Ричард Ран: Криптовалутите ще сложат край на държавния монопол върху парите
След два века на държавен монопол върху парите частните парични средства се появяват още веднъж и по всяка възможност ще запазят господстващото си състояние за непрекъснато. През 1976 година нобеловият лауреат Фридрих Хайек разгласява своята класика „ Денационализирането на парите “. В нея той показва, че парите не са по-различни от всяка друга стока, която ще бъде доста по-добре захранвана от конкуренцията сред частните емитенти, в сравнение с от държавния монопол. Неговата книга разглеждаше проблемите с държавния монопол върху парите и по какъв начин множеството от тези проблеми могат да бъдат преодолени посредством частна конкуренция.
Макар и мнозина да са съгласни с причините на Хайек, до момента не беше ясно по какъв начин ще бъде погубен държавния монопол. Както в доста други случаи, технологията ни пристигна на помощ.
В момента виждаме началото на създаването на практични, частни, цифрови криптовалути, най-известната от които е биткойнът. Той и множеството нови валути разрешават на потребителите да вършат преводи от човек на човек, без да минават през банка или различен медиатор. Това се реализира чрез блокчейн технология. Преди нейното създаване, създателите на криптовалути не можеха да се оправят с казуса на двойното харчене, при който хората копират или фалшифицират виртуалната монета, или с така наречен Проблем на византийския военачалник – когато би трябвало да се държат настрани зловредни участници в процеса, които се пробват да прихванат или трансформират трансакцията, преди тя да стигне до своя адресат.
Блокчейнът, употребявайки така наречен разпределена счетоводна книга (distributed ledger), взема решение тези проблеми. В резултат на това разработчиците на криптовалута към този момент имат способността да обменят нейната стойност безпроблемно, без значение от националните граници, цензурата или рестриктивните мерки на други закони и институции. Така се възвърне огромна част от изгубената финансовата независимост, което хвърли в смут бранителите на по-засиления държавен надзор.
Това, което в действителност ужаси държавната регулаторна класа, е опцията посредством блокчейнът да се направи на практика безкрайно основаването на така наречен умни контракти. Това съставлява компютърен код, който автоматизирано ще извърши договорните отговорности при задаване на избрана команда. Например, в случай че някакъв тип спомагателна гаранция се съхранява в блокчейн мрежа и в случай че длъжникът по нея не си заплати в избрания за това период, то компютърът автоматизирано ще я трансферира на кредитора, което от своя страна дава гаранции за неизбежното осъществяване на процедурата.
Умният контракт може да отстрани персоналната човешка преценка при осъществяването на договорните отговорности, като на него не може да бъде повлияно от трета страна, в това число от служители или съдилища.
Биткойните не са пари в същинския смисъл на думата, защото съставляват разчетна единица и способ за продан, а не материални средства с някаква стойност. Комбинирането на вземанията от действителни активи като злато, сребро, алуминий, дърво, зърно, нефт и други артикули дружно с блокчейн технологията ще сътвори същинските криптопари. Някои от тях по всяка възможност ще имат превъзходство по разнообразни способи върху държавните парични средства, най-много върху тези, наранени от високите темпове на инфлацията или несъразмерната регулация.
Правителствата, които се тревожат за пране на пари и друга противозаконна активност, се опасяват от новите блокчейн криптовалути, защото те разрешават практикуването на едно доста по-високо равнище на анонимност, в сравнение с обичайните, основаващи се на сметки преводи. Това, както и съвсем незабавното споразумяване на преводите, прави съвсем невероятно установяването на това кой е наредил и кой е получил заплащането. Не съществува явен метод регулаторите да решат този въпрос, без да разрушат свободата на интернет.
Към момента тежестта от съвсем всички финансови регулации, в това число условията за битка с прането на пари, е върху банките и другите финансови институции. Те са виновни за това да „ познават своите клиенти “ и участниците в дадена трансакция. Ако те проявят съмнение по отношение на дадена трансакция те би трябвало да я оповестят на управляващите и да не я реализират. Банките също по този начин би трябвало да оповестяват за всички депозити и изтегляния на средства над 10 000 $.
Цената за финансовите институции и за държавните управления от тези десетки милиони докладвания (почти всички от които са против почтени хора и трансакции) и обвързваните с тях регулации, е голяма и слага доста по-голяма тежест върху по-малките финансови институции. Това е принудило банките да бъдат доста по-въздържани при разрешаването на хора да отварят сметки, а таксите да порастват до обезкуражителни равнища. В резултат на това доста хора, най-много с по-ниски приходи, не могат да си разрешат да имат банкови сметки или да употребяват други банкови услуги, което ги принуждава да отидат другаде, най-много на черния пазар.
Регулациите също по този начин забавят и реализирането на доста преводи, най-много от чужбина. Когато има пазарна потребност, бизнесмените постоянно се намесват, с цел да се опитат да решат създалия се проблем чрез законни или противозаконни способи – това е силата, която подхранва огромна част от напъните по основаване на най-хубавата криптовалута. Енергията и интелекта са на страната на бизнесмените, не на страната на държавните регулатори.
В последна сметка държавните централни банки и финансовите организации ще изгубят борбата. Те ще би трябвало да се върнат към обичайните способи на използването на закона, които към момента ще им разрешават да залавят банкови обирджии, похитители и терористи, също както са го правили преди 1989 година, когато Конгресът одобри първия закон за битка с прането на пари. Съдилищата все по-често отсъждат, че доста от нападателните финансови и други регулации нарушават Четвъртата корекция (срещу голословни обиски). Изборът е сред свят с доста по-голяма финансова независимост и успеваемост, която идва вследствие на частните криптопари, или един по-беден и по-ограничен свят.
Ричард Ран е американски икономист, който пази концепциите на либертарианството и минималните държавни регулации за бизнеса. Част е от обществото „ Монт Пелерин ”, обвързвано с Чикагската школа, и считано за метафизичен център на неолиберализма. Неговият разбор е оповестен във в. „ Вашингтон Таймс “. Преводът и редакцията са на БГНЕС.
Макар и мнозина да са съгласни с причините на Хайек, до момента не беше ясно по какъв начин ще бъде погубен държавния монопол. Както в доста други случаи, технологията ни пристигна на помощ.
В момента виждаме началото на създаването на практични, частни, цифрови криптовалути, най-известната от които е биткойнът. Той и множеството нови валути разрешават на потребителите да вършат преводи от човек на човек, без да минават през банка или различен медиатор. Това се реализира чрез блокчейн технология. Преди нейното създаване, създателите на криптовалути не можеха да се оправят с казуса на двойното харчене, при който хората копират или фалшифицират виртуалната монета, или с така наречен Проблем на византийския военачалник – когато би трябвало да се държат настрани зловредни участници в процеса, които се пробват да прихванат или трансформират трансакцията, преди тя да стигне до своя адресат.
Блокчейнът, употребявайки така наречен разпределена счетоводна книга (distributed ledger), взема решение тези проблеми. В резултат на това разработчиците на криптовалута към този момент имат способността да обменят нейната стойност безпроблемно, без значение от националните граници, цензурата или рестриктивните мерки на други закони и институции. Така се възвърне огромна част от изгубената финансовата независимост, което хвърли в смут бранителите на по-засиления държавен надзор.
Това, което в действителност ужаси държавната регулаторна класа, е опцията посредством блокчейнът да се направи на практика безкрайно основаването на така наречен умни контракти. Това съставлява компютърен код, който автоматизирано ще извърши договорните отговорности при задаване на избрана команда. Например, в случай че някакъв тип спомагателна гаранция се съхранява в блокчейн мрежа и в случай че длъжникът по нея не си заплати в избрания за това период, то компютърът автоматизирано ще я трансферира на кредитора, което от своя страна дава гаранции за неизбежното осъществяване на процедурата.
Умният контракт може да отстрани персоналната човешка преценка при осъществяването на договорните отговорности, като на него не може да бъде повлияно от трета страна, в това число от служители или съдилища.
Биткойните не са пари в същинския смисъл на думата, защото съставляват разчетна единица и способ за продан, а не материални средства с някаква стойност. Комбинирането на вземанията от действителни активи като злато, сребро, алуминий, дърво, зърно, нефт и други артикули дружно с блокчейн технологията ще сътвори същинските криптопари. Някои от тях по всяка възможност ще имат превъзходство по разнообразни способи върху държавните парични средства, най-много върху тези, наранени от високите темпове на инфлацията или несъразмерната регулация.
Правителствата, които се тревожат за пране на пари и друга противозаконна активност, се опасяват от новите блокчейн криптовалути, защото те разрешават практикуването на едно доста по-високо равнище на анонимност, в сравнение с обичайните, основаващи се на сметки преводи. Това, както и съвсем незабавното споразумяване на преводите, прави съвсем невероятно установяването на това кой е наредил и кой е получил заплащането. Не съществува явен метод регулаторите да решат този въпрос, без да разрушат свободата на интернет.
Към момента тежестта от съвсем всички финансови регулации, в това число условията за битка с прането на пари, е върху банките и другите финансови институции. Те са виновни за това да „ познават своите клиенти “ и участниците в дадена трансакция. Ако те проявят съмнение по отношение на дадена трансакция те би трябвало да я оповестят на управляващите и да не я реализират. Банките също по този начин би трябвало да оповестяват за всички депозити и изтегляния на средства над 10 000 $.
Цената за финансовите институции и за държавните управления от тези десетки милиони докладвания (почти всички от които са против почтени хора и трансакции) и обвързваните с тях регулации, е голяма и слага доста по-голяма тежест върху по-малките финансови институции. Това е принудило банките да бъдат доста по-въздържани при разрешаването на хора да отварят сметки, а таксите да порастват до обезкуражителни равнища. В резултат на това доста хора, най-много с по-ниски приходи, не могат да си разрешат да имат банкови сметки или да употребяват други банкови услуги, което ги принуждава да отидат другаде, най-много на черния пазар.
Регулациите също по този начин забавят и реализирането на доста преводи, най-много от чужбина. Когато има пазарна потребност, бизнесмените постоянно се намесват, с цел да се опитат да решат създалия се проблем чрез законни или противозаконни способи – това е силата, която подхранва огромна част от напъните по основаване на най-хубавата криптовалута. Енергията и интелекта са на страната на бизнесмените, не на страната на държавните регулатори.
В последна сметка държавните централни банки и финансовите организации ще изгубят борбата. Те ще би трябвало да се върнат към обичайните способи на използването на закона, които към момента ще им разрешават да залавят банкови обирджии, похитители и терористи, също както са го правили преди 1989 година, когато Конгресът одобри първия закон за битка с прането на пари. Съдилищата все по-често отсъждат, че доста от нападателните финансови и други регулации нарушават Четвъртата корекция (срещу голословни обиски). Изборът е сред свят с доста по-голяма финансова независимост и успеваемост, която идва вследствие на частните криптопари, или един по-беден и по-ограничен свят.
Ричард Ран е американски икономист, който пази концепциите на либертарианството и минималните държавни регулации за бизнеса. Част е от обществото „ Монт Пелерин ”, обвързвано с Чикагската школа, и считано за метафизичен център на неолиберализма. Неговият разбор е оповестен във в. „ Вашингтон Таймс “. Преводът и редакцията са на БГНЕС.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ