След 4 г. прекъсване: Майстори на визуалното изкуство в гале...
След четиригодишно спиране обичаният план на пловдивчани се завръща с изложбата " (Не)реалност ". За този план Министерството на културата отпусна 30 хиляди лв.. Откриването е на 17 март от 17 до 20 часа в изложба " Капана ".
Участници са Албена Михайлова, Весела Статкова, Велина Христова, Евгени Младенов, Евелина Кокоранова, Емил Миразчиев, Ива Вачева, Ивелина Иванова, Надя Генова, Осман Юсеинов, Севдалина Кочевска, Соня Митова, Стилианос Григориадис, Тихомир Тодоров, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани, Цветанка Борнисузова, Цветелина Ангелова, Явор Костадинов.
Тази година с нова мощ ни изправя пред въпроси с житейски темперамент, засягащи освен чисто физическото ни оцеляване, само че и всичките ни привички и показа за самото ни битие в света. Все повече и повече мястото ни на сигурност, комфорт и даже забавление се измества от действителното към виртуалното. Там ли се крие единствената опция за непосредственост, наличие и съпричастност? Доколко действителното може да стане виртуално и това задоволява ли човешките потребности към света?
Все отново етимологически думата „ виртуално “ произлиза от латинското - virtualis, което може да бъде преведено като добродетел, мощ, резултатност и още от средновековието има смисъла на нещо „ като същинско “, което има такава същност и резултат, само че не е в действителност такова, тъй като няма физическа или онтологична реализация. Така виртуалното може да бъде разказано и като една чиста потенциалност, която седи в динамично състояние по отношение на настоящото. Оттам и философията преглежда мисълта като първата изобщо породила се виртуалност, която надвишава телесното и по този начин реализира полето на духовното. Именно тъй като самото изкуство е самобитен вид виртуалност, то концептуализира действителност, надхвърляща същността на самата определеност.
Участници са Албена Михайлова, Весела Статкова, Велина Христова, Евгени Младенов, Евелина Кокоранова, Емил Миразчиев, Ива Вачева, Ивелина Иванова, Надя Генова, Осман Юсеинов, Севдалина Кочевска, Соня Митова, Стилианос Григориадис, Тихомир Тодоров, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани, Цветанка Борнисузова, Цветелина Ангелова, Явор Костадинов.
Тази година с нова мощ ни изправя пред въпроси с житейски темперамент, засягащи освен чисто физическото ни оцеляване, само че и всичките ни привички и показа за самото ни битие в света. Все повече и повече мястото ни на сигурност, комфорт и даже забавление се измества от действителното към виртуалното. Там ли се крие единствената опция за непосредственост, наличие и съпричастност? Доколко действителното може да стане виртуално и това задоволява ли човешките потребности към света?
Все отново етимологически думата „ виртуално “ произлиза от латинското - virtualis, което може да бъде преведено като добродетел, мощ, резултатност и още от средновековието има смисъла на нещо „ като същинско “, което има такава същност и резултат, само че не е в действителност такова, тъй като няма физическа или онтологична реализация. Така виртуалното може да бъде разказано и като една чиста потенциалност, която седи в динамично състояние по отношение на настоящото. Оттам и философията преглежда мисълта като първата изобщо породила се виртуалност, която надвишава телесното и по този начин реализира полето на духовното. Именно тъй като самото изкуство е самобитен вид виртуалност, то концептуализира действителност, надхвърляща същността на самата определеност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ