След близо 4 години в политиката разбрах, че промяната на

След близо 4 години в политиката разбрах, че смяната на една страна зависи от 3 кардинални неща:

1. Какви страхове има един народ и какъв брой тези страхове го стопират да работи.

2. Каква толерантност към безобразията има в обществото.

3. Какви очаквания има болшинството от хората и какъв брой са подготвени да се борят за тези очаквания, аспирации и фантазии.

Днес в 15 часа има митинг на „ Правосъдие за всеки “. Колко хора ще решат да отидат зависи от тези три фактора. Нека го показвам с този образец:

1) Страх ли ме е да ме видят на митинга, да вземем за пример тъй като работя в държавна институция? „ Приклонена глава сабя не я сече “… нали по този начин?

2) Ще понасям ли единият лейтенант на Пеевски, Иван Мирински, да взе участие в разпределянето на публични поръчки. Със сиви кардинали и идващият пътен ремонт ще бъде с ниско качество и евентуално отново ще докара до човешки премеждия и нещастия на пътя? Ще понасям ли това, че хора като Петьо Еврото ще подреждат делата и няма да има правораздаване? Ще понасям ли това да се дават 100 млн. лева на частни лечебни заведения за медикаменти в пъти повишени цени поради неналичието на публични поръчки, а в това време няма да има 5 милиона за децата с диабет? Ще понасям ли това някакъв тъпанар с наднормено тегло да дефинира бъдещето на децата ми всяка вечер от новините? Ако ще понасям всичко това, ще си остана спокоен у дома – та през днешния ден е събота, време за отмора. Ако въпреки всичко всичко това най-малко малко ме нервира, ще кликна „ interested “ на митинга на „ Правосъдие за всеки “ и ще върша нещо друго през днешния ден. „ Все някой различен ще отиде “… нали по този начин?

3) „ Всъщност няма никаква надежда… защо да си изгубвам времето! Чувствам се измамен, не одобрявам политиците, за които съм гласувал… никой нищо не направи… няма смисъл да отивам на този следващ митинг. Мафията е мощна и нищо няма да промени. Колко пъти вървях да гласоподавам и нищо… няма в този момент да си изгубвам времето и с митинги. Пак ще сме единствено няколко стотин индивида на площада, омръзна ми да вървя, тъй като към този момент нямам вяра. “ Скрито в тези причини обаче се прокрадва концепцията, че не от мен, а от някой различен зависи и моята значителност е дребна. Реално не съм подготвен даже да се разходя в София през днешния ден, с цел да покажа, че не съм склонен. Алтернативата, несъмнено, е да си кажа: няма избавител, от мен си зависи, постоянно има вяра, тези простаци не може да са безконечни, с мудни стъпки и с моето присъединяване в тях, България се трансформира. Аз съм част от смяната и по тази причина ще отида през днешния ден на митинга.

И по този начин, в случай че мога да дам формула какъв брой бързо България ще се промени, би изглеждала по този начин:

Скоростта на смяната в България = (брой хора, които не ги е боязън да показват гражданската си позиция/населението на България) × (брой хора, които имат непоносимост към сегашната среда/населението на България) × (брой хора, които не са изгубили надежда/населението на България)

Защо се случва толкоз постепенно смяната?

Защото тези три фактора се умножават един с различен или, казано по различен метод, всеки един от тези фактори може да забави цялата смяна.

А ролята на политиците на Промяната е да оказват помощ на хората да не ги е боязън, да не търпят безобразията и да покачват вярата им. Тук значимото е, че това не е същото като да създадат смяна вместо тях.

Разбира се, ролята на Статуквото е да повиши страха в хората, да ги накара да одобряват от ден на ден безобразия, да убива вярата в смяна за по-добро.

Промяната е в ръцете на всеки един от нас.
Ще се веселя да се забележим на митинга през днешния ден!