„Браво на общината! След няколко сигнала дървото… най-накрая падна
След дъжд – качулка. След сняг – паднало дърво.
Плевенчани разгласиха във Фейсбук фотоси, които приказват повече от всевъзможни публични доклади. Огромно дърво се е стоварило върху паркиран автомобил в жилищен квартал. Клоните са пречупени от тежкия сняг, стволът – рухнал, а колата – затисната под ледената маса.
Авторът на обявата, Ventsislav Petkov, написа с горчива подигравка: „ Браво на общината, най-сетне дървото падна, след няколко позвънявания! “
От мненията излиза наяве, че сигналите не са били единични. Хора са звъняли, предупреждавали, упорствали за инспекция. Опасността е била забележима. Но реакция – няма. До момента, в който природата сама „ взема решение “ казуса.
В полемиката под поста се появяват и нормалните оправдания – за какво е паркирана колата там, дали живущите не е трябвало сами да оградят мястото, дали не е „ форсмажор “. Но въпросът остава елементарен и неуместен: Ако е имало подадени сигнали, за какво не е направена инспекция?
Снегът не пада изненадващо през февруари. Дърветата не се пропукват без предизвестие. Особено когато става дума за остарели, компрометирани стволове, за които към този момент е сигнализирано.
И този път шансът е бил по-силен от бездействието. Под дървото няма човек. Няма потърпевши деца. Няма минувач в несъответствуващия миг.
Но след всяка сходна преживелица остава чувството, че системата работи на правилото „ ще реагираме, когато стане белята “. Превенцията продължава да е непозната дума.
Плевен не е изключение. При всеки по-сериозен снеговалеж в страната се повтаря еднакъв сюжет – паднали клони, затиснати коли, блокирани тротоари. А след това стартира познатото прекачване на отговорност.
Плевенчани разгласиха във Фейсбук фотоси, които приказват повече от всевъзможни публични доклади. Огромно дърво се е стоварило върху паркиран автомобил в жилищен квартал. Клоните са пречупени от тежкия сняг, стволът – рухнал, а колата – затисната под ледената маса.
Авторът на обявата, Ventsislav Petkov, написа с горчива подигравка: „ Браво на общината, най-сетне дървото падна, след няколко позвънявания! “
От мненията излиза наяве, че сигналите не са били единични. Хора са звъняли, предупреждавали, упорствали за инспекция. Опасността е била забележима. Но реакция – няма. До момента, в който природата сама „ взема решение “ казуса.
В полемиката под поста се появяват и нормалните оправдания – за какво е паркирана колата там, дали живущите не е трябвало сами да оградят мястото, дали не е „ форсмажор “. Но въпросът остава елементарен и неуместен: Ако е имало подадени сигнали, за какво не е направена инспекция?
Снегът не пада изненадващо през февруари. Дърветата не се пропукват без предизвестие. Особено когато става дума за остарели, компрометирани стволове, за които към този момент е сигнализирано.
И този път шансът е бил по-силен от бездействието. Под дървото няма човек. Няма потърпевши деца. Няма минувач в несъответствуващия миг.
Но след всяка сходна преживелица остава чувството, че системата работи на правилото „ ще реагираме, когато стане белята “. Превенцията продължава да е непозната дума.
Плевен не е изключение. При всеки по-сериозен снеговалеж в страната се повтаря еднакъв сюжет – паднали клони, затиснати коли, блокирани тротоари. А след това стартира познатото прекачване на отговорност.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




