Меркел е спасена: добрата и лошата новина
След една унизителна рецесия Меркел съумя да избави своето държавно управление - тя се съгласи с капсулирането в миграционната политика. Досегашният ѝ курс на отворените прегръдки към този момент е минало, разяснява Инес Пол за Дойче веле.
Последните две седмици бяха нещо доста повече от съдбовни за една канцлерка. Тези две седмици бяха яростна битка за кардиналните насоки на европейската миграционна политика. И борбата завоюваха тези сили, които залагат на капсулирането. Това са политиците, които в бъдеще желаят да попречат на хората въобще да поемат рисковия за живота път към Европа през Средиземно море. Със засилена гранична защита, само че и с лагери в Северна Африка. Там бежанците би трябвало да чакат, до момента в който се откри дали са мечтани в Европа. Или тъй като имат право на леговище, или пък тъй като са нужни на Европа като работна ръка. А и в самата Европа към този момент ще се ръководи с по-твърда ръка.
Както гласи теорията, бежанците би трябвало бързо да бъдат подслонени в приемни центрове или лагери. Случаите би трябвало да бъдат обсъждани бързо и нежеланите пришълци бързо би трябвало да бъдат репатрирани.
Вътрешногерманска гротеска
Големи проекти, които Ангела Меркел създаде дружно с европейските си сътрудници и с които тя се отхвърля от досегашната си политика на отворените граници. Планове, които в последна сметка принудиха нейния вътрешен министър да отстъпи и сложиха завършек на печалната вътрешногерманска гротеска от последните дни. Планове, които към този момент защищават немското държавно управление от раздробяване. Това е положителната вест. Не единствено за Германия, а и за Европа. Защото единствено политическите демагози имат интерес от това, най-голямото национално стопанство в Европа да затъне в държавна рецесия с неразбираем излаз на фона на общата неустановеност. Стабилизиращата мощ на страната е прекомерно значима за Европа. Затова и Ангела Меркел съумя бързо да свика европейска среща на върха, на която държавните и държавните ръководители се сплотиха към новата европейска миграционна политика и политика за даване на леговище. Европа знае доста добре какво има в лицето на Ангела Меркел в тези времена.
По този метод настоящата рецесия завърши. Истински отговор на провокациите обаче не беше открит. И никой не трябва да се заблуждава в това. Защото в кои северноафрикански страни би трябвало да бъдат построени приемните лагери? Досегашните реакции са най-вече негативни. И кой ще се грижи за бежанците, чийто по-нататъшен път е препречен? Последните фрагменти от Алжир демонстрират какво може да се случи. Хиляди хора бяха изтласкани безусловно в пустинята. Сред тях имаше деца и бременни дами, които трудно умираха от апетит и жадност при температури от съвсем 50 градуса на сянка. Още в този момент Ливан приема повече бежанци, в сравнение с цяла Европа. И това също спада към истината за европейската политика на капсулиране.
Повече въпроси, в сравнение с отговори
А и вътре в Европа има повече въпроси, в сравнение с отговори. Тук също не е ясно, в коя страна би трябвало да бъдат построени приемните лагери. Кои държавни управления в последна сметка са подготвени да облекчат Италия и Гърция, страните с най-дълги външни граници и надлежно с максимален брой бежанци? Бързо постигнатото единогласие сред двете партии-посестрими беше реализирано единствено тъй като всичко остава неразбираемо. Единствената мярка, която може да бъде осъществена бързо, е подсилването на граничната защита. Сега настъпват примамливи времена за Фронтекс и за компаниите, които построяват огради.
От три години Ангела Меркел се бори за хуманна бежанска политика. При това канцлерката направи и неточности. Често връзката не функционираше. Имаше и механически провали. Ето че в този момент настроенията в личната й страна, новият политически партиен ландшафт, връзките в Европа и не на последно място нейният държавен сътрудник ХСС, принудиха канцлерката да поеме корав курс в миграционната политика. Това обаче с нищо не е трансформирало нейното надълбоко разбиране, че би трябвало да се оказва помощ на изпадналите в неволя. Сега Меркел ще би трябвало да се оправя с още доста задания. И то освен за издигането на огради, а за създаването на миграционни закони и за новите партньорства в Африка. Оградите и граничните постове може би пазят европейските държавни управления за момента. Но те не могат да бъдат продължително решение на казуса.
Последните две седмици бяха нещо доста повече от съдбовни за една канцлерка. Тези две седмици бяха яростна битка за кардиналните насоки на европейската миграционна политика. И борбата завоюваха тези сили, които залагат на капсулирането. Това са политиците, които в бъдеще желаят да попречат на хората въобще да поемат рисковия за живота път към Европа през Средиземно море. Със засилена гранична защита, само че и с лагери в Северна Африка. Там бежанците би трябвало да чакат, до момента в който се откри дали са мечтани в Европа. Или тъй като имат право на леговище, или пък тъй като са нужни на Европа като работна ръка. А и в самата Европа към този момент ще се ръководи с по-твърда ръка.
Както гласи теорията, бежанците би трябвало бързо да бъдат подслонени в приемни центрове или лагери. Случаите би трябвало да бъдат обсъждани бързо и нежеланите пришълци бързо би трябвало да бъдат репатрирани.
Вътрешногерманска гротеска
Големи проекти, които Ангела Меркел създаде дружно с европейските си сътрудници и с които тя се отхвърля от досегашната си политика на отворените граници. Планове, които в последна сметка принудиха нейния вътрешен министър да отстъпи и сложиха завършек на печалната вътрешногерманска гротеска от последните дни. Планове, които към този момент защищават немското държавно управление от раздробяване. Това е положителната вест. Не единствено за Германия, а и за Европа. Защото единствено политическите демагози имат интерес от това, най-голямото национално стопанство в Европа да затъне в държавна рецесия с неразбираем излаз на фона на общата неустановеност. Стабилизиращата мощ на страната е прекомерно значима за Европа. Затова и Ангела Меркел съумя бързо да свика европейска среща на върха, на която държавните и държавните ръководители се сплотиха към новата европейска миграционна политика и политика за даване на леговище. Европа знае доста добре какво има в лицето на Ангела Меркел в тези времена.
По този метод настоящата рецесия завърши. Истински отговор на провокациите обаче не беше открит. И никой не трябва да се заблуждава в това. Защото в кои северноафрикански страни би трябвало да бъдат построени приемните лагери? Досегашните реакции са най-вече негативни. И кой ще се грижи за бежанците, чийто по-нататъшен път е препречен? Последните фрагменти от Алжир демонстрират какво може да се случи. Хиляди хора бяха изтласкани безусловно в пустинята. Сред тях имаше деца и бременни дами, които трудно умираха от апетит и жадност при температури от съвсем 50 градуса на сянка. Още в този момент Ливан приема повече бежанци, в сравнение с цяла Европа. И това също спада към истината за европейската политика на капсулиране.
Повече въпроси, в сравнение с отговори
А и вътре в Европа има повече въпроси, в сравнение с отговори. Тук също не е ясно, в коя страна би трябвало да бъдат построени приемните лагери. Кои държавни управления в последна сметка са подготвени да облекчат Италия и Гърция, страните с най-дълги външни граници и надлежно с максимален брой бежанци? Бързо постигнатото единогласие сред двете партии-посестрими беше реализирано единствено тъй като всичко остава неразбираемо. Единствената мярка, която може да бъде осъществена бързо, е подсилването на граничната защита. Сега настъпват примамливи времена за Фронтекс и за компаниите, които построяват огради.
От три години Ангела Меркел се бори за хуманна бежанска политика. При това канцлерката направи и неточности. Често връзката не функционираше. Имаше и механически провали. Ето че в този момент настроенията в личната й страна, новият политически партиен ландшафт, връзките в Европа и не на последно място нейният държавен сътрудник ХСС, принудиха канцлерката да поеме корав курс в миграционната политика. Това обаче с нищо не е трансформирало нейното надълбоко разбиране, че би трябвало да се оказва помощ на изпадналите в неволя. Сега Меркел ще би трябвало да се оправя с още доста задания. И то освен за издигането на огради, а за създаването на миграционни закони и за новите партньорства в Африка. Оградите и граничните постове може би пазят европейските държавни управления за момента. Но те не могат да бъдат продължително решение на казуса.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ