Банкерите на Троцки
След Февруарската гражданска война през 1917 година в Русия почнали да се завръщат политическите емигранти, които по-рано били избягали в чужбина. Сред тях бил Лев Давидович Троцки, основният уредник и подстрекател на така наречен „ Велика октомврийска социалистическа гражданска война “.
За мнозина историци материалният разцвет на този бунтовник остава мистерия. Той в никакъв случай не изпитвал финансови усложнения.
През 1917 година Троцки пътувал с парахода „ Кристияния “ от Ню Йорк за Русия, където преди малко била осъществена Февруарската гражданска война. В пристанището на канадския град Халифакс Троцки бил арестуван от локалните управляващи по съмнение за агитация в интерес на Германия. При обиска намерили у него 10 хиляди $ (по сегашен курс към 300 хиляди). Канадската полиция била озадачена, тъй като самият Лев Давидович уверявал, че за няколко години в Съединени американски щати бил припечелил не повече от 310 $. Канадците обаче не съумели да разнищят тази история, тъй като администрацията на тогавашния американски президент Удроу Уилсън настояла да освободят Троцки.
Това изглеждало прекомерно необичайно: капиталистическите „ акули “, против които Троцки се обявявал и желал „ международна гражданска война “, упорствали да му се обезпечи чист път! На канадците нищо не им оставало, с изключение на да се подчинят на настояването на могъщия си комшия.
Тази история била разследвана още веднъж през 1919 година на съвещание на специфична сенатска комисия, която проучвала болшевишката активност в Америка. Сенаторите изяснили, че Троцки освен изнесъл доста пари от Съединени американски щати, само че и превел в шведска банка огромни средства, които се харчели за комунистическа агитация в Русия и за въоръжаване на Червената войска. Обаче това следствие също било прекъснато под натиска на президентската администрация…
В някогашните архиви на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз неотдавна е открит отчет на сътрудник на френското военно разузнаване. Докладът бил прехванат от руските специфични служби при започване на 1930-те години. Този сътрудник оповестява на своите шефове, че Троцки в далечно Мексико получава постоянни парични преводи в размер от 1000 до 2000 хиляди $ месечно. Френското разузнаване проследило целия път на тези пари. Крайните изпращачи били мощни американски банкови институции – First National Bank, National City Bank и Guaranty Trust Bank. Французите създали разумния извод: някои доста авторитетни хора от Съединени американски щати плащали на Троцки за осъществена работа. Интересно, каква ли била тази „ работа “?
В края на ХІХ-ти век водещата роля във финансовия свят се поела от огромни банкови обединявания, съсредоточени в Ню Йорк,на известната улица „ Уолстрийт “. Те завладявали една след друга освен чисто финансови структури, само че и цели промишлености. Според мнозина американски историци, точно тогава банкерите стигнали до концепцията да управляват света, като стартират да унищожават национални стопански системи и цели страни.
Лев Давидович Троцки
В тези проекти огромна роля била отредена на завладяването на колосалните съветски първични материали. Но съветските царе очевидно нямали предпочитание да се вслушат в желанията на интернационалните финансови магнати. Император Николай II издал декрет, съгласно който на непознатите капитал било позволено да влизат свободно в Русия – само че износът на първични материали и облаги бил стеснен до 12,8%. Резултатът бил, че Русия получила големи финансови средства и почнало бурно развиване на стопанската система.
Английският специалист Едуард Торн написал през 1913 г.: „ Ако западните страни не съумеят да сдържат Русия, след 1930 година тя няма да има противници. Европа и Съединени американски щати ще бъдат на колене пред този суровинен колос “.
Не е необичайно, че освен това състояние банкерите от „ Уолстрийт “ насочили вниманието си към разрушаването на Русия. Известният банкер, шеф на банковата къща Kuhn Loeb & Co – Якоб Шифт, непосредствено призовал: „ Да сложим Русия на колене! “
Така, в касите на всевъзможни съветски революционери – от терористите на организацията „ Народна воля “ до есерите и болшевиките, потекли големи средства. Самият Шифт се похвалил през 1930-те години, че персонално платил 20 милиона $ (днешни към 600 милиона) за тази „ свещена идея “.
Троцки бил видян от уолстрийстките банкери още по време на Първата съветска гражданска война от 1905 г. Именно от този момент той към този момент в никакъв случай не изпитвал финансови терзания. Банкерите не го не запомнили и откакто Троцки и „ другарите “ му взели властта. Директорът на Федералната аварийна банка в Ню Йорк Уилям Томпсън персонално внесъл в касата на болшевиките 1 милион $ през 1919 година – тъкмо по времето на развихрения болшевишки „ червен гнет “ с всичките му свиреп жестокости и безчовечен последствия.
Докато бил на власт, в границите на „ Новата икономическа политика “ (НЕП) Троцки дал на американски компании правото на неограничена употреба на суровините от Кавказ – основно манган и петрол. През 10-те години на НЕП-а (от 1921 до 1931) американците годишно изнасяли до 90% от всички добивани потребни изкопаеми и получавали облаги от доста милиарди долари.
Те не не запомнили Лев Давидович и откакто Сталин го изгонил от Съюз на съветските социалистически републики. Но очевидно той към този момент им били в тежест. Пък и можел да проговори – а връзката с „ комунистически бунтовник “ се считала за извънредно неприлична на Запад.
Може би по тази причина защитата на вилата в Мексико „ пропуснала “ да забележи руския сътрудник Рамон Меркадер, който през 1940 година влезнал при Троцки с алпийски пикел под шлифера…