Сеизмологът проф. Ботев разкри пред БЛИЦ ще има ли силен трус и у нас
След двете мощни трусове в Хърватия БЛИЦ потърси за коментар сеизмологът проф. Емил Ботев, началник на департамент „ Сеизмология “ към Геофизичния институт при Българска академия на науките, с цел да внесе изясненост по отношение на възможни нови разбърквания на земния слой и най-много за това имаме ли съображение за терзание.
Ето какво сподели той в изявление за медията ни:
- Проф. Ботев, след двата мощни труса в Хърватия са разумни въпросите за възможна опасност и за България. Имаме ли съображение за това?
- Не би трябвало. Нямаме директна връзка с тези контакти сред океанската земна кора, която е в Адриатическо море и тази надалеч ситуирана от България частна континентална Югоизточна Европа. Ние сме вътрешноконтинентална област и нямаме директна връзка с процесите, които се развиват на границата сред обособените микроплочи.
Показател за това, че няма директна връзка, са и самите наблюдения, които се правят на повърхността. Тоест придвижванията, които се мерят сред обособените блокове или микроплочи на тези контакти, които са със напълно друг порядък.
Давам ви незабавно образец - на територията на нашата страна приблизително годишно придвижванията на контактите сред обособените плочи са от 1 до 4 мм, а в Адриатическата част те са сред 14 и 20 мм., в Егейската зона пък, на юг от нас, където стават с по-голяма периодичност земетресенията - са с доста по-висока периодичност. Там придвижванията доближават до 35 мм. Така че тези 4 мм., които са при нас, демонстрират ясно, че ние нямаме нищо общо.
Освен това, би трябвало да знаем, че разтоварването на напрежението става единствено в прилежащи зони. За да се стигне, да вземем за пример, от Хърватска до нашата територия, ние би трябвало да преминем през няколко огнищни зони. Първо би трябвало да се възбудят огнищните зони в Босна и Херцеговина или в Сърбия, да не приказваме за Македония и Албания, където постоянно се случват земетръси. И чак тогава и при нас.
- Да разбирам, че все още България не е застрашена от сходни разрушителни земни земетресения или най-малко не с подобен висок магнтитуд?
- Точно по този начин, тъй като всички тези, изброени от нас огнищни зони, се намират на контактите сред обособените микроплочи и съответните им континентални украйнини. А ние се намираме във вътрешна част. На процедура сме Обетована земя.
- Думите ви внасят успокоение, въпреки и не изцяло, защото сме наясно, че не всички земни разбърквания могат да бъдат планувани и изцяло изследвани като процеси?
- Права сте, да, в действителност не можем да бъдем в никакъв случай изцяло спокойни, тъй като при нас тези мудни премествания или скорости на обособените блокове, не ни разрешават да съдим елементарно за приближаваща стихия. Но с цел да се натрупа едно такова напрежение, което да докара до по-силно земетресение, са нужни не десетки, а стотици години, най-малко що се отнася до територията на България. Не такова е ситуацията на териториите на нашите съседи обаче, тъй че в тази ситуация е хем успокоително за нас, хем не напълно.
- Когато приказваме за земетресение с висок магнитуд постоянно се сещаме за разрушителния трус във Вранча през 1977 година Уместно ли е в този момент сходно съпоставяне?
- Да, макар че това земетресение още веднъж не е българско, само че доста хубаво го споменавате, благодаря ви, тъй като в съпоставяне даже и с труса в Хърватска сега и Адриатическото крайбрежие, във Вранча честотата на земетресение с магнитуд 7, и по-голям, е по-висока. Там за 30-40 години приблизително за последните две епохи са се случили 5-6 такива трусове. Получава се приблизително сред 30 и 40 години разстояние сред тях. За територията на България честотата е към 250 години, само че ние имаме доста къс интервал на наблюдаване, по тази причина и не можем да кажем сигурно.
- През 2012 година в Перник имаше по-силен трус, който стресна мнозина...
- О, да, да. Това е също един индикатор. По-силен трус беше, да, само че не чак толкоз, колкото е в този момент в Хърватска. Трусът в Перник като магнитуд не е избран като грозящ директно живота на хората, а беше умерено мощен. Едва от магнитуд 6 и нагоре стартират по този начин наречените мощни трусове.
Страшно е в случаите, когато земетресението се случва в непосредствена непосредственост до някое обитаемо място с исторически генезис. Защото там постройките не са модерно обновени, надлежно и не са обезопасени. В София, да вземем за пример, новото строителство е съобразено с условията и нормите за висока сеизмичност. При нас към този момент условията са доста съществени и стига да са спазени при сторителството на постройките, не би трябвало да имаме терзания даже и при възможни трусове с магнитуд от 7 по Рихтер. Още повече, че при нас честотата на тези земетресения е над 250 години.
В началото на предишния век сме имали към 6 такива трусове в обособените сеизмични зони и по този метод сме се освободили от насъбраните напрежения. Така че към този момент теоретично или статистически можем да кажем, че не чакаме в скоро време струпване на такива напрежения.
- Може ли най-после да внесете изясненост и по отношение на визията, че при един по-силен трус следват серия от вторични с по-слаб магнитуд? Защото в тази ситуация в Хърватия се случи тъкмо противоположното...
- Да, по този начин е, права сте, хубаво е, че го отбелязвате. В този случай в Хърватска приказваме за две разнообразни трусове. За страдание не съм поглеждал към момента съответната информация за всяко едно от тях и дали като епицентър са на едно и също място, защото евентуално имат няколко десетки километра разлики едно от друго.
- Епицентърът на втория трус в Хърватия беше с магнитуд от 6,3 по Рихтер и е на към 15 км. от епицентъра на първия, който е по-слаб - 5,2.
- Благодаря за поясниението. О, да, много сериозен е бил този втори трус. При такава обстановка, при която двете са в непосредствена непосредственост, можем да кажем, че най-вероятно първото земетресение е било нещо като предтрусова сигнализация. Има такива трусове, които вървят по двойки. Но отново да успокоя хората, които се тревожат - с подобен висок магнитуд нямаме данни за територията на нашата страна, още повече, че следим освен чисто сеизмичните полета, само че и други типове полета, чийто аномалии не допускат подготовката за сходна обстановка в България.
Интервю на Анелия ПОПОВА, БЛИЦ
Ето какво сподели той в изявление за медията ни:
- Проф. Ботев, след двата мощни труса в Хърватия са разумни въпросите за възможна опасност и за България. Имаме ли съображение за това?
- Не би трябвало. Нямаме директна връзка с тези контакти сред океанската земна кора, която е в Адриатическо море и тази надалеч ситуирана от България частна континентална Югоизточна Европа. Ние сме вътрешноконтинентална област и нямаме директна връзка с процесите, които се развиват на границата сред обособените микроплочи.
Показател за това, че няма директна връзка, са и самите наблюдения, които се правят на повърхността. Тоест придвижванията, които се мерят сред обособените блокове или микроплочи на тези контакти, които са със напълно друг порядък.
Давам ви незабавно образец - на територията на нашата страна приблизително годишно придвижванията на контактите сред обособените плочи са от 1 до 4 мм, а в Адриатическата част те са сред 14 и 20 мм., в Егейската зона пък, на юг от нас, където стават с по-голяма периодичност земетресенията - са с доста по-висока периодичност. Там придвижванията доближават до 35 мм. Така че тези 4 мм., които са при нас, демонстрират ясно, че ние нямаме нищо общо.
Освен това, би трябвало да знаем, че разтоварването на напрежението става единствено в прилежащи зони. За да се стигне, да вземем за пример, от Хърватска до нашата територия, ние би трябвало да преминем през няколко огнищни зони. Първо би трябвало да се възбудят огнищните зони в Босна и Херцеговина или в Сърбия, да не приказваме за Македония и Албания, където постоянно се случват земетръси. И чак тогава и при нас.
- Да разбирам, че все още България не е застрашена от сходни разрушителни земни земетресения или най-малко не с подобен висок магнтитуд?
- Точно по този начин, тъй като всички тези, изброени от нас огнищни зони, се намират на контактите сред обособените микроплочи и съответните им континентални украйнини. А ние се намираме във вътрешна част. На процедура сме Обетована земя.
- Думите ви внасят успокоение, въпреки и не изцяло, защото сме наясно, че не всички земни разбърквания могат да бъдат планувани и изцяло изследвани като процеси?
- Права сте, да, в действителност не можем да бъдем в никакъв случай изцяло спокойни, тъй като при нас тези мудни премествания или скорости на обособените блокове, не ни разрешават да съдим елементарно за приближаваща стихия. Но с цел да се натрупа едно такова напрежение, което да докара до по-силно земетресение, са нужни не десетки, а стотици години, най-малко що се отнася до територията на България. Не такова е ситуацията на териториите на нашите съседи обаче, тъй че в тази ситуация е хем успокоително за нас, хем не напълно.
- Когато приказваме за земетресение с висок магнитуд постоянно се сещаме за разрушителния трус във Вранча през 1977 година Уместно ли е в този момент сходно съпоставяне?
- Да, макар че това земетресение още веднъж не е българско, само че доста хубаво го споменавате, благодаря ви, тъй като в съпоставяне даже и с труса в Хърватска сега и Адриатическото крайбрежие, във Вранча честотата на земетресение с магнитуд 7, и по-голям, е по-висока. Там за 30-40 години приблизително за последните две епохи са се случили 5-6 такива трусове. Получава се приблизително сред 30 и 40 години разстояние сред тях. За територията на България честотата е към 250 години, само че ние имаме доста къс интервал на наблюдаване, по тази причина и не можем да кажем сигурно.
- През 2012 година в Перник имаше по-силен трус, който стресна мнозина...
- О, да, да. Това е също един индикатор. По-силен трус беше, да, само че не чак толкоз, колкото е в този момент в Хърватска. Трусът в Перник като магнитуд не е избран като грозящ директно живота на хората, а беше умерено мощен. Едва от магнитуд 6 и нагоре стартират по този начин наречените мощни трусове.
Страшно е в случаите, когато земетресението се случва в непосредствена непосредственост до някое обитаемо място с исторически генезис. Защото там постройките не са модерно обновени, надлежно и не са обезопасени. В София, да вземем за пример, новото строителство е съобразено с условията и нормите за висока сеизмичност. При нас към този момент условията са доста съществени и стига да са спазени при сторителството на постройките, не би трябвало да имаме терзания даже и при възможни трусове с магнитуд от 7 по Рихтер. Още повече, че при нас честотата на тези земетресения е над 250 години.
В началото на предишния век сме имали към 6 такива трусове в обособените сеизмични зони и по този метод сме се освободили от насъбраните напрежения. Така че към този момент теоретично или статистически можем да кажем, че не чакаме в скоро време струпване на такива напрежения.
- Може ли най-после да внесете изясненост и по отношение на визията, че при един по-силен трус следват серия от вторични с по-слаб магнитуд? Защото в тази ситуация в Хърватия се случи тъкмо противоположното...
- Да, по този начин е, права сте, хубаво е, че го отбелязвате. В този случай в Хърватска приказваме за две разнообразни трусове. За страдание не съм поглеждал към момента съответната информация за всяко едно от тях и дали като епицентър са на едно и също място, защото евентуално имат няколко десетки километра разлики едно от друго.
- Епицентърът на втория трус в Хърватия беше с магнитуд от 6,3 по Рихтер и е на към 15 км. от епицентъра на първия, който е по-слаб - 5,2.
- Благодаря за поясниението. О, да, много сериозен е бил този втори трус. При такава обстановка, при която двете са в непосредствена непосредственост, можем да кажем, че най-вероятно първото земетресение е било нещо като предтрусова сигнализация. Има такива трусове, които вървят по двойки. Но отново да успокоя хората, които се тревожат - с подобен висок магнитуд нямаме данни за територията на нашата страна, още повече, че следим освен чисто сеизмичните полета, само че и други типове полета, чийто аномалии не допускат подготовката за сходна обстановка в България.
Интервю на Анелия ПОПОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ