Само няколко дни нездравословно хранене могат да засилят чувството на глад
След дълъг и под напрежение ден или когато изпитваме отрицателни страсти, изкушението да хапнем чипс или шоколад може да е огромно.
Прочетете още
Изследванията демонстрират, че ултрапреработените, висококалорични храни играят значима роля в развиването на затлъстяването, само че трайните им резултати върху мозъка не бяха изяснени.
Изненадващо е, че даже краткотрайната консумация на нездравословни храни може доста да понижи инсулиновата сензитивност в мозъка при здрави хора. Този резултат се резервира даже и след връщане към естествен хранителен режим, демонстрира скорошно изследване.
Нездравословното систематизиране на мазнините и наддаването на тегло са свързани с реакцията на мозъка към инсулина. При здравите хора инсулинът оказва помощ за контрола на апетита. При хората със затлъстяване обаче инсулинът губи способността си да контролира питателните привички, което води до инсулинова устойчивост.
Инсулинът има доста функционалности в организма. Една от тях е, че оказва помощ на захарта, или глюкозата, да доближи до мускулните кафези, с цел да се употребява за сила след хранене. В мозъка инсулинът също по този начин алармира на тялото да яде по-малко, като понижава приема на храна.
Но не всеки мозък реагира еднообразно на инсулина. При доста хора инсулиновият отговор в мозъка е слаб или липсва, което е известно като „ мозъчна инсулинова устойчивост “. Хората с мозъчна инсулинова устойчивост изпитват по-голям апетит и имат повече коремни мазнини.
Мазнините могат да насърчат затлъстяването и по този начин да допринесат доста за инсулиновата устойчивост. Колкото повече са мастните кафези, изключително в региона на корема, толкоз по-малко ефикасен е инсулинът. Мазнините освобождават вещества-посланици, които предизвикват инсулиновата устойчивост.
Признаците на понижена инсулинова сензитивност в мозъка обаче могат да бъдат видяни надалеч преди затлъстяването, което се дефинира като показател на телесната маса (ИТМ) над 30.
Той се пресмята като тежестта (в килограми) се раздели на квадрата на височината (в метри), само че има своите ограничавания. Затова се предлага несъразмерното затлъстяване да бъде доказано посредством премерване на телесните мазнини.
Само след пет дни консумация на спомагателни 1500 калории, състоящи се от шоколадови блокчета и чипс, инсулиновата сензитивност в мозъка на участниците в проучването фрапантно спада. Симптоми, които до момента са били присъщи най-вече за хора със затлъстяване.
Дори една седмица след връщането към естествен хранителен режим сканирането с ядрено-магнитен резонанс посочило трайно ниска инсулинова сензитивност в мозъка. Въпреки че не се следило доста повишение на тежестта, късият интервал бил задоволително дълъг, с цел да разреши на чернодробните мазнини да се покачат доста.
Затлъстяването не е единствено въпрос на погрешно хранене и малко придвижване. То е обвързвано и с адаптирането на инсулиновия отговор на мозъка към краткосрочните промени в храненето, преди да се стигне до увеличение на тежестта.
Възможно ли е мозъчната инсулинова устойчивост да бъде обратим проблем?
Проучвания демонстрират, че постоянната физическа интензивност за избран интервал може да възвърне инсулиновата сензитивност на мозъка при хора с наднормено тегло и затлъстяване, написа puls.bg. Това допуска, че сходен резултат може да се следи и при хора с обикновено тегло.
През последните две десетилетия броят на хората със затлъстяване в международен мащаб се е нараснал повече от два пъти. Ето за какво е значимо да се обърне внимание на ролята на мозъка, защото механизмите, водещи до затлъстяване, са надалеч по-сложни от неприятното хранене и неналичието на придвижване.
Прочетете още
Изследванията демонстрират, че ултрапреработените, висококалорични храни играят значима роля в развиването на затлъстяването, само че трайните им резултати върху мозъка не бяха изяснени.
Изненадващо е, че даже краткотрайната консумация на нездравословни храни може доста да понижи инсулиновата сензитивност в мозъка при здрави хора. Този резултат се резервира даже и след връщане към естествен хранителен режим, демонстрира скорошно изследване.
Нездравословното систематизиране на мазнините и наддаването на тегло са свързани с реакцията на мозъка към инсулина. При здравите хора инсулинът оказва помощ за контрола на апетита. При хората със затлъстяване обаче инсулинът губи способността си да контролира питателните привички, което води до инсулинова устойчивост.
Инсулинът има доста функционалности в организма. Една от тях е, че оказва помощ на захарта, или глюкозата, да доближи до мускулните кафези, с цел да се употребява за сила след хранене. В мозъка инсулинът също по този начин алармира на тялото да яде по-малко, като понижава приема на храна.
Но не всеки мозък реагира еднообразно на инсулина. При доста хора инсулиновият отговор в мозъка е слаб или липсва, което е известно като „ мозъчна инсулинова устойчивост “. Хората с мозъчна инсулинова устойчивост изпитват по-голям апетит и имат повече коремни мазнини.
Мазнините могат да насърчат затлъстяването и по този начин да допринесат доста за инсулиновата устойчивост. Колкото повече са мастните кафези, изключително в региона на корема, толкоз по-малко ефикасен е инсулинът. Мазнините освобождават вещества-посланици, които предизвикват инсулиновата устойчивост.
Признаците на понижена инсулинова сензитивност в мозъка обаче могат да бъдат видяни надалеч преди затлъстяването, което се дефинира като показател на телесната маса (ИТМ) над 30.
Той се пресмята като тежестта (в килограми) се раздели на квадрата на височината (в метри), само че има своите ограничавания. Затова се предлага несъразмерното затлъстяване да бъде доказано посредством премерване на телесните мазнини.
Само след пет дни консумация на спомагателни 1500 калории, състоящи се от шоколадови блокчета и чипс, инсулиновата сензитивност в мозъка на участниците в проучването фрапантно спада. Симптоми, които до момента са били присъщи най-вече за хора със затлъстяване.
Дори една седмица след връщането към естествен хранителен режим сканирането с ядрено-магнитен резонанс посочило трайно ниска инсулинова сензитивност в мозъка. Въпреки че не се следило доста повишение на тежестта, късият интервал бил задоволително дълъг, с цел да разреши на чернодробните мазнини да се покачат доста.
Затлъстяването не е единствено въпрос на погрешно хранене и малко придвижване. То е обвързвано и с адаптирането на инсулиновия отговор на мозъка към краткосрочните промени в храненето, преди да се стигне до увеличение на тежестта.
Възможно ли е мозъчната инсулинова устойчивост да бъде обратим проблем?
Проучвания демонстрират, че постоянната физическа интензивност за избран интервал може да възвърне инсулиновата сензитивност на мозъка при хора с наднормено тегло и затлъстяване, написа puls.bg. Това допуска, че сходен резултат може да се следи и при хора с обикновено тегло.
През последните две десетилетия броят на хората със затлъстяване в международен мащаб се е нараснал повече от два пъти. Ето за какво е значимо да се обърне внимание на ролята на мозъка, защото механизмите, водещи до затлъстяване, са надалеч по-сложни от неприятното хранене и неналичието на придвижване.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ