Зуека отново в България: Ето какво сподели
След четири години надалеч от българската сцена, Васил Василев-Зуека се завръща вкъщи за едно особено присъединяване – финалът на " Като две капки вода ", който тази година ще се организира на Националния стадион „ Васил Левски “ на 18 май. Поводът за завръщането му обаче е двоен – с изключение на телевизионното шоу, Зуека ще показа и новата си галерия " Моят Дон Кихот " в София, на 14 май.
В изявление за „ Събуди се “, актьорът описа с възприятие за комизъм по какъв начин приятелите му Рачков и Герасим Георгиев-Геро са го търсили в Испания, с цел да го поканят за събитието, и попаднали на същински град с името Зуека. „ На към 200 км от мястото, където пребивавам “, прецизира той с усмивка. Завръщането му обаче не е било елементарно – цялото семейство пренарежда графика си, а синът му даже пропуща учебно заведение, с цел да пътува с него.
Макар и с неспокойствие, Зуека признава, че усеща терзание от сцената – не поради публиката, а поради отговорността. „ Независимо дали те гледат двама души или 40 хиляди, задължението е еднакъв “, споделя той и добавя, че ще има единствено една подготовка преди излизането си на стадиона.
През последните години Зуека е изцяло предан на новата си пристрастеност – живописта. Рисува самичък, без учители, воден само от своя нюх, построен в продължение на десетилетия на сцена. Новата му галерия „ Моят Дон Кихот “ е въодушевена от битката на актуалния човек – борба освен със света, само че и със самия себе си. Една от творбите изобразява мелница, формирана от хора – мощна метафора за безконечната човешка битка и стремежите, които постоянно се сблъскват със системата или другите.
„ За мен Дон Кихот е индивидът на 21 век – подложен в неуместно време, неопитен за софтуерния прогрес и лишен от общата цел, която ни обединяваше в златните 90-те “, споделя Зуека. Същевременно прибавя, че испанците, германците и българите не се разграничават толкоз, колкото събитията, в които живеят.
Макар да следи какво се случва в България, той не крие разочарованието си от политическата обстановка и чувството, че страната все по-често поема в неверната посока. В контрастност, животът в дребното испанско градче, където живее със фамилията си, е спокоен и спретнат. Макар езиковата преграда да е предизвикателство, изключително на по-зряла възраст, актьорът не се оплаква – множеството време прекарва в своето ателие, където твори несмущаван.
На прага на нов житейски стадий, неотдавна отбелязал 60-ия си рожден ден, Зуека си пожелава просто да е жив и здрав след още 10 години, да се гордее с децата си и да продължава да твори – по собствен личен метод, в свят, който самичък си е построил. И въпреки сцената още веднъж да го зове, малкия екран остава в предишното – неговото настояще е в четките, платната и топлия испански вятър, който носи със себе си успокоение и ново ентусиазъм.
В изявление за „ Събуди се “, актьорът описа с възприятие за комизъм по какъв начин приятелите му Рачков и Герасим Георгиев-Геро са го търсили в Испания, с цел да го поканят за събитието, и попаднали на същински град с името Зуека. „ На към 200 км от мястото, където пребивавам “, прецизира той с усмивка. Завръщането му обаче не е било елементарно – цялото семейство пренарежда графика си, а синът му даже пропуща учебно заведение, с цел да пътува с него.
Макар и с неспокойствие, Зуека признава, че усеща терзание от сцената – не поради публиката, а поради отговорността. „ Независимо дали те гледат двама души или 40 хиляди, задължението е еднакъв “, споделя той и добавя, че ще има единствено една подготовка преди излизането си на стадиона.
През последните години Зуека е изцяло предан на новата си пристрастеност – живописта. Рисува самичък, без учители, воден само от своя нюх, построен в продължение на десетилетия на сцена. Новата му галерия „ Моят Дон Кихот “ е въодушевена от битката на актуалния човек – борба освен със света, само че и със самия себе си. Една от творбите изобразява мелница, формирана от хора – мощна метафора за безконечната човешка битка и стремежите, които постоянно се сблъскват със системата или другите.
„ За мен Дон Кихот е индивидът на 21 век – подложен в неуместно време, неопитен за софтуерния прогрес и лишен от общата цел, която ни обединяваше в златните 90-те “, споделя Зуека. Същевременно прибавя, че испанците, германците и българите не се разграничават толкоз, колкото събитията, в които живеят.
Макар да следи какво се случва в България, той не крие разочарованието си от политическата обстановка и чувството, че страната все по-често поема в неверната посока. В контрастност, животът в дребното испанско градче, където живее със фамилията си, е спокоен и спретнат. Макар езиковата преграда да е предизвикателство, изключително на по-зряла възраст, актьорът не се оплаква – множеството време прекарва в своето ателие, където твори несмущаван.
На прага на нов житейски стадий, неотдавна отбелязал 60-ия си рожден ден, Зуека си пожелава просто да е жив и здрав след още 10 години, да се гордее с децата си и да продължава да твори – по собствен личен метод, в свят, който самичък си е построил. И въпреки сцената още веднъж да го зове, малкия екран остава в предишното – неговото настояще е в четките, платната и топлия испански вятър, който носи със себе си успокоение и ново ентусиазъм.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ