След Берлинския договор България е най-силно ощетената държава – от

След Берлинския контракт България е най-силно ощетената страна – от обширната Санстефанска България ѝ е оставена единствено територията сред Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новото Българско княжество е сложено според от Османската империя – би трябвало да ѝ заплаща налог, само че получава право на лична войска, а турските войски нямат право да влизат на нейна територия.

Берлинският кротичък контракт е подписан на 13 юли 1878 година (1 юли по остарял стил).

Берлинският конгрес е призован по гледище на Великите сили – Австро-Унгария, Германия и Англия, които са недоволни от засиленото въздействие на Русия и от това, че България получава изход на Бяло море. Конгресът стартира на 1 юни 1878 година и приключва на 13 юли същата година с подписването на Берлинския кротичък контракт.

Решенията от контракта водят до разпокъсването на Санстефанска България. Северна България и Софийският санджак стават самостоятелно Българско княжество с повърхност 63 752 кв. км и население към 2 милиона души. Южна България, наречена Източна Румелия, е самостоятелна област под властта на султана. Македонските, беломорските и одринските земи остават под турско ръководство. Северна Добруджа отива при Румъния, а Сърбия получава Нишко, Пиротско и Вранско.

13 юли 1878 година е по едно и също време ден на вяра и ден на оскърбление.

Въпреки че договорът разделя българския народ, стремежът към обединяване и основаване на единна национална страна остава водеща цел за българите през идващите години.