Великобритания стана още по-малка
След дълги години опозиция Лондон изостави архипелага Чагос в интерес на една от най-богатите страни в Африка - Мавриций. Британците се нуждаеха от тази колония като място за военна база, която те изцяло почистиха от цивилни. Защо се отхвърлиха в Лондон? И за какво загубата на Чагос е изключително рискова за Англия?
Основната причина, заради която Лондон насилствено реши да се откаже от островите в Индийския океан, са Съединени американски щати. Съединени американски щати са тези, които способстват (и сигурно ще продължат да допринасят) за окончателното преобразяване на Англия в Малобритания. Само Съединени американски щати можеха да пречупят съпротивата на Мъгливия Албион, който възнамеряваше да се бори за архипелага Чагос, изцяло убеден, че Вашингтон ще го поддържа.
Уж по-рано поддържаше, само че по какъв начин би могло да бъде другояче? Все отново на атола Диего Гарсия, част от този архипелаг, има взаимна британско-американска военна база за кораби и бомбардировачи с огромен обхват. Освен това базата не стои празна: в този момент на нея се разпореждат очаквания в светлината на борбата с Китай, а преди англосаксонците я използваха по време на нахлуването в Афганистан и Ирак.
Сега Чагос, ситуиран някъде сред Индонезия и Мадагаскар, ще бъде територията на страната Мавриций, която от позиция на интернационалното право е деколонизация. Разбира се, най-често този развой визира Англия. В актуалния свят има единствено 22 страни, чиято територия в никакъв случай не е била нахлувана от английски войски.
Вярно, почтено казано, никой не е живял нито на архипелага Чагос, открит от Васко да Гама, нито на Мавриций, който е доста по-близо до Мадагаскар, преди идването на европейците. Това съхранява неповторимата фауна на островите, част от която британците след това унищожава (например додото).
Първият опит за развиване на Мавриций е изработен от португалците, по-късно от холандците, само че в последна сметка се предават: циклони, инсекти и компликации, дължащи се на отдалечеността на огромната брегова линия, ги гонят оттова. Французите имат по-голям шанс и се заселват на Чагос преди всеки различен и започнаха да водят черни плебеи там, с цел да работят в плантациите за захарна тръстика.
Тази процедура е продължена от британците, на които през 1810 година французите, под боен напън в други елементи на света, отстъпват както Мавриций, по този начин и Чагос, след което всички острови са обединени в една административна единица.
По времето, когато англосаксонците вземат решение да построят военна база на най-големия атол на архипелага, там живеят най-вече потомци на плебеи с сбор малко над две хиляди души. Всички те просто са депортирани в Мавриций, като им беше неразрешено да се връщат по домовете си. Тази възбрана е в действие до неотдавна, подхранвайки желанието на маврицийте да възстановят справедливостта и да върнат това, което е тяхно.
За да не се разделят с базата, британците отделят Чагос от Мавриций, преди да дадат на острова самостоятелност. Раздробяването на колониите е строго неразрешено от Организация на обединените нации, тъй че Англия губи в Международния съд, само че не желае да се откаже от архипелага при никакви условия.
Нека, видите ли, публично да сме окупатори, даже да сме уредници на етническо пречистване, само че военна база е по-скъпа. Американските наематели, несъмнено, поддържаха английските хазяи. Гласуването в Организация на обединените нации по въпроса за собствеността на Чагос показва постоянна англосаксонска двойка. Гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации обаче не е обвързващо, а в Съвета за сигурност, където са, Англия има право на несъгласие от непрекъснат член. Теоретично беше допустимо да се съпротивлява безпределно. Това възнамеряваха в Лондон.
Безкрайното завърши предходната седмица, когато държавните управления на Англия и Мавриций реализираха съглашение, съгласно което Чагос въпреки всичко трансформира флага си, само че атолът Диего Гарсия, дружно с лондонската база, ситуирана там, се наемат за още 99 години, а програмата за връщане на локалното население няма да се простира до него.
Спорът беше решен след намесата на американците. За тях това беше подсигуряваме наличието на тяхната база на архипелага на нова договорна основа - по-стабилна от съучастничество в окупацията, която беше препоръчана от британците.
Сега американците ще употребяват базата във формат на транзакция, който им е доста по-близък и явен от правната основа на английския колониализъм. Винаги са го презирали във Вашингтон, а в далечното минало даже са се борили против него, до момента в който не трансформират Съединени американски щати в също толкоз гнусна империя, единствено с разнообразни способи за управление на колониите - без фанфарите с „ територии на короната “ и други признаци на остарелия режим.
В този случай самият Лондон съумява да избави лицето си с обстоятелството, че консервативното държавно управление, което беше настойчиво по въпроса за собствеността на Чагос, това лято отстъпи на лейбъристкото държавно управление, което имаше известна независимост на маневриране.
Мислите за по-нататъшно понижаване на имперските владения обаче изтезават английския хайлайф не поради цената на Чагос. Там нямаше нищо с изключение на базата, а базата ще остане за в този момент, тъй че загубата е дребна. Но това е още един казус и мотивиращ образец за други страни, които имат свои териториални искания към свиващата се Англия.
Неслучайно Аржентина употребява прехвърлянето на Чагос като причина да обещае, че ще продължи да търси възобновяване на суверенитета си над Малвинските (за британците Фолклендски) острови, а това апропо е Аржентина на Хавиер Милей, който е фокусиран върху Съединени американски щати и желае да ускори съдействието с НАТО.
Лошо начало, още повече, че това не е началото, а предпоследният стадий от разпадането на най-вероятно жестоката и нападателна империя в историята на човечеството, чиито наследници никой не харесва. Дори съдружниците.
Чагос... Малвински острови... Ангуила, Бермуди, Вирджински и Кайманови острови, Гибралтар, Монсерат, Питкерн, Света Елена, Тристан да Куня, Търкс и Кайкос...
Северна Ирландия, Шотландия, Уелс...
И за додото ще дават отговор пред целия свят.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед262435Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед49942Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед25227Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед14606Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед11923Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед262435Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед169791Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149418Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!
Източник: pogled.info
Основната причина, заради която Лондон насилствено реши да се откаже от островите в Индийския океан, са Съединени американски щати. Съединени американски щати са тези, които способстват (и сигурно ще продължат да допринасят) за окончателното преобразяване на Англия в Малобритания. Само Съединени американски щати можеха да пречупят съпротивата на Мъгливия Албион, който възнамеряваше да се бори за архипелага Чагос, изцяло убеден, че Вашингтон ще го поддържа.
Уж по-рано поддържаше, само че по какъв начин би могло да бъде другояче? Все отново на атола Диего Гарсия, част от този архипелаг, има взаимна британско-американска военна база за кораби и бомбардировачи с огромен обхват. Освен това базата не стои празна: в този момент на нея се разпореждат очаквания в светлината на борбата с Китай, а преди англосаксонците я използваха по време на нахлуването в Афганистан и Ирак.
Сега Чагос, ситуиран някъде сред Индонезия и Мадагаскар, ще бъде територията на страната Мавриций, която от позиция на интернационалното право е деколонизация. Разбира се, най-често този развой визира Англия. В актуалния свят има единствено 22 страни, чиято територия в никакъв случай не е била нахлувана от английски войски.
Вярно, почтено казано, никой не е живял нито на архипелага Чагос, открит от Васко да Гама, нито на Мавриций, който е доста по-близо до Мадагаскар, преди идването на европейците. Това съхранява неповторимата фауна на островите, част от която британците след това унищожава (например додото).
Първият опит за развиване на Мавриций е изработен от португалците, по-късно от холандците, само че в последна сметка се предават: циклони, инсекти и компликации, дължащи се на отдалечеността на огромната брегова линия, ги гонят оттова. Французите имат по-голям шанс и се заселват на Чагос преди всеки различен и започнаха да водят черни плебеи там, с цел да работят в плантациите за захарна тръстика.
Тази процедура е продължена от британците, на които през 1810 година французите, под боен напън в други елементи на света, отстъпват както Мавриций, по този начин и Чагос, след което всички острови са обединени в една административна единица.
По времето, когато англосаксонците вземат решение да построят военна база на най-големия атол на архипелага, там живеят най-вече потомци на плебеи с сбор малко над две хиляди души. Всички те просто са депортирани в Мавриций, като им беше неразрешено да се връщат по домовете си. Тази възбрана е в действие до неотдавна, подхранвайки желанието на маврицийте да възстановят справедливостта и да върнат това, което е тяхно.
За да не се разделят с базата, британците отделят Чагос от Мавриций, преди да дадат на острова самостоятелност. Раздробяването на колониите е строго неразрешено от Организация на обединените нации, тъй че Англия губи в Международния съд, само че не желае да се откаже от архипелага при никакви условия.
Нека, видите ли, публично да сме окупатори, даже да сме уредници на етническо пречистване, само че военна база е по-скъпа. Американските наематели, несъмнено, поддържаха английските хазяи. Гласуването в Организация на обединените нации по въпроса за собствеността на Чагос показва постоянна англосаксонска двойка. Гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации обаче не е обвързващо, а в Съвета за сигурност, където са, Англия има право на несъгласие от непрекъснат член. Теоретично беше допустимо да се съпротивлява безпределно. Това възнамеряваха в Лондон.
Безкрайното завърши предходната седмица, когато държавните управления на Англия и Мавриций реализираха съглашение, съгласно което Чагос въпреки всичко трансформира флага си, само че атолът Диего Гарсия, дружно с лондонската база, ситуирана там, се наемат за още 99 години, а програмата за връщане на локалното население няма да се простира до него.
Спорът беше решен след намесата на американците. За тях това беше подсигуряваме наличието на тяхната база на архипелага на нова договорна основа - по-стабилна от съучастничество в окупацията, която беше препоръчана от британците.
Сега американците ще употребяват базата във формат на транзакция, който им е доста по-близък и явен от правната основа на английския колониализъм. Винаги са го презирали във Вашингтон, а в далечното минало даже са се борили против него, до момента в който не трансформират Съединени американски щати в също толкоз гнусна империя, единствено с разнообразни способи за управление на колониите - без фанфарите с „ територии на короната “ и други признаци на остарелия режим.
В този случай самият Лондон съумява да избави лицето си с обстоятелството, че консервативното държавно управление, което беше настойчиво по въпроса за собствеността на Чагос, това лято отстъпи на лейбъристкото държавно управление, което имаше известна независимост на маневриране.
Мислите за по-нататъшно понижаване на имперските владения обаче изтезават английския хайлайф не поради цената на Чагос. Там нямаше нищо с изключение на базата, а базата ще остане за в този момент, тъй че загубата е дребна. Но това е още един казус и мотивиращ образец за други страни, които имат свои териториални искания към свиващата се Англия.
Неслучайно Аржентина употребява прехвърлянето на Чагос като причина да обещае, че ще продължи да търси възобновяване на суверенитета си над Малвинските (за британците Фолклендски) острови, а това апропо е Аржентина на Хавиер Милей, който е фокусиран върху Съединени американски щати и желае да ускори съдействието с НАТО.
Лошо начало, още повече, че това не е началото, а предпоследният стадий от разпадането на най-вероятно жестоката и нападателна империя в историята на човечеството, чиито наследници никой не харесва. Дори съдружниците.
Чагос... Малвински острови... Ангуила, Бермуди, Вирджински и Кайманови острови, Гибралтар, Монсерат, Питкерн, Света Елена, Тристан да Куня, Търкс и Кайкос...
Северна Ирландия, Шотландия, Уелс...
И за додото ще дават отговор пред целия свят.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед262435Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед49942Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед25227Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед14606Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед11923Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед262435Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед169791Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149418Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ