението.
За да стане влакът действителна опция на автомобила, ще са нужни още няколко основни детайла: съвременна инфраструктура, по-високи скорости по главните линии, по-добра връзка сред другите типове превоз и по-предвидими написания. Новите композиции на Škoda Group няма да решат всички проблеми на системата, само че са значим сигнал, че процесът на рационализация най-сетне стартира да се случва.
Ако вложенията в инфраструктура и преносим състав продължат, идващото десетилетие може да се окаже решаващо за това дали българската железница ще успее да се върне като съвременна и устойчива форма на превоз.
От Япония до България: какъв брой бърз е най-бързият трен в света и за какво БДЖ още не е (и няма да бъде) в хиперскоростния клуб
И може би в никакъв случай няма да бъде
И в случай че този развой бъде доведен до дъно, влакът може последователно да си върне ролята, която към този момент има в доста европейски страни - спокоен, комфортен и екологичен метод за пътешестване сред градовете (и не само).
Отбелязваме 80 години Родопска теснолинейка: пътешестване през история, време и природа
Ето по какъв начин ще го отбележим
До август 2026 година България чака доставка на общо 25 нови мотрисни влака, които ще обслужват главно крайградските линии - сегмент, който е основен за ежедневните пътувания сред огромните градове и близките обитаеми места.
Модерни влакове за над 326 млн. евро
Общата стойност на плана е 326.7 млн. евро. Основната част от средствата - 261.4 млн. евро, идват от Национален проект за възобновяване и резистентност, а останалите 65.3 млн. евро са обезпечени посредством Програма " Транспортна съгласуваност 2021-2027 ", разбираме от Българска телеграфна агенция.
Новите влакове са проектирани по този начин, че да създадат ежедневните пътувания по-комфортни. Всяка комбинация разполага с 333 седящи места, а оптималната скорост доближава 160 км/ч.
Те ще предложат и улеснения, които дълго време липсваха в българските влакове - Wi-Fi, осведомителни табла на български и британски език, невисок под за по-лесен достъп, както и рампи и приспособени тоалетни за хора с понижена пъргавина.
Десетилетие на структурни проблеми
Появата на нови влакове идва след дълъг интервал на застоялост за БДЖ. През последното десетилетие, даже десетилетия, компанията се бори с композиция от финансови проблеми, стар преносим състав и незадоволителни вложения.
Голяма част от локомотивите и вагоните, които се употребяват в България, са създадени още през 70-те и 80-те години. Макар че доста от тях са минали през поправки и модернизации, софтуерното закъснение по отношение на европейските стандарти остава съществено.
Това се отразява директно върху качеството на услугата - чести закъснения, механически повреди и ниска скорост на пътешестване, които последователно отблъснаха част от пасажерите.
Макар да започват да се появяват признаци на смяна - вложения в жп линии, поправки на гари и европейско финансиране, което последователно основава късмет железниците да се върнат като по-конкурентна и устойчива форма на превоз, имаме дълъг път да извървим.
Европейската вероятност
Контрастът става изключително забележим, когато се съпостави българската железница с тази в страни от Централна и Западна Европа. В Чехия, да вземем за пример, железопътният превоз е главен детайл от ежедневната подвижност. Столицата Прага е образец за добре интегрирана система, в която влаковете, метрото, трамваите и рейсовете работят като единна транспортна мрежа.
В Чехия пътническите влакове свързват освен огромните градове, само че и по-малките обитаеми места с висока периодичност на придвижване. В резултат железницата остава конкурентна опция на автомобила - както във връзка с време, по този начин и на улеснение. Да не загатваме за удобството на пътешестване сред страните, както е казусът с Чехия, Братислава, Будапеща и Виена.
Подобна наклонност се следи и в доста други европейски страни, където железопътният превоз се преглежда като основен инструмент за устойчива подвижност.
Защо Европа влага във влакове
През последното десетилетие железниците се трансфораха в стратегически приоритет в транспортната политика на Европейския съюз. Причината е елементарна - влаковете са доста по-екологични от автомобилния и въздушния превоз.
Железопътният превоз отделя в пъти по-малко въглеродни излъчвания на пасажер, а електрифицираните линии разрешават потреблението на сила от възобновими източници. Освен това влаковете оферират високо равнище на комфорт - пасажерите могат да работят, да четат или просто да се любуват на пътуването без напрежението от шофирането.
В доста европейски страни влакът към този момент е пожеланият превоз за дистанции сред 100 и 500 километра, където постоянно се оказва по-бърз и по-удобен от автомобила или самолета.
Какво значи това за България
В този подтекст новите влакове могат да се преглеждат като първа стъпка към по-дългосрочна промяна на българската железница. Самият преносим състав обаче е единствено една част от уравнението.
За да стане влакът действителна опция на автомобила, ще са нужни още няколко основни детайла: съвременна инфраструктура, по-високи скорости по главните линии, по-добра връзка сред другите типове превоз и по-предвидими написания. Новите композиции на Škoda Group няма да решат всички проблеми на системата, само че са значим сигнал, че процесът на рационализация най-сетне стартира да се случва.
Ако вложенията в инфраструктура и преносим състав продължат, идващото десетилетие може да се окаже решаващо за това дали българската железница ще успее да се върне като съвременна и устойчива форма на превоз.
От Япония до България: какъв брой бърз е най-бързият трен в света и за какво БДЖ още не е (и няма да бъде) в хиперскоростния клуб
И може би в никакъв случай няма да бъде
И в случай че този развой бъде доведен до дъно, влакът може последователно да си върне ролята, която към този момент има в доста европейски страни - спокоен, комфортен и екологичен метод за пътешестване сред градовете (и не само).
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ