Руснаците се измориха да вадят ножове от гърба си: Дугин защо Ердоган не трябва да очаква помощ
След ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в Турция започнаха и не престават да има съществени безредици. Кризата се задълбочава. Но с цел да се проучва вярно настоящата обстановка, е належащо да се вземат поради няколко фактора.
Първо. Кметът на Истанбул, сходно на кмета на Анкара, принадлежи към демократичната съпротива на Ердоган. Това е Републиканската национална партия, която съставлява ляво-либерална, световна и като цяло проевропейска опция на личната партия на Ердоган, AK Parti (Партия на справедливостта и развитието). Тази съпротива по принцип е насочена към Запада и се опълчва на ислямската ориентировка на политиката на Ердоган. И в това време е много враждебна към Русия.
Второ. Самият Ердоган в последно време направи някои доста дълбоки политически неточности. Най-важното е, че той поддържа завземането на властта в Дамаск от бойците на Ал Джулани. Това е съдбовна неточност, тъй като с това Ердоган нанесе сериозен, може би безвъзвратен удар на руско-турските и ирано-турските връзки. Сега нито Русия, нито Иран ще се притекат на помощ на Ердоган. Ситуацията към този момент се е влошила за него и рецесията може да се изостри още повече.
Не мисля, че Иран или Русия имат нещо общо с безредиците в Турция. По-скоро Западът е този, който смъква Ердоган. И въпреки всичко неговата сирийска неточност е фундаментална. И мнозина в Турция освен не схванаха, само че и осъдиха тази политика на Ердоган, която в този момент докара, както виждаме, до геноцид на алауити и други етно-религиозни малцинства, в това число християни. Всъщност единствено доста късоглед политик би могъл да съобщи властта в Сирия на Ал Кайда*. И макар че като цяло Ердоган постоянно е бил предвидлив политик, тази негова неточност съгласно мен ще се връща неведнъж.
Следващата точка е икономическата политика. Обезценяването на лирата, необузданата инфлация, която подкопава така и така не доста положителната стопанска система на Турция. И несъмнено, тези провали – сирийските и икономическите, както и доближаването на Ердоган с Европейския съюз, с глобалистите, контактите му с шефа на MI6 Ричард Мур – всичко това вкарва Ердоган в капан. В резултат на това демократичната, само че кемалистка (и затова националистическа) съпротива в самата Турция се възползва от това и стартира да приватизира резултатите от неговите провали. Както казахме, че случилото се в Сирия е Пирова победа, стопанската система в страната е в колапс, а нашата ориентировка към Запада е по-голяма от тази на Ердоган, с който Турция в никакъв случай няма да бъде призната в Европа.
И защото Турция е народна власт, Ердоган не може да направи нищо, с цел да спре хората в Истанбул и Анкара да гласоподават за опозиционни водачи на кметските избори. Но в последна сметка Ердоган реши да хвърли в пандиза кмета на Истанбул. Освен това въпросът има ли причина или не, даже не възниква; в съвсем всеки актуален политически режим можете да вземете всеки служител и постоянно ще има причина да го вкарате в пандиза (в актуалната политика към този момент няма почтени хора). И Турция не прави изключение. Следователно въпросът е само до политическата целенасоченост на десанта.
Ердоган реши, че нещата са зле за него и че би трябвало да хвърли в пандиза най-активния си конкурент Екрем Имамоглу. В същото време самият Имамоглу е човек на Сорос, който се поддържа от глобалистки мрежи, тъй че би било допустимо да се поддържа Ердоган, единствено в случай че самият той се опълчи остро на тази група на Сорос. Преди това обаче, както към този момент беше казано, той заби нож в гърба на своите съдружници Иран и Русия. И по тази причина не можем да го подкрепим в актуалната обстановка.
Това е доста неприятна обстановка за Ердоган. Всички негови съперници, възползвайки се от комбинацията от гореспоменатите неправилни стъпки, подвигнаха въстание, същинска цветна гражданска война. И тези консерватори, в това число военните кемалисти с евразийска ориентировка, които самият Ердоган по-рано упрекна във подправеното дело Ергенекон, които в последна сметка го избавиха повече от един път (на първо място, по време на опита за прелом през 2016 г.), към този момент няма да му се притекат на помощ.
По създание Ердоган остана без другари, защото самият той доста пъти е предавал всички. Струва ми се, че ситуацията му е нежелано. В същото време ние самите би трябвало да бъдем доста деликатни към митингите, които се организират, тъй като зад тях стоят същите уредници, както при множеството цветни революции, в това число тази, която се организира сега в Сърбия. В същото време в самите митинги тези глобалисти са малцинство, в тях вземат участие най-вече елементарни хора, които са в действителност недоволни от избрани политически ексцесии в ръководството на водачите. Следователно има справедливи аргументи за протичащото се - очевидно Ердоган просто е изчерпал лимита си за неточности, само че продължава да ги прави.
Трудно е да се каже какво може да усъвършенства сегашната обстановка. Може би някакво кемалистко държавно управление на националното единение с присъединяване на умерени ислямисти (които са членове на партията на Ердоган). И на този декор поражда въпросът какво се случва с водача на Партията на турското националистическо придвижване Девлет Бахчели, главният съдружник на Ердоган. Дори има версии, че е умрял и управляващите го крият. Мисля, че това не е нищо повече от доктрина на конспирацията, само че той в действителност е станал отпаднал и слаб. Ердоган към този момент не може да разчита на него и неговите „ сиви вълци “, в миналото доста мощните и рискови турски радикални националисти.
Така че, дублирам, бъдещето на Ердоган и неговия режим ми наподобява забележително. Но, несъмнено, бихме желали да имаме за комшия суверенна Турция с ясна самостоятелна политика. Разбира се, по-добре другарски, в сравнение с враждебно. Русия обаче е подготвена на всевъзможен поврат.
Превод: ПИ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед218932Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед31298Проф. Андрей Пантев: Александър Зиновиев бе прав за перестройчиците - целеха се в комунизма, а улучиха РусияАлтернативен Поглед41734Доц. Григор Сарийски: Вкарват България в еврозоната по политически аргументи за инструмент за натискАлтернативен Поглед32935Доц. Григор Сарийски: Цифровото евро е стъпка към цялостен надзор над гражданитеАлтернативен Поглед17847Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед218932Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед136679Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Първо. Кметът на Истанбул, сходно на кмета на Анкара, принадлежи към демократичната съпротива на Ердоган. Това е Републиканската национална партия, която съставлява ляво-либерална, световна и като цяло проевропейска опция на личната партия на Ердоган, AK Parti (Партия на справедливостта и развитието). Тази съпротива по принцип е насочена към Запада и се опълчва на ислямската ориентировка на политиката на Ердоган. И в това време е много враждебна към Русия.
Второ. Самият Ердоган в последно време направи някои доста дълбоки политически неточности. Най-важното е, че той поддържа завземането на властта в Дамаск от бойците на Ал Джулани. Това е съдбовна неточност, тъй като с това Ердоган нанесе сериозен, може би безвъзвратен удар на руско-турските и ирано-турските връзки. Сега нито Русия, нито Иран ще се притекат на помощ на Ердоган. Ситуацията към този момент се е влошила за него и рецесията може да се изостри още повече.
Не мисля, че Иран или Русия имат нещо общо с безредиците в Турция. По-скоро Западът е този, който смъква Ердоган. И въпреки всичко неговата сирийска неточност е фундаментална. И мнозина в Турция освен не схванаха, само че и осъдиха тази политика на Ердоган, която в този момент докара, както виждаме, до геноцид на алауити и други етно-религиозни малцинства, в това число християни. Всъщност единствено доста късоглед политик би могъл да съобщи властта в Сирия на Ал Кайда*. И макар че като цяло Ердоган постоянно е бил предвидлив политик, тази негова неточност съгласно мен ще се връща неведнъж.
Следващата точка е икономическата политика. Обезценяването на лирата, необузданата инфлация, която подкопава така и така не доста положителната стопанска система на Турция. И несъмнено, тези провали – сирийските и икономическите, както и доближаването на Ердоган с Европейския съюз, с глобалистите, контактите му с шефа на MI6 Ричард Мур – всичко това вкарва Ердоган в капан. В резултат на това демократичната, само че кемалистка (и затова националистическа) съпротива в самата Турция се възползва от това и стартира да приватизира резултатите от неговите провали. Както казахме, че случилото се в Сирия е Пирова победа, стопанската система в страната е в колапс, а нашата ориентировка към Запада е по-голяма от тази на Ердоган, с който Турция в никакъв случай няма да бъде призната в Европа.
И защото Турция е народна власт, Ердоган не може да направи нищо, с цел да спре хората в Истанбул и Анкара да гласоподават за опозиционни водачи на кметските избори. Но в последна сметка Ердоган реши да хвърли в пандиза кмета на Истанбул. Освен това въпросът има ли причина или не, даже не възниква; в съвсем всеки актуален политически режим можете да вземете всеки служител и постоянно ще има причина да го вкарате в пандиза (в актуалната политика към този момент няма почтени хора). И Турция не прави изключение. Следователно въпросът е само до политическата целенасоченост на десанта.
Ердоган реши, че нещата са зле за него и че би трябвало да хвърли в пандиза най-активния си конкурент Екрем Имамоглу. В същото време самият Имамоглу е човек на Сорос, който се поддържа от глобалистки мрежи, тъй че би било допустимо да се поддържа Ердоган, единствено в случай че самият той се опълчи остро на тази група на Сорос. Преди това обаче, както към този момент беше казано, той заби нож в гърба на своите съдружници Иран и Русия. И по тази причина не можем да го подкрепим в актуалната обстановка.
Това е доста неприятна обстановка за Ердоган. Всички негови съперници, възползвайки се от комбинацията от гореспоменатите неправилни стъпки, подвигнаха въстание, същинска цветна гражданска война. И тези консерватори, в това число военните кемалисти с евразийска ориентировка, които самият Ердоган по-рано упрекна във подправеното дело Ергенекон, които в последна сметка го избавиха повече от един път (на първо място, по време на опита за прелом през 2016 г.), към този момент няма да му се притекат на помощ.
По създание Ердоган остана без другари, защото самият той доста пъти е предавал всички. Струва ми се, че ситуацията му е нежелано. В същото време ние самите би трябвало да бъдем доста деликатни към митингите, които се организират, тъй като зад тях стоят същите уредници, както при множеството цветни революции, в това число тази, която се организира сега в Сърбия. В същото време в самите митинги тези глобалисти са малцинство, в тях вземат участие най-вече елементарни хора, които са в действителност недоволни от избрани политически ексцесии в ръководството на водачите. Следователно има справедливи аргументи за протичащото се - очевидно Ердоган просто е изчерпал лимита си за неточности, само че продължава да ги прави.
Трудно е да се каже какво може да усъвършенства сегашната обстановка. Може би някакво кемалистко държавно управление на националното единение с присъединяване на умерени ислямисти (които са членове на партията на Ердоган). И на този декор поражда въпросът какво се случва с водача на Партията на турското националистическо придвижване Девлет Бахчели, главният съдружник на Ердоган. Дори има версии, че е умрял и управляващите го крият. Мисля, че това не е нищо повече от доктрина на конспирацията, само че той в действителност е станал отпаднал и слаб. Ердоган към този момент не може да разчита на него и неговите „ сиви вълци “, в миналото доста мощните и рискови турски радикални националисти.
Така че, дублирам, бъдещето на Ердоган и неговия режим ми наподобява забележително. Но, несъмнено, бихме желали да имаме за комшия суверенна Турция с ясна самостоятелна политика. Разбира се, по-добре другарски, в сравнение с враждебно. Русия обаче е подготвена на всевъзможен поврат.
Превод: ПИ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед218932Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед31298Проф. Андрей Пантев: Александър Зиновиев бе прав за перестройчиците - целеха се в комунизма, а улучиха РусияАлтернативен Поглед41734Доц. Григор Сарийски: Вкарват България в еврозоната по политически аргументи за инструмент за натискАлтернативен Поглед32935Доц. Григор Сарийски: Цифровото евро е стъпка към цялостен надзор над гражданитеАлтернативен Поглед17847Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед218932Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед136679Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
КОМЕНТАРИ