Малкович: Властите са отговорни да не се възпрепятстват хора да отидат на нещо, за което са платили
След невиждания взлом на Народния спектакъл, режисьорът на постановката " Оръжията и индивидът ” Джон Малкович даде особено изявление пред . Пред малкия екран той показа какво счита за случилото се е и би ли дал още един късмет на България и театралната сцена тук.
- Благодаря Ви за присъединяване още веднъж. Какво бихте споделили на тези, които са против продукцията на " Оръжията и индивидът "?
- Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо, против което хората са решили да бъдат. Не съм сигурен какъв брой въобще са прочели пиесата? Това е много известна творба, доста позната и добра, съгласно мен смешна. Не съм българин, само че не мога да си показва за какво тази художествена творба, чието деяние се развива в България, с чаровни български герои, би се смятала за толкоз обидна, само че хората се засягат от каквото счетат за обидно. Бих предпочел да можех да поканя протестиращите да изгледат постановката, двоумя се, че щяха да я счетат за по този начин обидна. И несъмнено, това в никакъв случай не е било моето желание, нито на Народния спектакъл. Това е занимателна, чаровна сантиментална комедия. Това е.
- А по какъв начин гледате на реакцията на българската аудитория? Можете ли да повярвате?
- Не съм имал доста аудитория - може би по-малко от 60 души са я гледали. Няма по какъв начин да знам, само че хората, които бяха там нощес, се смяха на това, на което чаках, като мисля, че им хареса. Но съм имал постановки пред българска аудитория едвам няколко пъти. Тук, в Народния спектакъл, играхме постановката " В самотата на памуковите полета ", като публиката беше доста радушна. После и във Варна, не си припомням дали имахме една, или две постановки. Беше на един тип опера, творба, съчетаваща класическа музика – " Адска комедия ”, която в действителност беше извънредно надълбоко обидна и то по доста способи. Много притеснителна история, само че публиката беше страхотна. Опитът ми тук е с актьорите, които са невероятни. Много ми хареса да пристигам на работа всеки ден, да виждам какво вършат, какво им е хрумнало. Те са смешни, смели, проницателни, доста добре готови, доста изобретателни. За мен бе и още е същинско наслаждение.
- Очаквахте ли премиерата Ви да бъде едвам пред стотина души, поради това, че сте режисьор и артист, чийто труд е прочут на милиони души?
- Знаете ли, занимателно е. Миналата седмица изпратих на един доста добър другар от ранните ми дни в театъра къде репетирахме. Там има 89 места, а нашият спектакъл имаше 88 места. Често и нямахме въобще аудитория. Не се тормозя изключително от това. За комедията по-голямата публика е потребна, само че за трагична режисура не е от такова значение. Но в никакъв случай нямам упования. Твърде остарял съм за упования. Дали има петима, или цялостна зала, не знам. Не го мисля толкоз. Жалко е за Народния спектакъл, че толкоз малко от закупилите билети съумяха да влязат. И това не трябва да е разрешено. Протестиране – да, само че да се препречва влизането на хора, това не е симптом за цивилизовано общество.
- За какво си мислехте в празната зала нощес (07.11. бел. ред.)?
- Нищо. Говорих с другари, които бяха тук, по други тематики. Имаше сърби, пристигнали от Народния спектакъл в Сърбия, тъй като това би трябвало да е пиеса, създаваща враждебна конюнктура към сърбите. Така най-малко ми споделиха, което е неуместно. На тях им хареса, най-малко ми се коства. От страната на баба ми имам сръбски корени. Харесвам Сърбия. Играл съм там. Всичко, изречено за пиесата, няма нищо общо с пиесата. Но това е нещо българско, нещо за политическа власт и впрочем. Не целя да наскърбявам българската войска нито памет от войната, нито каквото и да е било за България. Тук съм, тъй като одобрявам България. Но както споделих, хората се засягат по ред аргументи, а от време на време мотивът е да получат повече власт, не толкоз, че са наранени. Това е мое персонално мнение. И го виждам на всички места по света.
Това не е единствено български проблем – това с тази пиеса. В целия свят има такива проблеми. Казваш това? Как смееш?! Наченато е придвижване за ограничение на свободата на словото, под предлог, че е език на омразата. Протестиращите против тази режисура имат цялостното право да заявят какъв брой не им харесва. Нито един от тях не я е виждал, само че няма никакъв проблем , би трябвало човек да има право да декларира какво не харесва. В свободните общества няма проблем. Но да се попречват други хора да дойдат, да преценяват сами за себе си, това е светотатство. Да мразиш… Хората непрекъснато ненавиждат неща. Но аз не ненавиждам това, което вършат протестиращите, изключително откровените такива – какъвто и % да са. Няма да се засегна от това, че те са се засегнали. Хората се наскърбяват от каквото решат. Нямам нищо срещу. Работата ми постоянно е обиждала хора и аз постоянно съм засягал хора. Разбирам.
- Случвало ли Ви се е преди нещо, сходно на нощес (07.11. бел. ред.)?
- Да. Правихме пиеса на популярен аржентински публицист. Не мога да кажа, че виновността бе моя. Но имахме дата за режисура в Буенос Айрес, три дни да подготвим драматизация, която приспособих по популярен аржентински разказ - " Герои и гробове ", със заглавие " Доклад за слепите ", което бе 24-минутна класическа музикална творба – 25 минути да е била. Някои хора доста тежко се засегнаха от тази. Другата пиеса, която се наложи да върша в отчаянието си, сътворих предния ден, тъй като промоутърите бяха оповестили, че е вечер с мен. Щях за 25 минути да върша събитие в границите на нещо друго. Ясно бях декларирал на тогавашния ми сътрудник. Неколкократно и недвусмислено го прецизирах. Но като дойдох в Буенос Айрес беше наречено " Вечер с Джон Малкович ”, което въобще не ми беше прелестно. Не съумях да схвана кой го бе споделил и всички ме лъгаха за това кой го е нарекъл " Вечер с Джон Малкович ”.
Тогава режисирах режисура в Лондон и напълно ясно бях декларирал, че ще дойда и ще играя в Буенос Айрес, Мендоса. Много се радвах да го направя, само че единствено това щях да върша вечерта. Вместо това направихме напълно друга режисура, за която също се оплакваха. Когато върших режисура, финансирана от Гьоте института в Чикаго, пиеса наречена " Мостът на мъдростта " с чикагски режисьор и сътрудник. Беше по разказ на Пeтeр Хандке, който драматизирахме. В края на представлението имаше хора, които ме замеряха с стратегии. Но с цел да бъдеш в публичното полезрение, да бъдеш в театъра, в киното, би трябвало да схванеш нещо. Сам се разполагаш в обществото, вярваш, че имаш какво да кажеш, нещо, което да поднесеш или предадеш на публиката. Но би трябвало да съзнаваш, че на публиката може да не се понрави. Може и въобще да не го хареса. Това нормално би настъпило, когато хората го гледат или когато са го видели.
Това – никой не го е гледал, тъй че е малко необичайно. Но хората се засягат от доста неща. Не имам намерение да давам отговор на това, тъй като е тяхно право. Но нямат право да попречват хора, закупили билети, да дойдат. Всъщност би трябвало да се заведе дело, тъй като в случай че аз си бях купил билети, щях да си желая парите. Не от Народния спектакъл, а от тях, тъй като те ме попречват. Мисля, че е светотатство. Но да си срещу нещо, което не си и видял, не. Може да е мнение, подбудено от хора, с които не държа да поддържам връзка, само че не ги познавам. Може да са страхотни хора. Но да не си видял нещо и да не ти харесва е едно. Нямаш право да забраняваш на други хора да го виждат, нали разбирате.
- С оглед събитията от нощес, трансформирало ли се е мнението Ви за България и българите?
- Не, не. Разочароващо е, че хора, които са желали да го гледат, не съумяха да влязат. Но мога да си показва да се случва в целия свят, постоянно. В университетите в Америка студентите не желаят да слушат речи, с които не са съгласни. Как го реализират? Наричат го език на омразата, непристойно или фашистко, какво ли не. Не, те са фашисти, тъй като може да изслушат нещо, с което не са съгласни и съгласно мен е основополагащ детайл от културата да можеш да изслушаш неща, с които не си склонен. Някои от тях може да са прави, в случай че въобще съществува такова разбиране в дадени обстановки, само че не знам… Аз съм твърдо срещу цензурата, срещу " канселирането " на хора, тъй като имат разнообразни убеждения от моите.
Не познавам човек, който да има същия мироглед като моя. Не държа да срещам подобен. А и даже да е склонен с моя мироглед, може отново да имаме различия. Оптимистичен съм по отношение на човешкото държание. Като човек, който от известно време е ненапълно прочут в света, знам, че не всичко е хвалебствие и пиянство на коктейли на тераса. Много неща вървят ръка за ръка с това да си различим, които са надълбоко неприятни. Но за мен, хората могат да стачкуват колкото желаят, обаче управляващите и органите на реда са виновни да не им разрешават да попречват хора да отидат на нещо, за което са платили.
- Предвид премиерата на " Оръжията и индивидът ", промени ли се вярата Ви в положителното и човечеството?
- Не. Видял съм доста неприятни неща в живота си. За страдание, съгласно мен е чаровна, занимателна пиеса с наситени и забавни български облици. Това ме натъжава. Жалко е. Още от лятото ми бяха споделили, че постановката може да породи разногласия. Казах на театъра, че евентуално не бих могъл да направя друга пиеса тази година, тъй като е прекомерно късно занапред да избера нещо, да го приготвя, да организираме всичко, само че на драго сърце бих го направил, в случай че желаете по този начин да действаме. Именно това бе решението на Народния спектакъл и го почитам. Много се веселя, че го направих. Ако пристигна аудитория, считам, че ще им хареса. Наистина просто по никакъв начин не я смятам за обидна, само че това не трансформира мнението ми за хората. За мен, политически движения… За това съм много безсрамен, тъй като съм безсрамен на тематика политика и идеология.
Това, което употребяват хората за политическо внимание или власт, не ми харесва изключително. Страня от политиката непременно. Но занаятът ми е да работя в театъра и в киното. Работата ми в този случай бе да дирижирам режисура и ми беше доста прелестно. За мен бе наслаждение да работя с актьорите. Така че не е. Твърде остарял съм да се трансформирам. Харесвам хората. Рядко срещам човек, с който да не мога да се разбирам, да не мога да работя, съвсем в никакъв случай не се е случвало в живота ми, а съм на 70 години. Не съм от тези, които единствено изясняват по какъв начин ненавиждат този или оня. Не, намирам общо с доста хора в живота си и не смятам хората за разочароващи. Те са просто хора.
- Предвид всичко, което се случи с опита Ви тук, бихте ли пристигнали в България за различен план, било то като режисьор или артист?
- Разбира се. Е, стои въпросът дали биха ме поканили. Но естествено, да. Мисля, че просто е въпрос на политически опортюнизъм, излязъл отвън релси. Само да отбележа, това не е въобще политическа пиеса. Как би могло да бъде, като е написана от човек, който не е знаел безусловно нищо за България, за българската просвета, в никакъв случай не я е посещавал, изобщо не се е интересувал? Английско-ирландски публицист от това потомство. Открай време битува един британски израз, че " чернилките стартират от Кале ”. Сигурно сте го чували. Как по този начин? Че всички останали са чернилки? Какво значи? Обида е. Но повече от всичко са просто празни приказки. Хората споделят всевъзможни небивалици. Много постоянно, изключително в този момент, хората се стремят да постановат цензура на свободата на словото. Не бих показал интерес към това нито в тази обстановка, нито в която и да било друга.
- Благодаря Ви за присъединяване още веднъж. Какво бихте споделили на тези, които са против продукцията на " Оръжията и индивидът "?
- Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо, против което хората са решили да бъдат. Не съм сигурен какъв брой въобще са прочели пиесата? Това е много известна творба, доста позната и добра, съгласно мен смешна. Не съм българин, само че не мога да си показва за какво тази художествена творба, чието деяние се развива в България, с чаровни български герои, би се смятала за толкоз обидна, само че хората се засягат от каквото счетат за обидно. Бих предпочел да можех да поканя протестиращите да изгледат постановката, двоумя се, че щяха да я счетат за по този начин обидна. И несъмнено, това в никакъв случай не е било моето желание, нито на Народния спектакъл. Това е занимателна, чаровна сантиментална комедия. Това е.
- А по какъв начин гледате на реакцията на българската аудитория? Можете ли да повярвате?
- Не съм имал доста аудитория - може би по-малко от 60 души са я гледали. Няма по какъв начин да знам, само че хората, които бяха там нощес, се смяха на това, на което чаках, като мисля, че им хареса. Но съм имал постановки пред българска аудитория едвам няколко пъти. Тук, в Народния спектакъл, играхме постановката " В самотата на памуковите полета ", като публиката беше доста радушна. После и във Варна, не си припомням дали имахме една, или две постановки. Беше на един тип опера, творба, съчетаваща класическа музика – " Адска комедия ”, която в действителност беше извънредно надълбоко обидна и то по доста способи. Много притеснителна история, само че публиката беше страхотна. Опитът ми тук е с актьорите, които са невероятни. Много ми хареса да пристигам на работа всеки ден, да виждам какво вършат, какво им е хрумнало. Те са смешни, смели, проницателни, доста добре готови, доста изобретателни. За мен бе и още е същинско наслаждение.
- Очаквахте ли премиерата Ви да бъде едвам пред стотина души, поради това, че сте режисьор и артист, чийто труд е прочут на милиони души?
- Знаете ли, занимателно е. Миналата седмица изпратих на един доста добър другар от ранните ми дни в театъра къде репетирахме. Там има 89 места, а нашият спектакъл имаше 88 места. Често и нямахме въобще аудитория. Не се тормозя изключително от това. За комедията по-голямата публика е потребна, само че за трагична режисура не е от такова значение. Но в никакъв случай нямам упования. Твърде остарял съм за упования. Дали има петима, или цялостна зала, не знам. Не го мисля толкоз. Жалко е за Народния спектакъл, че толкоз малко от закупилите билети съумяха да влязат. И това не трябва да е разрешено. Протестиране – да, само че да се препречва влизането на хора, това не е симптом за цивилизовано общество.
- За какво си мислехте в празната зала нощес (07.11. бел. ред.)?
- Нищо. Говорих с другари, които бяха тук, по други тематики. Имаше сърби, пристигнали от Народния спектакъл в Сърбия, тъй като това би трябвало да е пиеса, създаваща враждебна конюнктура към сърбите. Така най-малко ми споделиха, което е неуместно. На тях им хареса, най-малко ми се коства. От страната на баба ми имам сръбски корени. Харесвам Сърбия. Играл съм там. Всичко, изречено за пиесата, няма нищо общо с пиесата. Но това е нещо българско, нещо за политическа власт и впрочем. Не целя да наскърбявам българската войска нито памет от войната, нито каквото и да е било за България. Тук съм, тъй като одобрявам България. Но както споделих, хората се засягат по ред аргументи, а от време на време мотивът е да получат повече власт, не толкоз, че са наранени. Това е мое персонално мнение. И го виждам на всички места по света.
Това не е единствено български проблем – това с тази пиеса. В целия свят има такива проблеми. Казваш това? Как смееш?! Наченато е придвижване за ограничение на свободата на словото, под предлог, че е език на омразата. Протестиращите против тази режисура имат цялостното право да заявят какъв брой не им харесва. Нито един от тях не я е виждал, само че няма никакъв проблем , би трябвало човек да има право да декларира какво не харесва. В свободните общества няма проблем. Но да се попречват други хора да дойдат, да преценяват сами за себе си, това е светотатство. Да мразиш… Хората непрекъснато ненавиждат неща. Но аз не ненавиждам това, което вършат протестиращите, изключително откровените такива – какъвто и % да са. Няма да се засегна от това, че те са се засегнали. Хората се наскърбяват от каквото решат. Нямам нищо срещу. Работата ми постоянно е обиждала хора и аз постоянно съм засягал хора. Разбирам.
- Случвало ли Ви се е преди нещо, сходно на нощес (07.11. бел. ред.)?
- Да. Правихме пиеса на популярен аржентински публицист. Не мога да кажа, че виновността бе моя. Но имахме дата за режисура в Буенос Айрес, три дни да подготвим драматизация, която приспособих по популярен аржентински разказ - " Герои и гробове ", със заглавие " Доклад за слепите ", което бе 24-минутна класическа музикална творба – 25 минути да е била. Някои хора доста тежко се засегнаха от тази. Другата пиеса, която се наложи да върша в отчаянието си, сътворих предния ден, тъй като промоутърите бяха оповестили, че е вечер с мен. Щях за 25 минути да върша събитие в границите на нещо друго. Ясно бях декларирал на тогавашния ми сътрудник. Неколкократно и недвусмислено го прецизирах. Но като дойдох в Буенос Айрес беше наречено " Вечер с Джон Малкович ”, което въобще не ми беше прелестно. Не съумях да схвана кой го бе споделил и всички ме лъгаха за това кой го е нарекъл " Вечер с Джон Малкович ”.
Тогава режисирах режисура в Лондон и напълно ясно бях декларирал, че ще дойда и ще играя в Буенос Айрес, Мендоса. Много се радвах да го направя, само че единствено това щях да върша вечерта. Вместо това направихме напълно друга режисура, за която също се оплакваха. Когато върших режисура, финансирана от Гьоте института в Чикаго, пиеса наречена " Мостът на мъдростта " с чикагски режисьор и сътрудник. Беше по разказ на Пeтeр Хандке, който драматизирахме. В края на представлението имаше хора, които ме замеряха с стратегии. Но с цел да бъдеш в публичното полезрение, да бъдеш в театъра, в киното, би трябвало да схванеш нещо. Сам се разполагаш в обществото, вярваш, че имаш какво да кажеш, нещо, което да поднесеш или предадеш на публиката. Но би трябвало да съзнаваш, че на публиката може да не се понрави. Може и въобще да не го хареса. Това нормално би настъпило, когато хората го гледат или когато са го видели.
Това – никой не го е гледал, тъй че е малко необичайно. Но хората се засягат от доста неща. Не имам намерение да давам отговор на това, тъй като е тяхно право. Но нямат право да попречват хора, закупили билети, да дойдат. Всъщност би трябвало да се заведе дело, тъй като в случай че аз си бях купил билети, щях да си желая парите. Не от Народния спектакъл, а от тях, тъй като те ме попречват. Мисля, че е светотатство. Но да си срещу нещо, което не си и видял, не. Може да е мнение, подбудено от хора, с които не държа да поддържам връзка, само че не ги познавам. Може да са страхотни хора. Но да не си видял нещо и да не ти харесва е едно. Нямаш право да забраняваш на други хора да го виждат, нали разбирате.
- С оглед събитията от нощес, трансформирало ли се е мнението Ви за България и българите?
- Не, не. Разочароващо е, че хора, които са желали да го гледат, не съумяха да влязат. Но мога да си показва да се случва в целия свят, постоянно. В университетите в Америка студентите не желаят да слушат речи, с които не са съгласни. Как го реализират? Наричат го език на омразата, непристойно или фашистко, какво ли не. Не, те са фашисти, тъй като може да изслушат нещо, с което не са съгласни и съгласно мен е основополагащ детайл от културата да можеш да изслушаш неща, с които не си склонен. Някои от тях може да са прави, в случай че въобще съществува такова разбиране в дадени обстановки, само че не знам… Аз съм твърдо срещу цензурата, срещу " канселирането " на хора, тъй като имат разнообразни убеждения от моите.
Не познавам човек, който да има същия мироглед като моя. Не държа да срещам подобен. А и даже да е склонен с моя мироглед, може отново да имаме различия. Оптимистичен съм по отношение на човешкото държание. Като човек, който от известно време е ненапълно прочут в света, знам, че не всичко е хвалебствие и пиянство на коктейли на тераса. Много неща вървят ръка за ръка с това да си различим, които са надълбоко неприятни. Но за мен, хората могат да стачкуват колкото желаят, обаче управляващите и органите на реда са виновни да не им разрешават да попречват хора да отидат на нещо, за което са платили.
- Предвид премиерата на " Оръжията и индивидът ", промени ли се вярата Ви в положителното и човечеството?
- Не. Видял съм доста неприятни неща в живота си. За страдание, съгласно мен е чаровна, занимателна пиеса с наситени и забавни български облици. Това ме натъжава. Жалко е. Още от лятото ми бяха споделили, че постановката може да породи разногласия. Казах на театъра, че евентуално не бих могъл да направя друга пиеса тази година, тъй като е прекомерно късно занапред да избера нещо, да го приготвя, да организираме всичко, само че на драго сърце бих го направил, в случай че желаете по този начин да действаме. Именно това бе решението на Народния спектакъл и го почитам. Много се веселя, че го направих. Ако пристигна аудитория, считам, че ще им хареса. Наистина просто по никакъв начин не я смятам за обидна, само че това не трансформира мнението ми за хората. За мен, политически движения… За това съм много безсрамен, тъй като съм безсрамен на тематика политика и идеология.
Това, което употребяват хората за политическо внимание или власт, не ми харесва изключително. Страня от политиката непременно. Но занаятът ми е да работя в театъра и в киното. Работата ми в този случай бе да дирижирам режисура и ми беше доста прелестно. За мен бе наслаждение да работя с актьорите. Така че не е. Твърде остарял съм да се трансформирам. Харесвам хората. Рядко срещам човек, с който да не мога да се разбирам, да не мога да работя, съвсем в никакъв случай не се е случвало в живота ми, а съм на 70 години. Не съм от тези, които единствено изясняват по какъв начин ненавиждат този или оня. Не, намирам общо с доста хора в живота си и не смятам хората за разочароващи. Те са просто хора.
- Предвид всичко, което се случи с опита Ви тук, бихте ли пристигнали в България за различен план, било то като режисьор или артист?
- Разбира се. Е, стои въпросът дали биха ме поканили. Но естествено, да. Мисля, че просто е въпрос на политически опортюнизъм, излязъл отвън релси. Само да отбележа, това не е въобще политическа пиеса. Как би могло да бъде, като е написана от човек, който не е знаел безусловно нищо за България, за българската просвета, в никакъв случай не я е посещавал, изобщо не се е интересувал? Английско-ирландски публицист от това потомство. Открай време битува един британски израз, че " чернилките стартират от Кале ”. Сигурно сте го чували. Как по този начин? Че всички останали са чернилки? Какво значи? Обида е. Но повече от всичко са просто празни приказки. Хората споделят всевъзможни небивалици. Много постоянно, изключително в този момент, хората се стремят да постановат цензура на свободата на словото. Не бих показал интерес към това нито в тази обстановка, нито в която и да било друга.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ