Десислава Алексиева, АБК: Книгите не бива да са луксозна стока
След българското присъединяване на най-голямото интернационално книжно ревю - Франкфуртският панаир на книгата 2021 - и в навечерието на Софийския интернационален панаир на книгата в НДК от 7 декември. Как се оправя книжният пазар, какви са проблемите на издателствата и книжарниците, каква е ролята на ревютата в пандемичната рецесия? Какви са проблемите пред българските издатели и ще се трансформира ли понижената ставка от 9% Данък добавена стойност върху книгите в непрекъсната мярка в поддръжка на книгоиздаването у нас?
За тези и някои други проблеми споделя в " Артефир " Десислава Алексиева, ръководител на Асоциация „ Българска книга ":
Франкфуртският панаир на книгата
" Успешно беше представянето на българската литература на Панаира на книгата във Франкфурт. Изключително доста срещи организирахме. Имаше и български издател, който имаше личен щанд, с изключение на националния щанд, който ние (АБК - бел.ред.) организираме и на който са показани към 40 български издателства. Това, което сподели Франкфуртският панаир и което е изключително позитивно за нас, е, че даже и в тази пандемична конюнктура е допустимо да се провежда ревю - несъмнено, при съблюдаване на всички ограничения. Освен онлайн Франкфуртският панаир имаше и цифрова форма на присъединяване. Така ще бъде и на Софийския интернационален панаир на книгата. Георги Бърдаров, носителят на Европейската премия за литература, беше във Франкфурт на българския щанд и беседва с гостите на щанда. Тези панаири са една доста добра платформа за продан на хрумвания, за подписване на контракти и това се резервира през пандемичната конюнктура.
Участието на в такива изложби е превъзходен метод за промотиране на българската просвета и литература. Тази година Франкфуртският панаир беше по-малък като размер и брой изложители, само че без значение от това ползата към българската литература беше доста огромен, както и ползата към стратегиите за превод. На откриването бяха нашите посланици и консул в Германия, както и вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова, както и зам.-министърът на културата госпожа Весела Кондакова. Това до момента не се беше случвало и демонстрира, че институциите в България към този момент усещат значимостта на тези изложби за промотиране на българската просвета. Този институционален интерес за мен е знак в доста позитивна посока. "
Панаир на книгата в София
" Миналата година той не се състоя поради пандемичната обстановка. За страдание новините към книгоиздаването не са изключително положителни, предвид на повишението на цените на хартията и на проблемите с доставките. Това е бранш, който извънредно разчита на устойчивостта и на читателите. Този панаир не може да бъде в мащаба, в който е бил обичайно, даже и Франкфуртският панаир не беше в цялостния си размер и искра тази година. Но панаир ще има - ще вземат участие по наша информация към 60 издателства. Това е извънреден триумф за нас, тъй като доста от издателствата са възпрепятствани и финансово, и ресурсно. Ще има и два фестивала - Софийският интернационален книжовен фестивал и Софийският интернационален книжовен фестивал за деца и младежи, които се организират редом с датите на Панаира в онлайн формат. И двата фестивала са подготвили извънредно богати стратегии. "
След пандемията има извънреден спад в броя на тиражите на българските книги
" През 2019 година междинният тираж е бил към 800 бр., а през 2020 междинният тираж е 450 бр... Това е в действителност тревожно. Свързано е с доста фактори. Но, в случай че имаше нещо, което даде глътка въздух на книгоиздатели у нас от 1 юли 2020 година, това е понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите. Ние правихме доста действия в 46-ото Народно събрание тази мярка да остане като непрекъсната, тъй като книгите са артикул - те са инвестиция в бъдещето и е значимо ставката да бъде непокътната, с цел да можем да реализираме резистентност, изключително в този момент. "
Подкрепата на страната
" Истината е, че понижената ставка на Данък добавена стойност оказа помощ на сътрудниците да оцелеят, 9% ставка е разрешила на доста издателства да продължат да работят, да оцелеят на пазара. Когато става дума за културна промишленост, е извънредно значимо да има същинска поддръжка от страната. Не приказвам за финансова поддръжка, а по-скоро за стратегическа поддръжка, която да предизвиква четенето и да се грижи за младото потомство - ваучери за просвета за младежите (както е в Италия и във Франция). Има доста неща, които да се създадат и да подкрепят индиректно книгоиздаването - ние сме единственият отрасъл, който не желае директна поддръжка за себе си. Ние постоянно желаеме да се поддържа обществото, библиотеките... и хората да бъдат по-четящи и по-грамотни. Книгите не трябва да бъдат първокласна стока - те са толкоз значими, колкото е хлябът. "
Десислава Алексиева посочи нуждата да има отдел, дирекция, място в Министерството на културата, което да се грижи за стратегиите за превод, за развиването на българската литература, за поощряване на четенето и българското книгоиздаване. Председателят на АБК акцентира, че по-ниският Данък добавена стойност върху книгите е разрешил да не се покачва междинната корична цена, цивилизационен избор и инвестиция в бъдещето, действителна изгода за четящите хора. Това ще разреши на издателствата да оцелеят, тъй като, даже с понижената ставка, ние сме на 23-то място в Европейски Съюз.
За тези и някои други проблеми споделя в " Артефир " Десислава Алексиева, ръководител на Асоциация „ Българска книга ":
Франкфуртският панаир на книгата
" Успешно беше представянето на българската литература на Панаира на книгата във Франкфурт. Изключително доста срещи организирахме. Имаше и български издател, който имаше личен щанд, с изключение на националния щанд, който ние (АБК - бел.ред.) организираме и на който са показани към 40 български издателства. Това, което сподели Франкфуртският панаир и което е изключително позитивно за нас, е, че даже и в тази пандемична конюнктура е допустимо да се провежда ревю - несъмнено, при съблюдаване на всички ограничения. Освен онлайн Франкфуртският панаир имаше и цифрова форма на присъединяване. Така ще бъде и на Софийския интернационален панаир на книгата. Георги Бърдаров, носителят на Европейската премия за литература, беше във Франкфурт на българския щанд и беседва с гостите на щанда. Тези панаири са една доста добра платформа за продан на хрумвания, за подписване на контракти и това се резервира през пандемичната конюнктура.
Участието на в такива изложби е превъзходен метод за промотиране на българската просвета и литература. Тази година Франкфуртският панаир беше по-малък като размер и брой изложители, само че без значение от това ползата към българската литература беше доста огромен, както и ползата към стратегиите за превод. На откриването бяха нашите посланици и консул в Германия, както и вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова, както и зам.-министърът на културата госпожа Весела Кондакова. Това до момента не се беше случвало и демонстрира, че институциите в България към този момент усещат значимостта на тези изложби за промотиране на българската просвета. Този институционален интерес за мен е знак в доста позитивна посока. "
Панаир на книгата в София
" Миналата година той не се състоя поради пандемичната обстановка. За страдание новините към книгоиздаването не са изключително положителни, предвид на повишението на цените на хартията и на проблемите с доставките. Това е бранш, който извънредно разчита на устойчивостта и на читателите. Този панаир не може да бъде в мащаба, в който е бил обичайно, даже и Франкфуртският панаир не беше в цялостния си размер и искра тази година. Но панаир ще има - ще вземат участие по наша информация към 60 издателства. Това е извънреден триумф за нас, тъй като доста от издателствата са възпрепятствани и финансово, и ресурсно. Ще има и два фестивала - Софийският интернационален книжовен фестивал и Софийският интернационален книжовен фестивал за деца и младежи, които се организират редом с датите на Панаира в онлайн формат. И двата фестивала са подготвили извънредно богати стратегии. "
След пандемията има извънреден спад в броя на тиражите на българските книги
" През 2019 година междинният тираж е бил към 800 бр., а през 2020 междинният тираж е 450 бр... Това е в действителност тревожно. Свързано е с доста фактори. Но, в случай че имаше нещо, което даде глътка въздух на книгоиздатели у нас от 1 юли 2020 година, това е понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите. Ние правихме доста действия в 46-ото Народно събрание тази мярка да остане като непрекъсната, тъй като книгите са артикул - те са инвестиция в бъдещето и е значимо ставката да бъде непокътната, с цел да можем да реализираме резистентност, изключително в този момент. "
Подкрепата на страната
" Истината е, че понижената ставка на Данък добавена стойност оказа помощ на сътрудниците да оцелеят, 9% ставка е разрешила на доста издателства да продължат да работят, да оцелеят на пазара. Когато става дума за културна промишленост, е извънредно значимо да има същинска поддръжка от страната. Не приказвам за финансова поддръжка, а по-скоро за стратегическа поддръжка, която да предизвиква четенето и да се грижи за младото потомство - ваучери за просвета за младежите (както е в Италия и във Франция). Има доста неща, които да се създадат и да подкрепят индиректно книгоиздаването - ние сме единственият отрасъл, който не желае директна поддръжка за себе си. Ние постоянно желаеме да се поддържа обществото, библиотеките... и хората да бъдат по-четящи и по-грамотни. Книгите не трябва да бъдат първокласна стока - те са толкоз значими, колкото е хлябът. "
Десислава Алексиева посочи нуждата да има отдел, дирекция, място в Министерството на културата, което да се грижи за стратегиите за превод, за развиването на българската литература, за поощряване на четенето и българското книгоиздаване. Председателят на АБК акцентира, че по-ниският Данък добавена стойност върху книгите е разрешил да не се покачва междинната корична цена, цивилизационен избор и инвестиция в бъдещето, действителна изгода за четящите хора. Това ще разреши на издателствата да оцелеят, тъй като, даже с понижената ставка, ние сме на 23-то място в Европейски Съюз.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ