След Добрич и Тутракан, Сливница е на път да придобие

След Добрич и Тутракан, Сливница е на път да придобие званието „ Град на Българската бойната популярност “. Комисията по защита поддържа единомислещо предлагането на вицеадмирал от запаса Пламен Манушев и група депутати и след гласоподаване на Народното събрание третият „ Град на Българската бойната популярност “ у нас ще бъде реалност. Мотивите са свързани с присъединяване на популацията от региона в Сръбско-българската война преди 133 години.

Тази високо патриотична самодейност се радва на парламентарен консенсус, какъвто съвсем не виждаме у нас. Така беше през септември в пленарна зала, когато званието получаваха Добрич и Тутракан във връзка 100 години от Първата международна война. Така ще бъде и за Сливница, въпреки че този град заслужаваше да бъде първи. От тук нататък обаче следват въпроси, които бяха повдигнати и на последното съвещание на Комисията по защита. Те са свързани със статута на званието и процедурата, която води до парламентарното решение. На този стадий има извървян ненапълно път. Началото слагат съответните общински препоръки със свои решения. След това се намират няколко депутати, които одобряват драговолно самодейността. Те нормално са от тамошния изборен регион. Внасят проекторешението, минава през комисията без проблеми и стига до дневния ред на Народното събрание.

Макар, че и процедурата не е изцяло уеднаквена. В Сливница, да вземем за пример, Общинският съвет взема решение след предложение на Областния шеф. За Добрич и Тутракан предлагането е на общинските препоръки, споделя националният представител адмирал Пламен Манушев. Те са писали писма до президента, до премиера, до ръководителя на Народното събрание, само че правно съображение няма, с цел да получат това звание. Тази е повода да се отиде на парламентарно решение, което не поражда никакви финансови и административни последствия. Макар, че и тази позиция предстои на полемика.

Въпросите опират най-много до критериите и статута. Може ли всеки град да претендира за това звание? Ако Общинският съвет гласоподава сходно предложение, това задължава ли Народното събрание да вземе решение? На този стадий от Министерството на защитата поеха уговорката и заместник-министър ген. Атанас Запрянов не отклони молбата на депутатите да инициира създаването на сходен нормативен документ, който, явно, би трябвало да бъде междуведомствен.

Засега е ясно, че като главен аршин се обрисува локалното население да е взело участие интензивно в боевете на територията на съответния град. Той на процедура е водещ при разискването и гласуването на решенията за Добрич, Тутракан и Сливница. Исторически факт е, обаче, че сега има градове, които дават отговор на това условие, само че не са в рамките на днешна България. Но пък има градове, които са носители на българската бойна популярност по други критерии. Според данни на откриватели единствено до края на Първата международна война под знамената са свикани близо 900–950 хил. души. Това е 20 % от цялото население. Почти във всеки град имаме боен монумент с имената на починали воини за освобождението и обединяването на България. Нима те не са носители на бойна популярност? Сигурно, да!

През октомври Общинският съвет на Стара Загора даде единодушие Стара Загора да бъде разгласен за „ Град на Българската бойна популярност “. Тук претекстовете за свързани с борбата по време на Руско-турската освободителна война през юли 1877 година и за присъединяване на 3500 български опълченци, както и с опожаряването безмилостното изтребване на над 14 500 българи. Още повече, че, като споделя, националният представител доцент Милен Михов, В черквата „ Свето Успение Богородично “ в Стара Загора на 5 октомври 1912 година цар Фердинанд прочита манифеста за оповестяване на война на Османската империя. Тук критериите са малко по-различни, само че те са избрани на локално равнище.

Инициативата фактически заслужава възторженостти. Тя е привлекателна и е разумно да последват решения и на други общински препоръки. Подобно предложение, да вземем за пример, скоро имаше от общински консултант в Петрич. Но, както споделя, някогашният вътрешен министър, в този момент депутат, Валентин Радев, би трябвало да се постави ред. Дори, продължава той, да се изучи интернационалният опит и да се подреди системата. Така топката остава в полето на изпълнителната власт, по-точно на Министерството на защитата. То се занимава с военно-патриотичното образование, с военните монументи, за какво да не поеме и градовете на българската бойна популярност. Има задоволителен опит и потенциал, с цел да бъде водещо при правенето на съответните документи.

Защо да не приемем закон?


Европейският първенец по бокс Тервел Пулев взе участие във възстановката на героичните боеве на сливнишките позиции във връзка 133 години от Сръбско-българската война.

За какво ли не се одобряват закони у нас. За патриотизма и за бойната ни популярност, обаче няма. В този смисъл може да има Закон за градовете на българската бойна популярност. С критериите за оповестяване и със съответните последствия. Сега, с цел да няма премеждия, споделяме, че не става въпрос за финансови средства. Дали, обаче е задоволително, на входа на града да сложим табела с надпис „ Град на българската бойна популярност ”? Защо да не се отделят повече средства от бюджета за запазване на военната памет на тези градове? И за възобновление на забравената в други.