Европа, патриотите-фронтоваци, изборите
След броени дни ще се проведат изборите за нов Европейски парламент и аз не бих желал в текста ми да обхванат нотки на пропаганда в интерес на една или друга наша политическа партия, която ще взе участие в тях. Искам обаче да отбележа нещо, което в едно и също време ме тревожи и разсмива в държанието и предизборните платформи на доста от българските участници в евроизборите.
Защото няма по какъв начин да не се забележи, че мнозина от тях са се запътили към Брюксел, не като към мястото, на което принадлежим, не като към мястото на Европа , на която България е интегрална част още от предишното десетилетие, а като към някаква фронтова линия , на която са се концентрирали нашите геополитически съперници. Ще приведа тук единствено някои предизборни девизи и декларирани дела, които слушам или виждам (по билбордовете), с цел да стане ясно, че не пресилвам.
" Да браним България " – гласи един партиен лозунг, който крещи отсреща ми на излизане от подлез на Цариградско шосе. От което разбирам, че претендентът на тази партия се е запътил към Брюксел в действителност, с цел да отбрани родината ни от готвещите се да се съберат там врагове на " нашето благо родно място ". Той отива в парламентарния център на Европа, на която явно към сегашния миг ние сме, в случай че не пленници, то най-малко обкръжена от врагове територия и дава обещание " да я брани ". Чудесно! Не беше ли по-добре тогава въобще да не влизаме в тази Европа, от която нашият политик е заставен " да брани България "?
Не мислите ли, че много по-радикално бихме могли да я спасим, в случай че вместо да отиваме чак там да я " браним ", напряко излезем от нея? Ще си спестим много средства, които в този момент би трябвало да хвърляме за " защита ". При това, убеден съм, че " завладелите ни " в нея няма изключително да се съпротивляват на такова наше коренно решение. " Ние – споделя се пък в една предизборна платформа, която чета в централен ежедневник – ще се противопоставим на западния колониален неолиберализъм към страните от Централна и Източна Европа, чието най-грозно лице е демографското плячкосване на Изтока ".
Значи по този начин: сега Европейският съюз е антагонистична цялост от страни колонизаторки и страни (техни) колонии. Какъв смут! Логично е следователно, каквито и да са резултатите от изборите след няколко дни, още в този момент да се конституира нов " Народен съд " за тези наши държавници от началото на века, които с вкарването ни в Европейски Съюз ни трансфораха към днешната дата в " колония на Запада ". След 45 години " самостоятелност " от него, в прегръдката на " нашия по-голям брат " от Изток, ние значи, сме изгубили своя суверенитет ! Именно през днешния ден и точно в Европейски Съюз. И тук ще кажа: вместо да вървим в Брюксел, за " да браним България ", дано първо да надигнем пред съда тези, които, вкарвайки ни в Европейски Съюз, ни предадоха в " колониално иго ". След туй пък да се обединим със страните от Централна и Източна (т. е. колонизирана) Европа в една разширена " Вишеградска група ", или в един нов Intermarium (по избор) и да поведем битка за избавление от колониалния терор на страните от някогашния Варшавски контракт. Та нали чувате – " от Запада " ни ограбват демографски! Практикуват напълно нов тип колониализъм, в който вместо " колонизаторите " да идват в нашите лимити, колонизираните се преселват в " метрополията "!
Защото най-безсрамно там им заплащат повече, там подло ги " осъществят " по-успешно в сравнение с в " отечеството ". Само че ние ще се противопоставим на този нов " колониализъм ". Как ли? Платформата на патриота-фронтовак не ни споделя, само че аз предлагам партията му да затвори границите, а монопол над заплащането (и размера на заплащането) на " скъпите ни съотечественици " да имат към този момент единствено управляващите на " отечествата " ни.
Обръщам внимание, че " фронтовото " стилизиране на Европейския парламент, към който са се втурнали, от време на време е толкоз внезапно, че се стига до терминологични парадокси в предизборните платформи. Запътили са се към Брюксел, само че ни декларират, че ще търсят единство с всички, " които желаят да попречат на Брюксел в самоубийството на Европа ". Значи по този начин: би трябвало да ни изберете да идем в Брюксел , с цел да попречим на Брюксел . Че за какво не се обедините някъде другаде тогава? Например в Москва или в Пекин? Тези столици сигурно не желаят " самоубийството на Европа ". Тя им би трябвало жива.
Разбира се, има и още по-дълбоки парадокси. Водач на листа на българска (при това " доста патриотична " ) партия се пробва да ни завоюва за себе си като ни дава обещание, че там, на фронта в " Брюксел ", ще се бори дори не с цел да " брани България ", а за това да отпаднат глобите против Русия. Като първи приоритет. Ще се бори значи в Европейския съюз като деятел на Евразийския съюз. Ако този претендент представляваше, примерно, казахстанска партия, бих го схванал. На някогашната средноазиатска руска република глобите против Русия несъмнено пречат. Но за българска партия това е съвсем толкоз неуместно, колкото това, че партията на Найджъл Фарадж, която желае неотложно и абсолютно излизане от Европейския съюз лидира към този миг във Англия в изборите за влизане в Парламента на Европейския съюз.
Защо обаче споделям, че с изключение на смях, явлението, което следим в навечерието на тези избори в България буди у мен и паника? Защото то разкрива нещо, което наподобява неусетно се случи в последните години у нас и то е – стилизирането на Европа, в която преди десетина години най-накрая се върнахме като нещо още веднъж непознато . Такава каквато тя беше за тогава към момента славянофилски настроените българи в края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се синонимизираше с " Великите сили ", сложили си за цел да ни " унищожават " – точно тъй като сме " славяни " и " православни " ; такава, каквато беше за комунистически облъчените българи сред 1944 и 1989 година, когато пък се синонимизираше с абсолютно непознатия и " империалистичен " Запад, обсаждащ нашия самостоятелен и свободен " лагер ".
Европа през днешния ден се приподнася на българите от цялостен набор политически партии (от кафявото, през " британското алено " до чисто червеното) като антагониста на " нациите " (и на нашата нация в частност), на " фамилията ", на " християнството ", та дори и на " хетеросексуалността ". В Европа нашият актуален антагонист е " Европа ". Европа е същото за България каквото беше тя и Западът за нас във времето на комунизма. Само идеологическите термини през днешния ден са по-други.
Нима не виждат това (поне) хората с базисна антикомунистическа настройка, които са склонни да отдадат доверието си на сходни " консервативни " внушения? Не виждат ли, че въпреки зад тила ни към този момент да не стои (поне по оня чувствителен начин) Русия, Европа още веднъж е стилизирана като антагониста . На едни – по-червено-кафявите тя се приподнася напряко със старите идеологически термини: към този момент чухме – " колониалистка ", " империалистична " и т. н., на други – просто " кафявите " като " космополитна ", " глобалистична ", посягаща (като един великански " Барневарн " ) към " нашите деца ", " джендъристка ", съвсем " иудо-масонска " (владяна от " скандалния търгаш Джордж Сорос и мрежата му от платени лъжеграждански организации " – както написа един наш лидер на листа). На синьо-кафенеещите пък ( " десните ", консерватори и " тръмписти " ) наобратно – тя се показва като " комунистическа " ( " комунисти " в нея са даже Меркел и Макрон).
Към своите съграждани, които се готвят да гласоподават на тези избори, бих си разрешил да насочва следния въпрос: не виждате ли тази удивителна аналогия в сегашните стилизации на Европа с тези – комунистическите? Ако ги виждате, по какъв начин може да се лъжете от формалните наименования на партиите, които ви ги внушават, от ляво-десните " етикети ", които си лепят? Резултатът от техните старания (ако бъдат успешни) ще докара до същото разделяне на континента ни, което надживяхме след края на комунизма. А от него ще завоюват не " българщината ", " християнството " и " фамилията ", а – Евразия .
И най-после нещо, което различен път не съм си разрешавал – едно предугаждане за това, какво ще се случи като цяло на евроизборите и какво ще ни " възвестят " незабавно след тях. Понеже от съвсем цяла година другите така наречен " консервативни ", " евроскептични " и " национални " идеолози и представители в Европа и у нас непрестанно ни " пророчестват " за една, след 26-и май, към този момент " напълно друга Европа ", в която " провалилият се демократичен консенсус " ще претърпи финален провал и континентът ни ще се зауправлява от Орбан, Салвини, Льо Пен и всякакви поместни " тръмпчета ", ще се завърне към суровата природа на " джунглата ", а " юнкеровци ", " тусковци " и " меркелици " ще изчезнат " в случай че пушек ", предричам следното. Всъщност, изборите ще дадат осезателно преимущество, както и до момента на огромните европейски партийни фамилии – тези на ЕНП, на ПЕС и на Либералите. Разделените на най-малко три блока " консервативни " и " националистични " партии и партийки, ще получат с по няколко (до три-четири-пет процента) по-голяма тежест в сравнение с имат в този момент, което сумарно, евентуално ще се равнява на към 10-12% по-голямо тяхно наличие в Европейския парламент. Само че – помнете ми думата – макар този повече от непретенциозен растеж, те ще проглушат ушите на всички ни какъв " прелом " е това в европейския политически пейзаж.
Защо ли? Защото в случай че не съумеят да ни излъжат, че с тези 10-12% повече тяхната " консервативна гражданска война " към този момент е почнала – след толкоз доста закани, вещания и профетизми, след година-две те просто ще изчезнат. Така че следете, уважаеми читатели, по какъв начин ще ви поднесат резултатите от евроизборите идната седмица: какъв колосален мащаб ще придобият дузината-две повече национал-популисти и дузината-две по-малко ЕНП и ПЕС депутати. И не се лъжете за задачата на " сензацията ". Тя е да продължи да преекспонира в действителност нищо изключително не спечелилите " консерватори ".
Да, като всяко предсказване и моето би могло да се окаже погрешно. Няма да си посипя главата с пепел, в случай че стане по този начин, тъй като предсказанията не са част от " професионалната ми характерност ". Все отново, обаче, мисля че ще се окажа прав.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура ". Акцентите са на създателя
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (385)
Защото няма по какъв начин да не се забележи, че мнозина от тях са се запътили към Брюксел, не като към мястото, на което принадлежим, не като към мястото на Европа , на която България е интегрална част още от предишното десетилетие, а като към някаква фронтова линия , на която са се концентрирали нашите геополитически съперници. Ще приведа тук единствено някои предизборни девизи и декларирани дела, които слушам или виждам (по билбордовете), с цел да стане ясно, че не пресилвам.
" Да браним България " – гласи един партиен лозунг, който крещи отсреща ми на излизане от подлез на Цариградско шосе. От което разбирам, че претендентът на тази партия се е запътил към Брюксел в действителност, с цел да отбрани родината ни от готвещите се да се съберат там врагове на " нашето благо родно място ". Той отива в парламентарния център на Европа, на която явно към сегашния миг ние сме, в случай че не пленници, то най-малко обкръжена от врагове територия и дава обещание " да я брани ". Чудесно! Не беше ли по-добре тогава въобще да не влизаме в тази Европа, от която нашият политик е заставен " да брани България "?
Не мислите ли, че много по-радикално бихме могли да я спасим, в случай че вместо да отиваме чак там да я " браним ", напряко излезем от нея? Ще си спестим много средства, които в този момент би трябвало да хвърляме за " защита ". При това, убеден съм, че " завладелите ни " в нея няма изключително да се съпротивляват на такова наше коренно решение. " Ние – споделя се пък в една предизборна платформа, която чета в централен ежедневник – ще се противопоставим на западния колониален неолиберализъм към страните от Централна и Източна Европа, чието най-грозно лице е демографското плячкосване на Изтока ".
Значи по този начин: сега Европейският съюз е антагонистична цялост от страни колонизаторки и страни (техни) колонии. Какъв смут! Логично е следователно, каквито и да са резултатите от изборите след няколко дни, още в този момент да се конституира нов " Народен съд " за тези наши държавници от началото на века, които с вкарването ни в Европейски Съюз ни трансфораха към днешната дата в " колония на Запада ". След 45 години " самостоятелност " от него, в прегръдката на " нашия по-голям брат " от Изток, ние значи, сме изгубили своя суверенитет ! Именно през днешния ден и точно в Европейски Съюз. И тук ще кажа: вместо да вървим в Брюксел, за " да браним България ", дано първо да надигнем пред съда тези, които, вкарвайки ни в Европейски Съюз, ни предадоха в " колониално иго ". След туй пък да се обединим със страните от Централна и Източна (т. е. колонизирана) Европа в една разширена " Вишеградска група ", или в един нов Intermarium (по избор) и да поведем битка за избавление от колониалния терор на страните от някогашния Варшавски контракт. Та нали чувате – " от Запада " ни ограбват демографски! Практикуват напълно нов тип колониализъм, в който вместо " колонизаторите " да идват в нашите лимити, колонизираните се преселват в " метрополията "!
Защото най-безсрамно там им заплащат повече, там подло ги " осъществят " по-успешно в сравнение с в " отечеството ". Само че ние ще се противопоставим на този нов " колониализъм ". Как ли? Платформата на патриота-фронтовак не ни споделя, само че аз предлагам партията му да затвори границите, а монопол над заплащането (и размера на заплащането) на " скъпите ни съотечественици " да имат към този момент единствено управляващите на " отечествата " ни.
Обръщам внимание, че " фронтовото " стилизиране на Европейския парламент, към който са се втурнали, от време на време е толкоз внезапно, че се стига до терминологични парадокси в предизборните платформи. Запътили са се към Брюксел, само че ни декларират, че ще търсят единство с всички, " които желаят да попречат на Брюксел в самоубийството на Европа ". Значи по този начин: би трябвало да ни изберете да идем в Брюксел , с цел да попречим на Брюксел . Че за какво не се обедините някъде другаде тогава? Например в Москва или в Пекин? Тези столици сигурно не желаят " самоубийството на Европа ". Тя им би трябвало жива.
Разбира се, има и още по-дълбоки парадокси. Водач на листа на българска (при това " доста патриотична " ) партия се пробва да ни завоюва за себе си като ни дава обещание, че там, на фронта в " Брюксел ", ще се бори дори не с цел да " брани България ", а за това да отпаднат глобите против Русия. Като първи приоритет. Ще се бори значи в Европейския съюз като деятел на Евразийския съюз. Ако този претендент представляваше, примерно, казахстанска партия, бих го схванал. На някогашната средноазиатска руска република глобите против Русия несъмнено пречат. Но за българска партия това е съвсем толкоз неуместно, колкото това, че партията на Найджъл Фарадж, която желае неотложно и абсолютно излизане от Европейския съюз лидира към този миг във Англия в изборите за влизане в Парламента на Европейския съюз.
Защо обаче споделям, че с изключение на смях, явлението, което следим в навечерието на тези избори в България буди у мен и паника? Защото то разкрива нещо, което наподобява неусетно се случи в последните години у нас и то е – стилизирането на Европа, в която преди десетина години най-накрая се върнахме като нещо още веднъж непознато . Такава каквато тя беше за тогава към момента славянофилски настроените българи в края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се синонимизираше с " Великите сили ", сложили си за цел да ни " унищожават " – точно тъй като сме " славяни " и " православни " ; такава, каквато беше за комунистически облъчените българи сред 1944 и 1989 година, когато пък се синонимизираше с абсолютно непознатия и " империалистичен " Запад, обсаждащ нашия самостоятелен и свободен " лагер ".
Европа през днешния ден се приподнася на българите от цялостен набор политически партии (от кафявото, през " британското алено " до чисто червеното) като антагониста на " нациите " (и на нашата нация в частност), на " фамилията ", на " християнството ", та дори и на " хетеросексуалността ". В Европа нашият актуален антагонист е " Европа ". Европа е същото за България каквото беше тя и Западът за нас във времето на комунизма. Само идеологическите термини през днешния ден са по-други.
Нима не виждат това (поне) хората с базисна антикомунистическа настройка, които са склонни да отдадат доверието си на сходни " консервативни " внушения? Не виждат ли, че въпреки зад тила ни към този момент да не стои (поне по оня чувствителен начин) Русия, Европа още веднъж е стилизирана като антагониста . На едни – по-червено-кафявите тя се приподнася напряко със старите идеологически термини: към този момент чухме – " колониалистка ", " империалистична " и т. н., на други – просто " кафявите " като " космополитна ", " глобалистична ", посягаща (като един великански " Барневарн " ) към " нашите деца ", " джендъристка ", съвсем " иудо-масонска " (владяна от " скандалния търгаш Джордж Сорос и мрежата му от платени лъжеграждански организации " – както написа един наш лидер на листа). На синьо-кафенеещите пък ( " десните ", консерватори и " тръмписти " ) наобратно – тя се показва като " комунистическа " ( " комунисти " в нея са даже Меркел и Макрон).
Към своите съграждани, които се готвят да гласоподават на тези избори, бих си разрешил да насочва следния въпрос: не виждате ли тази удивителна аналогия в сегашните стилизации на Европа с тези – комунистическите? Ако ги виждате, по какъв начин може да се лъжете от формалните наименования на партиите, които ви ги внушават, от ляво-десните " етикети ", които си лепят? Резултатът от техните старания (ако бъдат успешни) ще докара до същото разделяне на континента ни, което надживяхме след края на комунизма. А от него ще завоюват не " българщината ", " християнството " и " фамилията ", а – Евразия .
И най-после нещо, което различен път не съм си разрешавал – едно предугаждане за това, какво ще се случи като цяло на евроизборите и какво ще ни " възвестят " незабавно след тях. Понеже от съвсем цяла година другите така наречен " консервативни ", " евроскептични " и " национални " идеолози и представители в Европа и у нас непрестанно ни " пророчестват " за една, след 26-и май, към този момент " напълно друга Европа ", в която " провалилият се демократичен консенсус " ще претърпи финален провал и континентът ни ще се зауправлява от Орбан, Салвини, Льо Пен и всякакви поместни " тръмпчета ", ще се завърне към суровата природа на " джунглата ", а " юнкеровци ", " тусковци " и " меркелици " ще изчезнат " в случай че пушек ", предричам следното. Всъщност, изборите ще дадат осезателно преимущество, както и до момента на огромните европейски партийни фамилии – тези на ЕНП, на ПЕС и на Либералите. Разделените на най-малко три блока " консервативни " и " националистични " партии и партийки, ще получат с по няколко (до три-четири-пет процента) по-голяма тежест в сравнение с имат в този момент, което сумарно, евентуално ще се равнява на към 10-12% по-голямо тяхно наличие в Европейския парламент. Само че – помнете ми думата – макар този повече от непретенциозен растеж, те ще проглушат ушите на всички ни какъв " прелом " е това в европейския политически пейзаж.
Защо ли? Защото в случай че не съумеят да ни излъжат, че с тези 10-12% повече тяхната " консервативна гражданска война " към този момент е почнала – след толкоз доста закани, вещания и профетизми, след година-две те просто ще изчезнат. Така че следете, уважаеми читатели, по какъв начин ще ви поднесат резултатите от евроизборите идната седмица: какъв колосален мащаб ще придобият дузината-две повече национал-популисти и дузината-две по-малко ЕНП и ПЕС депутати. И не се лъжете за задачата на " сензацията ". Тя е да продължи да преекспонира в действителност нищо изключително не спечелилите " консерватори ".
Да, като всяко предсказване и моето би могло да се окаже погрешно. Няма да си посипя главата с пепел, в случай че стане по този начин, тъй като предсказанията не са част от " професионалната ми характерност ". Все отново, обаче, мисля че ще се окажа прав.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура ". Акцентите са на създателя
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (385)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ