Готви ли се Европа за конфликт с Русия? Все повече държави въвеждат военната служба КАРТА
След близо 30-годишна пауза Франция разгласи в четвъртък повторното въвеждане на военна работа, което е следващ знак, че съветският президент Владимир Путин премисля сигурността в Европа.
Франция, притежаваща нуклеарно оръжие, е единствената военна тежка категория в Европейски Съюз с световен обсег и завръщането ѝ към националната работа е значима политическа стъпка. Президентът Еманюел Макрон разгласи непринуден 10-месечен престой както за мъже, по този начин и за дами във военната база Варсес във Френските Алпи.
„ Нуждаем се от готовност: готовност на нацията, с цел да се отбрани “, сподели Макрон, представен от Politico.
Макар че това е мини гражданска война във Франция, доброволческата стратегия съставлява надалеч по-лек метод към военното разширение, в сравнение с в доста скандинавски и балтийски страни, където службата е наложителна. Латвия и Хърватия са двете най-скорошни страни от Европейски Съюз, които вкараха още веднъж наложителния период в редиците.
Идеята за възобновяване на военната работа непрекъснато се появява в публичния спор във Франция, откогато наборът беше преустановен по времето на Жак Ширак през 1997 година
Левицата приканва за обновяване на военната работа, с цел да се насърчи общественото доближаване и разнообразие, като се има поради, че младежите от друг генезис би трябвало да работят дружно в своите елементи. Носталгичната десница, въпреки това, преглежда военната работа като метод за втълпяване на възприятие за национализъм и почитание към властта у младежите.
Сега обаче обосновката зад проекта на Макрон е основно военна. Франция просто се нуждае от повече човешка мощ в казармите, поради мащаба на упоритостите ѝ и възходящата опасност от Москва.
Предложението на френския водач „ отразява желанието на младежите да служат, само че още повече оперативната нужда въоръжените сили да реагират на възходящите рискове “, съобщи чиновник от Елисейския замък пред кореспонденти в сряда.
Тъй като европейците чакат Русия да съставлява нараснал риск за НАТО до 2030 година, укрепването на недоокомплектираните въоръжени сили с подготвен личен състав се трансформира в един от главните цели за ръководителите на защитата на алианса.
Френската войска към този момент е втората по величина в Европейски Съюз след Полша, с над 201 000 души личен състав. Франция има към 45 000 резервисти и е дала обещание да доближи 105 000 до 2035 година - цел, която проектът за доброволна военна работа е предопределен да помогне за постигането ѝ.
Разделяне сред Изток и Запад
Във Франция повторното въвеждане на доброволческа работа идва съвсем четири години след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна. За тези, които са на прага на Русия, обаче завръщането на наложителните схеми е било явно и е следвало неумолимия ритъм на офанзивите на Москва.
След анексирането на Крим през 2014 година, Литва беше първата, която вкара още веднъж наложителната военна работа, последвана по-късно от Швеция и Латвия, откакто Русия стартира войната си против Украйна при започване на 2022 година
„ Основната цел е да се ускори военният потенциал от количествена позиция. Реалността е, че когато се сблъскате с национална рецесия или спор, са ви нужни хора, способни да реагират с базови умения “, сподели Линда Слапакова, експерт по защита в Rand Europe.
Междувременно, публичната поддръжка за националната работа се е нараснала внезапно, изключително в скандинавските и балтийските страни. Във Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, поддръжката за отбрана на родината е достигнала рекордно високи равнища. През 2022 година 83% от финландците са вярвали в отбраната на нацията си, спрямо ниските 65% през 2020 година, според годишното изследване на страната.
Но в Западна Европа, по-далеч от екзистенциалната опасност, подбудена от Русия, диалогът е доста по-сложен.
„ Същността на казуса в днешно време е, че страните, които граничат с Русия, усещат опасността доста по-остро от други, които се усещат предпазени от географията си “, сподели Катрин Вестгард от мозъчния концерн „ Европейски съвет по външни връзки “. „ Финландия, балтийските страни, Норвегия, Швеция, Дания се оправят с това предизвикателство от по-дълго време. Има повече съмнение в страни като Германия, Англия, Франция и както географията, по този начин и културата имат нещо общо с това. “
Във Франция военното опрощение е ясно: армията желае повече бойци. Но самодейността е ориентирана и към продобиване на сърцата и мозъците на хората, както и към повишение на осведомеността за заканите, пред които е изправена Европа.
„ С войната в Украйна, усилването на геополитическото напрежение и изтеглянето на американските войски от Европа, би трябвало да засилим пакта сред нацията и армията “, сподели човек, непосредствен до Макрон, на който беше предоставена анонимност заради протоколни аргументи.
В други западно- и южноевропейски страни обаче националните диалози за военната работа са угаснали бързо.
В Обединеното кралство, където единствено една трета от хората са декларирали, че биха били подготвени да водят война за Англия, повторното въвеждане на национална военна работа беше препоръчано за малко от някогашния министър председател Риши Сунак през 2024 година, преди да бъде отхвърлено от актуалното лейбъристко държавно управление.
В Испания, страна, която е критикувана за отхвърли си да се причисли към новите бюджетни цели на НАТО, възраждането на военната работа „ даже не е минавало през мозъка на никого “ в лявото държавно управление на страната, съобщи предходната година министърът на защитата Маргарита Роблес.
Във Франция, макар внезапното нарастване на бюджета за защита през последните години, политиците признават, че страната просто не може да си разреши да направи военната работа наложителна.
Всъщност, укрепването на въоръжените сили на континента, с цел да се оправят с евентуална съветска експанзия, е изправено пред доста провокации, в това число намирането на задоволително средства и спечелването на поддръжка от по-младото потомство.
„ Въоръжените сили към този момент не са оборудвани да управляват и обслужват цялата възрастова група, което значи 800 000 младежи. Вече нямаме ресурсите, отказахме се от казармата “, сподели пред кореспонденти посоченият нагоре чиновник от Елисейския замък. Всъщност френското държавно управление се надява да включи към 50 000 младежи в доброволческата скица до 2035 година - към 6% от целевата възрастова група.
От началото на пълномащабната война в Украйна, Холандия, Белгия, Германия, Полша и Румъния, в това число и България също са избрали доброволни схеми - към този момент.
1.webp )
Според Вестгаард от ECFR, доброволната военна работа може да бъде инструмент за стимулиране на набирането на личен състав, само че тя означи, че конкурентните компенсации и пенсии също са основни.
В Германия доброволците ще получават по 2600 евро на месец, заплата, считана за толкоз привлекателна, че частният бранш се притеснява, че ще докара до всеобщо овакантяване на военна работа. За съпоставяне, чака се Франция да обезпечи до 1000 евро на своите доброволци.
Друг проблем е елементарното привличане на младежите.
Неотдавнашно изследване, извършено от ECFR, демонстрира, че въпреки болшинството от европейците да поддържат повторното въвеждане на наложителна военна работа, младежите в Европа – сред 18 и 29 години – са много неохотни, даже в страни на първа линия като Полша и Румъния.
За вземащите решения е извънредно значимо да обосноват обстоятелството, че техните общества са изложени на риск, сподели Панайотис Политис Лампру, теоретичен помощник по въпросите на институциите и политиките на Европейски Съюз в Гръцката фондация за европейска и външна политика, проучвателен институт с нестопанска цел.
„ Посланието към обществеността би трябвало да бъде, че става въпрос за отбрана на нашия метод на живот и [че] неподготвеността ни прави уязвими “, сподели той. „ Едно от най-важните провокации е способността на държавните управления да убедят народа си за какво наборната военна работа може да е нужна в днешно време. “
Франция, притежаваща нуклеарно оръжие, е единствената военна тежка категория в Европейски Съюз с световен обсег и завръщането ѝ към националната работа е значима политическа стъпка. Президентът Еманюел Макрон разгласи непринуден 10-месечен престой както за мъже, по този начин и за дами във военната база Варсес във Френските Алпи.
„ Нуждаем се от готовност: готовност на нацията, с цел да се отбрани “, сподели Макрон, представен от Politico.
Макар че това е мини гражданска война във Франция, доброволческата стратегия съставлява надалеч по-лек метод към военното разширение, в сравнение с в доста скандинавски и балтийски страни, където службата е наложителна. Латвия и Хърватия са двете най-скорошни страни от Европейски Съюз, които вкараха още веднъж наложителния период в редиците.
Идеята за възобновяване на военната работа непрекъснато се появява в публичния спор във Франция, откогато наборът беше преустановен по времето на Жак Ширак през 1997 година
Левицата приканва за обновяване на военната работа, с цел да се насърчи общественото доближаване и разнообразие, като се има поради, че младежите от друг генезис би трябвало да работят дружно в своите елементи. Носталгичната десница, въпреки това, преглежда военната работа като метод за втълпяване на възприятие за национализъм и почитание към властта у младежите.
Сега обаче обосновката зад проекта на Макрон е основно военна. Франция просто се нуждае от повече човешка мощ в казармите, поради мащаба на упоритостите ѝ и възходящата опасност от Москва.
Предложението на френския водач „ отразява желанието на младежите да служат, само че още повече оперативната нужда въоръжените сили да реагират на възходящите рискове “, съобщи чиновник от Елисейския замък пред кореспонденти в сряда.
Тъй като европейците чакат Русия да съставлява нараснал риск за НАТО до 2030 година, укрепването на недоокомплектираните въоръжени сили с подготвен личен състав се трансформира в един от главните цели за ръководителите на защитата на алианса.
Френската войска към този момент е втората по величина в Европейски Съюз след Полша, с над 201 000 души личен състав. Франция има към 45 000 резервисти и е дала обещание да доближи 105 000 до 2035 година - цел, която проектът за доброволна военна работа е предопределен да помогне за постигането ѝ.
Разделяне сред Изток и Запад
Във Франция повторното въвеждане на доброволческа работа идва съвсем четири години след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна. За тези, които са на прага на Русия, обаче завръщането на наложителните схеми е било явно и е следвало неумолимия ритъм на офанзивите на Москва.
След анексирането на Крим през 2014 година, Литва беше първата, която вкара още веднъж наложителната военна работа, последвана по-късно от Швеция и Латвия, откакто Русия стартира войната си против Украйна при започване на 2022 година
„ Основната цел е да се ускори военният потенциал от количествена позиция. Реалността е, че когато се сблъскате с национална рецесия или спор, са ви нужни хора, способни да реагират с базови умения “, сподели Линда Слапакова, експерт по защита в Rand Europe.
Междувременно, публичната поддръжка за националната работа се е нараснала внезапно, изключително в скандинавските и балтийските страни. Във Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, поддръжката за отбрана на родината е достигнала рекордно високи равнища. През 2022 година 83% от финландците са вярвали в отбраната на нацията си, спрямо ниските 65% през 2020 година, според годишното изследване на страната.
Но в Западна Европа, по-далеч от екзистенциалната опасност, подбудена от Русия, диалогът е доста по-сложен.
„ Същността на казуса в днешно време е, че страните, които граничат с Русия, усещат опасността доста по-остро от други, които се усещат предпазени от географията си “, сподели Катрин Вестгард от мозъчния концерн „ Европейски съвет по външни връзки “. „ Финландия, балтийските страни, Норвегия, Швеция, Дания се оправят с това предизвикателство от по-дълго време. Има повече съмнение в страни като Германия, Англия, Франция и както географията, по този начин и културата имат нещо общо с това. “
Във Франция военното опрощение е ясно: армията желае повече бойци. Но самодейността е ориентирана и към продобиване на сърцата и мозъците на хората, както и към повишение на осведомеността за заканите, пред които е изправена Европа.
„ С войната в Украйна, усилването на геополитическото напрежение и изтеглянето на американските войски от Европа, би трябвало да засилим пакта сред нацията и армията “, сподели човек, непосредствен до Макрон, на който беше предоставена анонимност заради протоколни аргументи.
В други западно- и южноевропейски страни обаче националните диалози за военната работа са угаснали бързо.
В Обединеното кралство, където единствено една трета от хората са декларирали, че биха били подготвени да водят война за Англия, повторното въвеждане на национална военна работа беше препоръчано за малко от някогашния министър председател Риши Сунак през 2024 година, преди да бъде отхвърлено от актуалното лейбъристко държавно управление.
В Испания, страна, която е критикувана за отхвърли си да се причисли към новите бюджетни цели на НАТО, възраждането на военната работа „ даже не е минавало през мозъка на никого “ в лявото държавно управление на страната, съобщи предходната година министърът на защитата Маргарита Роблес.
Във Франция, макар внезапното нарастване на бюджета за защита през последните години, политиците признават, че страната просто не може да си разреши да направи военната работа наложителна.
Всъщност, укрепването на въоръжените сили на континента, с цел да се оправят с евентуална съветска експанзия, е изправено пред доста провокации, в това число намирането на задоволително средства и спечелването на поддръжка от по-младото потомство.
„ Въоръжените сили към този момент не са оборудвани да управляват и обслужват цялата възрастова група, което значи 800 000 младежи. Вече нямаме ресурсите, отказахме се от казармата “, сподели пред кореспонденти посоченият нагоре чиновник от Елисейския замък. Всъщност френското държавно управление се надява да включи към 50 000 младежи в доброволческата скица до 2035 година - към 6% от целевата възрастова група.
От началото на пълномащабната война в Украйна, Холандия, Белгия, Германия, Полша и Румъния, в това число и България също са избрали доброволни схеми - към този момент.
Според Вестгаард от ECFR, доброволната военна работа може да бъде инструмент за стимулиране на набирането на личен състав, само че тя означи, че конкурентните компенсации и пенсии също са основни.
В Германия доброволците ще получават по 2600 евро на месец, заплата, считана за толкоз привлекателна, че частният бранш се притеснява, че ще докара до всеобщо овакантяване на военна работа. За съпоставяне, чака се Франция да обезпечи до 1000 евро на своите доброволци.
Друг проблем е елементарното привличане на младежите.
Неотдавнашно изследване, извършено от ECFR, демонстрира, че въпреки болшинството от европейците да поддържат повторното въвеждане на наложителна военна работа, младежите в Европа – сред 18 и 29 години – са много неохотни, даже в страни на първа линия като Полша и Румъния.
За вземащите решения е извънредно значимо да обосноват обстоятелството, че техните общества са изложени на риск, сподели Панайотис Политис Лампру, теоретичен помощник по въпросите на институциите и политиките на Европейски Съюз в Гръцката фондация за европейска и външна политика, проучвателен институт с нестопанска цел.
„ Посланието към обществеността би трябвало да бъде, че става въпрос за отбрана на нашия метод на живот и [че] неподготвеността ни прави уязвими “, сподели той. „ Едно от най-важните провокации е способността на държавните управления да убедят народа си за какво наборната военна работа може да е нужна в днешно време. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ