След Февруарската революция през 1917 г. в Русия започнали да

След Февруарската гражданска война през 1917 година в Русия почнали да се завръщат политическите емигранти, които по-рано били избягали в чужбина. Сред тях бил Лев Давидович Троцки, основният уредник и подстрекател на така наречен „ Велика октомврийска социалистическа гражданска война “.

За мнозина историци материалният разцвет на този бунтовник остава мистерия. Той в никакъв случай не изпитвал финансови усложнения.

През 1917 година Троцки пътувал с парахода „ Кристияния “ от Ню Йорк за Русия, където преди малко била осъществена Февруарската гражданска война. В пристанището на канадския град Халифакс Троцки бил арестуван от локалните управляващи по съмнение за агитация в интерес на Германия. При обиска намерили у него 10 хиляди $ (по сегашен курс към 300 хиляди). Канадската полиция била озадачена, тъй като самият Лев Давидович уверявал, че за няколко години в Съединени американски щати бил припечелил не повече от 310 $. Канадците обаче не съумели да разнищят тази история, тъй като администрацията на тогавашния американски президент Удроу Уилсън настояла да освободят Троцки.

Това изглеждало прекомерно необичайно: капиталистическите „ акули “, против които Троцки се обявявал и желал „ международна гражданска война “, упорствали да му се обезпечи чист път! На канадците нищо не им оставало, с изключение на да се подчинят на настояването на могъщия си комшия.

Тази история била разследвана още веднъж през 1919 година на съвещание на специфична сенатска комисия, която проучвала болшевишката активност в Америка. Сенаторите изяснили, че Троцки освен изнесъл доста пари от Съединени американски щати, само че и превел в шведска банка огромни средства, които се харчели за комунистическа агитация в Русия и за въоръжаване на Червената войска. Обаче това следствие също било прекъснато под натиска на президентската администрация…

В някогашните архиви на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз неотдавна е открит отчет на сътрудник на френското военно разузнаване. Докладът бил прехванат от руските специфични служби при започване на 1930-те години. Този сътрудник оповестява на своите шефове, че Троцки в далечно Мексико получава постоянни парични преводи в размер от 1000 до 2000 хиляди $ месечно. Френското разузнаване проследило целия път на тези пари. Крайните изпращачи били мощни американски банкови институции – First National Bank, National City Bank и Guaranty Trust Bank. Французите създали разумния извод: някои доста авторитетни хора от Съединени американски щати плащали на Троцки за осъществена работа. Интересно, каква ли била тази „ работа “?

В края на ХІХ-ти век водещата роля във финансовия свят се поела от огромни банкови обединявания, съсредоточени в Ню Йорк,на известната улица „ Уолстрийт “. Те завладявали една след друга освен чисто финансови структури, само че и цели промишлености. Според мнозина американски историци, точно тогава банкерите стигнали до концепцията да управляват света, като стартират да унищожават национални стопански системи и цели страни.

Лев Давидович Троцки

В тези проекти огромна роля била отредена на завладяването на колосалните съветски първични материали. Но съветските царе очевидно нямали предпочитание да се вслушат в желанията на интернационалните финансови магнати. Император Николай II издал декрет, съгласно който на непознатите капитал било позволено да влизат свободно в Русия – само че износът на първични материали и облаги бил стеснен до 12,8%. Резултатът бил, че Русия получила големи финансови средства и почнало бурно развиване на стопанската система.

Английският специалист Едуард Торн написал през 1913 г.: „ Ако западните страни не съумеят да сдържат Русия, след 1930 година тя няма да има противници. Европа и Съединени американски щати ще бъдат на колене пред този суровинен колос “.

Не е необичайно, че освен това състояние банкерите от „ Уолстрийт “ насочили вниманието си към разрушаването на Русия. Известният банкер, шеф на банковата къща Kuhn Loeb & Co – Якоб Шифт, непосредствено призовал: „ Да сложим Русия на колене! “

Така, в касите на всевъзможни съветски революционери – от терористите на организацията „ Народна воля “ до есерите и болшевиките, потекли големи средства. Самият Шифт се похвалил през 1930-те години, че персонално платил 20 милиона $ (днешни към 600 милиона) за тази „ свещена идея “.

Троцки бил видян от уолстрийстките банкери още по време на Първата съветска гражданска война от 1905 г. Именно от този момент той към този момент в никакъв случай не изпитвал финансови терзания. Банкерите не го не запомнили и откакто Троцки и „ другарите “ му взели властта. Директорът на Федералната аварийна банка в Ню Йорк Уилям Томпсън персонално внесъл в касата на болшевиките 1 милион $ през 1919 година – тъкмо по времето на развихрения болшевишки „ червен гнет “ с всичките му свиреп жестокости и безчовечен последствия.

Докато бил на власт, в границите на „ Новата икономическа политика “ (НЕП) Троцки дал на американски компании правото на неограничена употреба на суровините от Кавказ – основно манган и петрол. През 10-те години на НЕП-а (от 1921 до 1931) американците годишно изнасяли до 90% от всички добивани потребни изкопаеми и получавали облаги от доста милиарди долари.

Но американските банкери блъснали огромния джакпот, като овладели финансовата политика на болшевиките. В Международния отдел на Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики – „ Госбанк “, под въздействието на Троцки влезнали такива американски банки като Guaranty Trust Bank, Kuhn Loeb & Co, Chase National и други – които преди този момент финансирали „ Великата октомврийска социлаистическа гражданска война “. Всъщност, тези банки управлявали всички задгранични парични интервенции на руското държавно управление. Печалбата тогава била такава, че водещите банки на Съединени американски щати до ден-днешен (да повторим: до ден-днешен!) отхвърлят да дават информация за приходите си през 1920-те години. Американците си върнали с големи лихви разноските за революцията и персонално за Троцки.