След година и малко две водещи политически фигури ще се

След година и малко две водещи политически фигури ще се изправят пред въпроса „ а в този момент накъде? “.

Единият несъмнено е Румен Радев, чийто втори и финален президентски мандат изтича.

Изглежда по този начин, като че ли Радев загрява за партиен водач, за лидер на партия, която следва да бъде основана, с цел да се състезава за водещо място. Внушението не е от през днешния ден, не е и от през вчерашния ден, а от години, защото Радев се нарежда като опция на статуквото, което му подсигурява висок рейтинг и електорални благосклонности. Нищо друго не би било по-естествено от решението да излезе на терен със своя партия след края на втория си мандат.

Много компактно бе това чувство, когато от връх Шипка разгласи основаването на Движение " Трети март ". Името дори бе записано и имаше упования, че това ще е президентската партия. Но не бе. Управляващите тогава ПП-ДБ бързо се отхвърлиха да сменят националния празник и ентусиазмът да се брани Трети март загуби фокус.

Другият политик, който с приближаването на края на мандата на Радев, застава на кръстопът е Бойко Борисов.
След като разгласи, че потегля на обиколка из страната хипотезата, че този път към този момент може да се кандидатира за държавен глава стана плътна.

Казваме „ този път “, защото тя постоянно е витаела преди президентски избори, само че в последна сметка Борисов в никакъв случай не изостави партията си.

За първи път концепцията да се състезава за „ Дондуков “ 2 се появи даже преди да има партия. Борисов бе кмет на София, звездата му грееше, а Георги Първанов потегли към втория си президентски мандат. Тогава Борисов не споделяше „ не, няма да се кандидатирам “, когато му задаваха този въпрос, а бе колеблив, мистериозен, безмълвен или нервозен. Развръзката я знаем – през 2006 година Първанов влезе в борбата за повторно, завоюва я, а Борисов основа партия ГЕРБ.

Когато и вторият мандат на Първанов завърши, ГЕРБ издигна за кандидат-президент Росен Плевнелиев, до тогава министър на Борисов. Още е шлагер фотографията, на която се вижда по какъв начин Борисов потупва Плевнелиев по челото. Жест, с който демонстрира кой е мощният водач и кой би трябвало да си опича акъла.

След анексията на Крим ортодоксалната евроатлантическа позиция на Плевнелиев му донесе доста неприятности – загуба на доверие, присмиване, врагове. Избирателите си пожелаха противовес на Плевнелиев да съставлява България като държавен глава и той се появи: асът от Военновъздушни сили Румен Радев.

И дума не можеше да става Борисов да се изправи отсреща му. Рискът бе прекомерно огромен. ГЕРБ стоеше пред огромна алтернатива. Защо Борисов се спря на Цецка Цачева и до през днешния ден е мистерия. Цачева загуби зрелищно.

През 2021-а ГЕРБ се спря на напълно друг профил за кандидат-президент: проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ, академик, интелектуалец, а не номенклатура или деятел, изкачвал едно по едно стъпалата в партийната подчиненост. И Герджиков загуби против Радев, който изкусно съумя да сплоти зад себе си на пръв взор необединимото – леви и десни, социалисти и градска десница, като приливна електорална вълна пристигна и от новото тогава събитие „ Продължаваме промяната “.

Догодина обаче, когато ще тече акцията, обстановката се обрисува да бъде доста, доста друга.

Първо, неслучайно припомнихме претендентите на ГЕРБ, които партията издигна от основаването си насам. Прегледът демонстрира, че опцията Борисов да въздейства от отдалеченост върху избора на държавен глава отслабваше през годините.

Когато уточни Плевнелиев, избирането му бе 100 % несъмнено. На първи тур претендентът на ГЕРБ взе 1 349 380 гласа (на втори тур надделя Ивайло Калфин, като получи 1 698 136 гласа). Пет години по-късно на първи тур Цецка Цачева получи 500 000 гласа по-малко или 840 635, а след още 5 години за проф. Герджиков гласоподаваха 610 862. Отливът е великански.

Борисов към този момент няма да може да показва претендент на ГЕРБ и да му придвижва харизма, с цел да обезпечи успеха. Той ще би трябвало да се яви самичък. Така, както Радев не може към този момент да прелива престиж на партиен план, за който се подозира, че е президентски. Радев ще би трябвало да го оглави самичък.

Втора фрапантна разлика: след Радев мощен ляв претендент също е под огромен въпрос. Класическа борба сред дясното и лявото не се обрисува към този момент.
Българска социалистическа партия би имала късмет, в случай че издигне опитната Илияна Йотова. Вероятно обаче нейната кандидатура трябваше да е на масата и при избора на нов водач на партията, а не е.

Трето, водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов (най-вероятно) още веднъж ще взе участие в надпреварата и надали ще получи единствено 3,9 на 100 или 104 832 гласа, както на последния президентски избор. Сега към този момент целият геополитически подтекст стартира да работи за него.

Свой претендент биха могли да имат „ Продължаваме промяната “ в коалиция с Демократична България или без, само че дали би могъл да стигне даже до балотаж при конкуренцията на ГЕРБ вдясно и при новия геополитически тренд?

Но да се върнем към главния въпрос: ще се реши ли Борисов най-накрая да нападна държавния връх? За него това би бил добър/престижен/достоен край на една дълга обществена и политическа кариера. Други преимущества: Борисов е прочут и на интернационалната сцена, а на вътрешния терен умее да подава пасове, да събира.

Големият проблем е обаче кой ще бъде мощният партиен водач, в случай че Борисов смени амплоато.

Битката за това завещание като че ли към този момент се води.

Ако Румен Радев направи партия, той ще е сигурният кандидат за водещо политическо лице.
Но и Делян Пеевски гледа в тази посока и това е обществена загадка.

И на кого, прочее, ще завещае Борисов партия ГЕРБ? Не се вижда да приготвя своя правоприемник.

Ключ към отговорите са едни други избори – на членове на Висш съдебен съвет и на основен прокурор.
Борисов сигурно ще изчака да види кой ще е новият обвинител №1 преди да вземе решение дали да влезе в надпреварата за президент.

За да успее в борбата той би трябвало да има зад тила си консолидирана партия и да получи поддръжката или от една хипотетична партия на Радев, или от Движение за права и свободи – НОВО НАЧАЛО.

Време има, безкрайни варианти обаче не.