След години на обсъждания България най-после прие закон, който позволява

След години на разисквания България най-сетне одобри закон, който разрешава на елементарните жители да афишират персонален банкрут и да се освободят от непостижими задължения. Това не е „ кредитна прошка “, а еднократна опция длъжникът да стартира начисто след следено произвеждане по неплатежоспособност, разяснява юрист Мартин Костов от платформата " Имаш право ". 

Новият Закон за неплатежоспособност на физическите лица бе гласуван дефинитивно през юни 2025 година и вкарва напълно доброволна процедура, близка до тази при банкрут на компания, само че съобразена със обстановките на потребителите. По-долу обясняваме кой има право на персонален банкрут, какви са стъпките и какви последици носи процедурата съгласно окончателния признат текст на закона.

Кой има право да разгласи персонален банкрут

Само добросъвестните неплатежоспособни длъжници ще могат да се възползват от закона. Това на процедура значи: всеки жител (физическо лице, което не е едноличен търговец или упражняващо свободна професия), който повече от 12 месеца не може да извършва изискуеми парични отговорности общо над 10 минимални работни заплати (понастоящем над 10 770 лева.). Тези условия целят да лимитират процедурата до така наречен „ безконечни длъжници “, които трайно не могат да си платят задълженията.

Законът вкарва и аршин за „ почтеност “ – единствено дебитор, който не е злоупотребил съзнателно, може да получи защитa. В дефиницията е записано, че безкористен е дебитор, който поема отговорности съгласно финансовите си благоприятни условия и не поврежда с държанието си ползите на кредиторите. Изрично са изброени 11 хипотези, при които длъжникът се счита за безсъвестен и няма да бъде позволен до произвеждане. Сред тях са да вземем за пример: в случай че през последната година преди молбата длъжникът е бил дееспособен, само че без основателна причина не е работил (т.е. преднамерено е останал без доходи), или в случай че в последните 3 години е укривал приходи и имущество, нарушавайки данъчните си отговорности. Също по този начин за недобросъвестно се счита, в случай че длъжникът малко преди банкрута е поел нови голословно огромни заеми или покупки на погашение, които не дават отговор на приходите му и не са за главните му витални потребности. Подобни дейности (както и подаряване на имущество на трети лица, подаване на погрешни данни пред съда, възпрепятстване на синдика и др.) ще бъдат съображение съдът да откаже разкриване на произвеждане по персонален банкрут. Всеки жител има право единствено един път да се възползва от тази процедура – законът планува еднократен „ втори късмет “ за длъжника, с цел да не се трансформира банкрутът в метод от време на време да се почистват задължения.

Важно е да се подчертае, че законът не се ползва за длъжници с бизнес отговорности, произлизащи от комерсиална или професионална активност. Малките бизнесмени, еднолични търговци, занаятчии или упражняващи свободни специалности остават понастоящем отвън обсега – персоналният банкрут е ориентиран към консуматори с задължения като заеми, сметки, заеми и прочие (Техните бизнес задължения подлежат на неплатежоспособност по Търговския закон, въпреки такава процедура до момента на процедура да не беше налична за дребните търговци.) Законът ще важи и за остарели („ заварени “) задължения – няма значение от кой момент са отговорностите или към кого, процедурата обгръща задължения към всички кредитори (банки, компании за заеми, комунални услуги, само че и частни лица, родственици и т.н.).

Стъпка по стъпка към освобождението от задължения

Новият режим ще стартира да работи действително след малко техническо изчакване – законът влиза в действие няколко дни след обнародването му, само че подаването на молби ще стане допустимо едвам към 9 месеца по-късно, когато бъде основан специфичен електронен указател за персоналните банкрути. Ето какви са главните стъпки, през които минава процедурата по персонален банкрут:
Подаване на молба в съда: Производството стартира единствено по самодейност на длъжника – заемодател не може да го принуди да разгласи банкрут. Длъжникът подава молба до районния съд по своя непрекъснат адрес. В молбата се заявява подробна информация за неговото финансово положение: лист на всички кредитори и отговорности, приходи, имущество, фамилно състояние и други, подкрепени с документи. При подаване длъжникът може да предложи проект за погасяване на задълженията си (виж стъпка 4 по-долу), само че това не е наложително – проект може да изготви и назначеният по-късно синдик. Законът разрешава съдът да освободи усложнения дебитор от държавната такса, само че не и от разноските по делото (напр. заплащане за синдика). Откриване на произвеждане и първични последствия: Съдът преглежда молбата и в случай че реши, че са налице всички законови условия (неплатежоспособност, почтеност и пр.), постановява решение за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. Това решение поражда няколко значими резултата. От този миг длъжникът няма право свободно да се разпорежда с имуществото си или да прави заплащания без единодушие на синдика. Допускат се само разноски за ежедневни потребности – заплащания на налози, комунални сметки, храна, медикаменти, прехрана на фамилията и други настоящи потребности, и то в границите на избран от съда месечен бюджет. Всички кредитори на длъжника се включват в производството, без значение от типа на вземанията им, като резервират правата си по дадени обезпечения (ипотеки, залози). С откриването на делото по предписание се стопират самостоятелните правосъдни каузи и изпълнителни производства против длъжника – повече не могат да текат редом каузи за събиране на негови задължения (с изключение на каузи по обезпечения върху имущество на трети лица). Започнатите изпълнителни каузи от правосъдни реализатори също се стопират и нови не могат да бъдат формирани. По този метод длъжникът получава краткотрайна отбрана и „ глътка въздух “, а всички искания на кредиторите ще се преглеждат систематизирано в границите на несъстоятелността. Назначаване на синдик и списък на имуществото: След разкриване на производството съдът назначава синдик – това е длъжностно лице (лицензиран експерт), което поема ръководството на процеса вместо длъжника. Ако до 1 месец не се откри частен синдик, за подобен може да бъде назначен държавен правосъден реализатор от съответния регион. Задачите на синдика са многочислени: той поема надзор върху разпоредителните покупко-продажби на длъжника, търси и разказва цялото му имущество (в това число всички имуществени права на длъжника и 1/2 от имуществото в режим на съпружеска общност), може да приключва неизпълнени контракти на длъжника, да води каузи от негово име, да събира вземания на длъжника от трети лица и така нататък Синдикът уведомява кредиторите и ревизира всички предявени вземания – кои са законосъобразни и подлежат на включване. В хода на делото кредиторите могат да работят както самостоятелно (напр. да предявят обезпеченията си отделно), по този начин и групово посредством присъединяване в заседание на кредиторите. Законът планува избран ред на привилегии при разпределение на сумите – с преимущество се удовлетворяват ипотечни и заложни кредитори (до цената на обезпечението), след това разноските по несъстоятелността, след това законната прехрана към трети лица (напр. деца), след това обществените вземания към страната, след това останалите необезпечени задължения и т.н. Изготвяне на погасителен проект или пряк банкрут: След като имуществото и задълженията са конкретизирани, задачата е да се направи погасителен проект – стратегия за разплащане към кредиторите. Планът може да бъде препоръчан от длъжника (още с молбата) или от синдика в хода на делото. Събранието на кредиторите гласоподава проекта, след което съдът го утвърждава. Планът може да планува разнородни ограничения: да вземем за пример разсрочване на някои отговорности до 3 години, опрощаване на част от задълженията, продажба на несъмнено имущество, с което да се заплати на кредиторите, и други Ако проектът бъде признат и длъжникът го извършва добросъвестно, производството завършва с одобряване и осъществяване на проекта. В случай обаче, че не се изготви или утвърди проект, законът планува съдът да разгласи длъжника в неплатежоспособност (т.е. публично фалирал) и да подреди започване на осребряване (разпродажба) на цялото му имущество. От датата на решението за оповестяване в неплатежоспособност всички отговорности на длъжника стават предварително изискуеми, а непаричните – се трансформират в парични по пазарна стойност. Това значи, че се пристъпва към финално почистване на сметките – синдикът продава имуществото и разпределя получените средства сред кредиторите по открития ред. Прекратяване на делото и освобождение от задълженията: Основната цел на производството е след приключването му длъжникът да получи цялостно опрощаване на остатъка от задълженията, които не е съумял да погаси. Ако е изпълнен погасителният проект, всички отговорности, обхванати от проекта и планувани за частично/пълно опрощаване, се погасяват законово. Ако е имало непосредствено осребряване на имущество (при оповестяване в неплатежоспособност без план), непокритите вземания на кредиторите се погасяват със влизане в действие на правосъдното решение за преустановяване на производството заради привършване на имуществото. С други думи, след края на делото длъжникът излиза „ чист “ – кредиторите нямат право да го преследват за нищо повече. Особен случай: Ако длъжникът няма никакво имущество или приходи и не може даже да покрие началните разходи по делото, съдът отново открива произвеждане и постанова запор/възбрана, само че незабавно стопира по-нататъшните дейности. Длъжникът следва от време на време да осведоми съда в случай че придобие някакво имущество. Ако до 1 година не се намерят средства даже за минималните разходи, съдът приключва производството без действителен проект или осребряване – в този случай няма автоматизирано опрощаване и самостоятелните преследвания от кредитори може да продължат (спрените давностни периоди не престават да текат). Длъжникът обаче може в период до 3 години да изиска обновяване на делото, в случай че в това време се снабди с малко имущество за покриване на разноските. А когато длъжникът е разгласен в неплатежоспособност, само че няма никаква маса за осребряване, законът постановява очаквателен интервал – след приключване на 5 години от влизане в действие на решението за неплатежоспособност, всички задължения, включени от него в производството, се погасяват. Това на процедура е механизъм за освобождение от дълг даже на най-безнадеждните случаи, въпреки и с по-дълго очакване.
Какви отговорности не се опрощават

Новият закон има лист изключения – избрани задължения няма да бъдат заличавани даже след персонален банкрут, за да се защитят значими ползи. Няма да се погасяват следните отговорности:
Обезпечени задължения по ипотека или залог – доколкото обезпечението не е усвоено за угаждане на кредитора. (Това значи, че да вземем за пример ипотечен заем няма вълшебен да изчезне – в случай че жилището е продадено, само че сумата не стига, остатъкът по принцип може да се опрости; само че в случай че ипотеката не е осъществена в несъстоятелността, кредиторът ще резервира правата си върху имота)
Глоби и държавни наказания, както и компенсации за непозволено увреждане (т.е. присъдени вреди от деликти) – тези обществени вземания и отговорности за вреди остават да тежат на длъжника и след фалита; Задължения за прехрана по закон (например прехрана на дете или съпруг); Нови отговорности, зародили след разкриване на производството – несъмнено, човек не може да натрупа нови борчове по време на процедурата и след това да чака и те да бъдат опростени; Дълговете на солидарни длъжници и поръчители към кредиторите – персоналният банкрут освобождава единствено основния дебитор, само че съдлъжниците и гарантите не престават да дават отговор за дълг. Също по този начин, в случай че някой трети човек е заложил свое имущество (ипотека/залог) за дълга на банкрутиралия дебитор, кредиторът ще може да се удовлетвори от това имущество и след персоналния банкрут.

В резюме: Законът за персоналния банкрут дава дълго чакан късмет за излаз на хиляди затънали в задължения българи. Процедурата е строго рамкирана – единствено почтени длъжници, при прецизни условия, могат непринудено да тръгнат по този път. Той не е елементарен: изисква се обществено да разкриеш цялото си имущество, да понесеш надзор над финансите си, и минимум няколко години да живееш непретенциозно под надзора на съда. 

Наградата обаче е значима – след сполучливо привършване на процедурата честният дебитор получава законово опрощаване на остатъка от задълженията си и шанса за ново финансово начало. Законът ще работи паралелно с към този момент съществуващата 10-годишна отминалост за задълженията, което поражда известни на практика въпросителни, само че при всички случаи съществуването на механизъм за следено персонално фалиране запълва досегашната правна празнота. Предстои да забележим на процедура какъв брой длъжници ще се възползват и до каква степен дейно съдилищата и синдиците ще ползват новите правила. Общото мнение е, че законът евентуално ще претърпи корекции, откакто проличат минусите му в деяние, само че първата крачка към решение на казуса с „ безконечните длъжници “ към този момент е направена.

Автор: Адв. Мартин Костов - https://imashpravo.bg/