След Балканските войни и 1945 г., Костурско е един забравен

След Балканските войни и 1945 година, Костурско е един пропуснат завършек на българщината. Българските преселници в Турция са опазили своя жанр, просвета и език и българите в никакъв случай не би трябвало да не помнят своите сънародници, чиято кръв е проляна от гръцките андарти през предишния век. Турската страна не ни пречи, а оказва помощ и връзките с България са другарски и добросъседски.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Христо Копанов, заместник-председател на Българските православни църковни вакъфи в Истанбул и Одрин, 7-мо потомство българин от Егейска Македония, само че роден в турската столица.

С него приказваме за ориста на хилядите български преселници от земите в днешна Северна Гърция при започване на 20 век, зверствата на гръцките андарти против българския етнос и опазването на родовата памет.

В началото на 20-ти век българите в неосвободените земи са подложени на кланета и гонения, само че освен от османските турци. Село Загоричани, Костурска област, което през днешния ден се намира в Гърция, по това време е наричано „ дребна София “ поради будното българско население. Там е имало български учебни заведения, а църквите са екзархистки, чак до края на Балканската война. Дори и след края на Първата международна война, Загоричани резервира българския си темперамент, само че под огромния напън през 1922-23 година, част от българите емигрират в разнообразни райони на свободна България, а на тези които остават в селото, им било наложено да одобряват гръцката агитация и са елинизирани. През 1926 година името е заменено на Василиада след гръцката окупация и налагането на гръцкия език.

„ През 1905 година гръцките андарти, които желаят да елинизират района, атакуват селото по разпореждане на локалния гръцки епископ Герман Каравангелис. Самият той загатва в записките си, че желае да унищожи центъра на българщината в района. На сутринта гръцките андарти нападат селото, стреляйки и убивайки, без значение дами, мъже, възрастни или деца. Това се случва на Благовещение, 25 март 1905 година, и селото е изгорено и унищожено, оставяйки зад себе си 63 убити българи, като това постоянно би трябвало да се помни и да не бъде забравяно. Когато Каравангелис вижда пламъците, с огромна наслада споделя следните думи: Ето, унищожихме българското село, което пречеше на моето персонално дело - елинизирането на района “, описа Копанов. Той посещава района за последно преди към 10 години. Неговият жанр произлиза от с. Бобища, прилежащо до Загоричани. Бобища споделя същата тежка орис.

„ Днес доста дребна част от младото население там приказва свободно български език. Българите са се разселили по разнообразни места и в разнообразни райони – в България, Македония, Австралия и Съединени американски щати. На тяхно място са пристигнали (настанени) гърци от Мала Азия или Северния Анадол, понтийци и по този начин с изключение на няколко фамилии, останали с българските си корени, всички изгубват българския темперамент, под мощната агитация на елинизма “, съобщи той.

„ Днес в селата съвсем всички знаят българския език, пазят българските обичаи, само че също са под тежкия напън на гръцката агитация. Срещал съм се с хора от района, които се опасяват да приказват на своя език. Ако го вършат, то е скрито и предизвестяват останалите да не приказват обществено. За страдание това нещо продължава и до наши дни в Северна Гърция. След Балканските войни и след 1945 година, това е един пропуснат завършек на българщината. Става дума освен за Костурско, само че Леринско и Воденско. Не би трябвало да се не помни нито клането, нито да се изоставят всички тези македонски българи, които живеят там “, добави Христо Копанов.

Част от тези прокудени българи бягат в Истанбул, а най-многобройни и първенците са родом от Загоричани. Те поддържат остарялата българска дървена църква „ Св. Стефан “, изключително след провъзгласяването на Турската Република. През 1932 година българите събират средства и подаряват плащеницата на „ Св. Стефан “ (позната като Желязната черква – бел.ред.), а по същото време Димитър Спиров става донор и спонсорира целия градеж на различен български храм „ Св. Димитър “. Там е подложен и един доста забавен надпис, на който е написана късата история на 63-ата убити българи в Загоричани. Общността се грижи също за българското учебно заведение против Желязната черква и други парцели.

„ Всяка година на Благовещение вършим панихида за жертвите на гръцките андарти. Една част от техните потомци, далечни или близки, към момента са в Истанбул, като те доста добре знаят и помнят историята на техните роднини и държат това годишно събитие да бъде непокътнато в памет на убитите загоричанци “, показа Копанов, като акцентира, че преди повече от 100 години преселниците от старите български земи са пристигнали по османско време в Истанбул с българско съзнание, а не с гръцко, македонско или някакво друго.

„ Аз съм роден в Истанбул, както доста други хора от моя жанр. Българският език, който аз приказвам, не съм го научил в българско учебно заведение тук, нито пък съм живял в миналото в България, само че това е нашият език и се грижим да запазим нашата просвета жива. Искаме поддръжка от страна на България, освен финансова, а духовна. Трябва да помним, че до края на Балканската война, центърът на българската Църква е в Истанбул, а не в София или в някой различен град. Посланието ми, освен за българите в България, само че за всички българи по света, да не не помнят Църквата майка, тъй като всичко за църковната самостоятелност, произлиза точно от тук, от остарялата дървена църква „ Св. Стефан “. Тук се чете ферманът, тук се заявява българската екзархия и отсам стартира началото на новата епоха на българската Църква, която след това ще стане и българска самостоятелност “, уточни Копанов.

Той означи, че през днешния ден България има най-хубавите съседски връзки с Турция. Само преди няколко години община Истанбул дава милиони евро за реставрацията на „ Св. Стефан “. Откриването на реновирания знак на българщината е почетено от персоналното наличие на тогавашния български министър председател Бойко Борисов и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, както и доста министри от двете страни.

„ Турските управляващи нямат проблем с нас и не ни пречат. В предишното може да е имало проблеми, само че през днешния ден няма такива. Когато комунизмът беше на власт в България, връзките София-Анкара не бяха доста положителни, като това бяха времена на огромно напрежение сред двете страни, само че в този момент такова напрежение няма, няма никакви проблеми. Естествено поради събитията, свързани с турското малцинство през 1984-1989 година, и ние бяхме в напрежение, като чакахме всеки миг да ни изпратят назад в България, само че това не се случи заради мъдростта на турското държавно управление. Реставрацията на „ Св. Стефан “ беше добър знак за връзките сред България и Турция. “ /БГНЕС