След близо четири часа дебати Народното събрание реши да не

След близо четири часа диспути Народното събрание реши да не се организира референдумът за българския лев, съобщи кореспондент на " Фокус ". 

Гласовете " за " бяха 68, гласовете " срещу " 98, а гласовете " въздържал се " 46.

Референдумът бе иницииран от " Възраждане " с подложен въпрос:  " Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? ". 

В хода на дебата от " Възраждане " обявиха, че от дебата и решението на Народното събрание ще стане ясно дали ръководството в страната е демократично и дали се съблюдават законите. 

" Това не е просто разискване за привикване на референдум. В момента това, което обсъждаме е спор дали да имаме народна власт, съблюдаване на законите и дали Народното събрание ще даде образец за това по какъв начин се потъпква законодателството. Дали хората, които се афишират за демократи, ще потъпчат законите и ще кажат на над 600 000 индивида " Ние няма да спазим законите и няма да ви дадем право да изразите своята воля “, съобщи Цончо Ганев.

Според Деян Николов Народното събрание не може да взема решение дали ще има референдум, или не, а само да насрочи провеждането му. 

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС изясни, че българските жители не би трябвало да бъдат ограничавани от правото си на глас, само че от първата политическа мощ желаят да се уверят, че са изпълнени всички условия за провеждането на реферндума. 

" Ние взехме решение, че ни би трябвало известно време, с цел да преценим дали е на разположение задоволително аргументирарано предложение за референдум юридически, дали това е преференциално стопански предвид на поставената дата – 2043 години, и политическият резултат.Народното заседание би трябвало да прегледа и реши дали всички условия на закона за референдума са изпълнени и даде своя избор - " за “ или " срещу “. Няма нищо ужасно или антидемократично. 

" Когато приказваме за правните причини за допустимост, те са на разположение. Когато обаче приказваме като цяло, би трябвало да имаме поради някой други условия, които Законът за референдума и Конституцията на Република България изисква. Аз считам, че по този начин заложеният въпрос, който е дефиниран и който следва ние да гласуваме, не е конституционно съгласуван, тъй като той опонира на избрани закони в България ", съобщи от трибуната Балачев.  

Народният представител Петър Петров изпусна нервите си по време на дебата. Той разкритикува ръководителя на Правната комисия Стою Стоев и сподели, че се радва, че ще има ротация на председателството. Докато Петров правеше изявлението си, водещият съвещанието заместник-председател Росица Кирова лиши думата му. 

" Толкова доста симптизанти на деморкатически партии пристигнаха да се подпишат на цели групи и споделиха, че желаят да бъдат питани. Ние им казахме, че техните избраници ще гласоподават с " срещу “, само че те не ни имаха вяра. Решението, което ще гласуваме, е нестимулирано и е незаконосъобразно. Как може едно изречение да съставлява претекст в план на решение на водещата комисия?

Това отчет ли е господин ръководител. Не ви ли е позор да го подпишете, не ви ли е позор да го предложите като план на решение на Народното събрание. Вие сте ми ръководител на правната комисия? Добре, че ще има ротация. С горделивост ще се веселя да има различен ръководител на Правна комисия. Не ви е позор този парцал да ни го оферирате да го гласуваме и да излизате тук и да ни казвате кое е законосъобразно. Всички приказват, че въпросът е незаконосъобразен, само че никой от тях няма сезира Конституционния съд – нито тези от ГЕРБ-СДС, нито тези от ПП-ДБ “, съобщи той.

От " ИТН " бяха безапелационни, че страната ни би трябвало да одобри еврото и да се причисли към еврозоната, само че в същото време българските жители би трябвало да имат опция да дадат своя глас. 

" Аз и сътрудниците ми от " ИТН “, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкоз по-добре за България. Убеден съм, че множеството хора са на същото мнение и че не се опасяват да го изразят. Смятам, че ограничението на българите от присъединяване в референдуми е доста неприятна процедура, която сме се основали у нас ", съобщи Караджов.

Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС съобщи, че съгласно член 9, алинея 4 от Закона за осъществяване на референдуми, след подписването на интернационалните контракти или поемането на задължения, не могат да бъдат провеждани референдуми. 

Надежда Йорданова изясни, че страната ни е задължена по Договора за Европейския съюз да предприеме всички нужни дейности за добросъвестно използване на своите отговорности от договорите (бел. от ред. - за присъединение към ЕС).

" Нима желаете българският народ да наруши това? Не мисля. Правя това изявление от позицията на деен последовател на провеждането на референдумите “, сподели още тя.

Бившият правосъден министър увери, че гласът на народа би трябвало да бъде чут, само че и напомни, че всички върховенството на закона би трябвало да стои преди всичко.

Радомир Чолаков съобщи, че най-вероятно този въпрос, както и да приключи гласуването, ще бъде отправен до Конституционния съд, където ще бъде взето дефинитивно решение. Той обаче акцентира, че в България има процедура за нарушение на договорите и даде образец за метода, по който се подписват договорите в Западна Европа, където договарянията са дълги, само че един път реализирана ли е сделка, тя не се разисква повече, нито пък се нарушава.

Томислав Дончев сподели, че в случай че се стигне до референдум, той ще обикаля страната, с цел да убеди хората, че България би трябвало да влезе в еврозоната. Дончев акцентира обаче, че щом през 2023 година спор " за " или " срещу " приемането на еврото, това значи, че политиците не са си свършили работата. 

Гроздан Караджов сподели, че в случай че в този момент бъде отритнат референдумът, това ще сътвори протестна вълна: " В момента това болшинство, което събрахте - Движение за права и свободи, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, и което ще анулира този референдум, ще сътвори голяма протестна вълна, която след това няма да може да овладеете. Пуснете този референдум, с цел да се явим на борба с тези, които не желаят да има евро в България и дружно да вървим да убеждаваме ".

Кристиан Вигенин от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " съобщи, че петата политическа мощ в 49-ото Народно заседание ще поддържа референдума. Според левицата няма задоволително мощни претекстове, с цел да не се организира. Той счита, че народните представители, които са срещу, се пробват да преиначат " буквата на закона ". 

" Българска социалистическа партия ще поддържа с гласуването си провеждането на референдума във връзка с въвеждането на еврото. Първо, считаме, че би трябвало да бъде почетен законът подобен, какъвто е. И в Правна комисия, и през днешния ден, в не малко изявления, бяха направени опити да се хванем за буквата на закона, на обособени детайли, с цел да ги преиначим, с цел да нарушим законът за допитването. Харесва ли ни, или не би трябвало да докараме процедурата до края ", съобщи той.

Вигенин сподели още, че с провеждането на референдума не се нарушават клаузите от Договора за Европейския съюз. Той сподели още, че въпросът е и честен, тъй като на 400 000 български жители са сложили подписа си " за " провеждането на допитването. 

От Българска социалистическа партия считат, че България би трябвало да бъде в центъра, а не в периферията на Европейски Съюз, те поддържат въвеждането на еврото, само че във деликатни периоди и при всички налични условия.

Йордан Цонев от Движение за права и свободи съобщи, че не се съмнява, че референдумът би бил извоюван от последователите на еврото, само че посочи, че страната си има закони, които би трябвало да се съблюдават. 

" Аргументите, че въвеждането на еврото е отнемане от народен суверенитет, че оставянето на лв. е горделивост и суверенитет не търпят никаква мотивация. Още 1997 година, когато въведохме правилото на валутния ръб практически ние се отказахме от този суверенитет.

Ако бяхме да създадем референдум да въведем ли валутния ръб, резултатът какъв щеше да е – да не го въведем. Ролята на политиците е да продуцират нови политически действителности, да изясняват на хората, да споделят какво е потребно. Не всеки би трябвало да знае каква е изгодата от едно или друго технократско решение. Тъй като оставихме вакуум в това пространство, вакуумът се извърши със боязън ", съобщи Цонев.

Той бе безапелационен, че няма никакви негативи за страната от приемането на еврото. 

" България не може да изконсумира никакви негативи от влизането в еврозоната и въвеждането на еврото. Негативите бяха изконсумирани през 1997 година. България няма независима парична политика от 97-ма, тъй като Паричният съвет не разрешава независима парична политика. Емитирането на парите е съгласно аварийна валута. Когато тя се движи, движи се и количеството на парите, които са в обращение ", сподели още той.

Дебатът се излъчваше от самото начало по Българската национална телевизия по искане на парламентарната група на " Възраждане ".